Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

18+ Кикимора

Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...

azazel

Проза » Разкази

1.5K

С мирис на сливов сладкиш

Когато дните текат прекалено бързо, не мислиш какво е минало, но спреш ли, те обхваща тъгата на миналото. Блуждаят спомени от хиляди игри, греещо слънце и много, много хубави хора. В спомените ми се появява старата ни вила, къщата на детството ми, където дядо и баба винаги ни посрещаха радостни. Има ...

toralica

Проза

608

За любовта и още нещо

Любовта е прекрасно нещо, но за съжаление няма точно определение, недълготрайна е, кара те да правиш глупости, а накрая си задаваш въпроса имало ли е любов изобщо и дали неприятните моменти не са били повече от приятните. Но всеки път ни се иска отново да се впуснем в тази авантюра, нали?

iboyadjiev

Проза » Други

831

Разковани дъски 20 и 21

Календарът на маите прилича повече на Коледна баница с късмети, отколкото на уред за предсказване на Апокалипсис. Мисля, че просто са изпаднали в ужас, защото им е свършила маята...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 10

Ягодовите сънища

Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...

lubara

Проза » Разкази

1.4K 4

Дони, всички те обичат!

Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...

The_Crimson_King

Проза » Литературни очерци

2.6K 5

Да победиш съдбата си

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.2K 6

Женска омраза

Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...

Heel

Проза » Разкази

1.3K 2

Пясъци

Истината е фарс, а фактите се поддават на оформяне и промяна чрез вложени в тях време и положен труд.
Боговете могат да са хора, а хората - богове. Какви са разликите тогава? Една от главните е несамодостатъчността, плахостта и вградените в човек нужди, предпоставящи контролируемостта му. Освен това ...

Liudmil

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K

Премеждие в махалата

ПРЕМЕЖДИЕ В МАХАЛАТА
Бях попаднал в една безизходица и повиках вятъра да ме издуха от нея. Но и той беше пропаднал в едно дере, чул ме беше, ама нямаше как да излезе и да дойде, та да ми помогне. „Ех, – чувам го – да можеше да дойдеш, да ми подадеш една ръка, веднъж да изляза, в небесата щях да те о ...

purko59

Проза » Разкази

1.3K 12

Магията на нощта

Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...

NightLady

Проза » Разкази

1K

Пазар за душата

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...

lubokrisi

Проза » Разкази

922

Камелия (трета последна част)

Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът, оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú ...

suleimo

Проза » Разкази

1.5K 2

Аз съм Юни

Аз съм Юни, влюбена до болка в Септември. Не можем да се стигнем. Аз съм лято, той е студена есен. Сезонно сме несъвместими. И си тръгваме. Не знам с какво ме отвлече и стана моето циганско лято. Дали с полъха си на нежност, или бурята си от ревност. Или пък с острия си кафяв поглед и кехлибарената ...

Simon4eto

Проза

1.1K 3

Небесни гробища (6)

Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от ви ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

890

Светлина в очите ни

Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...

ZAGORA

Проза » Повести и романи

933 1 1

За гърнето е все зле!

Мойо дедА се разпраАше, дЕка дали грънето ша удари кАмико, или кАмико ша удари грънето, се а за грънето зле! Ете оно сеги, с тоа референдум не а ли свЕ таа. Дали ша има централа или нЕма – се а за народо зле.
Те, `а речем дека сички са рЕкли `а се прАи таа централа – она дрЪжавата ша каа "плащтайте" ...

BELOBRAD

Проза » Други

907 1

***

Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...

Jigsaw

Проза » Разкази

854

Да опитомиш лисица - IV част

Но вратата проскърца, в стаята нахлу ивица дневна светлина и на прага изненадващо застана момичето.
- Е, добре, скъпи, разкрита съм! - тя насила показа зъбите си и продължи смело навътре. - И без това смятах да се махна от това проклето място. - Изкикоти се със смях, който не познавах; - Прекалено п ...

Bardejov

Проза

1.2K

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора – 9

Приказка Девета
Ще попитате, заслужава ли си в още една поредна приказка да ви занимаваме с измисления Вълшебник от О.З.? Не, разбира се, но като се има предвид, че само след има-няма три-четири месеца наближава 24 май – най-светлият Ден на просветата и културата, защо да не вметнем – ей така, между ...

mariankrystev

Проза » Други

856

Разплаках го

Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни кри ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.1K 1

Лудият скиталец

Лудият скиталец
"Без да мога обич да получа,
аз живея като птица без криле!"
Нощта е тъмна, небосводът - светъл. Хиляди звезди са изгрели на небето, луната е ясна. Някъде там, из мрачните улиците на света, се лута сам един странник, твърде различен, може би, за да бъде разбран от околните. Вятърът д ...

metal4o

Проза » Други

723

Едноактна пиеса в едно или още няколко действия

Действащи лица (които не са описани непременно в хронологичен ред на появяването им.)
Поет
Пророк
Мъдрец (да не се бърка с пророка)
Безумец ...

йеромонах

Проза » Други

1.1K

Гледам те, отиваш си

Гледам те, отиваш си...
Знам, че не мога да спра!
И каквото и да кажа, ще е все едно за твоето сковано от лед сърце.
Искам те, но ти мен – НЕ!!!
Питам те защо си тръгваш, а ...

thedarkangel90

Проза » Писма

1.4K

Начинът, по който те наричам...

Моето съзнание и подсъзнание някак си автоматично изтъкват на преден план твоя образ, когато се говори за любов в нейната свръх висша форма. Дори често да са били в нестихващо противоречие, разумът и сърцето ми така пленително се обединяват, когато се целунат нашите погледи. Само ти притежаваш умени ...

mmiilliiccaa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

956

Светове

Неоновите лампи примигаха за миг и осветиха помещението. Джон Хайд хлопна вратата на лабораторията и огледа начумерено всевъзможните хладилници, фризери, аналитични везни, центрофуги, ламинарния бокс, спектрофотометри, термоциклери, хибридизатори... Остави чашата с кафе на плота, тръшна се на един о ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.2K 3

Една пролет край Янтра

ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахм ...

purko59

Проза » Разкази

1.1K 8

Така е, Мария

-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
"Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, ...

mari45

Проза

1K 2

Село на юг от Балкана

Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...

кремик

Проза » Разкази

1.5K

Църквата срещу народа

Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...

anibal

Проза » Литературни очерци

1.5K 1

Да опитомиш лисица - III част

За пръв път започна да ми струва, че от тази наша история няма да изскочи заек и може би за това вина носех аз. Прекомерната любов не е лъжица за всяка уста, задължава и подтиска, кара те да вършиш глупости, за които преди време не си и помислял. Като това проследяване.
Ако целта ми бе да не ме забе ...

Bardejov

Проза

1.2K

Златан за едно лято

(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...

latinka

Проза » Разкази

917 2

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 8

Приказка Осма
Една от най-трудните работи в Политическата гора била да си заместник, особено ако си Заместник с главна буква. Но още по-трудно било в ранния следобед някой Заместник – без да иска – да заспи върху бюрото си. Канцеларските бюра в Политическата гора били все твърди и неудобни, с остри, ...

mariankrystev

Проза » Други

854

Чудесна двойка са, нали?

Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женск ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 3

Не ми харесва

Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...

libertasanima

Проза » Други

778

Камелия (втора част)

Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ...

suleimo

Проза » Разкази

1.4K

Да опитомиш лисица - II част

Старицата излезе права - не останахме повече от една нощ в хотела, но не защото не ни харесваше, а защото решихме да потърсим постоянен оазис...
На следващата сутрин след първоначалното опиянение трезво обсъдихме създалата се ситуация, спешно се нуждаехме от уютно местенце, където да се усамотим и о ...

Bardejov

Проза » Други

1.1K 1

* * *

Какво по-прекрасно усещане от това да получиш нещо, което си желал от цялото си сърце прекалено дълго време!? За жалост обаче човешката природа е такава, че много бързо се насища и забравя да оценява предоставеното от съдбата! Така че най-добрият вариант май, е да получиш това, което желаеш, но за к ...

mmiilliiccaa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

780 1

Между деня и нощта

Между деня и нощта съм заседнала и обичам тази неопределеност.
По гърба ми побягват върховете на пръстите ти и ме изтръпват сред сивия полумрак и изпълнената с кълбенца цигарен дим стая. Мирише на теб, на изгорял тютюн и на несигурност. Аз притварям очи, за да изживея мига на ласката ти, която тихо ...

Andeli

Проза

897 3

Хубавата Джиджи 2

Джижиктив Слухчев пътуваше към тайния си офис по току-що построената прекрасна и гладка като бебешко дупе джиджистрала. Току-що разговаря с новата клиентка и бе доволен от това. Дамата искаше да го наеме, за да проследи мъжа ù в мрежата, някой си Джиджо Гъзарски – политик, за който беше чувал и знае ...

ekstasis

Проза » Хумористична

1.8K 12

Проза и разкази от съвременни български писатели

18+ Кикимора

С мирис на сливов сладкиш

За любовта и още нещо

Разковани дъски 20 и 21

Ягодовите сънища

Дони, всички те обичат!

Да победиш съдбата си

Женска омраза

Пясъци

Премеждие в махалата

Магията на нощта

Пазар за душата

Камелия (трета последна част)

Аз съм Юни

Небесни гробища (6)

Светлина в очите ни

За гърнето е все зле!

***

Да опитомиш лисица - IV част

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора – 9

Разплаках го

Лудият скиталец

Едноактна пиеса в едно или още няколко действия

Гледам те, отиваш си

Начинът, по който те наричам...

Светове

Една пролет край Янтра

Така е, Мария

Село на юг от Балкана

Църквата срещу народа

Да опитомиш лисица - III част

Златан за едно лято

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 8

Чудесна двойка са, нали?

Не ми харесва

Камелия (втора част)

Да опитомиш лисица - II част

* * *

Между деня и нощта

Хубавата Джиджи 2

Опашка