39 920 резултата
Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...
  1229  23 
- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...
  639 
Луната
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
- Как си, Шона?
- О, скъпи, не те очаквах – сепна се жената. - Добре съм, но ти изглеждаш... как да кажа... някак странен. ...
  892 
“М”
М7 5739578 беше много млада. Даже в мислите си тя се наричаше момиче, дете, никога жена. Живееше на улица “КА5” в малък апартамент. А “КА5” се намираше в шумния град “С1000”. М7 се роди в прекрасната година 2077, в която законите вече позволяваха първите числата на човеците да носят символика. И ...
  659 
Приказка за заблуденото китайче
Имало едно време едно малко китайско момче, на около седем години. То живяло само с бедната си майка и нямало баща. Къщичката му била твърде далеч дори и от най-близкото село, така че малкото китайче си нямало приятелчета, с които да си играе. Пък майка му по цял ден ...
  884 
Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.2
Дали детската игра "Дай, бабо, огънче" не е дългосрочна маркетинг стратегия на тютюневите компании?
  764 
Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията - накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!... Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адол ...
  1003 
Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...
  856 
Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
  1163 
Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...
  641 
Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред цветя, цигара а ...
  928 
Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...
  1688 
Алисън усещаше как всеки момент ще превърти. Стаята ù се виждаше прекалено тясна, покривката на масата – прекалено ярка, а закачалката, на която като одрани кожи висяха десетките ù якета, елечета и наметки, сякаш дебнеше определен миг, за да се вкопчи в гърлото ù със стоманените си куки и примки. Мо ...
  1026 
Посвещавам на моята приятелка.
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...
  1152 
Краят на една любов, краят на една раса
І
Беше късна вечер. Улиците на Пловдив бяха оживени. Учениците от вчера бяха разпуснати във ваканция и сега те търсеха да се вмъкнат в някоя чалга дискотека, за да се напият. Кикот, ругатни и цигарен дим се носеха из въздуха. Нищо необичайно за голям град.
В е ...
  1130 
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
  1250  26 
- Ние имаме една поговорка - каза една вечер Ко Та Рак. - "&(*%#$@@!%^"
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...
  537 
Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
  1140 
Не е важно колко тежиш или как изглеждаш - важното е ти как се чувстваш!
Не е важно как се обличаш - бъди себе си, носи това, което ти харесва!
Не e важно къде живееш, колко ти е заплатата или каква кола караш - важното е да си щастлив в живота и това, което правиш!
Бъди готов за нови слънца, за нов ...
  727 
Къде си ти сега?Не знам. Не искам и да знам, щом косите ти са галени от друг, не искам да знам, щом устните ти нежни са милвани от друг, не искам да знам, щом очите ти сега търсят друг. Ще ме видиш там, в небето - в онази наша звезда, ще ме усетиш там, до онази стара врата. Ще бъда в твоята топла съ ...
  484 
Вчера най-после ти скъса с мен. Мъчило те е отдавна. Защо просто не дойде да ми кажеш: „не мога повече, край!”? Ти и вчера нямаше да ми го кажеш категорично. Каза ми: искам предишните ни отношения. Кои предишните – запитах се аз и за малко да се усмихна, представяйки си как отново ще те чувствам мой ...
  790 
С колегата Асен слязохме от влака на гара Черепиш. Ноември, към 20:00. Да ти бръкнат в окото, не можеш видя. Валеше. Тръгнахме към манастира, където ни чакаха. Умело водех колегата в тъмницата.
Стигнахме до портата, потропахме.
Чуха се стъпки след пет минути.
- Кой е?
- Двама миряни, отче (с тия мир ...
  2262  15 
Ти спиш, толкова си красива... притихнала. Вмъквам се в съня ти. Да се разходим, хванати за ръка, по онези скали до морето. Да уловим звездите, за които мечтахме, отразени във водната повърхност. Виж светлината им, искаш ли да ти я подаря?! Приседни до мен на брега... Вдъхвам уханието на косите ти, ...
  617 
Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...
  670 
Градът бавно отвори очи и се протегна лениво. Един-два задрямали гълъба се сепнаха и излетяха стремглаво, без да знаят накъде, само и само да бъдат по-далеч от източника на тревога, който се бе прокраднал тихомълком в сърцата им. Листата на дърветата във всички паркове зашумяха и се разтрепериха в и ...
  735 
Люба
Дни, седмици, месеци се нижеха бързо. Сия беше на седмото небе от щастие. Имаше млад мъж до себе си. Задоволяваше всичките му желания, а те не бяха много. Искаше да се любят всяка свободна минута. Неговото желание съвпадаше напълно с нейното. Чувстваше, че е накрая на активния си сексуален живо ...
  1701 
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
  1116 
СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
  2990  12 
- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
  629 
Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...
  767 
Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...
  908 
Зимата се умори и си тръгна.
Няколко дръвчета се престрашиха да ми признаят, че вече не ги е страх и... цъфнаха.
Нощта направи комплимент на деня и се сви.
Ветровит беше потокът от мисли и... вечен. Зеленият поглед на пролетта спря сърцето ми - и нищо друго.
Небето нададе звезден писък. Нощ - и нищо ...
  960 
Добре ли съм, мили мой? Защото се усмихвам насила, понеже вътрешно съм цялата разкъсана и ограбена. Защото в очите ми виждаш блясъка, но в душата ми той отдавна е изгаснал, намокрен от сълзите ми.
Добре ли съм? Защото се смея и излизам, и уж живея, а нямам никакво желание за това? Защото се опитвам ...
  727 
Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.1
Когато си малък, всички ти повтарят, че ако папкаш, ще има изненада. Но никой не ти казва, че изненадата идва, когато пораснеш, и тя се нарича... корем.
  914 
Реквием за една греховна любов
Глава седма
Лятото навлизаше в горещата си фаза. Само нощите бяха приятни, благодарение на близката планина. Витоша доставяше свеж въздух и прохлада през тихите летни вечери. Край езерото „Ариана” се белееше новият рибен ресторант. Столичани бяха посрещнали с радост по ...
  1390  13 
Иска ми се да имаше кой да ме чуе. Или да ме види. Дори да не издавам звук, всичко в мен крещи, че страдам. И те търся до мен. Замествам те с боклуци, с лутане, с безцелни погледи навън към хората. Да чувах животинските ти навици, за да се муся като глезла. От спомена за теб посягам в празното с дви ...
  652 
Епизод I:
Маски...
- Сладък си...
- ... Имаш прекрасна усмивка...
- ... Искаш ли да се видим? ...
  658 
Накъде отива ли? Аз знам!
Отива натам, където...
13-годишни деца с високи токчета и оскъдно облечени пеят "I'm a nympho" в нощните барове. Около тях 30-годишни предрусали безделници се клатят в същия ритъм...
Мислиш, че не е нормално деца в 4-ти клас да са опитни пушачи, но съм сигурна, че ако ги пи ...
  2054 
Разбирам. Може би не му е трябвала моята любов. Всъщност защо въобще си помислих, че му е нужна? Защо въобще повярвах, че знача нещо за някого? Защо изобщо дадох сърцето си на човек, който го разби на милиони парчета? Защо съм толкова наивна? Защо не мога да се позная? Защо се промених така, до неуз ...
  518 
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
  1665  16 
Предложения
: ??:??