40 062 резултата
Тази болезнена ситуация, която се стовари върху живота на Диян, го изкара извън релси.
В случая не можеше да прецени времетраенето на тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по - зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само сила ...
В случая не можеше да прецени времетраенето на тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по - зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само сила ...
729
2
На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
728
6
Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...
851
7
Имах момент на слабост,
в които само за една,
непозната, различна, кокетна,
минутка, в която ме завладя...
Имах момент, в които ...
в които само за една,
непозната, различна, кокетна,
минутка, в която ме завладя...
Имах момент, в които ...
935
Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
989
4
Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...
1289
8
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
625
1
СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...
1235
8
Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
608
Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...
665
2
Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...
1111
Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...
769
3
Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
795
2
Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната г ...
704
Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
1027
1
Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
1189
12
Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...
1597
13
CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
1026
6
"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
847
4
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
885
16
Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
1530
12
В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
607
1
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
1620
34
Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...
693
4
Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
1136
4
Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...
665
1
Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...
1011
2
18
... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
782
Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...
595
Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...
1357
Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...
935
6
С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...
763
2
"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
635
1
Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...
479
Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...
546
Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...
689
1
Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...
Седя по средата на ул ...
1160
4
Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...
-Всичко да ...
840
1
14
Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...
3162
4
Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
1036
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
