Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Софийска сага 40

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

gudman

Проза » Повести и романи

1K 3

Сезонът на мъртвите

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

michael

Проза » Разкази

1.6K 2 1

Бленувана реалност (втора част)

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

suleimo

Проза » Еротична

1.3K 1

Къде е уловката

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 4

Рисувам те писател

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

Свилена душа

Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.7K 9

Софийска сага 39

Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 2

Моят герой...

Студенина, апатия, безчувствие, болка, жажда за любов и живот... Запомнете тези няколко думи. Следващата история ще ги обедини в един образ.
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...

lubokrisi

Проза

962 1

Изгубена - Втора част

Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

Nikkyz98

Проза » Разкази

1.4K

Бленувана реалност

Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваш ...

suleimo

Проза » Еротична

1.5K 1

Ще ти дам

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

milenowa

Проза » Други

867

Учебникът

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

ljubomira

Проза » Други

1.3K 4

Отражение

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 1

До Съвършената

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...
Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?
Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме спо ...

turbo4

Проза

1.2K

Неузнатата истина...

Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...

roxitu

Проза » Други

960

На ръба на съзнанието

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

rumpata302

Проза » Разкази

1.1K

Из мемоарите на Али Баба

гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...

radi.

Проза » Разкази

1K 2

Знамение

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1.2K

Затворена врата

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

krasitoo

Проза » Други

1.2K 1

По следите на изгубеното време

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
( КНИГА ЗА ВСИЧКИ )
І.
НАЧАЛОТО
Като малък, но не бебе. Бебетата не ...

D2345678

Проза » Повести и романи

4.6K 2 6

Господа съдебни заседатели

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

krashkov

Проза » Разкази

1.2K 3

Историята на скитника

Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...

Anyshka

Проза » Разкази

1.2K

Данък "Тикви"

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само ...

Шинкансен

Проза » Хумористична

1.2K 1

Детето

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

turbo4

Проза » Разкази

1.3K 9

Ден на народните Будители

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

mmarinov59

Проза » Други

1.2K 2

Ти

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

apis

Проза

1.1K 2

Човекът зад думите

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 9

Завръщане

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

NikitaYan

Проза » Разкази

1.2K

Първично

Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той ...

suleimo

Проза » Еротична

1.9K 1 9

Без прощаване

Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 1

Талисманът

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...

imperfect

Проза » Разкази

3K 16

Софийска сага 38

Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретате ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 3

Отведи я далеч

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Проза » Разкази

1.4K 9

поздрави от Лизи

Поздрави от Лизи
Тази година пролетта е студена. И дъждовна. И ветровита. Вечер излизам за дежурната цигара и да погледам звездите, но по-често гледам назъбени, зли облаци и се прибирам зъзнеща от студ. Вятърът добре се е “погрижил” за прическата ми, но и аз съм упорита- излизам си всяка вечер. Това ...

tiha

Проза

811 1

18+ Антонина

Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...

gudman

Проза » Разкази

1.4K 1

Скъпи Сърцеразбивачо

Скъпи "Сърцеразбивачо", ако мога така да те нарека. Ти ми подари най-хубавото лято. След всичко, което се случи, искам да кажа, че грешах за теб. Опознах те. Сега ти стана моят идеал за момче. Ти беше всичко за мен... и може би продължаваш да си. От "Супер грозния" ти се превърна в "Перфектния" и то ...

inlove998

Проза » Писма

1.4K 2

Бездната

Бездната... Едно непознато пространство, което според някои не съществува, а според други е олицетворение на смъртта. Там всичко е страх. Там ти ще се страхуваш дори от самия страх!
В тази несравнима с нищо обстановка, изпълнена само с тъмнина, ти ще се опитваш да видиш нещо. Но безуспешно. От всеки ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 3

Страната на осколките

Дребния 1
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха ка ...

baikonur

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Тайната. Как Бъбреците ми Проработиха отново нормално за 12 седмици. Или Моята История.

,,Оцелях след пътно транспортен инцидент. Бях в кома седем дни. Чудо. Когато се събудих нищо не ме болеше. Исках да стана и да си тръгна, а имах много поражения. Възтанових се напълно.
След няколко години лекарите ми откриха хидронефроза. Единият ми бъбрек не работеше добре. Можеше окончателно да сп ...

ananyagul

Проза » Повести и романи

831

Моят дядо

„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така ...

shon

Проза » Други

1.3K 1 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Софийска сага 40

Сезонът на мъртвите

Бленувана реалност (втора част)

Къде е уловката

Рисувам те писател

Свилена душа

Софийска сага 39

Моят герой...

Изгубена - Втора част

Бленувана реалност

Ще ти дам

Учебникът

Отражение

До Съвършената

Неузнатата истина...

На ръба на съзнанието

Из мемоарите на Али Баба

Знамение

Затворена врата

По следите на изгубеното време

Господа съдебни заседатели

Историята на скитника

Данък "Тикви"

Детето

Ден на народните Будители

Ти

Човекът зад думите

Завръщане

Първично

Без прощаване

Талисманът

Софийска сага 38

Отведи я далеч

поздрави от Лизи

18+ Антонина

Скъпи Сърцеразбивачо

Бездната

Страната на осколките

Тайната. Как Бъбреците ми Проработиха отново нормално за 12 седмици. Или Моята История.

Моят дядо

Опашка