Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Твърде много любов

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...
1.3K 4

Красавицата и Дебеланкото - продължението.

********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
981

И това ще отмине

Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
1.3K

Смъртният одър на царя

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...
990 1

Светулката

Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...
1K

В пламъците на страстта 3

2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...
729 2

Легенда за пеещия камък

В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...
783 2

Небесни гробища ( 1 )

Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...
998

Парите

Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
965

Софийска сага 45

Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
1K

За едно дръвче

Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...
788

Аромат на любов

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
1.8K 2

Писмо

На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
1.2K 2

Софийските несретници

Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...
1.1K 4

Простички мисли на един обикновен човек – 2 сборно

Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...
1.4K 11

Петото сетиво

Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
1.2K

Легенда за Уд и Абла

Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
877 1

Селски мемоари

Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
1.2K 2

* * *

Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...
1.2K 1

Убийството на Мартин

Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...
1.3K 2

Пожълтялото листо

- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
1.6K 5

От орлов поглед

Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
1.4K 2

китарни истории

Allegro vivace
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...
1K 4

Убиец на улицата

- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...
1.3K 1

Коледна приказка

Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...
1.5K

...

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...
824

* * *

Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"
637

Угризения

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
1.1K 8

Втори шанс (трета последна част)

Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...
892 6

Нещата се променят

Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
1.3K

Избор с едно значение

Искрите образуват огън,
от огъня се образува жар,
жарта е тази, която ни
дарява със страст,
а страстта ни образува пожар, ...
1.6K 1

Детелината, която намери своя късмет

Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...
1.3K 1

С разбито сърце

Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...
755 1

Софийска сага 44

Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
1.2K 2

Приказката на дядо

- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...
1.5K 1

Tова е Kайлас

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...
1.2K 4

Знаеш ли

Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...
797

Студено

“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...
1.3K 2

Приказно село

Винаги съм вярвал, че съществува магия на този свят. По-романтичните персони ще ви кажат, че тя съществува в малките неща – любовта, усмивките, прегръдките, изненадите, подаръците, спонтанните неща; нещата, които ни правят щастливи, а не плащаме и стотинка за тях... Да, така е, съгласен съм с това. ...
1.4K 1

Бира с вкус на водно конче

Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...
1.1K 2