Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Софийска сага 44

Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-22T00:24:42+02:00 1.1K 2

Приказката на дядо

- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...

petq95

Проза » Разкази

2012-11-22T00:07:08+02:00 1.4K 1

Tова е Kайлас

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...

mari45

Проза » Повести и романи

2012-11-22T00:04:27+02:00 1.1K 4

Знаеш ли

Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...

nati129

Проза » Други

2012-11-21T23:36:33+02:00 738

Студено

“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...

morigana

Проза » Разкази

2012-11-21T23:25:07+02:00 1.2K 2

Приказно село

Винаги съм вярвал, че съществува магия на този свят. По-романтичните персони ще ви кажат, че тя съществува в малките неща – любовта, усмивките, прегръдките, изненадите, подаръците, спонтанните неща; нещата, които ни правят щастливи, а не плащаме и стотинка за тях... Да, така е, съгласен съм с това. ...

xpired

Проза » Хумористична

2012-11-21T13:59:45+02:00 1.3K 1

Бира с вкус на водно конче

Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2012-11-21T13:39:11+02:00 1K 2

Целуни ме

- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-21T13:33:55+02:00 1.1K 6

Наивна, лоша и истинска

Връщайки се назад в миналото,
разбрах колко съм грешала.
Ти не ме обичаше,
на теб просто ти харесваше вниманието ми.
Ти отхвърляше прегръдките ми, ...

roxitu

Проза » Писма

2012-11-21T13:17:08+02:00 1.3K

Любов невъзможна

От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна в ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2012-11-20T20:34:35+02:00 1.4K 3

Втори шанс (втора част)

Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега сто ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-11-20T19:59:04+02:00 835

За елхата

С убийство на елхи натрупа пари.
..............................................................
Хиляди елхи продаде и корем накладе.
............................................................
Парите от тринадесетата заплата ...

bojenski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-20T19:45:20+02:00 908 5

Кога?

Здравейте.
Днес се събудих с надеждата да намеря сама за себе си един отговор. Отговор, който търся доста отдавна. Отговор, който все не успявам да намеря. Може би и затова реших да публикувам този текст тук, за да чуя и Вашето мнение. А ето и с какво си блъскам главата във времето, преди да се унес ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-20T10:38:38+02:00 1.2K 1

Усещане за...(4) четвърта част

Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очи ...

LEOMAX

Проза » Разкази

2012-11-20T10:27:52+02:00 946

21.12. 3012г. след Маите

Участвах в конкурс за сценарий на видеоклип „Мтел и безкрайността” и получих награда за най-добра комедия.
3012 година.
Сем. Петрови са на своята междугалактическа совалка и са готови за полет.
- Къде ще почиваме тази година?
- Миналата бяхме на Марс, хайде да идем на друга планета. ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2012-11-20T10:18:42+02:00 1.8K 6

Джаспър, Алабама: търси се помощ

Джаспър, Алабама: търси се помощ
Ако случайно се озовеш в окръг Уолкър, северозападна Алабама, то непременно трябва да посетиш Джаспър, население около 14 000 души. От Бирмингам[1] хвани извънградско шосе 78 (вече е магистрален път 22) и си там за по-малко от час, точно 41 мили. Защо ли?
Слушай сега ...

azazel

Проза » Разкази

2012-11-20T10:16:58+02:00 1.2K 3

В пламъците на страстта

Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...

sav11

Проза » Разкази

2012-11-19T22:55:27+02:00 807 1

Закъсняла равносметка

Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-11-19T21:40:22+02:00 1.4K 5

Втори шанс (първа част)

Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-11-19T21:30:58+02:00 931 1

Искам

Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...

Darkness23

Проза » Разкази

2012-11-19T21:26:57+02:00 940

Никога преди

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-19T20:43:06+02:00 1K 6

Безпонятно

„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...
„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...
Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет о ...

kammysue

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-19T20:29:54+02:00 681 1

Марина и паяците

Марина и паяците
Но аз ще те сепна с целувка искряща от хлад
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага...
Артюр Рембо * ...

Раш

Проза » Разкази

2012-11-19T20:03:02+02:00 1.2K 2

Усещане за... (4) - трета част

Усещане за... (4) - трета част
Попиваше жадно влажния, есенен въздух, засъхналите вече листа нежно шумоляха под равномерните му стъпки, студените лъчи на слънцето премрежваха погледа му, който бавно обгръщаше жалките останки от отминалото вече лято...
„Трябва да го преодолея!“ - опита се да се окура ...

LEOMAX

Проза » Разкази

2012-11-19T19:54:39+02:00 1K

Софийска сага 43

Глава четиридесет и трета
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В бъл ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-19T07:53:46+02:00 1.6K 2

Писмо до танцуващата жига

Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без ...

670301

Проза » Разкази

2012-11-18T21:12:43+02:00 811

Софийска сага 42

Софийска сага
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, дру ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-18T21:07:39+02:00 919 1

Кайлас - градът на светлината

Започвам да публикувам една книга, която не знам как ще се възприеме от читателите. Но животът е такъв.
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, к ...

mari45

Проза » Повести и романи

2012-11-17T17:38:08+02:00 1.4K 7

Заварчикът от Ямбол и неговата жажда

Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Те ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2012-11-17T14:43:21+02:00 1.5K 2

Продай една крава и ще те издадат

Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея с ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2012-11-17T14:42:57+02:00 1.1K 3

Опит за летене... или опит за излитане...

Ще го раздам по същество, значи, щото идва зима... и ще трябва нещо да излети...
Предлагам всички учени от обсерваторията заедно с останалия персонал да правят веднаж седмично чалга събор с най-известните чалгаджии.
На чалгаджиите да се заплаща с гледане на ръка и правене на хороскопи.
За посетители ...

Ена

Проза » Хумористична

2012-11-16T22:03:18+02:00 1.2K 12

Сърцеразбивач

Понякога се питам защо стана така. Защо разби сърцето ми на хиляди парченца и замина. Може би просто си бил поредният сърцеразбивач, който е търсил своята жертва, а може би те е било страх да ме обичаш и да бъдеш обичан...

tanitky

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-16T13:24:17+02:00 926

Софийска сага 41

Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия п ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-11-15T23:11:23+02:00 840 1

Мишо и Радина

Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.
Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а М ...

The_Crimson_King

Проза » Еротична

2012-11-15T14:00:15+02:00 2.6K 1 6

Размисъл

Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...

DarinaDi

Проза » Други

2012-11-15T13:46:49+02:00 751 1

***

***
Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като че ли болка ги бе ...

inferate

Проза

2012-11-15T13:38:00+02:00 1.2K

Зима

Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих.
Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги н ...

tanitky

Проза » Писма

2012-11-15T13:32:47+02:00 1K 1

Разковани дъски - 17

Лъжата - това е лош кредит на доверие, даден при непосилна лихва...
Връзка между елементите в Природата: пред мен се откри ЗЛАТНА възможност да ми ОСРЕБРЯТ малко стари МЕДНИ монети.
Някои хора не оставят, а изоставят след себе си...
Дали съществува (без)смъртна опасност?
Не искайте от мен да ВИ дам ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-15T13:21:43+02:00 1.2K 6

Демон

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...

ZVER4E

Проза » Други

2012-11-15T13:09:34+02:00 1.1K

Бегачът

Да, аз съм бегач. Добър съм. Много съм тренирал. От какво ли не съм бягал - от отговорност, от задължения, от емоции, от задълбочаване на отношенията. Бягал съм и от големи сметки, от любезни врагове и "добри" приятели.И от скука съм бягал, но не по-малко съм бягал от шумни забавления. Най-вече, защ ...

hristam

Проза » Разкази

2012-11-14T19:10:55+02:00 916 3