40 918 резултата
Има една специална порода мъже, които, ако бяха жени, цял живот щяха да си останат девствени...
Защо така ли?
Ами просто те винаги са прави и никога не падат по гръб!
Но пък има и жени, за които важи същото, а змейовете* от глад измряха...
(То затова [може би] днес и юнаци няма, но това е друга прик ...
  407 
Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, за ...
  518 
I част
Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…
***
– Симо-о-о! Баничката е г ...
  456 
-Бабо, защо Шмръц не говори за традициите?
-Просто, мила, той роден е в града.
-Е там няма ли традиции?
-По скоро няма... Жалко...
-А къде живеят си традициите? ...
  815 
Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха с ...
  433 
По улиците – бая народ. Предимно от женски род. Тоест, обичащи да си гукат, гукат, гукат… И не млъкват, както звучеше вица от моята младост.
Аз не виждам, но пък чувам.
Какви разговори, какви типажи…
хххх
- Аман от болести! Половината хора са с рак… ...
  392 
Това е кратък разказ, чието действие се развива между 43.5 (веднага след срещата с лихварите) и 43.8 (след края на пазара с Рамая).
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях. ...
  456 
Има един разказ на Чудомир – „Павел Иванич – качулката“. Той е хумористичен. Тази качулка е друга.
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантска ...
  445 
Ние всички обичаме Пеевски. И Америка обичаме. Те са баджанаци – в един ред.
Обожавааме Костов. Прекланяме се пред бившия ни цар.
Харесваме Доган. Копейкин, Иванов и тези новите, дето им забравих имената, също харесваме.
Одобряваме демокрацията.
Доволни сме от членството в НАТО и Европейския съюз. ...
  748 
На вечеря единодушно решихме, сутринта да посрещнем слънцето, по-точно да вървим към изгрева му..
Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.
- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две ...
  914 
Глава 16
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огр ...
  523 
Сетих се и за даскал Пепи… Хубаво де, фамилията не споменавам. Преподаваше трактори или каквото там му викаха.
Дребен, от което проклет.
Викахме му Пипин Къси /което показва високите ни знания по история/, Малкият Мук /широките литературни интереси/, Гномчето /фолклор/… Абе, начетени копелета бяхме. ...
  309 
– 9 глава -
Една нощ в дома за временно настаняване на изоставени деца доведоха ново сираче. Асен видя колата през прозореца. Не успя да го мерне, но изчака и щом не го доведоха в мъжкото спално помещение, разбра, че е мо- миче.
- Асене, няма да посрещнеш новата както подобава, а? – изплези му се му ...
  1048 
Елизабет успя да се върне преди Сам и дори да купи онова, което двете с далширата търсеха. С Рамая и гвардейците седнаха на сянка да го изчакат, а когато той се появи със скаридите, девойката се постара да скрие вълнението си. За това не помагаше принцесата, която я закачаше знаещо, или пък Хирса, ч ...
  476 
В разгара на лятото се чувстваше отпаднала ,от жегата или от това,че е сама .Мълчеше почти по цял ден или се ядосваше на времето ,на шума ,на кучето и на какво ли още не .Ходеше на работа,
но се усмихваше насила .За две години преживя
много ,загуба на близък приятел ,недоверие ,
агресия и сплетни от ...
  932 
И тъй, животът продължи. ЗаЯкът след нанесената корекция от Господ не спря да пише и пали свещи. Не за друго, а защото стана примамлив КурБан за всички, особено за поетите в гората. Всъщност всички в гората се смятаха за поети. Много се учуди, когато няколко овце му предложиха да го изядат, за да не ...
  381 
Иванчо: Тате, учителката днес ни спомена за някой си Чарлз Дарвин. Какъв е тоя?
Бащата: Той е, сине, липсващото звено между маймуната и човека!
  506 
Бяха онези соц времена, когато нямаше много, имаше малко, но някак достатъчно да сме щастливи деца.
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...
  1685  14  54 
-Бабо, що е ментор? Нещо като тирамису?
-Хи, хи, хи. Шматката ми мила!
-Сетих се! От мента. Напитка. Сладка!
-Млъкни си Ти. Ама си смотана... Слушай! Щот романски Ти не знаеш идва от главата. Мозък ний му викаме. Меко, силно и безкрйно.
-Значи не е сладко... ...
  487 
Цялата холоранска армия от триста хиляди души беше строена на плаца пред главния щаб. Денят се очертаваше слънчев. Войниците стояха мирно в новите си бойни униформи. Пред тях стояха целия виж команден състав. Генерали, полковници, майори и капитани. Генерал Портър излезе напред и заговори:
- Днес е ...
  486 
Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъчениц ...
  496 
Печатане на пари без „златно покритие“ е узаконено фалшификаторство.
  249 
1. И кривата краставица за салата става.
2 Младоженец към булката.
- Скъпа, какво ли си ми подготвила за закусчица?...
- Виагра!...
3. Как хубаво готви мама - помисли си мъжът с носталгия по отмиращите патриахални нрави, па се сепна, изтри ръце в престилката, счупи си двете яйца, които му бяха нужни ...
  399 
– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хв ...
  516 
Ама на – пак го пуснах. То и какво да прави човек сутрин, докато закусва…
И ето – мисирките са намерили повод за разтягане на локуми. Канят Сульо и Пулка, точат лафове…
Най-напред за протестите. Които, както отбелязах, са шумни и вдигащи пара. Защото в хората се е насъбрал много гняв. От властта, дъ ...
  571 
У него всичко е епично. И връзките на обувките дори – понякога с тях привързваше дългата си коса и тя се вее като конска опашка. А това е епично.
Да не говорим за езика му. Най-често обложен и странно провиснал, той вади дъх от дълбините на нещо клокочесто и зловонно, разкрива плитчина на ума и прос ...
  541  22 
Пристигнахме във вилата. Противно на очакванията ми, никой не попита повече носим ли си мобилните,лаптопи, за всеобщо учудване имаше табела с паролата за интернет, само се спогледахме и мълчаливо сочехме с очи '' Видя ли има интернет ''.
Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме х ...
  966 
Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...
  983  10 
Иванчо: Тате, кога президент Путин ще седне на масата за преговори?
Бащата: Когато на другия край на тази маса седне президент Мадуро!
  378 
Здравей слънчево момиче
Много време мина откакто порасна и стана все по силна и можеща всичко. Тогава беше притеснителна и срамежлива. Много много не общуваше с хората около теб. Питаха те нещо но ти се затваряше направо себе си. Не е трябвало да си такава. Трябваше да общуваш с хората но ти така и ...
  770 
Прашни мисли потъват в нощта. Обидена душата ми възстава.
Очаквам любимия, с тревога.
Сърцето пее тихо,
въздишка плаха от устните се отронва.
... Ала тишината е по-силна от мен. ...
  372 
Ако някъде в безкрайните гори на Северна Америка падне дърво и никой не е там да го види, дали то наистина е паднало? Аз съм там и го виждам. Виждам го със силата на въображението си. И ето какво ми разказа едно паднало дърво:
Преди много, много години, когато племената Майами и Делавер, обитаваха г ...
  435 
Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
  503 
Излезе от печат дългоочакваната книга „Моториализъм и вампириокритицизъм“ (учебник по ПТП).
  257 
Пенчо погледна гълъбарника. Подът бял, та чак сивеещ се.
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...
  318 
Ама на – пускаме го…
И почва да се лее мръсната тиня на времето и властта…
Напоследък се замислям над имената на хората. Как от Мисирков не може да очакваш орел, от Овчаров вълкодав…
И ето ти – съдийката, дето обявила нарязаното момиче за почти здраво – казва се Гьонова. Предполагам – по мъж. Точно ...
  730  11 
Канеше се да вечеря, когато на вратата настоятелно се почука. Отвори. Въоръжени мъже мълчаливо стояха около къщата. На прага приятелката му говореше през сълзи, но той не разбираше и дума. Просто долови мисълта. Искрено съжаление, липса на избор. Семейството й, в смъртна опасност. Всички сме разкрит ...
  472 
Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...
  357 
Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...
  558 
През следващите два часа двамата със Сам разгледаха няколко магазина. В началото Елизабет бе решена само да разглежда, само където убиецът й имаше други планове. В мига, в който забележеше, че нещо е хванало окото й, просто я хващаше за ръка, влизаше вътре и й го купуваше, като не се трогваше особен ...
  489 
Предложения
: ??:??