40 093 резултата
Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...
700
2
Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
794
16
Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
................................................................................................................................... ...
................................................................................................................................... ...
1150
4
Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светов ...
492
Приятно ми е, Помияр!
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...
2651
1
72
Младост
Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до ...
Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до ...
639
3
1. Да дадеш изпълнителната власт, на някого, а после да му дадеш и президентската, за да може хубаво да преяде с власт.
2. Да си избираш управниците на базата на това дали имат вид на пичове, с които можеш да седнеш да си пиеш ракията.
3. Да взимаш четиристотин лева заплата, но никога да не излизаш ...
2. Да си избираш управниците на базата на това дали имат вид на пичове, с които можеш да седнеш да си пиеш ракията.
3. Да взимаш четиристотин лева заплата, но никога да не излизаш ...
597
2
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...
866
3
Тъмно е... Студено! Ти и аз сме в топлото легло. Лежим прегърнати... Целувам те... Усещам вкуса на устните ти... Става горещо... Любов... Страст... Голота... Само аз и ти. Галиш ме... Побъркваш ме само с едно докосване с върха на пръстите ти. Чувам стенанията ти, както и ти моите... Изтръпвам... Изт ...
747
Всеки от нас живее със свои собствени разбирания, които е изградил по някакъв начин. Било то от личен опит, било то от опита на близките му, от техните съвети, или по друг начин... Но в обществото ни са се загнездили някои, както аз обичам да ги наричам, слепи разбирания. Такива са не защото са напъ ...
1483
2
Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...
1489
1
4
Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...
928
14
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ватикана
Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането ...
Ватикана
Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането ...
906
4
Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...
849
4
Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...
1334
35
23. Посещението
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...
663
4
Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...
657
4
Аз съм тази, която направи много грешки, падна стотици пъти и пак намери сили да се изправи. Аз съм тази, която с инат върви напред и рискува всичко, което има. Аз съм тази, която се усмихва широко с блестящи очи. Аз съм тази, която нарани много хора, но за всичко ми се върна. Аз съм тази - гордата, ...
1983
1
3
Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...
763
4
- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...
721
2
Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...
1917
8
„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...
1377
23
Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...
1176
3
Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...
685
2
Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...
1267
6
Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...
1086
11
Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.
Имаше ус ...
Имаше ус ...
744
1
Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...
821
6
Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...
1274
5
Направи ми десерт с целувки, нека малко нагарча, като черния шоколад с ефирна сладоледена глазура, за повече деликатност!
С заливка от карамел за повече мекота на вкуса, а най-отгоре сложи червени плодове, за цвят на страст.
Сервирай го върху устните си, за да мога с всяка хапка да поглъщам опиянени ...
С заливка от карамел за повече мекота на вкуса, а най-отгоре сложи червени плодове, за цвят на страст.
Сервирай го върху устните си, за да мога с всяка хапка да поглъщам опиянени ...
1461
1
***
Любовта е вибрация на фините духовни структури.
***
Бог е Любов, а светът страда от безлюбие.
*** ...
Любовта е вибрация на фините духовни структури.
***
Бог е Любов, а светът страда от безлюбие.
*** ...
780
11
Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...
745
Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...
751
6
22. Богдана и Драгомир
След отлагането на делото, Богдана се срещна отново с Главния прокурор и депозира оставката си. Учуден, Главният я прие, без да задава въпроси и без коментари. Той познаваше прекрасно Богдана Захова, тя не беше лекомислен човек. За да постъпи така, тя явно имаше много сериозни ...
След отлагането на делото, Богдана се срещна отново с Главния прокурор и депозира оставката си. Учуден, Главният я прие, без да задава въпроси и без коментари. Той познаваше прекрасно Богдана Захова, тя не беше лекомислен човек. За да постъпи така, тя явно имаше много сериозни ...
679
4
В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, тря ...
1200
4
991
3
Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Нима вс ...
910
4
И с усмивка фалшива така измамно щастлива, зад кулисите скривам всичката болка излишна... На сцената играя комедия поредна - смея се, пея, танцувам - толкова небрежна... Но свършва и тази пародия грешна... Поклон, пред публика безчестна... с усмивка фалшива... ахх... така измамно красива... А зад ку ...
606
Труден избор
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...
768
1
Имало едно време човек, за който казват, че бил гениален, но късметът често го напускал.
Ябълката, любимият му плод, станал символ на качество в компютърните технологии.
От гаража до милиардите изминали едва десетина години и късметът решил, че е време да иде при други.
Но ябълката, неизменната, бил ...
Ябълката, любимият му плод, станал символ на качество в компютърните технологии.
От гаража до милиардите изминали едва десетина години и късметът решил, че е време да иде при други.
Но ябълката, неизменната, бил ...
447
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
