Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Празник на Любовта

Днес, скъпи читатели, ще посветя рубриката си на 14 Февруари - Свети Валентин - денят на влюбените. Но нека се разходим по софийските улици, за да разберем какво наистина представлява този ден за хората.
Първо срещнах една жена на крехката възраст от 82 години. Естествено, с такъв скромен житейски о ...
1.1K 2

Изречението, което те издаде

"кривините ти
са интересни
и
приличат на моите.."
♥ ...
1.3K

Две сестри

- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...
1.6K

Разковани дъски 23

България на три морета! От любов!
За да откачиш наистина, трябва да си пуснат на свобода в обществото...
България - страната на изпосталяващото слънце. (предложение за текст към рекламна брошура)
Човешката глупост е впечатляващо ефективна срещу всяка добра и прогресивна идея, когато властта не функц ...
1.5K 10

Баща ми

Бях малка, когато загубих баща си. Той не беше лош човек. Винаги помагаше, когато някой го помоли, е да изглеждаше като едно голямо мече и гледаше като най-злобното животно, но все пак беше мил. Още помня усмивката му и парфюма му. Тези всекидневни жестове и движения, които правеше с лекота. Гласа м ...
877 3

Здравноосигурителният дневник на планетата Земя

Ден първи, ранна утрин:
Днес се събудих с висока температура. Чувствах се глобално затоплена, течеше ми пот и от двата полюса, втрисаше ме по скалата на Рихтер в Перник, обливаха ме студени вълни по американското крайбрежие, чувствах главоболие и нервно напрежение някъде по турско-сирийската граница ...
887 4

Недоразумение

Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше ù омръзнало от всичко - проблемите в работата, дрязгите с шефа и несполучливата ù връзка
със Антонио. "Антонио" - помисли си тя, и се сети, че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му. Не след дълго той
вдигна: - Ало, д ...
1.1K

Отпуск

ОТПУСК
Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.
- Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.
- Момент сега ще го извикам – отговори служителката.
- Радо е. ...
1.1K

* * *

"Имало едно време", всички истории започват така, странно, но е така... Съществувал един приказен свят, за който ние обикновените хора не подозираме... В този приказен свят живеели всякакви същества от дракони, до феи магьосници... Но странно как един ден се родило дете, което не приличало на тези м ...
883 2

Проверката

Работният му ден беше приключил и Лъчезар вървеше към вкъщи. Нямаше закъде да бърза и искаше да се раздвижи след дългите часове, прекарани зад бюрото. По улицата имаше доста хора и въпреки градската шумотевица, хаотичното движение наоколо създаваше у него приятно усещане за живот. Зяпаше разсеяно ви ...
1.1K 3

Импресия за Воин и Път

"За истинския Воин, ефикасност , оцеляване, дисциплина, принцип, уважение, респект, етика, морал, чест, достойнство, искреност, лоялност, самоусъвършенстване...- не са думи, не са понятия. За истинския Воин това е начин на живот, или с една дума -Път.
Ето, затова са различни. Ето, затова са един на ...
706

January

Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които мож ...
906

Ако Животът беше ресторант

Ако Животът беше ресторант, как ли щеше да протече един обяд в него?...
...Може би така.
Клиент: Добър ден!
Сервитьор: Добър ден! Добре дошли в живота, заповядайте нашето меню.
Клиент: Какво ще ми предложите за пиене? ...
1K 1 6

Мръсница

(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - ...
1.2K 2

Историята на разбитото ми сърце

Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...
1.2K

Йеее, българка съм, брат!

Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на п ...
846 2

Надеждата умира последна

Пуст град, мрачни улици, пропити със самота… Мразя, когато вали. Всичко е някак потискащо, някак тъжно. Стоя вкъщи отново сама, заключена в убежището си - моята стая, и отново претеглям всички факти на ум, опитвайки се да спра да мисля колко съм самотна. Оглеждам се наоколо и погледът ми спира върху ...
641 2

Тремор

---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù в ...
1K 14

Фалконети

ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопа ...
3K 15

Той

Е, реших че и аз мога да напиша нещо. Не съм писателка и може би това е първият път, в който пиша нещо такова. Исках да ви разкажа как ТОЙ дойде и промени всичко, как след него нищо не беше същото. Това не е някоя сълзлива история за двама влюбени, които заживяват щастливо. Искам да разкажа как той, ...
974 1

Човешка топлина

Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...
789 8

И когато натрупате

И когато натрупа много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т.е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам го намира.
- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един момент ти започваш да се чудиш, ами откъде знам това? Всичко е много прос ...
870

Тя

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...
1.9K 4

* * *

Мислили ли сте си някога какво са пет минути? Пет минути, едни пет минути! Когато ви кажат пет минути, вие сте спокойни, че няма да чакате дълго! Закъснявате с пет минути, но не се притеснявате, а и защо?! Това са си някакви си пет минути!
Но понякога ти се иска да имаш тези пет минути с определен ч ...
723

Чай за тъщата

Чай за тъщата
Въртим се в кръг. Странната въртележка се засилва и засилва. Седнали сме на "листенцата" на една огромна четирилистна детелина и едва се държим да не полетим от нея. Вятърът свири в ушите, наоколо всичко се носи и мержелее като шарена черга. На листото, символизиращо "Вяра", вляво от м ...
1.7K 13

Сбогуване с една грешница

Когато сутринта отворих очи, без да подозирам какви изненади ми е подготвил животът. Усмихнах се. Не знаех, че е за последно. Знаците на съдбата ли да следвам или здравия си разум. Казах си "Днес няма да позволя на никой да изтрие усмивката от лицето ми." Уви, когато тази мисъл прелетя през съзнание ...
1.7K 13

Човек без име

Човек без име
5.00 сутринта. По улица „Джон Ленън” нямаше жива душа. Уличните лампи светеха, опитващи се да разсеят нощният мрак. Тишината цареше, необичайно необезпокоявана за улица като тази… От година живеех на нея, ала подобно нещо не се бе случвало досега. Обикновено тук гъмжеше от пияни студен ...
1.6K 2

Следреферендумни размисли

Тъй като политиците никога не желаят да признават грешките си, подлъгват хората да гласуват на референдуми, за да могат да прехвърлят след това върху народа вината за евентуалните негативни последствия.
...........................................
Отминалият "успешно" проведен референдум представлява ...
1.1K

Соната за глухия цар

„Цигуларят е глух и се свири по памет”
Яна Кременска
Старият музикант бе започнал да оглушава и чуваше само ехото от вътрешните си симфонии. Вече нямаше къде да се дене, нито къде да дене излишъците и този излишък от вътрешни симфонии се превръщаше в безбрежно хиатуо, където трудно се намира точният ...
1K 5

Вкаменена песен

Някога…
Кога прекрачих прага на института…
Имах рядкото щастие…
Да ни посрещне…
Да ни приветства… ...
1.1K 2

Небесни гробища (9)

Сивият стоманен поглед на Дантас беше станал тежък и безмерно дълбок.
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...
717

Щастливецът

Настръхнали от студа, хора влизаха забързано в неголямото кафене, отупваха палтата си, навлажнени от слабия сняг. Заставаха на опашка пред бар-плота, настаняваха се по масите, приказваха, говореха по телефоните си или просто гледаха през големите прозорци автомобилите по препълнения паркинг и мокрит ...
1.1K 6

Една дъга

Една дъга
Прибирах се. Беше от онези тъжни и мудни следобеди, в които ти се иска просто да легнеш в леглото и да спиш. Слънцето се беше покатерило едвам-едвам върху един тъмен облак и огряваше вяло полята около магистралата, върху която шофирах. Изсъхналата трева, унило накланяща глава, придобиваше ...
1.1K 2

Кървав дъжд

Беше два часа следобед и повечето хора в селото си почиваха след обилния обяд – нещо, което можеха да си позволят едва от три дена. Да уточня, става въпрос за обяда, а не за почивката. Те и преди си почиваха, ама предимно на гладно. Сега дори дървата почти никой не пестеше, с изключение на две непоп ...
913 1

* * *

Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...
ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си
говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...
гледам те и пак не мога да разбера дали поредното
момче или някакъв мираж си. ...
663

За чест и слава на името

Какво ли би станало от мен, ако в живота ми не присъстваше безспорният авторитет на братовчедка ми Руслана? Нищо! Категорично нищо! Тя, милата, мислеше за всичко и винаги изтъкваше, че извайва нещата, аз действам с нея и когато поотрасна, плодовете от тези действия ще ми дойдат като харизани.
Не пом ...
951 2

Как Ирина щеше да се удави

През лятото отидохме за един ден с приятелско семейство, с Васил и Ирина, на море. Ирина е колежка на жена ми.
Има много красиво заливче край Ахтопол – защитено, усамотено, скалисто. Денят беше слънчев и горещ, водата топла, морето спокойно и бистро, а дъното осеяно със скали – всичко по него се виж ...
818 3

Заради "Декамерон"

Лошото на смахнатите неща, които ти се случват е, че не винаги успяваш да ги видиш откъм забавната им страна. Виж, ако тази история се беше случила на някоя моя позната, със сигурност щях да се забавлявам страхотно. Щях да изпробвам чувството си за хумор по всички възможни аспекти от събитието.
Само ...
1.1K 5

Майтапът настрана

Как мислите, може ли човек да живее със съзнанието, че ще умре и да изпитва естетическо удоволствие и пълно удовлетворение от живота? Може ли? Според мен, не може, освен ако.. Ето сега именно това е отговорът на отговорите. Отговорът, който е един от най-съществените не само за нас, а и за бъдещите ...
949 5

Сиянието

Седяхме умълчани пред чашките димящо кафе. Дончо се бе загледал в големия аквариум, осветен от зеленото, дискретно осветление. Той бе голям колкото човешки ръст, поставен в дъното на обширното помещение. Няколко червени рибки плуваха вяло в него сред кичури от изкуствени водорасли и малки купчини от ...
1.2K 2