Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Писмо до Дядо Коледа

Уважаеми дядо Коледа,
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хв ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2012-05-15T12:47:20+03:00 2.1K 3

Софийска сага 10

Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-05-15T12:42:36+03:00 1.1K 4

Опушено небе

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-05-15T12:36:14+03:00 2K 31

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...

pandorum

Проза » Разкази

2012-05-15T11:07:55+03:00 1.4K 2

На ръба

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Александър7

Проза

2012-05-13T21:16:27+03:00 1.2K 7

Беднякът

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

2012-05-13T21:12:46+03:00 1.2K 2

Проверена рецепта за щастливо начало на деня

А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...

galiakara

Проза » Други

2012-05-13T18:41:13+03:00 1.4K 2

Сърце

Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...

Морещица

Проза » Разкази

2012-05-13T18:26:20+03:00 1.3K 4

Агонията (Малък сечко)

МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...

purko59

Проза » Други

2012-05-13T17:26:08+03:00 785 4

Жена от Ада

АЗ СЪМ ЖЕНА ОТ АДА. РОБИНЯ. БАЩА МИ Е СВИРЕПИЯТ ВЯТЪР, МАЙКА МИ - БУЙНАТА РЕКА. МЪДРОСТТА Е МОЯ СЪДБА, НЕЗНАНИЕТО - МОЯТА ГИБЕЛ. НОСЯ БОГАТИ ОДЕЖДИ, НО СЪМ БЕДНЯЧКА, ЗАПОВЯДВАМ НА РОБИ, НО СЪМ РОБИНЯ. НЯМАМ ИМЕ. НЯМАМ ЧЕСТ. МОЯТ ДОМ Е ДВОРЕЦЪТ, КЪДЕТО СА ПОГРЕБАНИ БОГОВЕ, А СА ОТГЛЕДАНИ ДЯВОЛИ. СТРА ...

desi.mandradjieva

Проза » Писма

2012-05-13T16:51:24+03:00 1.9K 6

Неосъществена любов...

Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не пр ...

Къдравиа

Проза » Други

2012-05-13T16:29:02+03:00 1.6K

Когато говори любовта

Заваля. Небето плачеше, а сълзите му падаха безпомощно като изтръгнати. По това време хората спяха, прегърнати от уюта на меките завивки. Само те – два погледа, които вечно се търсят, но нивга се не срещат, само те - две кървящи сърца, две души, безвъзвратно изгубени, бяха отхвърлени от топлината, г ...

Josette

Проза » Разкази

2012-05-13T16:24:43+03:00 994 2

Окъс(н)ели разкази-9 част

Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома ...

kalin8

Проза » Разкази

2012-05-13T15:21:24+03:00 730 5

За разказите, романите и въобще литературата

Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...

LeadFoot

Проза » Други

2012-05-13T15:09:09+03:00 1.5K 27

Сънят на малката Елизабет

Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън ...

sisonykaloto

Проза » Приказки и произведения за деца

2012-05-13T14:56:14+03:00 1.3K 2

Целувката...

- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...

elenasim1

Проза

2012-05-13T14:52:07+03:00 1.4K 1 11

Есенно утро

Сега е есенна дълбокосиня сутрин – звуците са приглушени. Пастелните цветове на небето напомнят платно на своенравен художник с пламенна душа, нахвърлил непринудено поредния етюд. Птиците са притихнали, чува се само диханието на топлия бриз. Искам да се разтопя в тази тиха прохлада. Желая да се прер ...

Tifaret

Проза » Разкази

2012-05-13T14:20:33+03:00 1.1K

На необвързаните...

На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...

DarkRider

Проза

2012-05-12T21:19:21+03:00 1.3K 6

Битови неуредици

След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...

hristam

Проза » Разкази

2012-05-12T21:10:00+03:00 1.1K 6

Спомен за усмивка

- Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...

loreto0o

Проза » Разкази

2012-05-12T20:45:35+03:00 1.1K 1

Дълбоко скрита тайна

Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-05-12T20:20:51+03:00 1.2K 2

Пробуждане

Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...

Taso

Проза » Други

2012-05-12T19:48:40+03:00 1.5K 11

Агонията (Ледените шушулки)

ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...

purko59

Проза » Други

2012-05-11T15:35:55+03:00 850 6

Записки под дъжда

... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да зам ...

SunnyLove

Проза » Други

2012-05-11T12:06:38+03:00 868 2

Спомени за пролетта

Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...

pandorum

Проза » Разкази

2012-05-11T12:04:15+03:00 1.7K 2

Омразата

Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си.. ...

xpired

Проза » Разкази

2012-05-10T17:32:48+03:00 1.3K

Омърсена любов...

Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-05-10T02:21:57+03:00 1.6K 7

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

2012-05-10T02:05:26+03:00 1.6K 5

Черeшов пай

Тя чу приглушените му стъпки и го посрещна със загатваща милувка по чароматните му устни. Той остана в оковата на минутата сладострастие. Проблясъкът в очите му отрази черошовия цвят изпод черната дантела на чорапите й. Тя полази с пръсти върху нея, като не спираше да се взира в него стихийно, обра ...

Anima-mundi

Проза » Еротична

2012-05-10T01:50:49+03:00 1.7K 2

Искам

всичко насред нищото.

ikiva

Проза » Други

2012-05-10T01:46:29+03:00 1.7K 1 2

Краят на слепотата(11)

Доктор Раес
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-05-09T22:29:20+03:00 1.6K 12

Гробището на демоните (5-та част)

роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2012-05-09T19:16:48+03:00 1.3K 9

Не ме събуждайте

Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я п ...

AnTiHrIsTa

Проза

2012-05-09T17:27:00+03:00 1.1K 3

Ромео и Жулиета

Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...

popolo

Проза » Други

2012-05-09T17:06:40+03:00 1.1K 2

Искам отново да повярвам

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...

tonikxx

Проза » Други

2012-05-09T16:30:48+03:00 1.1K

Из "Проект изследовател - Полет 12.11.2010"

12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...

boro^man

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-05-09T15:48:11+03:00 1.1K

Страст

Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръв ...

Desito_m

Проза » Еротична

2012-05-09T15:45:47+03:00 1.6K

Агонията (Капчица живот)

КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...

purko59

Проза » Други

2012-05-09T15:33:24+03:00 942 7

НАТЮРМОРТ

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-09T15:23:31+03:00 786 1

С уважение към многоликата глупост

Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...

milanov1

Проза » Други

2012-05-08T10:32:41+03:00 1.3K