Проза и разкази от съвременни български писатели
Тъмната страна
Един ден от живота на оптимиста и песимиста
Часовникът звъни, но аз съм вече буден. Срещу мен е кошарата на дъщеричката ми. Как сладко спи, вдигнала две юмручета нагоре. Дъхът ù е лек и изобщо не се чува. В съня си е така красива... Прилича на принцеса. Но ще трябва да я събудя. Тая сутрин ще се оправям сам със ...
Оръжие
Сапунка далечното начало :D
Вятър. Топъл. Не. Болезнено студен, режещ с всеки полъх.
Дъжд. Приятен? Топъл? Вероятно...
Вече бе мокър...
Глад, студ, болка, страх... омраза. ...
Сънят на малката Сузи
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
Опит
Стана от леглото и бутна празна бутилка вино. Червено вино, евтино. Една истински студена сутрин го обгърна, вкопчи се за стъпал ...
Пеперуди - Първа Част
Виждайки упадъка и деградацията ...
Моите сини очи
По-добре
Агония (Най-важното изречение)
Такъв сняг като тази зима помня само още като бях дете, а това не беше скоро. Много сняг, голям студ, пир за виелиците и караконджолите, рай за отчаянието и самотата. Имах чувството, че никога няма да свърши. Но природните закони се задвижиха, нощите започнаха неусетно да се см ...
Разковани дъски - 18
Съвременна версия: Отваряйте си очите на 4х4!
България навлиза в лУдников период.
Когато нямам какво да правя, го правя с такова настървение...
СТРАХ: Не смее да припари до съвестта си... ...
Пътепис
...............................
Извървяла съм колкото-толкова път, за да стигна до твоите страници.
Проумяла съм, че е плосък и тъжен светът, окован в страх без граници.
Чувах как смело настройваш на утрото струните с още сънените си пръсти, ...
Да отнемеш зрението на престъпника
Лилии и боклуци
Небесни гробища (2)
18+ Лятна импресия
На Кали
Топла лятна вечер беше изместила горeщия ден. Лунната пътека се хлъзгаше по тъмносините води на морето. Луната усмихната и весела, намигаше съзаклятнически от трона си. Ти лежеше гола на пясъка, а летният бриз галеше настръхналите зърна на гърдите ти. Прибоя надвесил се над те ...
Агонията (Браздата)
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...
Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...
Влак
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
Като сън
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...
Твърде много любов
Красавицата и Дебеланкото - продължението.
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
И това ще отмине
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
Смъртният одър на царя
Светулката
Голяма част от св ...
В пламъците на страстта 3
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...
Легенда за пеещия камък
Небесни гробища ( 1 )
Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
Софийска сага 45
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
За едно дръвче
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...
Аромат на любов
Писмо
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
Софийските несретници
Простички мисли на един обикновен човек – 2 сборно
Петото сетиво
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
Легенда за Уд и Абла
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
Селски мемоари
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...