Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Софийска сага 30

СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
1K 1

Какво помни вятърът

Помните ли така наречените „спагети уестърн”, филми от шестдесетте години? С Терансе Хил, Бъд Спенсър, музика на Еньо Мориконе, много стрелба и кютеци по баровете. Или например любимият ми уестърн „Добрия, лошия и злия” с Клинт Ийстуд. Винаги съм имал чувството, че природният фон в тези филми не е и ...
1.1K 2

Пясъчното момиче

По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
1.3K 4

Задължете ги да носят в себе си сърца

Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...
1.6K 4

И дяволът свири блус

И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...
1.9K 1

Ъгълът

Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...
1.1K

Безднадежност

Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...
1K 2

Птици (2)

***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
1.2K

Помниш ли?

Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...
1.1K 1

Ма шер Анет

Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...
862 2

Неграмотният

Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...
863 1

Аз ли?

Кой съм аз ли? Ами просто едно човешко същество като теб. Понякога бунтарят, противопоставящ се на целия свят чрез думите си. Понякога романтикът, мечтаещ да намери половинката си. Понякога космонавтът, издигнал се сред звездите чрез мечтите си. Понякога фотографът, запечатващ всеки уникален момент ...
666

Гняв

Днес Царството на мръсните пръсти имаше национален празник – 20 години, откакто пресъхна и последното езеро. Еуфорията беше обзела всички – от кутрета до палци. Празнуваха дори средните пръсти, иначе известни с трудния си, затворен характер, както и безименните, които по принцип никой не забелязваше ...
1K

Любовта е навсякъде около нас

Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...
1K 4

За медицината и мечтата

Още си мисля как възникна любовта ми към медицината и по-късното ми влюбване в хирургията. Още като дете майка ми казваше, че станеш ли доктор, няма да сгрешиш, но аз отказвах ли, отказвах. Бягах от идеята за медицинско образование. Макар да знаех, че и да искам... няма как да избягам от това. На ня ...
1.3K 1

Воля за живот

на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...
1.1K 1 2

Тъмничар

Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?
Ти... ти си моят тъмничар. Ти...
Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.
Ти си пазачът на моята тъмница.
Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато ...
809

Лечител

В едно бедно село накрай света живял някога стар магьосник. Славата му се носела надлъж и нашир, и била съвсем оправдана – той можел да лекува всички болести. Графикът му така бил запълнен, че за съжаление последните в списъка често не успявали да доживеят изцелението си.
Веднъж пред скромната му ко ...
805

Разказите на различните №2

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Алекс,
28 години
В света съществуват много различния. Всички хора са различни сами по себе си. Всеки е специален, притежава нещо, което го отличава от останалите. Но съществува и безмилостната човешка жестокост. Тя кара мнозинств ...
1.4K 1 4

До Мама

Страхувам се, Мамо, от живота ме е страх.
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...
1.3K 1 2

Пуканки

Пуканки
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...
2K 13

Понеделник сутрин без теб

Беше месец май. Топъл ден, покрит с облаци, оцветени във всички нюанси на сивото. Събудих се както всеки друг делник в седем сутринта, но тази сутрин беше коренно различна от останалите делнични утрини. Теб вече те нямаше.
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно с ...
1.3K 1

За мен и любовта в няколко реда

Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...
1K 3

Ангелите на земята

Ангелите на земята
Чували ли сте за ангелите на земята? Малки деца с души на ангели, дошли на земята, за да научат хората какво е щастие, любов и доброта. Казват, че когато видиш такова дете, разбираш откъде е дошло. Прелестни малки създания с прекрасни души. Казват, че винаги е имало такива деца. Н ...
2K

Ах, тези зелени очи

Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ нови ...
2.7K 1 22

18+ Тест за психика(1)

Тест за психика
Мрак. Тишина. Усещам миризмата от гниещи отпадъци, смрадта на разлагащи се, хванати в капани мишки. Усещам тежест в дробовете си... Уникално. Възбуждащо. Подлудяващо.
Чувам звук. Стенание. Сякаш някой е завързан. Сякаш някой бива изтезаван. Спомням си. Всичко се нарежда. Аз съм в под ...
1.5K 4

Контрастът

"Тя е моя" - крещеше свирепо с ледения си глас, от който ме побиваха тръпки. Впиваше жадния си чакащ потвърждението ми поглед в мен и усещах огъня, който палеха ирисите му чак в стомаха си. Не трепнах. Стоях като статуя на себе си, дори не дишах. Не се страхувах от него, напротив исках го повече от ...
697

Базилиск (2)

Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
1.1K 2

Тертер от Диводедково VII

Младият учен умееше да улавя юздите на вълнението си и да запазва самообладание. Само така съумяваше успешно да довърши някой сложен експеримент и с хладен разум да прецени резултатите. Сега се учуди на себе си, усещайки как сърцето му блъска като затворено в клетка диво животно. Когато най-сетне се ...
1.1K 6

...отново съм сам и боли любовта...

Каквото и да става, това продължава да се ниже в дните!
Каквото било - такова останало, и все пак не е там, защото никой не го търси, за да разбере... неговото съществуване. Самота - няма такова нещо! Всички сами се предаваме на безвременно отшелничество в собствените си мисли, разсъждения и страхов ...
2.2K 4

50 Нюанса сивота

50 НЮАНСА СИВОТА
или Чико Чиков садомазо бизнесмен.
Разказът е вдъхновен от най- нашумялия роман на една незадоволена тетка.
Вече втора година, Иванка от Клондайк работеше като секретарка на Чико Чиков. За тези две години Ванчето се беше качила на 15 сантиметрови токове, беше стана;а блондинка и хан ...
1.9K 6

Слънчева целувка

Добро утро, живот мой. Какви изненади си ми приготвил за днес? Или отново онази болка, която така се е приютила в сърцето ми. Вдишвам дълбоко от свежия утринен въздух.Лек ветрец си играе с косите ми. Слънцето гъделичка миглите ми, подръпва ъгълчетата на устните ми, целува трапчинките ми. Облива ме п ...
1.2K 8

Кажете ми

Кой измисли думата “тъга” и какво е вложил в тая дума? Откъде идва, как се появява? Най-много ме спохожда през нощта, когато всички спят, а аз съм сама със себе си. Що за чувство е и как напада нежния ми дух? Като призрачна мъгла го омотава. Събужда толкова спомени. Нямам никакво обяснение.
Тъгувам ...
762

Изгубените дневници на Джош

Скъпи непознати читателю, пред теб стои писание, което е написано от мен, Джош Нил.
Към момента, в който четеш този ръкопис, аз вече няма да бъда сред живите. Това е моето послание към теб, защото няма към кого другиго да се обърна.
Аз умирам... а толкова неща има, които все още не съм изживял...
Ня ...
748 3

Египетски романс

Никога няма да забравя една история, свързана с мен и моята бъдеща приятелка, случила се миналата година. Ако мога да перифразирам една любима фраза от велик български филм - определено ставаше въпрос за бира, кафе, любов и още нещо...
И така, беше началото на ноември, когато аз успях да сбъдна една ...
1.2K 1 1

Дъга

Дъга
Пъстрата невинност и красота на Дъгата обагря Сърцето по един удивителен начин! Изпълва Душата с една невероятна Топлота, Нежност и Откритост. Човек е в състояние на безгранично Щастие и Лекота, Невинност и Възхита, Очарование и Стремеж...
Провокира дори Духа ни да Кипи, Усеща, Чувства, Мечтае! ...
788

Истината

... нощта безмилостно обгърна голотата ù, тя настръхна. Съдбата я бе принудила, нумолимо-прямо. Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата! Тя потрепери.
Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума ...
1.5K 4

Кръст за побиване

Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...
1.9K 27

Може би е съдба

Напоследък имах нужда от малко разнообразие, затова прегърнах идеята за тази екскурзия с голям ентусиазъм. Мина почти година от развода, а в интерес на истината не ми се беше случило нищо по-вълнуващо от него. Идеята дойде от моя позната, на която в последния момент изникнал неотложен ангажимент и н ...
1.2K 6

Вратата

Вратата
Дълги години беше залостена. Минаваха покрай нея много стъпки, плахи и нерешителни, тежки и шумни, забързани... Понякога някои се поспираха пред нея, с надеждата да отпочинат, посягаха към вече раждясалата и посипана с прах дръжка, но тя не поддаваше.
През годините отвътре се чуваше безгриже ...
1.2K 1