40 093 резултата
ТРЯБВА
Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото ...
  1311 
ужаси
..............
Таксито се движеше плавно по заснежените и тъмни софийски булеварди и Калин с усмивка наблюдаваше падащия върху предното стъкло сняг, осветяван от оранжевите светлини на уличните лампи. Беше около полунощ и движението бе доста разредено. Тук-там се появяваха бели и червени светл ...
  958  14 
Студ
Да не се чете от хора със слаби нерви! (Авторът)
Наскоро след празниците стана тя, каквато стана. Дали преядох, или препих, или ми бяха свършили дните, ама взех, че се гътнах. Както викат младите днес – тоя хвърли топа или гушна букета. Пък може и булката да ми е сторила нещо, знам ли! Дядо ми ...
  932 
Египет, 863 година преди Христа
Коридорът се спускаше надолу под храма на Амон и сякаш нямаше край. Светлината от факлите играеше по каменния под, а изгарящата мазнина напояваше с тежкия си мирис и без това застоялия въздух в сумрачния тунел. Само неколцина мъже знаеха до къде води. И само те имаха ...
  510 
Седемте смъртни гряха
Похот. Чревоугодничество. Скъперничество. Леност. Гняв. Завист. Гордост. Седемте смъртни гряха.
В деня в който научих тяхната история валеше. Не ми се стоеше вкъщи и ми се искаше да изляза. Но никой от приятелите ми не беше свободен. Затова реших да си взема лаптопа и да седна ...
  1941 
Попитаха ме какво означава да обичаш себе си?! Преди време и аз самата не знаех как да отговоря на този въпрос. Какви думи да кажа, с какви доказателства да ги подкрепя. Просто защото не вярвах в себе си, не се обичах достатъчно и може би не се познавах добре.
Времето минаваше. Дните се изнизваха ка ...
  976 
НАТО
В София се провежда среща на страните, членки на НАТО. 30 или 50. Не знам. Лек трус разтърсва столицата. За мен лично това означава:
Внимавайте, момчета! Опичайте си акълите. Само степен-две нагоре и ще идат по дяволите всичките ви бази, полигони и площадки. И коридори. И супер танкове, ракети. ...
  1105 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...
  1153 
От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...
  818 
ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1
Том 1 - Десетте измерения
Глава II
Контакт
Необятните снежни полета създаваха усещане за самота и отчужденост. Студеният сибирски вятър демонстрираше своето господство над света, а планината Алтай бе неговата непристъпна крепост, която всяваше страхопочитание през т ...
  892 
Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно ...
  819 
Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелех ...
  1185 
Мило мече, когато те няма и си далече, и слънцето не свети вече! Денят стана студен и времето отлетя от мен. Искам облаците, дъждът и зората с мен да влезат в тишината. Там ще те търся, без да бързам. Всички пеперуди ще завържа там, където вечността не съществува. Само вятърът ще ме чува. Накрая по ...
  1043 
Трябваше да ходя на пазар, няма как - защото човек и добре да живее, трябва да се храни. Облякох се, отключих вратата (живея на последния етаж, но не под звездите) и гледам - съседът пуши на етажната площадка, явно жена му пак е вкъщи и не му е дала (да пуши вътре, де…). „Здрасти, комшо!”- вика ми. ...
  1887 
ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...
  683 
... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам ...
  456 
  682 
От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...
  1427  44 
С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...
  843 
- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
  613 
Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...
  1354 
ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
  1081  11 
Не! Няма нищо невъзможно! Абсолютно нищо, ако го почувстваш дълбоко, от дебрите на душата си и пречупиш невъзможните мечти през призмата на въображението си! Изопачи нещата и ги почувствай! Искаш да летиш! Тогава лети! Скочи от най-високото място и усети тръпката. Усети енергията, силата и свободата ...
  935 
ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
  684 
Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявя ...
  1079 
Дъждът изми улиците, както сълзите-душата ми.
Заедно с падащите капки изчезваше прахът на умората, калта на преживяните разочарования, мръсотията на ежедневието. И с всяка следваща, сърцето ми ставаше по-чисто, а мислите-по-истински. И верни.
Тъгата ми се разтвори в тях.
Стичаха се по лицето ми, отм ...
  522 
Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, ...
  4145 
Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
  891  21 
1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.
3. Жените, както колит ...
  950 
Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...
  943 
Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...
  906 
Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...
  740 
Тичах, знаейки, че не мога да избягам от неизбежното. Вятърът духаше в зачервеното ми от студ лице. Исках да заплача, исках да се разпадна на земята, покрита със сняг и да се превърна в купчина снежинки, които ще бъдат разпилени, но нямах сили за нищо друго, освен да продължа да бягам. Не усещах бие ...
  527 
Огледало 1
Кредо
Не иска с великите да се родее,
Предпочита последен да се смее!
Биография на един владетел ...
  712 
Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото я ...
  614 
Бостън - 1971 година след Христа
Майкъл Прачет се събуди облян в пот, въпреки намаленото парно отопление. Бе нощ, но тревожните мисли около трагичната смърт на Питър Фланегън не му даваха мира. Прачет се пресегна и запали лампата на нощното шкафче. Погледна към часовника – беше 5 часа. Надигна се, с ...
  550 
За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се ...
  750 
Човек от миналото
Човешкият живот ни прекарва през множество трансформации. Налага ни се да свикваме с непрестанно променяща се обстановка и да се нагаждаме спрямо правилата на света. Често в този водовъртеж от емоции се губят контакти, възможности и изживявания. Замислете се и ще се съгласите, че е ...
  732 
Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата ...
  1145 
Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ...
  711 
Предложения
: ??:??