40 093 резултата
Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...
519
2
Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...
2263
3
17
Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...
727
1
Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...
1282
Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...
489
- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...
901
Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...
1139
1
6
Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...
718
1
Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...
552
1
Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...
558
2
Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...
828
Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...
711
Цветна импресия
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...
857
5
Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...
786
Протегна ръка и набра номера на родителите си.
- Мамо, днес няма да успеем да дойдем на обяд. Имаме малък семеен проблем, не се тревожи. Емил каза, че иска развод.
- Но… - усети недоумението и тревогата в гласа ù.
Майка ù беше твърда жена, която беше свикнала да се справя сама в живота, въпреки пост ...
- Мамо, днес няма да успеем да дойдем на обяд. Имаме малък семеен проблем, не се тревожи. Емил каза, че иска развод.
- Но… - усети недоумението и тревогата в гласа ù.
Майка ù беше твърда жена, която беше свикнала да се справя сама в живота, въпреки пост ...
674
Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...
641
2
Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...
855
5
Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядв ...
Можем ли да заповядв ...
657
2
Младостта продължава...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...
1134
1
24. Присъдата
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено з ...
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено з ...
569
1
„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...
2262
5
( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...
1074
3
Беше мрачен февруарски ден. Навън нямаше никой освен едно малко, слабо дете. То беше сгушило ръчички към тялото си и плачеше. Момиченцето се казваше Луси. Луси бе дошла в големия град от едно селце и двамата с баща си живееха сами. Тя бе изгубила майка си още на пет години. Всеки ден след жестоката ...
1069
5
Ако преди две години някой ми беше казал, бих го нарекла луд. Всъщност дори не бих му отговорила – толкова нелепо би ми прозвучало. И как не? Нали се сещаш за онези хора, които толкова разпалено ти обясняват нещо, че нямаш сила да им покажеш колко е несъстоятелно и просто се усмихваш на тяхното леко ...
533
2
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
659
Всеки от нас търси щастие и любов. Толкова вглъбени в това търсене, ние го подминаваме. Когато си казвате не е в мен вината. Лъжете се! Само вие и никой друг сте виновни за вашите неуспехи. Лесно е да прехвърлим вината на друг, но е трудно да погледнем реалната причина в лицето в случаят „огледалото ...
1017
1
3
ЧЕРНО МОРЕ
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...
732
1
Хотел SIX FEET UNDER
Побелялата, възрастна жена отиде до входната врата на апартамента си, влачейки стойката на системата, която се вливаше като река във вените ù, за да ù донесе облекчение на агонията ù. Наведе се и вдигна писмата – бяха основно сметки и рекламни брошури. На едната рекламна брошура ...
Побелялата, възрастна жена отиде до входната врата на апартамента си, влачейки стойката на системата, която се вливаше като река във вените ù, за да ù донесе облекчение на агонията ù. Наведе се и вдигна писмата – бяха основно сметки и рекламни брошури. На едната рекламна брошура ...
911
1
2
Беше слънчев летен ден. Синоптиците обещаваха горещо време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Хората мечтаеха да влезнат в морето и да се оставят на прохладната милувка на водата. Плажът сякаш казваше: ”Какво чакате, идвайте по-скоро при мен. Ще можете да легнете на приятно затопления пясък. ...
1048
5
а.к.а. преживелици в Шотландия
Шотландия е прекрасна страна. Тревата е наситено зелена, хората са възпитани и отзивчиви, въздухът винаги ухае приятно, а вълненията на морето приличат ту на повдигането на гърдите на спящо дете, ту на движенията на разгневен змей. Шотландия е красива, Шотландия е горд ...
Шотландия е прекрасна страна. Тревата е наситено зелена, хората са възпитани и отзивчиви, въздухът винаги ухае приятно, а вълненията на морето приличат ту на повдигането на гърдите на спящо дете, ту на движенията на разгневен змей. Шотландия е красива, Шотландия е горд ...
617
1
пътувайки
към Мангалова долина
във таксито
навъртащо сметката
със скорост 3.50 лв за километър ...
към Мангалова долина
във таксито
навъртащо сметката
със скорост 3.50 лв за километър ...
552
2
Н А С Е Л О 2005 Г.
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова же ...
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова же ...
640
1
Изморен съм. Мисля си, че вече знам какво ще се случи във всеки един момент. Не мога да избягам от отчаянието на реализма. Знам твърде много за твърде много, но и така знам твърде малко за твърде много. Много са онези, които искат да оставят ясна диря в битието ми, малко са тези, които имат смелостт ...
504
2
- Сянка, внимавай!
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Он ...
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Он ...
576
Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...
1532
2
8
ГРАФ МРАК
В зловещия замък беше тихо, само слугата Алфредо интензивно чешеше гърбицата си с учудващо малките си ръчички, създавайки натрапчиво шумолене. Главната порта внезапно се отвори с пискливо изскърцване, което стресна прислужника и доведе до лека драскотина по неприятно закръгления израстък н ...
В зловещия замък беше тихо, само слугата Алфредо интензивно чешеше гърбицата си с учудващо малките си ръчички, създавайки натрапчиво шумолене. Главната порта внезапно се отвори с пискливо изскърцване, което стресна прислужника и доведе до лека драскотина по неприятно закръгления израстък н ...
806
Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...
1328
19
Отново ти... този от миналото ми... като топъл и красив спомен в ума ми ръзцъфтя... толкова близо, а всъщност по-далеч и от края на света...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в ...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в ...
718
1
Нощите ме убиват. Те са така самотни и тъй режещо студени. Нощ, като тази, изгоряла до пепел. Нощ, като тази, унищожила всичко, което пазех в душата си. А утре ме чака нов ден. Все същият. Безличен.
Бях луда. Все бързах за някъде. Бързах да порасна, да живея, да срещна и любов, и приятели, и щастие. ...
Бях луда. Все бързах за някъде. Бързах да порасна, да живея, да срещна и любов, и приятели, и щастие. ...
637
1
2
Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенки ...
897
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
