40 062 резултата
С вяра можем да влезем в Божия храм през дванадесетте порти, а това са дванадесетте добродетеля. Божият храм е изграден от скъпоценни камъни, които светят с ярка светлина. Аспис -Любов, сапфир - трудолюбие, халкидон - мъдрост, смарагд - добродетел, сардоникс -състрадание, сардий - истина, хрисолит - ...
572
Черно сърце
Какво трябва да направя?
Как трябва да се чувствам?
Трябва ли въобще да чувствам?
Какъв е смисълът? ...
Какво трябва да направя?
Как трябва да се чувствам?
Трябва ли въобще да чувствам?
Какъв е смисълът? ...
1685
6
Живеех нормален живот, преди да го срещна, спокоен, кротък, без особени бури и вълнения, които да объркват душата ми. Но един ден „съвсем случайно” съдбата ме сблъска с този мъж, който промени всичко. Наистина ли беше случайно? Вероятно. А може би е било предопределено, трябвало е да се случи и дори ...
677
2
МАЛКИТЕ СТАРЦИ И ПОРАСНАЛИТЕ ДЕЦА
Те гледаха през оградата на тяхната съдба. Малки сини очи с бръчици на страните. Гледаха тъжни и невиждащи. Рееха погледи някъде в далечината, в синия простор на безкрая и свободата.
Очите на малките старци – очи на възрастта и мъдростта. Очи, избледнели от сълзи и ...
Те гледаха през оградата на тяхната съдба. Малки сини очи с бръчици на страните. Гледаха тъжни и невиждащи. Рееха погледи някъде в далечината, в синия простор на безкрая и свободата.
Очите на малките старци – очи на възрастта и мъдростта. Очи, избледнели от сълзи и ...
1058
1
5
/гротески/
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...
590
3
ЕПИГРАМИ
МАГАРЕШКА
На Марко сложиха подкови
И той живота ни отрови!..
2 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ...
МАГАРЕШКА
На Марко сложиха подкови
И той живота ни отрови!..
2 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ...
1397
1
Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...
1320
3
На вашето внимание - част трета на "Тиквичките..."
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...
716
6
Времето беше прекрасно, не много топло, точно както го харесвам. Реших да се поразходя. Паркът се намира на около километър от апартамента ми, така че стигнах за десетина минути. Отправих се директно към езерцето. Две патици пореха бавно гладката му повърхност. Погледах ги известно време, после прод ...
1544
2
Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...
1157
4
Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...
831
5
Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
1068
Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...
В ...
704
4
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
681
2
Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
1215
9
Наближава 11 вечерта... летният вятър тихо разхлажда нощта. Навява онова съблазнително чувство, което носи мракът, криейки всичко, което денят не позволява. За повечето хора е поредната вечер, в която се прибират в домовете си, за да си починат от дългия работен ден. За тях двамата обаче това беше м ...
1822
2
То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...
891
5
Не искайте от мен всичко и ще ви дам повече!
И сред вегетарианците има страшни прасета!
Хората изискват от теб неща, които се страхуват да направят сами.
Повечето хора не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.
Можеш да застанеш на Пътя на Истината, но не можеш да я спреш. ...
И сред вегетарианците има страшни прасета!
Хората изискват от теб неща, които се страхуват да направят сами.
Повечето хора не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.
Можеш да застанеш на Пътя на Истината, но не можеш да я спреш. ...
1518
12
Вчера, в 9 часа сутринта,
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
1104
17
Каменните къщи на Картал махала ù придаваха онова древно очарование, което някак си се губеше сред модерните и реставрираните къщи в останалата част на Папаз дере. Високите и бели постройки стояха от векове като монументи, точно на входа на гората. По тях нямаше нито едно тухличка, нито една керемид ...
626
4
Преди много много години един ловец бил в гората на лов. Видял много красив елен и го убил. Това щял за бъде един от най-хубавите трофеи, които някой някога е виждал. Но той не знаел, че този елен е покровителстван от една самодива. Самодивата, която се казвала Калина, не би простила такъв грях на к ...
1305
5
Във вторник,
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...
651
Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...
800
2
2
Здравей татко…. Ето, пиша ти писмо. Дълго време се канех, но все не намирах сили. И не, няма да те питам – Как си? Знам, че си добре там, горе. И знам, че ти липсвам. И ти на мен, ужасно много... Когато бях малка, си мислех,че тази пустота ще изчезне. Не, не е така. Още е тук, вътре в мен, разяждаща ...
1958
10
Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
783
6
Рана
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
820
5
Беше тъмно. Погледнах наляво, погледнах надясно – все тъмнина. Странно. Досега не бях попадал в такъв непрогледен мрак. Наистина странно. Имаше му нещо. Изведнъж се усетих, че мракът не е точно мрак, защото за по-малко от миг той “светна”. Пак не можех да виждам, но черната прегръдка на тъмнината ве ...
890
С какво жените дразнят мъжете
И това е заглавие на статия от „Блясък” много ве моля. Защо им разяснявате, защо? Те дори може да не подозират, че ги дразним, но... някой написал статия, ти да видиш. После защо са се увеличили разводите?! Ето защо!!! Ще ми пишат, ще им отварят очите. Ние значи, си жив ...
И това е заглавие на статия от „Блясък” много ве моля. Защо им разяснявате, защо? Те дори може да не подозират, че ги дразним, но... някой написал статия, ти да видиш. После защо са се увеличили разводите?! Ето защо!!! Ще ми пишат, ще им отварят очите. Ние значи, си жив ...
2278
22
Пътеката се вие нагоре. Мурите поклащат върховете си.
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
1295
27
Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
757
2
Доверие и карма
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или вкъщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един ...
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или вкъщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един ...
709
1
Когато търсиш нещо и все не го намираш,
когато се луташ в безброй лабиринти,
когато се смееш, а всъщност отвътре умираш,
когато вечер си лягаш и заспиваш със сълзи на очи,
когато в тъмнината плачеш жално, свела главата си тъжно, ...
когато се луташ в безброй лабиринти,
когато се смееш, а всъщност отвътре умираш,
когато вечер си лягаш и заспиваш със сълзи на очи,
когато в тъмнината плачеш жално, свела главата си тъжно, ...
740
8
ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1
Том 1 - Десетте измерения
Глава I - Новия свят
Малката синя планета изпълваше огромния екран от край до край. Всички бяха вперили очи в нея, сякаш забравяйки да дишат. Големите периоди на тягостно пътуване във второто ниво на хиперпространството най-накрая се увенча ...
Том 1 - Десетте измерения
Глава I - Новия свят
Малката синя планета изпълваше огромния екран от край до край. Всички бяха вперили очи в нея, сякаш забравяйки да дишат. Големите периоди на тягостно пътуване във второто ниво на хиперпространството най-накрая се увенча ...
916
3
Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
1412
13
Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
1143
10
Спомням си думите на Свети Йоан в глава 15, страница 12,13 от Библията. Това е моята заповед: да любите един другиго, както аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
Учителят Исус беше оставил това послание на човеците. Любовта и взаимопомощта, братст ...
Учителят Исус беше оставил това послание на човеците. Любовта и взаимопомощта, братст ...
594
Ако аз бях спомен бих, тe задържал там завинаги.
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
711
1
Cuba Libre 3
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
634
2
До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
1122
7
Ето го... Ето там... моят "принц на бял кон" - дълго чаканият вълшебник. Моето спасение, опора и утеха. Отдалечава се, но силуетът му остава, заедно с усещането от целувките му, нежния аромат на кожата му и прекрасната му усмивка.
770
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
