Проза и разкази от съвременни български писатели
Пьолцл
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах ...
Обезумелите ангели и кафявите призраци - 2
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...
* * *
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...
България накъсо - 2
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...
Натали
Лисиците
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
Раздвояване
Ретро роман 5
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...
Монолог за него
Репетиция за Хайд парк
На лов за яребици
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...
Писмо до теб!
Добър вечер, Любов моя !
Добре дошла в дома ми да разпалиш утихналия огън в камината и да сгрееш отново Душата ми!
Поседни за малко, прегърни ме!
Погледни в очите ми с меката си топлина и се наслади на уюта, който ми създаваш с красотата и спокойствието си! ...
Зеления топаз -15
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...
Каква ирония!
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...
Ти избираш
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...
Разковани дъски - 27
Веднага разбрах, че жена ми е отишла на пазар - намерих портфейла си в безпомощно състояние върху масата в хола.
По-страшно е, че се навъдиха душевноДолни хора...
Не си пъхайте лейди гагата навсякъде!
Покрай сухото мезе, отива и суровото. ...
Носталгия
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
Бягащият човек
Кратка истина...
и виждам аз с усмивка
твоите гърди,
които нежно гушнали са ме
и още по-нежно ...
Обезумелите ангели и кафявите призраци
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...
Начало Огледало 8
И в това "Огледало"
основно начало:
Моцарт да прославям,
заслугите му да представям - ...
Твоя
Ти ме питаш коя съм и ме гледаш учудено. Очите ти, два тъжни кехлибара, се взират в моите и ме опустошават. Сърцето ми ще пробие гърдите само след секунди. Вземи го. То отчаяно иска да тупти в ръцете ти. Не казвай нищо, замълчи. Аз имам много малко време. После ще си отида. Вятърът ще подгони п ...
Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...
От стария сандък… Приказка за самара.
Надявам се да ви хареса приказката.
Б.
Имало едно време, в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той - както му разправял – от своя баща… Та ...
Приключенията на Ирея
Зеления топаз -14
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...
Титикака
Славейче
Имало едно време, време с ново начало.
Това предвещаваше славейчето с ангелски глас. За първи път тя чу песента му! За първи, но не и за последен път, молеше се Рая.
Славейчето я чакаше.
Блаженство
Идеалният вариант
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
Странният случай с Джейн Прескот
До десетия знак
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...
Черно море
Живял някога един старец на брега на красиво море. По цял ден той плетял мрежи и хващал риба. Имало толкова много, че старият рибар раздавал и на животните си. Той имал добро куче и черна зла котка. Кучето се казвало Бόли, а котката Сержѝна.
– Бόли! – извикал старецът на кучето си и то ве ...
Шантави приказки - 1
Къртицата е Под прикритие в Стъклен дом, докато Недадените напразно се опитват да заличат тези Седем часа разлика между Великолепния век и Гласът на България.
Дървото на живота крие своите Малки тайни, които скришом записва в Дневниците на вам ...
Пухени сънища
Луната изплува след залеза и озари със светлината на пълнолунието си нощното небе. Протегна ръце и посипа всички звезди, поставяйки всяка на своето място.
Разхождах се бавно и спокойно и гледах нагоре.
Взирах се във всяка една от тях и откривах колко са различни. Присвивах очи и допу ...
Зеления топаз - 13
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...