2 882 резултата
Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...
  995 
"- Виви, сега чуваш ли ме, като ти говоря?"
. . . . .
Онези любознателни и така тъпо непризнателни
погледи. Истински глад!!!
. . . . . ...
  1095 
Чаша вода...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...
  1019 
Историята на един човек с проблеми - Аз
... Началото бе отдавна, дори не помня кога точно... просто ми харесваше аромата на Зеленото... беше приятен, леко сладникав и отпускащ... започнах да се събирам често с хора, които ползваха Зелено... И след време реших да го пробвам и аз... първия път не ми х ...
  641 
Застой пред отворения прозорец.
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
  806 
- ... Ха-ха-ха-ха!!!
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
  997 
Хората
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
  861 
Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...
  984 
Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...
  996 
Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
  1139 
Дъждът навън вали. Сипе се като поточе в планината.
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
  1083 
Мракът в моята душа
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле ...
  1108 
- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
  939 
Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
  914 
Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
  1077 
Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
  1312 
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
  876 
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
  984 
Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...
  714 
Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
  754 
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
  797 
На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
  1233 
И пада сняг.
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...
  1234 
Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...
  1363 
Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
  1232 
Една изстрадала душа
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
  866 
Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
  1004 
Аз съм толкова широко скроен човек, че винаги ще ти се иска да можеш да ме прегърнеш.
  894 
ЕПИТАФИЯ
Беше роден боец.
Пребори се с живота си
и го премаза.
  869 
Преди и сега
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
  946 
Искам да те докосна с пръсти, за да видя дали си реален. Искам да видя дали си от плът, какво има в теб, искам да надникна под твоята обвивка и да я накарам да се разтвори като цвете след дъжд. Искам да живея и да дишам, да говоря истината от извора на сърцето, от дъното на душата. Искам да сме заед ...
  852 
Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш л ...
  857 
Слънце, Слънце, Слънце… Нощ!
Луна, Луна, Луна… Ден!
Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”
Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.
Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя с ...
  908 
Колко различни неща можеш да направиш за себе си?
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...
  867 
Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!
  895 
Момичето
Аз не съм единственото,
а поредното момиче с разбито сърце,
което страда по своята
несподелена любов. ...
  1167 
Нарисувай ме като картина на морска тематика! Нарисувай очите ми - две тъмни, лъскави камъчета на дъното на океана! Нарисувай устните ми - перки на хищна акула! Нарисувай ръцете ми - две тънки стъбла на водорасло, копнеещи да погалят слънцето! Нарисувай мечтите ми - чайки, зареяни в облаците, слели ...
  891 
Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...
  1104 
Промяна за миг
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
  1082 
Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...
  891 
Предложения
: ??:??