Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Дядо Ряпа Вади

Дядо ряпа вади... ала аз я консумирам. Така е, няма справедливост в живота. Едни се трепят, садят, окопават, поливат ряпата, а накрая други я изяждат.
Моята история с ряпата започна през един студен зимен ден...
Седя си аз пред камината и си мрънкам под носа за несправедливостите на умерения климати ...
Aoibhe (Ве)
Aoibhe
Проза » Хумористична
2.5K

Пенсионерски неволи

Пенсийката си получавам по банков път - така ми удържат и тока, и водата. Когато ми я пратят, получавам съобщение по GSM-а. Обикновено това се случва до обяд на 7-мо число и веднага тичам… Миналия месец реших да навестя банкомата на другия ден… Към 20 часа вечерта, обаче, получих озадачаващо съобщен ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Хумористична
980

Привет от отвъдното

Привет от отвъдното. Всичко започна с една сутрешна молитва и ще завърши с вечерна изповед. Бях казала преди време, че нямам нужда да се изповядвам, защото съм като чиста утринна роса и нищо не ми тежи на сърцето. Явно някой горе ми размаха пръст. Ако знаех, че така ще се пристрастя към вас, нямаше ...
suleimo (Дани Сулакова)
suleimo
Проза » Писма
1.5K 1 9

Фотосесия

Сънуваш ли, че се давиш, значи ти предстоят промени, а ако се давиш в плитка вода, значи те очаква успех на работното място. А ако не сънуваш...
Колкото повече те обзема паника, толкова повече те обзема паника. Като че ли ще се отпуснеш и ще оставиш водата да те изведе на повърхността. Естествено, ч ...
an1ma (Александра)
an1ma
Проза » Разкази
835 1

Неосъзнато

Искаш нещо на всяка цена... Откажи се! По-добре да не правиш нищо, отколкото да изнасилиш живота. Когато започнеш да предизвикваш силите си, те започват да предизвикват теб. Тогава се плашиш и казваш: "Защо на мен?" А не беше ли ти този, който преди време пожела именно това. Или то не беше така, а и ...
DarinaDi (Дарина Димитрова)
DarinaDi
Проза » Други
762 1

Художник в парка

На мен този разказ ми се струва прекалено динамичен от самото начало и сигурно има какво да се пипне по него. Въпреки това го публикувам, защото посланието му е важно за мен и смятам, че ще е полезно и на вас.
Художник в парка
- Хей, вие двамата, спрете!
Пред нас се изпречи някакъв младеж, чието обл ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Разкази
1.3K 3

За любовта, щастието и други подобни фантазии.

Началото:
Всичко беше наред, събудих се сутринта, беше нормално утро - ден като всеки - си казах аз и се излюпих от завивката. Беше студено, както всяко зимно утро. Тръгнах към банята, както винаги - едвам се накарах да влезна да си метна душ. За какво трябва да се къпем, може ли въобще и да не се х ...
snts (Алекс)
snts
Проза
1.4K 4

Скитница ли съм?

Скитница ли съм? Или самотна, обречена душа? А може би съм детето на нощта, което търси деня!? Коя съм всъщност? Какво точно искам, какво точно търся?
Какво хората виждат в очите ми, което аз не забелязвам? Какъв жар, какъв блясък са видели, че им прави такова впечатление!? Защо за тях моите очи веч ...
Darkness23 (Радина Цветанова)
Darkness23
Проза » Други
976 2

Сила

Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2K 1 3

Каменните езера

Идеята за Черни връх беше в главата ми от доста отдавна преди да се превърне в реалност. Въпросът беше не само в желанието ми да търкам подметки повече от двайсет километра при денивелация повече от две хиляди метра в едната посока, ами и в желанието на хората, които евентуално биха се съгласили да ...
radew (Иво Радев)
radew
Проза » Разкази
1.3K

Тя

Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. То ...
snts (Алекс)
snts
Проза » Разкази
1.6K 4

Чудовището (редактирана версия)

Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...
christina2628 (Малката смърт)
christina2628
Проза » Фантастика и фентъзи
1K 1

Книга без заглавие

- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целт ...
DarinaDi (Дарина Димитрова)
DarinaDi
Проза » Други
781

По план

(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...
rajsun (Райчо Русев)
rajsun
Проза » Други
1.5K 8

Да разбудиш страстите

Никога не съм си падала по пазаруването. Не съм от жените – привърженички на шопингтерапията – напротив, мен обикалянето на магазини ме изнервя, затова го и избягвам. Когато нещо ми трябва, просто влизам в най-близкия магазин и си го купувам.
Затова и не разбрах кое точно ме накара да вляза в малкот ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
999 1

Писмо до теб

Познавах те, само по почерка, по начина на писането ти знаех, че ти си тази жена, която ме вълнува и искам да опозная. И тогава те срещнах усмихната, щастлива, че ме виждаш и ме допусна в теб, в теб и твоя свят, позволявайки ми да се докосна и до най-съкровените ти тайни. Опознах те, не само по начи ...
krasaveca (Васил)
krasaveca
Проза » Писма
2.2K 2

Сякаш

И сякаш мислите ми отлитат с дима
и всмуквам още веднъж желание,
което бушува в кръвта ми,
издишам горещо с дъха ми
и отива при теб. ...
an1ma (Александра)
an1ma
Проза » Писма
907

Софийска сага 29

Глава двадесет и шеста
Бяха минали три месеца от сватбената церемония. Под предлог тежка бременност, Графинята всячески избягваше какъвто и да е контакт със съпруга си. В началото Симон ù съчувстваше и се отнасяше много внимателно с нея. Но с течение на времето забеляза, че когато тя е с нейните при ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
982 1

Есенна обич

Пак е есен. Пак е септември. Пак се задава адски трудното ставане в шест без десет, всяка сутрин. Пак ще се ядосвам, че снощи не съм си легнала по-рано. Обещавам си, че довечера ще си легна в десет, да! Пак ще обръщам шкафове и гардероби в поредната сутрешна дилема - Какво да облека?! Пак ще се отпл ...
valeryie7 (Оля Валериева)
valeryie7
Проза » Разкази
1.3K 1

За всички възможни "те"

Най боли от пропуснатите възможности. От неразвитите приятелства, от не казаните думи, от пренебрегнатите чувства. И все пак продължаваме да оставяме удобните случаи да ни подминат. Затваряме очите си с очила от страх и неувереност и забравяме за топлината на това, което изпускаме. Тези очила правят ...
lov4e (Бф Ни)
lov4e
Проза
858 1

Домът на елена

Някои се кълняха, че са го видели още в края на ноември, други предполагаха, че се е появил по Коледа, но истината е, че той дойде в ранния следобед преди Ивановден. Изникна съвсем от нищото, от скута на възвишението над язовира. Сякаш скалите се отвориха за миг, колкото да го пропуснат и той слезе ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Писма
2K 3

Двойник

Събуждайки се сутринта – сутрин като всяка друга – и ставайки, за да се погледна в огледалото – действие, повтарящо се всеки ден – бях изумен да открия, че от огледалото ме гледаше човек, когото не разпознавах.
Той повтаряше движенията ми до най-дребния неуловим детайл; нервните импулси, които изпра ...
VelBG (В- И-)
VelBG
Проза » Разкази
911

Доган - глава тридесет и трета - Нощта на белите чалми

Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Повести и романи
1.3K 3

И все пак ужасно боли...

"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...
Buchti4ka (Лили Лили)
Buchti4ka
Проза » Други
1K 1

Нощ в гората

Разказ, създаден с някой, когото много уважавам - Донко Найденов
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Проза » Разкази
1.4K 2

Историйка от живота (3)

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Други
1.3K 15

Етикетите...

Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...
DarinaDi (Дарина Димитрова)
DarinaDi
Проза » Други
723 2

Торнадо от светлина

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1K 1

Доган - глава тридесет и втора - Аерат-аерал

Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Повести и романи
1.3K 1

Старецът и момчето

Старецът и момчето
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...
petertpetrov (Петър Петров)
petertpetrov
Проза » Разкази
1.1K

Тераса

- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...
without_a_definition (Мария Василева)
without_a_definition
Проза
819 2

В един есенен ден край шосето.

През завесите се процеждаше студена светлина, а от пътя продължаваше да се чува ромоленето на дъжда. От няколко дни не беше спирало да вали, но сега беше доста приятно. Стояхме вкъщи и си почивахме. Бялата ѝ кожа имаше същия израз като времето навън – някак твърде спокойна за бурята, която бушува въ ...
Frisco (Франсиско)
Frisco
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 3

Ради

В "Кайлъка" всички го познават. Обичат усмивката му. Сутрин, когато се разхождат, я търсят с очи. Често се отклоняват от своята алея, за да минат близо до нея. Да усетят слънчевите вибрации на вятъра в гравитационното ù поле. Да отпият светлина от свенливите ъгълчета и заредят сърцата и душите си с ...
ria (Гергана Иванова)
ria
Проза » Разкази
2.1K 10

Маската

- Ти си в депресия! Защо не си признаеш?!
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...
nigyar (Нигяр Хамидова)
nigyar
Проза » Разкази
2.3K 1 7

Тайната

ТАЙНАТА
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...
D2345678 (Цвятко Илиев)
D2345678
Проза » Фантастика и фентъзи
868

Тертер от Диводедково VI

Никога не беше подозирал, че дядо му си е водил дневник. Често го беше виждал да рисува, замечтан, потънал в себе си. Тогава и да го попиташе за нещо, старият човек сякаш не чуваше. В такъв момент Тертер имаше чувството, че горящите му очи са проникнали в дълбините на неизвестен свят, за да го изсле ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1K 12

Страст!

Каква поема, какъв цитат.
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...
fenikss (Валка)
fenikss
Проза
850

Доган - глава тридесет и първа - След пожара

Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Повести и романи
1.2K

Писмо до теб, Самота!

Здравей, Самота, отново съм аз!
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, ...
EnigmaLibra (Иван Ценов)
EnigmaLibra
Проза » Писма
1.8K 5