Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Синьочервено

Синьочервено
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше н ...

Mist

Проза » Други

2012-05-29T21:21:23+03:00 892 1

Стъклената огърлица на баба

Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-05-29T12:11:20+03:00 1.5K 14

Другият живот

1
Той нямаше и най-малка представа, че този ден ще промени живота му и то по начин, по който най-малко би си представил. Беше слънчев ден, в края на септември. Събуди се кисел, както всеки ден от месец насам. Имаше страшна нужда да отиде до тоалетната, но искаше да си досънува. Хубав сън беше. Или п ...

kosssev

Проза » Разкази

2012-05-29T12:05:45+03:00 4K 1 12

Във властта на морето - 6

ВЕНЕЦИЯ
СЪМНЕНИЯТА НА ФАТИМА
Докато Куинси подготвяше "Синята птица" за път, някъде далеч, край бреговете на Италия, капитан Севаро и Анджела преливаха от щастие, но и от скръб.
Бяха щастливи, че откриха любовта, но и нещастни, че Куинси не споделяше радостта им. За съжаление скръбта бе по-силна от ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2012-05-29T11:19:05+03:00 1K

Линч

Да ти го разправя…
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-29T11:00:50+03:00 958 5

Сигурно е някаква шега

Днес ще ù кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да с ...

hristam

Проза » Разкази

2012-05-29T10:54:19+03:00 1.2K 14

Епиграми №5

ЕПИГРАМИ №5
1 МАГАРЕШКА ЛОГИКА
Щом някоe магаре иска да ни рита,
ще трябва да се подкове с копита!
2 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ...

Hekredel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-05-29T10:47:30+03:00 741

Страст и омраза Част 2-ра

Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-05-29T10:28:10+03:00 1K 1

Не ща да знам!

Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...

figaro

Проза » Разкази

2012-05-28T11:24:48+03:00 1.5K 4

Огледалото

О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...

Sancho

Проза » Разкази

2012-05-28T11:08:51+03:00 1.1K 4

Пустинно цвете

С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...

satanas

Проза » Разкази

2012-05-28T10:50:51+03:00 696 1

Страст и омраза Част 1-ва

Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-05-28T10:35:25+03:00 1.1K

Молитвата

С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-27T17:14:39+03:00 1.1K 7

Приятелството

Някои хора казват, че е трудно да си приятел в трудните моменти. Тогава трябва да пренебрегнеш щастието си, за да си съпричастен.
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...

лия

Проза » Други

2012-05-27T17:02:02+03:00 1.1K

Софийска сага 13

Софийска сага 13
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовн ...

gudman

Проза

2012-05-27T16:26:48+03:00 889 1 3

History; St. Frankenstein development - пробите и грешките

1982-1984 – пускане на устройството, модел „Newborn Baby” с базови възможности – сигнализация за крашове, полуавтоматично захранване и поддържане на хардуера. Залагане на неограничени възможности за персонификация и ъпдейт от облачния сървър.
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...

kcekce

Проза » Други

2012-05-27T14:59:38+03:00 1.2K 1

Дърво

Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...

Tifaret

Проза » Разкази

2012-05-27T12:46:05+03:00 1.5K 4

Раковина

Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече ...

koral

Проза

2012-05-27T11:57:15+03:00 721 2

Голямото БУМ!

Професора е 11-годишно момче, което, благодарение на уникалната си дарба да научава лесно всякакви езици, дори и езика на животните, става сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи. „Голямото БУМ!” е разказ за едно от приключенията му, в което Професора спасява света. ...

vesel

Проза » Приказки и произведения за деца

2012-05-27T11:49:17+03:00 927

Във властта на морето - 5

МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2012-05-26T18:06:04+03:00 1.2K 3

Бабина история

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

radost92love

Проза » Разкази

2012-05-26T17:07:51+03:00 2K 6

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...

PetroffSlav

Проза » Други

2012-05-26T16:57:32+03:00 1.5K 1

Ключ номер 5

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-26T16:29:27+03:00 1.5K 9

Пететажна къща

Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...

yavorancho

Проза » Повести и романи

2012-05-26T15:26:02+03:00 1K 2

Съвършеният

- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...

hristam

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-05-25T14:17:58+03:00 1.4K 11

Сричкови приказки - а как се пише завръщане?

За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...

kcekce

Проза » Други

2012-05-25T14:07:15+03:00 1.2K 2

Крадец

– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...

mitval

Проза » Разкази

2012-05-25T13:56:07+03:00 1.4K 9

Дори по-добро от истинско нещо

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...

radost92love

Проза » Разкази

2012-05-25T13:49:16+03:00 964 1

Точката цел - криминално

Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...

suhache

Проза » Разкази

2012-05-25T13:44:21+03:00 969 1

За мен Бог е...

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...

Ростислава

Проза » Разкази

2012-05-25T13:39:21+03:00 1.4K 1

Прашинка в окото

Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...

contessa

Проза » Разкази

2012-05-24T14:29:20+03:00 1.1K 7

Destum ~ III глава

III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...

Jeny1y0y

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-05-23T21:36:46+03:00 674

Краят на слепотата(12)

Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-05-23T21:14:04+03:00 1.6K 8

Той!

Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...

MarryJanne

Проза » Други

2012-05-23T20:49:25+03:00 1.1K

От двете страни на огледалото

Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...

Ralina13

Проза » Други

2012-05-23T20:46:06+03:00 1.2K 8

Тайният живот на никому известния някой си 1

1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...

ivankovich

Проза » Хумористична

2012-05-23T13:37:41+03:00 1.2K

Страст и смокини в края на лятото

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

contessa

Проза » Разкази

2012-05-23T13:28:42+03:00 1.3K 2 27

Розалия и момчето

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

gudman

Проза » Разкази

2012-05-23T13:23:23+03:00 895 1

Съвършената

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...

hristam

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-05-23T13:15:31+03:00 1.2K 6

Лечителят

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

krashkov

Проза » Разкази

2012-05-23T13:03:58+03:00 985 2