Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нещо като разказ

Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето ...

Taso

Проза » Разкази

2012-06-12T10:00:57+03:00 1.6K 11

Софийска сага 18

Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-06-12T09:58:31+03:00 1.1K 2

Фасовете на непушача

Фасовете на непушача
18:00
Флора най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си пусне духащата печка, да си съблече всички дрехи, освен бельото, и да се сгуши до печката. Лягаше с гръб към нея и все едно някой нежно я обгръщаше в топлите си прегръдки. Някой, който нямаше да я при ...

drillerswife

Проза » Разкази

2012-06-11T12:57:18+03:00 899 2

Окъс(н)ели разкази - 12

Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си, че открихме къде е гнездото ù, за което помогнаха няколко приятели, а най-много - бай Илия. На всички - моята благодарност!
„Интересна работа?!” - Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„Ако беше за ...

kalin8

Проза » Разкази

2012-06-11T12:33:50+03:00 710 3

Краят на слепотата(14)последна част

Две години по-късно
Сусана
Целият апартамент ухаеше на пуканки. Беше събота вечер. Емилио никога не спомена повече за случая с ваната, а Сусана не сподели дори с Мария Хосе.
–Какво става с теб? Не излизаш с приятелки. Накрая в манастир ще отидеш!
Сусана много пъти вземаше решение да му разкаже, но с ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-06-10T22:29:32+03:00 1.8K 12

Красотата на една несбъдната мечта

Минаха много години от деня, в който те видях за последно... А сякаш беше вчера. Една мечта, избледняла в морето на годините, а бе една от най-истинските ми мечти, която за жалост остана мечта. В онзи ден знаех, че може да не се видим повече. Той заминаваше далеч, нямаше за какво да се връща. Никога ...

nqkoq-x

Проза » Разкази

2012-06-10T13:57:00+03:00 1.1K 2

Картината на Господ

Господ и Дяволът бяха още деца и бяха оставени да си играят. Малко нелогично, предвид факта, че е невъзможно дете да създаде света, пък светът още не е съществувал, преди детето да порасне, но религията едва ли ще пострада от един парадокс повече. Както може да се очаква, Бог рисуваше, а Дяволът вся ...

moody

Проза » Разкази

2012-06-10T13:32:06+03:00 1K 1

Една тъжна история

Живот и смърт
"Още един ден мина от моя скучен живот. Въпреки че всички казват, че животът е нещо много забавно и пълно с изненади, за мен той е нещо скучно и монотонно. Живея в град, където нищо интересно не се случва." Това беше моята обичайна фраза до деня, в който всичко се промени.
Бях уморена ...

anjelik

Проза » Разкази

2012-06-10T13:03:38+03:00 805 2

Утринта...

Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания ...

Belisima9

Проза » Писма

2012-06-10T12:27:46+03:00 1.2K 2

Софийска сага 17

Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше о ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-06-10T11:57:11+03:00 1.3K 5

Краят на слепотата(13)

Доктор Хавиер Раес
Докторът пристигна на летище Барахас по-рано. Седна в чакалнята и отвори таблета. Трябваше да убие времето, докато пристигне самолета от Тенерифе. Прочете пощата си,написа няколко мейла и се прехвърли на книгата, която четеше,когато имаше време. Трябваше да върне няколко страници ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-06-09T13:13:47+03:00 1.5K 4

Къде е проклетата котка?

Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си.
Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка „Живот” (ако имаше начин - и „Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно „Сбогом” с личния си лекар...
Оранжеват ...

muhaninja

Проза » Хумористична

2012-06-08T16:05:33+03:00 3.1K 2 29

Дилема

Някога ме учеше…
После станахме приятели…
Вика ме, да се видим, да си побъбрим…
И се видяхме, и си побъбрихме…
И ме разсмя… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-06-08T15:15:34+03:00 1.1K 3

Върхът

Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...

Flame92

Проза » Разкази

2012-06-08T14:16:08+03:00 876 2

Жълта рокля

- Бабо, аз дойдох!
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-08T14:06:46+03:00 1.6K 12

Една любов 1

И тази нощ отново те сънувах - облечена в бели одежди, ти стоеше там и плачеше. Търсеше помощ, но наоколо нямаше никой друг, освен мен, а нощта беше зловеща, търсеща жертвите си, криеща хиляди опасности. Бях само аз - този, който се закле, че винаги ще те обича, пази и помага, и ти - тази, която го ...

Dokie

Проза » Други

2012-06-08T13:59:19+03:00 989

Кратък обзор на една кратка идилия

По-голяма част от животите си прекарваме в надежди. По-голяма част от надеждите ни са напразни. Някои надежди се сбъдват, само за да ни покажат колко са били глупави и колко сме били глупави ние да повярваме, че нещо може да ни направи щастливи. Останалите просто забравяме и те остават затрупани няк ...

moody

Проза » Разкази

2012-06-08T13:34:17+03:00 1.2K

Невероятна ваканция част 1

Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше с ...

AniEdward

Проза » Разкази

2012-06-07T15:55:21+03:00 924 1

Среща

Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...

swetew

Проза » Разкази

2012-06-07T15:38:44+03:00 1.6K 5

Неостаряващи целувки

"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-07T10:59:11+03:00 1.3K 6

Софийска сага 16

Софийска сага 16
Глава тринадесета
Емиграционната служба се намираше в западното крило на аерогара „Орли“. Тук работеха десетина служители, говорещи почти всички езици на света. Бяха много любезни с кандидатите да станат „французи“, но с типичната френска студена любезност. В тези години кандидатите ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-06-07T10:40:18+03:00 1.1K 6

Тримата братя и златната ябълка

Имало едно време трима братя. В двора на къщата им растяло ябълково дърво, което всяка година раждало по една златна ябълка. За нещастие, всеки път идвала триглавата ламя и я отнасяла. Минало време, братята пораснали и решили вече да не са такива харабии. Най-големият брат казал:
- Писна ми оная уру ...

popolo

Проза

2012-06-07T09:45:19+03:00 2K 3

Съдебна зала № 7

Точно в 8.30 часа сутринта съдия Х отвори очите си. Обзе го неприятното усещане, че го чака още един отвратителен, скучен и неприятен ден в провинциалния съд. Стана и с достолепна крачка се отправи към умивалника, където дълго време се любуваше на своя достолепен образ в огледалото. Всъщност съдия Х ...

Freia

Проза » Повести и романи

2012-06-06T23:22:23+03:00 1K 3

Разковани дъски - 11

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-06-06T23:19:51+03:00 1.6K 10

Вяра

Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...

liubomira97

Проза » Разкази

2012-06-06T23:08:19+03:00 1.1K

Анунаките в потрес от Земята

В световната преса гръмна новината, че Джоди Фостър е засякла кодирано съобщение между кораба-майка и Нибиру.
Както добре знаем, след участието ù в „Контакт“ извънземните я търсеха за щяло и нещяло.
Макар останалия свят да подхождаше скептично към новото амплоа, личният ù психиатър д-р Лектър я разб ...

satanas

Проза » Хумористична

2012-06-06T22:47:47+03:00 835

Случайност или...

- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, м ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-06-06T22:42:24+03:00 1.4K

След края на лятото

Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...

ender9631

Проза » Разкази

2012-06-06T22:38:06+03:00 943

Баба Райна

Когато люляците цъфнаха, Албена реши да отиде при любимата си баба Райна, която цяла седмица не беше виждала. Старицата живееше сама. Но все още беше добре и на крак. Албена колко не я моли да дойде да живее при тях. Тя все казваше: "Тук съм са родила, тук ше умра. И ше ма заровите до дядо ви Гьорги ...

mari45

Проза

2012-06-06T22:33:47+03:00 1.3K 2

Да се казваш София

За да се казваш София, трябва да си изтъканa oт Вяра, Надежда и Любов и да носиш вечното послание и след края на дните си. Това е името на мама. Тя е София и днес, на 26 май, трябваше да навърши 71 години. Много трудно мога да говоря за нея в минало време. Сълзите рукват и се стичат по лицето ми, а ...

pashy

Проза

2012-06-06T13:50:51+03:00 783 1

Във властта на морето - 9

КАПИТАН СЕВАРО СКЪРБИ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
Островът не беше се променил много през тези години.
И все пак Куинси нямаше как да не забележи, че северната му страна е почти наводнена, а дърветата - изкоренени.
Какво ли бе ставало тук? ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2012-06-06T13:43:21+03:00 1.1K

Селма

Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на р ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-06T13:30:38+03:00 1.8K 10

Страст и омраза Част 4-та

Той я изпрати и за първи път от доста време тя се прибра истински щастлива. Макар че не му показа колко много се радва на това, че на него не му е безразлично и не я е забравил... Опитваше се някак си да прикрие любовта си, но напразно. Толкова много си личеше, тя беше луда по него...
След няколко д ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-06-05T23:15:55+03:00 941

***

* * *
Аз съм Дафина. Живях в едно ломско село. В едно от ония села, отдавна забравени от Господ. Там, дето животът почваше и свършваше на нивата.
Реших да се появя на тоя свят, точно когато голямото земетресение удари София и Перник. Голямо беше семейството ни. Бях „калинката” – от три сестри най-ма ...

veli

Проза » Разкази

2012-06-05T23:09:59+03:00 976 2

От този свят

От този свят
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и ...

Раш

Проза » Разкази

2012-06-05T23:04:18+03:00 983 1

То си е диагноза

ТО СИ Е ДИАГНОЗА
 Забранено за тийнейджъри 
Днес е неделя.
Ден, отреден за почивка и по божиите, и по човешките закони. Вчера бе денят за “голямото” посещение на домашната ни помощница Марта, която е живото въплъщение на една много известна екранна героиня, включително и внушителните размери. Дали ...

ananel

Проза » Хумористична

2012-06-05T22:59:21+03:00 1.5K 8

Човекът на двадесет и първи век

Човекът на двадесет и първи век
Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.
Къде изчезнаха някогашните весели усмивки, ...

BacHkata

Проза

2012-06-05T18:56:32+03:00 1.5K 1

Спирка ’’Обич’’

Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-05T11:22:29+03:00 1.4K 12

Втори живот

Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...

inanm

Проза » Разкази

2012-06-04T10:43:53+03:00 893 3

Софийска сага 15

Софийска сага 15
Глава дванадесета
Течаха последните секунди на мача. Резултатът беше 4:4. В басейна вреше и кипеше. Отборът на ГДР беше повел с три на нула още в първата част. След третата част, на почивката, треньорът вкара в игра Симеон Гогов. След 4-5 опасни нападения, на върха на които беше веч ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-06-04T10:40:16+03:00 1K 3