2 822 резултата
Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
1187
5
1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
907
1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
753
Линк към първа част от предисторията:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
889
1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...
863
2
1.
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
799
Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда. Дея повдигна с мъка своето огромно туловище и се понесе бавно към скалата. Наближаваше часът на бурята и тя трябваше да бъде там навреме за поредната си порция ...
1414
3
1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
1029
3
За какво иде реч. Не съм добър писател, даже и писател не съм; по-скоро любител. Наскоро завърших една трилогия, която я бях писал няколко години. Не крия, че я писах под силното въздействие на Толкиновия свят, но не се и вземам много на сериозно, та да бъда прекалено оригинален или нещо...
След кат ...
След кат ...
1177
1
ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...
3867
Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
745
1
Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
645
3
1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
858
1
1
Трета глава
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
1526
1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
867
3
Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
1028
Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
1006
41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
850
Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
896
В Тронхейм отново беше Коледа.
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
697
І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
964
1
40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
883
1
- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...
1248
8
Страноприемницата бе тясна за нас тримата. Аз откраднах на шега една кесия със скъпоценни камъни от Екант. Само че той се усети и ме парализира с магия. Лърч през това време успя да преджоби и двама ни. Започна да ни се подиграва:
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...
736
- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
1103
Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред се ...
1313
2
ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
1198
1
Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка, се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
934
4
HOMO FUTURUS
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
886
2
Поредният ми трогателен фенфикшън:
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
2434
1
5
Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от сво ...
755
1
5
Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...
866
3
Те ме завладяват, бавно, но сигурно ме топят и вземат нещо от мен. Всяка нощ за мен е една война, в която независимо, че винаги печеля, се оказва, че съм загубил.
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кар ...
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кар ...
1269
2
39.
Тъкмо гризях нокти над 24 глава, преглъщайки ги с изрядно количество бира, когато усетих раздвижването във въздуха на стаята, изпълването му с нещо ново. Вече бях свикнала с това чувство, а и за мен то вещаеше нещо хубаво. Обърнах се с облекчение и радост изписани на лицето – ето я най-сетне, ве ...
Тъкмо гризях нокти над 24 глава, преглъщайки ги с изрядно количество бира, когато усетих раздвижването във въздуха на стаята, изпълването му с нещо ново. Вече бях свикнала с това чувство, а и за мен то вещаеше нещо хубаво. Обърнах се с облекчение и радост изписани на лицето – ето я най-сетне, ве ...
737
1
17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
1222
3
ІІ част
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
755
2
38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...
734
2
-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
899
Ашарак беше дума, прочетена веднъж от Зиярлин в една книга. Особената й употреба я бе нак арало да я запомни. Думата се използваше със значение на създател, но и на унищожител.
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...
932
І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
680
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
