40 129 резултата
Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версии ...
  1317 
… труден избор 3 …
… тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха ...
  757 
Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...
  520 
Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...
  2986  11 
"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...
  830 
Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената ù красота, но и от странния ù начин на придвижване. Двете алуминиеви патерици, които бяха затъкнати под мишниците ù, я правеха да изглежда крехка и уязви ...
  1098 
  735 
Пикси вървеше тъжно по пътеката. В нормална ситуация или преди няколко месеца, наведеният ù нос трябваше да сочи нагоре към усмихнатото слънце, а не надолу към прашния път, но за нея нямаше такъв вариант. Все едно безкрайните ù проблеми се бяха събрали в чипото ù носленце и го теглеха ли, теглеха. Н ...
  677 
Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко за ...
  429 
4
След като щателно прерови и джобовете като любопитна котка, която се стреми да надуши пакетчето с храна, и откри само касови бележки, кърпички и презерватива, се насочи към спалнята.
Замисли се за презервативите. Имаше много и навсякъде. Или редовно ги ползваше, или искаше да е подготвена във всек ...
  599 
Години наред войната изпепелява душите на хората!
Мъжете гният и мрат на фронта, а по селата изнемогват - няма работна ръка!
За прехраната на многолюдната челяд се грижат бабите.
Между буренясалите синори само старци и млади невести превиват кръст!
Стопаните, които не могат да смогнат, наемат от гра ...
  753 
Черно-белият ден
Равна, бяла земя -
накъдето погледна.
И ти - като нея бял.
И като нея леден. ...
  1002 
М И Л И О Н Е Р Т Ъ Р С И С Ъ П Р У Г А
Хуквам. Пътьом грабвам една бутилка домашно червено вино, на мига се сещам, че някъде го мернах да пие бяло. Е, добре, де! И малко бяло ще взема. Нали трябва да ме хареса и мен да избере! А и да види, че и аз работя. По-точно блъскам по лозята.
Боже, колко бав ...
  1084 
- А-а, добър ден!
- Добър ден, господине, заповядайте. Кажете!
- Ами аз... такова, де, за душевната... нали тук ги правят?
- Душевната клизма ли имате предвид? Да, на правилното място сте дошъл. Но не трябва да се притеснявате от думата"клизма" - в случая е много подходяща!
- Ами, де да знам... преч ...
  976 
В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.
...
  631 
ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
  698 
Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...
  595 
Той ще се изправи, ще прониже живота с погледа си. Поглед, видял много, разбрал малко. Разбрал, че може да е нещо, танцувайки пред присмеха на люлката. Искаше, искаше да е там - горе - сред мечтите си, но не намери за какво да закачи въжената стълба. Като че ли само един поглед от сълза с необятна к ...
  1118 
Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо ка ...
  1806 
2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...
  685  11 
3
Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.
Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се ви ...
  464 
С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...
  657 
Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...
  741 
Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...
  795 
Любов Моя,
Липсваш ми! Искам да съм до теб сега и да ти дам Любовта си, Нежността си, своята Мъжка Сила! Толкова Истински се чувствам, когато сме заедно, че как да не копнея и ден и нощ за това! Зная, че ти имаш много приятели, много хора около теб, много ангажименти, семейни задължения, а аз имам с ...
  1076 
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
  660  16 
Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...
  1628 
Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
  3091  13 
Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...
  625 
Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...
  603 
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило ...
  985 
Опитвам се да гледам на нещата от позицията „въпрос на гледна точка”. Иначе сигурно ще ме изкарват от тук в една от ония хубави бели ризки, дето им връзват ръкавите зад гърба.
В банката съм. Вие къде си помислихте, че кибича през последния час? Дошла съм като добър кредитополучател да си направя вно ...
  811 
Пред фалит
Отскоро светът започна да бъде населяван от разни дребни и безотговорни бизнесменчета, които искат да получават от така наречените “лесни пари”. Тези човечета още от раждането си са убедени, че са дошли на този свят, за да се радват на щастие и слава. Те се гмуркат в света на бизнеса с ма ...
  888 
Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...
  1357 
Той бе вече просто една загърбена мечта, поредната. Е, вярно, една от най-красивите и реалистични, но все пак нищо повече от химера, в последствие умъртвена от реалността. Тя бе вярвала в нея толкова дълго и силно, че не искаше да я изостави, не можеше да приеме, че трябва да се откаже от нея... за ...
  692 
2
Казаха му, че в момента момичето е на двадесет, но той бе погледнал датата ù на раждане и се сети, че всъщност точно след месец ще навърши двадесет и една години. Казват, че годините между петнадесет и тридесет са най-плодотворните за една жена, във всякакъв аспект. Разбира се, това не е аксиома и ...
  637 
Благодаря ти за всеки един момент, прекаран заедно.
За всяка мисъл и дума споделенa.
Благодаря, че сподели и ме накара да усетя красотата на твoята обич.
Благодаря за всяка целуната от Теб сълза - превърнатa в смях.
За всяка моя болка, превърната в радост. ...
  1642 
Дом, какво е дом? Хиляди художествени интерпретации и хиляди животи на това понятие. Дали да го наречем битово, или пък географско, или пък философско понятие. Кой знае още в колко графи бихме го тълкували.
За мен домът е там, където обичаш и си обичан, където си истински, където е истинско. Домът е ...
  619 
Египет – наши дни
Микробусите спряха пред два скромни хотела. Точно срещу тях се издигаше добре поддържаната сграда на гарата, построена някъде в началото на миналия век. Загазиг или Заази, както го наричаха местните жители, се намираше в делтата на Нил, на 50 мили североизточно от Кайро и бе център ...
  635 
Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...
  2601  26 
Предложения
: ??:??