40 093 резултата
Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...
755
6
Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...
1352
21
Всичко започна, когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати, събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям, че може и да е истина.
Примирих се със загубата и вляз ...
Примирих се със загубата и вляз ...
1333
13
Няма нищо... нещата са такива...
Тя опита да заплаче, но малко сълзи можеха да се отронят от очите. Не беше забравила как, но просто... Животински инстинкт...
Онова, което те кара да заплачеш, докато пиеш онази чаша чай. Ей така - изведнъж. Заради спомена, че е имало някой, който да те кара да плаче ...
Тя опита да заплаче, но малко сълзи можеха да се отронят от очите. Не беше забравила как, но просто... Животински инстинкт...
Онова, което те кара да заплачеш, докато пиеш онази чаша чай. Ей така - изведнъж. Заради спомена, че е имало някой, който да те кара да плаче ...
607
Р А З Л И Ч Н И Т Е - част девета
М И Р А
- Здравей, Ник! Аз съм Мира.
"Засега си Мира", помислих си аз, а тя продължи:
- Търся мъж за сериозна връзка. Нещо в теб ми допадна. Аз не си падам по красиви мъже. ...
М И Р А
- Здравей, Ник! Аз съм Мира.
"Засега си Мира", помислих си аз, а тя продължи:
- Търся мъж за сериозна връзка. Нещо в теб ми допадна. Аз не си падам по красиви мъже. ...
662
2
21. Съдии и Прокурори
Съдия Мария Петрова седеше зад масивното бюро и довършваше маникюра си. В пепелника догаряше поредната цигара. Тя взе внимателно друга от кутията “Кент”, лежаща на бюрото, сложи я между силно начервените си устни, взе масивната златна запалка “Картие” и щракна внимателно, за да ...
Съдия Мария Петрова седеше зад масивното бюро и довършваше маникюра си. В пепелника догаряше поредната цигара. Тя взе внимателно друга от кутията “Кент”, лежаща на бюрото, сложи я между силно начервените си устни, взе масивната златна запалка “Картие” и щракна внимателно, за да ...
720
5
ГОРАН
Седях на балкона и наблюдавах панорамата, тоест - отсрещния блок.Виждах хората, пъплещи в малките бетонни кутийки. Напечени от слънцето, панелките отделяха неописуема топлина и над блока имаше мараня. Погледнах термометъра, който висеше на балкона, и ми стана още по-горещо. Показваше 36 градус ...
Седях на балкона и наблюдавах панорамата, тоест - отсрещния блок.Виждах хората, пъплещи в малките бетонни кутийки. Напечени от слънцето, панелките отделяха неописуема топлина и над блока имаше мараня. Погледнах термометъра, който висеше на балкона, и ми стана още по-горещо. Показваше 36 градус ...
1218
5
- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...
695
1
... Кръвта ми кипеше. Не само затова, че се намирах насред пустинята и температурата беше 46 градуса на сянка, а защото бях млад, преливах от енергия и бях жаден за приключения. Бях обграден от пясъчни дюни и колата, която бях взел под наем, се беше развалила, но на мен не ми пукаше. Знаех, че моят ...
731
♦♦ Наши дни
Колелата на инвалидната количка се въртяха с лек пукот върху застланата с дребен чакъл алея. След сутрешната неделна служба в църквата Шон Макгрегър искаше да се поразходи сред потъналата в зеленина и цветя градина, пейзаж, който му действаше успокояващо. Но за разлика от друг път, когат ...
Колелата на инвалидната количка се въртяха с лек пукот върху застланата с дребен чакъл алея. След сутрешната неделна служба в църквата Шон Макгрегър искаше да се поразходи сред потъналата в зеленина и цветя градина, пейзаж, който му действаше успокояващо. Но за разлика от друг път, когат ...
581
КАСТИНГЪТ
(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)
Мини-моно-спектакъл
(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)
– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелс ...
(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)
Мини-моно-спектакъл
(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)
– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелс ...
751
6
В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...
740
2
1-ви закон:
Смъртта започва с раждането и свършва... със смъртта.
2-ри закон:
Не е задължително да умреш, за да си умрял.
3-ти закон: ...
Смъртта започва с раждането и свършва... със смъртта.
2-ри закон:
Не е задължително да умреш, за да си умрял.
3-ти закон: ...
1009
1
3
За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...
Вероятно и сега щеше да ме п ...
873
2
20. Срещата
Нели не се отчайваше, беше твърдо решила да се срещне с прокурорката. Какво не би направила, за да спаси детето си, беше готова да даде живота си за него.
В началото на Ноември времето застудя. Небето беше тежко. Оловносиви облаци обгръщаха Витоша. По улиците много по-рядко се срещаха ми ...
Нели не се отчайваше, беше твърдо решила да се срещне с прокурорката. Какво не би направила, за да спаси детето си, беше готова да даде живота си за него.
В началото на Ноември времето застудя. Небето беше тежко. Оловносиви облаци обгръщаха Витоша. По улиците много по-рядко се срещаха ми ...
704
7
Само ако можех да ти кажа всичко това, което искам и тая в себе си, но не мога... нямам този шанс.
Само ако можех да плача както преди, щях да излея всичката болка, която се е натрупала в мен, но не мога... твърде много хора ме накараха да плача.
Само ако можех да кажа на някой, който ще разбере, но ...
Само ако можех да плача както преди, щях да излея всичката болка, която се е натрупала в мен, но не мога... твърде много хора ме накараха да плача.
Само ако можех да кажа на някой, който ще разбере, но ...
1185
2
Толкова съм изгубена...
Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе ...
Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе ...
1466
1
4
Давам ти парче от сърцето ми.
За да ти напомня, че аз съм винаги тук за тeб.
Давам ти парче от мен.
Една част от душата ми.
За да тe държа здраво с ръцете на вярата, надеждата, любовта. ...
За да ти напомня, че аз съм винаги тук за тeб.
Давам ти парче от мен.
Една част от душата ми.
За да тe държа здраво с ръцете на вярата, надеждата, любовта. ...
1021
2
Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
861
12
Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава ...
646
3
Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щаст ...
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щаст ...
1080
3
Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...
1184
14
19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...
756
5
Клаустрофобия
Питаш ме откъде го имам това ли…Не е наследствено, а придобито. Ако искаш, слушай да ти разкажа. Стара история е тази, на теб може да ти стане смешно, ама какъв зор изкарах…Всеки от акъла си пати, да знаеш, пък аз и от мерак, дето се вика. Кой си пада по лов, кой по риболов, кой някакв ...
Питаш ме откъде го имам това ли…Не е наследствено, а придобито. Ако искаш, слушай да ти разкажа. Стара история е тази, на теб може да ти стане смешно, ама какъв зор изкарах…Всеки от акъла си пати, да знаеш, пък аз и от мерак, дето се вика. Кой си пада по лов, кой по риболов, кой някакв ...
1072
7
Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...
1317
20
РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няк ...
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няк ...
822
8
Перфектният човек?
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...
1959
4
Майки 10
18. Шегите на Бухала.
Всички вестници, радио и телевизия пишеха или предаваха за последната “шега” на бившия началник на следствения отдел на Централния софийски затвор преди Септември 1944, Стоян Стоянов известен като “Бухала”, бившия началник управление на МВР в малкото балканско градче “ ...
18. Шегите на Бухала.
Всички вестници, радио и телевизия пишеха или предаваха за последната “шега” на бившия началник на следствения отдел на Централния софийски затвор преди Септември 1944, Стоян Стоянов известен като “Бухала”, бившия началник управление на МВР в малкото балканско градче “ ...
917
8
Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
1814
12
Не съм женен и не знам дали скоро ще стане тая работа. Проблем, братле, ти ме познаваш отдавна, ще ти обясня, дано ме разбереш.
Притеснявам се от жените, ще ме попиташ сигурно как така и от кога – да ти кажа, и аз точно не знам, но тоя киндилик май ми е още от ученическите години. Притеснявах се от ...
Притеснявам се от жените, ще ме попиташ сигурно как така и от кога – да ти кажа, и аз точно не знам, но тоя киндилик май ми е още от ученическите години. Притеснявах се от ...
1316
3
Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
1081
14
17. “Call girl”
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме б ...
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме б ...
755
5
Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...
808
Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...
789
2
6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...
606
1
Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...
680
2
"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...
517
Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...
650
3
- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...
523
1
Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...
715
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
