Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Прах и пепел сме!

Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...

WORDS

Проза » Повести и романи

2012-08-07T09:43:35+03:00 1.6K 2

Приказки от бараките

Ниската закръглена селянка Фанка чакаше търпеливо влака на безлюдната гара поне два пъти в годината. Той пристигаше с шума от спирачките, тя премяташе бархетната торба от едната в другата ръка и се спускаше напряко през коловозите. Бързаше да изкачи стълбите, устремена, тиха, безропотна като добиче, ...

svdonchev

Проза » Разкази

2012-08-05T23:02:45+03:00 2.7K 10

Пътят

Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...

марси

Проза » Разкази

2012-08-05T21:30:37+03:00 1.2K 10

Понякога е твърде късно

Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2012-08-05T21:22:30+03:00 1.4K

Маня

Маня пресече улицата припряно, стъпи на тротоара и автобусът пристигна. Беше се замислила и не виждаше никой, не чуваше какво говореха другите пътници. Мислеше си за своите неща. Трябваше да отиде на проба, шиеше си палто, че старото се беше поизтъркало вече. Трябваше да вземе детето от детската гра ...

smile1

Проза » Разкази

2012-08-05T20:13:03+03:00 918 6

Последната задача

12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...

Довереница

Проза » Разкази

2012-08-05T20:05:01+03:00 1.4K 22

Доган - дескрипция трета - Църквите

Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-05T13:30:04+03:00 1.1K

Не те очаквам

Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня. ...

Апостолиция

Проза

2012-08-05T13:21:34+03:00 1.2K 3

Безпомощност

Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...

bambamplqkplqk

Проза » Други

2012-08-05T13:18:04+03:00 1.9K 1

Око на водно конче

"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-08-04T19:53:50+03:00 2.5K 43

Старата къща III

"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха на ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2012-08-04T19:46:12+03:00 762

Да си тръгнеш на инат

Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те ос ...

AnTiHrIsTa

Проза

2012-08-03T14:39:52+03:00 1.1K 1 2

Среднощна авантюра

Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...

Josette

Проза

2012-08-03T11:26:54+03:00 833 1

Зимни срещи

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

mitval

Проза » Разкази

2012-08-03T11:22:19+03:00 2K 6

Ангел

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

марси

Проза » Разкази

2012-08-03T10:54:58+03:00 1.2K 4

Събуждане

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

gudman

Проза » Еротична

2012-08-03T09:10:34+03:00 4K 5

Ангели и дяволи

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2012-08-02T23:26:54+03:00 2.6K 10

Ад

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

regina95

Проза » Разкази

2012-08-02T22:09:59+03:00 1.1K

Критикът

Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...

VelBG

Проза » Разкази

2012-08-02T20:22:54+03:00 893 1

Парфюмът

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Golden_Girl

Проза » Разкази

2012-08-02T20:11:42+03:00 1.1K 1

Някой ден, незнайно откъде...

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

ronimax

Проза » Други

2012-08-02T16:01:49+03:00 931

Софийска сага 23

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-02T15:58:26+03:00 1.1K 2

Обичай ме

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

newfuneral

Проза » Други

2012-08-01T21:00:59+03:00 778 1

Самотникът

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

rotten

Проза » Разкази

2012-08-01T19:03:29+03:00 751

Аромат на дюли

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-07-31T20:18:17+03:00 2K 7

Мигът на спомена

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

mari45

Проза » Разкази

2012-07-31T15:32:54+03:00 957 2

Общото дете

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-07-31T12:31:51+03:00 1.1K 1

Бездната

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...

sisiliq

Проза » Писма

2012-07-31T12:02:22+03:00 1.3K

Предизвикано...

"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...

dianjelly

Проза

2012-07-31T12:00:07+03:00 711 2

Откъс от новия ми роман "Законите на злото"

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2012-07-31T11:54:49+03:00 1K 10

Желание

Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...

gudman

Проза » Еротична

2012-07-30T12:12:16+03:00 2K 1

Тертер от Диводедково I

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Eia

Проза » Разкази

2012-07-30T11:37:50+03:00 1K 9

Мисли

- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...

WhiteDesert

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-30T11:35:22+03:00 1K

Китенска рапсодия

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Разкази

2012-07-30T09:46:54+03:00 1.9K 13

Епиграми №8

За лапача
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...

Hekredel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-29T16:16:12+03:00 732

Защо

Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...

sisiliq

Проза » Писма

2012-07-29T16:01:37+03:00 1.5K 1

Белези

В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...

670301

Проза » Разкази

2012-07-29T15:21:53+03:00 946 1

Не бъди тъжен!

Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...

justme1

Проза » Разкази

2012-07-29T14:44:35+03:00 839 2

Самотни Разказвачи

Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

kpadi

Проза » Разкази

2012-07-27T22:21:31+03:00 1.1K 1

Градината

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Славов

Проза » Разкази

2012-07-27T18:46:45+03:00 1.4K