Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

По следите на...

По следите на изгубеното време
( трета част )
КРАЯТ НА ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ
33.
България след три години ...

D2345678

Проза » Повести и романи

2012-11-14T12:11:27+02:00 1.6K

За кифлите на съседката

Поредният мъж в живота на Лора беше отишъл за цигари - какво клише! Цигарите винаги свършват точно навреме! Точно навреме ти се пуши толкова много, че всяко „обичам те” е длъжно да чака, за да наситиш никотиновия си глад. Ей сега е моментът да опънеш една… Не след малко, не по-късно – сега!
Лора се ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2012-11-14T11:59:06+02:00 1.8K 13

За теб, любов...

За пореден път си тръгваш ти и аз викам безмълвно "остани при мен", докато думите не прерастнаха в сълзи. Нараних ръцете, само и само за да те задържа в прегръдките си. Бивах наказвана, само и само за да бъда до теб. Говорих с часове по телефона за моя сметка, за да чуя гласа ти. Наистина те мразя, ...

sunsetglow

Проза » Писма

2012-11-14T09:59:59+02:00 1.5K

Ново начало

Първите лъчи на утрото пробиха през завесата и бавно обходиха стаята, след това настоятелно се задържаха върху леглото и тя се пробуди. Отвори клепките, които покриваха големите и черни като маслини очи. Ненадейно съзря, че нейният любим бе приседнал до полувисокия барплот с гръб към нея и светлинат ...

_dark_soul_

Проза » Разкази

2012-11-13T20:28:41+02:00 936

Промяната

Здравейте!
Нов съм тук. От около седмица започнах да пиша нещо като книга. Всичко започна като сън и в последствие наслагвах и продължавам да наслагвам върху него. В момента пиша 5-та глава. Ще публикувам тук до 4-та. Бих желал да споделяте мненията си и да ми давате насоки. Със сигурност ще има ред ...

Milkow

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-11-13T20:12:47+02:00 769

Летя

Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, ...

miasoul

Проза » Разкази

2012-11-13T13:02:44+02:00 1.5K 11

Най-добрият човек, когото познавах

“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. ...

frozenheart

Проза » Разкази

2012-11-13T12:49:48+02:00 1.6K

Ревността убива и най-чистата любов

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъ ...

suleimo

Проза » Други

2012-11-13T12:40:52+02:00 1.1K 6

Неделя вечер

Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...

viapontica

Проза » Други

2012-11-11T22:10:36+02:00 684

Пиеса

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.
Казвам "беше ми трудно", да. ...

asshole

Проза » Писма

2012-11-11T16:40:50+02:00 1.1K

Пет осилчета на плета

***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...

Eia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-11T16:22:43+02:00 1.3K 1 19

Антонина 2

Антонина 2
Бях вече в девети клас. Много от съученичките ми си имаха гаджета и в тесен кръг разказваха за сексуалните си преживявания с тях. Повечето бяха девствени като мен и отношенията им с тези момчета бяха като игри на “доктори”. Взаимно се галели вечер на някоя пейка в парка. В редки случаи им ...

gudman

Проза » Еротична

2012-11-10T14:39:50+02:00 2K 2

Обир като по ноти

Описаните по-долу събития се случиха през 1930-та година във Флорида по време на Голямата депресия, когато повечето американци бяха изправени пред огромни трудности и когато мнозина, сломени от вълната от фалити и последвалата безработица, посягаха на живота си. Имаше обаче и хора, които бяха намери ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2012-11-09T23:07:11+02:00 1.1K 1

Кошница с праскови

Тази вечер не ми се излиза и ще си остана у дома. Бях се наточил да ходя в Маракеш, но нямам настроение за нищо.
Това не е нещо ново в последно време. Налегнала ме е апатия, която не зная как да премахна. Нещата са случват до болка предвидимо и нищо, ама нищо не може да ме накара да трепна и да се р ...

turbo4

Проза

2012-11-09T23:01:29+02:00 995 5

И как постепенно любовта се превръща в омраза...

И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...

theatres_des_vampires

Проза » Други

2012-11-09T22:58:18+02:00 2.6K 3

Кристалните Земи - III част

Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...

Taceria

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-11-09T22:48:12+02:00 1.1K

Воайорът

Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-09T22:44:43+02:00 1.2K 3

Кой е като Господ?

– Ще скачаш или не?!
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...

DarkDawn

Проза » Разкази

2012-11-09T22:38:47+02:00 731

Бленувана реалност / трета последна част /

Алекс беше изкусен любовник. Преди доста години беше попаднал на дама на средна възраст с доста ексцентрични сексуални вкусове. Беше любопитен младеж и попиваше бързо. И така се започна. Искаше да опита всичко, буквално. Някои неща не му допаднаха, но поне беше пробвал.
Тази нощ, под звездното небе, ...

suleimo

Проза » Еротична

2012-11-08T21:12:04+02:00 1.3K 1 5

Африкански мигове

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
(ВТОРА ЧАСТ)
АФРИКАНСКИ МИГОВЕ
16.
Заминаването ...

D2345678

Проза » Повести и романи

2012-11-08T20:52:21+02:00 3.4K 4

Барът

По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...

bambamplqkplqk

Проза » Разкази

2012-11-08T12:05:34+02:00 1.1K 1

Разковани дъски -16

Първият път, когато се опита да свали момиче, не успя да го направи с един удар...
Малко хорър: "Вълкът и седемте бренекета"
Ако приказката беше написана от фенка на попфолка: "Пипи Тънкото Чорапогащниче"...
Разбрах, че тези момчета са вегетарианци, понеже никога не стреляха на месо...
Злоупотребата ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-08T11:55:40+02:00 1.3K 10

Опитвам се да забравя...

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...

roxitu

Проза » Други

2012-11-08T11:45:37+02:00 848

За мъката по майка

Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...

milenowa

Проза » Други

2012-11-07T23:15:40+02:00 825

Приказка за лека нощ

Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.
Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.
Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърли ...

turbo4

Проза

2012-11-07T22:35:30+02:00 1K

Софийска сага 40

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-07T22:28:49+02:00 872 3

Сезонът на мъртвите

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

michael

Проза » Разкази

2012-11-07T22:09:08+02:00 1.5K 2 1

Бленувана реалност (втора част)

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

suleimo

Проза » Еротична

2012-11-07T22:07:19+02:00 1.2K 1

Къде е уловката

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-06T12:08:26+02:00 1K 4

Рисувам те писател

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-06T11:33:56+02:00 1.3K 1

Свилена душа

Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-11-05T16:16:26+02:00 1.5K 9

Софийска сага 39

Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-05T16:04:54+02:00 931 2

Моят герой...

Студенина, апатия, безчувствие, болка, жажда за любов и живот... Запомнете тези няколко думи. Следващата история ще ги обедини в един образ.
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...

lubokrisi

Проза

2012-11-05T15:52:47+02:00 838 1

Изгубена - Втора част

Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

Nikkyz98

Проза » Разкази

2012-11-05T15:44:30+02:00 1.2K

Бленувана реалност

Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваш ...

suleimo

Проза » Еротична

2012-11-05T15:36:43+02:00 1.4K 1

Ще ти дам

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

milenowa

Проза » Други

2012-11-05T15:31:42+02:00 747

Учебникът

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

ljubomira

Проза » Други

2012-11-05T15:27:58+02:00 1.1K 4

Отражение

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-05T15:21:10+02:00 1K 1

До Съвършената

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...
Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?
Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме спо ...

turbo4

Проза

2012-11-05T14:52:16+02:00 1K

Неузнатата истина...

Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...

roxitu

Проза » Други

2012-11-05T14:40:34+02:00 827