Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Tръпката от гмуркането

Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...

somita

Проза » Разкази

2012-07-18T09:31:37+03:00 766 1

Вятърът говори...

Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...

Nevershoutnever

Проза » Разкази

2012-07-17T23:17:15+03:00 994

За свободата

За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2012-07-17T23:14:40+03:00 1.4K 10

Родът - част осма, последна

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...

chergligan

Проза » Други

2012-07-17T23:00:39+03:00 1.1K 2

Път към върха

Импресия
Бавно вървя по калдъръмения път. Отпивам на глътки от чистия въздух и сякаш литвам там - горе. Тук е Тя - пирамидата на Светлината. Върхът ù сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства с "Добре дошла в града на бъдещето!" В Новия Йерусалим. Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, ...

mari45

Проза

2012-07-17T13:22:49+03:00 956

Софийска сага 22

Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-07-17T13:18:43+03:00 1.2K 7

Eпиграми №7

1 ЕДИН ВЪПРОС, ГОСПОДА ИМЕЮЩИ
Изпитвате ли някакви наслади
при толкова самонагради?!
2 СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
(а може би и капиталистически) ...

Hekredel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-17T13:16:20+03:00 658

Вирус в системата

Беше само на пет, когато стана ясно, че е различен от останалите. Можеше да мълчи часове наред и дълго да седи неподвижен, а после дословно да възпроизведе всичко, което е чул, с точност до запетая.
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...

hristam

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-07-17T13:07:12+03:00 1.1K 2

Манастирски му работи

Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм ин ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Разкази

2012-07-17T12:41:07+03:00 1.7K 7

Улуру

Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...

smile1

Проза » Разкази

2012-07-16T09:40:59+03:00 1.1K 17

След войната

Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...

satanas

Проза » Разкази

2012-07-15T23:01:55+03:00 704

Лети, глухарче, лети...

Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...

pepsi1975

Проза

2012-07-15T22:54:06+03:00 1.4K 5

Момченцето и лошата майка

Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...

Arogarn

Проза » Разкази

2012-07-15T13:26:40+03:00 2.2K 9

На една честота

Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...

hristam

Проза » Разкази

2012-07-15T13:22:22+03:00 1.2K 10

Писмо без получател

"Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (с тебе) угасва..."
Минава полунощ, а аз седя и си мисля за теб, за мен, за нас. Мисля за това какво беше и какво можеше да бъде. Чудя се дали понякога и ти си мислиш за мен така, както аз за т ...

candy_girl_13

Проза » Писма

2012-07-15T13:13:53+03:00 1.5K

Заповядайте на Земята: Глава - неопределена

Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от св ...

LOVSLP

Проза

2012-07-15T13:00:43+03:00 800

Цветя на прехода

Посвещавам на един продаден, общински, зелен парцел...
Вглеждането назад във времето крие различни изненади, но в последователността има нещо интимно, мило, някаква позабравена делчничност и епичност, жизненост и застиналост, противоречивост, но и радост от повторното докосване...
Една разходка по б ...

WIK

Проза » Други

2012-07-15T12:41:59+03:00 1.2K 1

Да го направим

Филип влезе в кафенето до летището и бавно плъзна погледа си към седящите на масите хора. Първоначално не забеляза нищо интересно, но тъкмо когато си помисли, че късметът този път ще му изневери, мерна един интересен обект. Твърде интересен, от гледната точка на печен сваляч, който си търси мадама.
...

Heel

Проза » Разкази

2012-07-15T12:15:55+03:00 1.7K 3

Фотографска вглъбеност

Отдавна съм се отказал да търся вяра у хората за своята наистина необичайна история. След като докторите ме разнасяха по всевъзможни научни конференции, направиха ми безброй тестове и изследвания и ми зададоха всички въпроси, за които някой някога може да се сети, те са така объркани относно моето с ...

VelBG

Проза » Разкази

2012-07-14T11:57:00+03:00 1.2K 2

От другата страна

ГлаваI
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...

AUDI

Проза » Повести и романи

2012-07-14T11:39:33+03:00 1.2K 1

Аз съм добре

Писмо до Отвъдното
Мила, мамо, как си?
След повече от двайсет години мълчание реших да ти пиша…
Аз съм добре…
Когато бях дете, все ме мислеше, че съм гладен и не ми стигат парите… ...

Volter

Проза » Писма

2012-07-14T11:17:10+03:00 1.3K

Момичетата на нощта - 9

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-14T10:46:28+03:00 826 2

Калина

"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Валь ...

mari45

Проза

2012-07-13T14:43:49+03:00 1K

Изповедта на един уличен пес

— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...

mitval

Проза » Разкази

2012-07-13T14:30:56+03:00 1.2K 3

Дядо Матейчо

Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...

bubeto21

Проза » Разкази

2012-07-13T14:18:10+03:00 1.4K 2

Песента на живота

Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...

Morbidia

Проза » Други

2012-07-13T14:14:27+03:00 1.1K 1

Слънчогледи

СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...

Ellan

Проза » Разкази

2012-07-13T14:13:12+03:00 1.7K 8

Хероинова скитница

Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...

myav

Проза » Разкази

2012-07-13T13:50:46+03:00 1.3K 1

Измамена - глава 3

- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...

myself

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-07-13T13:45:53+03:00 1.1K

Човекът, който се смее

Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...

tangra1993

Проза » Разкази

2012-07-13T13:41:16+03:00 876 3

Бяла риза

БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-07-13T13:37:34+03:00 1.1K 2

Една майка

Може би единственият човек на планетата, който изпитва голяма обич, е майката. Майката е нещо невероятно, няма да има момент, в който да не те мисли. Децата се разкриват пред майките си, защото намират в тях една топлина и защото нямат друг човек, който е способен да ги разбере по-добре от нея. Ала ...

WhiteDesert

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-13T13:30:47+03:00 927

Родът - част седма

РОДЪТ (седма част )
Девети септември 1944 година безспорно е една значима дата в българската история през 20 век. Спорни са само избраният път за развитие и постигнатите по него успехи.
Промени се животът в българското село. Ралото на времето преобърна народните пластове, нови ветрове освежиха възду ...

chergligan

Проза » Други

2012-07-13T13:19:28+03:00 1.1K 2

Момичетата на нощта - 8

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-12T09:29:30+03:00 841 2

Щастлива ли си?

Щастлива ли си?
Винаги съм се питал, дали е щастлива,
след като не беше вече с мен.
Така и не се осмелих да питам за това,
но въпреки всичко, като че ли знаех отговора. ...

galosh

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-11T23:43:57+03:00 1.5K 1

Виждаш ли себе си?

Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам ...

WhiteDesert

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-11T23:41:17+03:00 883

Щастливият край

Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...

simona-varbanova

Проза » Разкази

2012-07-11T23:36:18+03:00 743

Момичетата на нощта - 7

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-11T11:49:43+03:00 836

Един ден на плажа

Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...

justme1

Проза » Разкази

2012-07-11T11:41:10+03:00 790

Монетата

Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...

hristam

Проза » Разкази

2012-07-11T11:35:04+03:00 1.2K 1 12