Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Всеки ден

Всеки ден животът ти поднася нещо хубаво и не толкова хубаво. Това е като магазина, в който влизаш ежедневно - претрупани рафтове и наредените артикули на тях! Разглеждаш ги, имайки възможността да задържиш погледа си към някои, или бегло да погледнеш други! Едни харесваш, други - не... Но при самат ...

set

Проза » Други

2013-01-08T13:00:43+02:00 1.1K 2

Камелия (първа част)

Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се гу ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-01-08T12:46:18+02:00 1.3K 1

Гонорея

Някога, някога, в далечното кралство Бардак, властвал крал Сифилис. Дъщеря му - принцеса Гонорея, била най-прекрасното създание, създавано някога от плътска любов. Красотата ù предизвиквала пареща болка в мъжките души, а потокът от кандидат-женихи не спирал да тече. Това направо вбесявало ревнивия м ...

popolo

Проза

2013-01-08T12:43:59+02:00 778

Копнеж и илюзия

... Но тя остана точно там, където той я остави преди мноого, мноого време... Той отдавна си беше тръгнал и вървеше ли, вървеше, дори тичаше, без да се спира. Беше изминал много голямо разстояние. Дори следите му вече отдавна не се виждаха. Гледаше в съвсем друга посока и никога повече не се обърна ...

mmiilliiccaa

Проза » Други

2013-01-08T12:35:05+02:00 716

Предупреждението

Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и чети ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-01-08T12:32:50+02:00 1K 3

Logout

В памет на Елентари.
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три год ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2013-01-08T12:26:08+02:00 2.2K 11

Малкото Голямо

Той вдиша дълбоко и затвори очи. Стоеше на ръба на високия небостъргач, на крачка пред смъртта, и беше готов да скочи. Тогава се замисли:
„Животът… Какво представляваше той? Дали, ако беше безкраен, щеше да се цени толкова, или, може би, лесната му загуба е тази, която го правеше безценен…
Всеки чов ...

ThreeD

Проза » Разкази

2013-01-08T12:11:31+02:00 972

Лично от душата и сърцето

„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом ...

happiness1

Проза » Разкази

2013-01-08T06:52:31+02:00 986 3

Не говори

Искам да те прегърна. Само това ще ми даде спокойствието и силата да започна деня си с усмивка и затова се оставям на ръцете ти да ме приласкаят. Ти ги плъзваш малко над кривата на кръста ми и дланите ти нежно ме обгръщат. Свеждам глава на гърдите ти и чувам онова отчетливо "туп-туп-туп", което треп ...

Andeli

Проза

2013-01-07T00:07:10+02:00 884 5

Духът в машината

***
Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.
Проект "Далекоглед" е активен.
Изискан е доклад за текущия прогрес. ...

onepagelife

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-01-06T20:35:36+02:00 973 1 1

Ярост

Ярост
Дива, обезумяла, огнена ярост. Ярост. Изблик. Изригване. Избухване. Като бомба. Пламъци, пепел и прах. Кълба дим. В съзнанието ти бушува огнена стихия. Тялото ти неподвластно на смислен контрол. Хвърляш, блъскаш, риташ... викаш. Крещиш, дереш се. Защо? Защо аз? Къде, по дяволите, сгреших? И пр ...

bambamplqkplqk

Проза

2013-01-06T15:18:42+02:00 873 1

Изгубен миг

Дъждовните капки се блъскаха отчаяно в прозореца, без да успеят да проникнат в топлата стая и да нарушат спокойствието на седящите вътре. Група хора, които не се познаваха, но бурята навън ги сплотяваше, мястото им даваше сигурността, от която имаха нужда.
Всъщност се намираха в кафе "Ситоайен", раз ...

sandrine

Проза » Разкази

2013-01-06T15:17:11+02:00 641

Вятърът клюкар

„... Ей, това не е работа. Уморих се вече. Пита ли ме някой дали искам или не. Никой! С часове, от сутрин до вечер, понякога и с дни. Денем, нощем, ден, година, векове... Какво ли е да си вятър в пустинята, например? А, нее... то, пясъци, дюни, с километри и само забулени хора, камили, прахоляяяк... ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-01-06T15:14:06+02:00 1.4K 5

Ако не вярваш на очите си

Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се приб ...

hristam

Проза » Разкази

2013-01-06T15:00:19+02:00 1.1K 2

Доза

Крада по малко, когато мога, понякога и повече. Време с теб, време за мен. Като гнусна дрога плътта ми те иска, съзнанието ми е сляпо. Бели петна се появиха в мозъка ми и прогориха сякаш с цигара съвестта ми, срама ми, свяна ми. Видя ли ме – безмилостна, мечтаеща и гола? Или неопитна и бледа, въпрек ...

release-me

Проза » Други

2013-01-05T23:08:54+02:00 605 1

Трите съсловия - памфлет

Нищо не е това, което изглежда, че е
Седя на крайчето на една отрупана с отбрани ястия и питиета маса, едни от други по-пикантни и пивки. Във въздуха се носят благоухания на вкусни гозби и дразнят широко разтворените ми ноздри. Като прегладнял пес поглъщам лиги и ближа пресъхнали бърни в предусещане ...

georgovabc

Проза

2013-01-05T21:13:18+02:00 1.1K

Великото прозрение

ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ
или как се е зародило робството
Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително ...

D2345678

Проза » Разкази

2013-01-05T18:38:36+02:00 1.3K

Бохем

Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...

Aleto12

Проза » Разкази

2013-01-05T18:28:31+02:00 932 1

Четвъртото измерение

Вторник. 7 и 40 сутринта. Пак съм се успала. Нали се събуждам естествено, без будилник, но с два джиесема под възглавницата. Така и не се научих да използвам алармата. Предпочитам да ме събуди онова съобщение или обаждане, заради което съм денонощно с тях. Пъшкам, защото не мога да си намеря втория ...

valia1771

Проза » Разкази

2013-01-05T13:51:46+02:00 966 8

Роднини

Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същ ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-01-05T13:44:06+02:00 1.1K 6

Усещане в мрака

Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...

странница

Проза » Разкази

2013-01-05T13:39:44+02:00 1.7K 12

Небесни гробища (5)

Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-01-05T00:26:02+02:00 878

Незнайният Христос

Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...

lincha

Проза » Разкази

2013-01-05T00:18:54+02:00 1.3K 1 1

Феникс

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Anila

Проза » Разкази

2013-01-05T00:10:38+02:00 519 1

Кексов ад, Мама и ти.

Тази вечер беше поносимо тъжна. Ти не беше мърдащ кактус в корема ми, а по-скоро информационен шум. Жужеше ми, а аз си слагах тапите за уши. Няма те. Няяяяма. Но, естествено, разплаках се. Съвсем за кратко и точно на вратата (врата и праг винаги значат колебание). От мен висяха телата на думи, които ...

TeMiDa

Проза » Други

2013-01-04T19:04:36+02:00 1.2K 6

Критикарят

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

hristam

Проза » Разкази

2013-01-04T16:18:39+02:00 968 1

Аз съм истината (т'ва е кратък хорър)

Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...

horror-maniac3522

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-01-04T00:33:50+02:00 854 1

Очите ми

Погледни в очите ми и ще видиш какъв камък тегне на сърцето ми!
Погледни в очите ми и ще видиш ледена обвивка, стегнала душата ми!
Погледни в очите ми и ще видиш хиляди стъкла, пронизващи плътта ми!
Погледни в очите ми и виж мъката, която ме топи като снежинка!
Погледни ги, кафявите очи, те са оглед ...

bmwbeast

Проза » Други

2013-01-04T00:25:21+02:00 640 1

* * *

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, ка ...

mitko1093

Проза

2013-01-03T21:24:35+02:00 1.2K 2

Баба

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

mitval

Проза » Разкази

2013-01-03T21:21:37+02:00 1.7K 8

Изповедта на един алкохолик

Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...

anibal

Проза » Разкази

2013-01-03T17:01:43+02:00 2.1K 7

Пред тлъстата пържола и коричка хляб...

Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2013-01-03T16:41:49+02:00 1.3K 1 4

Моите сънища - 2

М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...

Volter

Проза » Разкази

2013-01-03T16:36:39+02:00 1.4K 1

Няма да сгреша

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всек ...

set

Проза » Други

2013-01-03T16:24:23+02:00 1.8K 5

Последно съчувствие

Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...

Раш

Проза » Разкази

2013-01-03T10:57:03+02:00 1.1K 2

Лазура

Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2013-01-03T10:47:51+02:00 1.4K 6

Незалязваща звезда

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Aleto12

Проза » Разкази

2013-01-03T10:34:36+02:00 1.1K 1

Нереално реална

Виждам как димът от цигарата ти потреперва, докато се извива бавно нагоре и замъглява ума ти. Усещам учестеното дишане и двете секунди, през които крадеш усмивката ми. Виждам как сините кристали в очите ти се подреждат в красиво огледало, когато ме погледнеш. Знам за всяко петно по бялото платно, оп ...

release-me

Проза » Други

2013-01-03T10:24:16+02:00 576 1

Клоунът

Тишината в стаята беше нарушавана единствено от звука на четката. Бавно нанасях боята, пласт след пласт, върху лицето си. Не бързах за никъде, това, което предстоеше, беше неизбежно и резултатът щеше да бъде в моя полза. Това щеше да бъде третият ми път за този град и скоро ми предстоеше отново мест ...

Anila

Проза

2013-01-02T22:42:10+02:00 668 1

Доказването

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

purko59

Проза » Разкази

2013-01-02T21:52:53+02:00 1K 12