Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Аз съм добре

Писмо до Отвъдното
Мила, мамо, как си?
След повече от двайсет години мълчание реших да ти пиша…
Аз съм добре…
Когато бях дете, все ме мислеше, че съм гладен и не ми стигат парите… ...
1.3K

Момичетата на нощта - 9

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...
898 2

Калина

"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Валь ...
1.1K

Изповедта на един уличен пес

— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...
1.3K 3

Дядо Матейчо

Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...
1.4K 2

Песента на живота

Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...
1.2K 1

Слънчогледи

СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
1.8K 8

Хероинова скитница

Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
1.3K 1

Измамена - глава 3

- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
1.1K

Човекът, който се смее

Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...
900 3

Бяла риза

БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
1.1K 2

Една майка

Може би единственият човек на планетата, който изпитва голяма обич, е майката. Майката е нещо невероятно, няма да има момент, в който да не те мисли. Децата се разкриват пред майките си, защото намират в тях една топлина и защото нямат друг човек, който е способен да ги разбере по-добре от нея. Ала ...
983

Родът - част седма

РОДЪТ (седма част )
Девети септември 1944 година безспорно е една значима дата в българската история през 20 век. Спорни са само избраният път за развитие и постигнатите по него успехи.
Промени се животът в българското село. Ралото на времето преобърна народните пластове, нови ветрове освежиха възду ...
1.2K 2

Момичетата на нощта - 8

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...
884 2

Щастлива ли си?

Щастлива ли си?
Винаги съм се питал, дали е щастлива,
след като не беше вече с мен.
Така и не се осмелих да питам за това,
но въпреки всичко, като че ли знаех отговора. ...
1.6K 1

Виждаш ли себе си?

Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам ...
935

Щастливият край

Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
765

Момичетата на нощта - 7

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
891

Един ден на плажа

Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...
825

Монетата

Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...
1.3K 1 12

Трудно е...

Трудно е да се изправиш отново на крака, когато си бил повален на земята от близък за теб човек, от човек, когото обичаш и комуто вярваш, от приятел...
Трудно е да загърбиш миналото, когато то е единственото място, време и пространството, в което вие двамата все още сте другари...
Трудно е да продъл ...
1K

Онова, моето, с "Д"

Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
894 1

Глас

Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана с първия сняг, забравена на двора тиква. Лицето се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата, две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът отчайващо ме излага пред другите, щото постоянно им подвиквам да ми ...
1.4K 4

Белязаният непознат

- Отче, защо мислиш, че Бог съществува? - попита тихо белязаният непознат. - Имам предвид... виждал ли си го?
Отчето погледна непознатия с почуда, ала бе подготвен за подобни въпроси:
- Най-красивите неща, синко, само се усещат, със сърцата ни.
Двамата събеседници стояха на два стола, обърнати един ...
813

Един разказ за желанието, любовта и щастието

Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
2.4K 2

Писмо до теб

Здравей, моя любима приятелко. Искам да ти кажа, че този миг, прекаран в листа, е твой и само твой! Пиша аз писмо до тебе, душата си изреждам тук, където мога, чувствата си да излея, без да знаеш ти. Всичко, което искам да ти кажа, но нямам смелост в твоите очи да го направя. Първом - Благодаря ти! ...
1.4K

Грешката

Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че… - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.
Над полупустинн ...
905

Бележка под линия

Научното познание винаги ме е привличало. В началните класове бях завладян от математиката и начина, по който материалът, преподаван в училище, постепенно се разширяваше, надграждайки малки кутийки над вече усвоеното. Но, както осъзнах по-късно, не в разгръщането на обхвата се криеше моето очаровани ...
1.3K 1

Измамена-глава 2

Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
1.4K 2

Репресия

Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла.
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
1.1K 7

Осмият цвят на дъгата

Малко съм беден, може би малко повече от малко, но имам голяма глава, пълна с цветове.
Граматиката ми е леко куца, нося очила, залепени с тиксо и ям филийки с маргарин за вечеря, но ти такъв си ме хареса. Акцентът ми е глупав, а интонацията - смешна; говор на мечтател.
Пия кафе с три лъжички захар и ...
1.9K 6

Дните без

Нима не бе красив днес изгревът?
Та аз изпуснах дори и залеза.
Поливам живота си с джин,
а цветята оставям да гали ги вятърът.
Днес отминава. ...
1.2K 4

Абсолют...

Време в Безвремието...
Празнота в Безкрайността...
Свободен дух в покой...
Ангелска душа....
Бог събра в едно ...
823 2

Момичетата на нощта - 6

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...
806 1

Заблеяло ми й агънце

ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
1.4K 11

Момиче от захар

Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...
2.2K 1 27

Измамена - глава 1

Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
1.3K 2

Пясъчен часовник Глава 1

~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
1K

Вълчан в своя свят

Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
745

One woman, one bullet, one death...

Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
1K 1 1