Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

(все още не съм измислила заглавие)

Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...

Fiorghra

Проза » Повести и романи

1.2K 3

Дай, Боже

- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...

mari45

Проза » Хумористична

978 1

18+

Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...

osidion

Проза

1.2K 1

Когато те няма...

Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...

Moira

Проза » Писма

4.5K 1 22

Стъпка 2 – Несъгласие

Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.3K

Някъде, където времето вече го няма

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Русалкини сънища

Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...

slaveja123

Проза » Други

1.2K 2

Memories of the blood 1

Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...

Bheil

Проза » Разкази

1.2K

За вълка и свободата

"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...

Em0_KiD

Проза » Други

1.4K 1

Богомолката

Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...

kopele

Проза

2.3K 13

Сърце, пълно с любов!

Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...

martines1

Проза » Писма

1.7K 1

Обладаващата

Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...

ladyto94

Проза

1.5K 1 1

Случка в дъжда

Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...

pernicious

Проза

2.1K 1

* * *

Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...

stel88

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 7

Тб.лс

Бях облечена в жасмин и мед, лъскава, златна. Държах ръката му и имах всичко, можех всичко, усещах всичко. Бях на най-непознатото място с най-познатия човек и бях вкъщи. Оставих лепкави медени следи по всички светли и тъмни улици и облак от блед жасмин, защото се обичахме навсякъде, защото сладостта ...

irukkandji

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

992

Момент на щастие

Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...

lility

Проза » Други

1.3K 2

ЛАТИМОР

Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...

veronika66

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 3

Страст

Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка изви ...

pernicious

Проза

2.3K 3

Звездни въздишки

Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...

линасветлана

Проза » Разкази

1.2K 20

Някога дали?...

Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...

ville_valo_brc

Проза » Други

1.4K 4

Вирус

Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...

Bheil

Проза » Разкази

1.2K 1

Играта на играчките

Той не беше нито адвокат, нито икономист, нито инженер. Не беше нито медик, нито художник, нито учител. Той беше Играч с главно И, защото освен професията, това бе и името му. И то какъв... чаровен и умел актьор, чиито думи, колкото и повърхностни да бяха, пак привличаха многобройна публика... За ра ...

highcontrast

Проза » Разкази

1.6K 1

Стъпка 1 - Осъзнаване

И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.4K 1

Челно

Тойотата се движеше с твърде висока скорост, поради което поднесе на завоя и навлезе в насрещното платно. Шофьорът ù - мъж на около трийсет години – натисна рязко спирачката и започна да върти волана в опит да си възвърне контрола. Не успя - пътят беше много заледен. Но това не бе най-лошото – нагор ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 3

Утро

Събужда ме леденият звън на телефона! Сякаш знае, че навън валят бели спомени! Кой ден сме? Коя вечер мина снощи? С коя мисъл се будя? Не се ли умориха останалите да се гонят всеки сън с Нея, когато победителката е ясна всяко утро. Мисълта, която ме буди - мисълта за нея!
Сигурна в успеха си, присти ...

hri100v

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Закъснение

Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...

pinkrose

Проза » Разкази

1.3K 1

Отново заедно

И някак си така те отново са заедно. Явно любовта беше по-силна от тяхната гордост. Времето не ги раздели, нито завистта, която беше около тях. Каквото и да ù говореха, тя го обичаше, дори повече от преди. Каквото и да ù стореше той, след тази дълга раздяла, нямаше да я нарани повече, защото знаеше, ...

Princess-Ariel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

970

Такъв е животът

Беше прекрасен и усмихнат пролетен ден - слънчевите лъчи създаваха усещането за идващото лято.
На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се ...

Dreamer2201

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

835

Краят

Автобусът бавно намали скоростта и се спря. Тя застана на вратата, приготви се да излезе... и тогава го видя. Той стоеше до препълнената спирка и гледаше безизразно. Валеше. Тя се усмихна, а вътре в нея се разлетяха стотици пеперуди. Толкова се вълнуваше, като го виждаше, бе толкова щастлива, когато ...

Selene-Tussaud

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

891 3

Странен хумор

СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

1.6K

Животът...

-Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.
Траян вече бе четиридес ...

Eia

Проза » Разкази

1.2K 17

Свободното улично куче

СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...

veronika66

Проза » Разкази

2.1K 6

Лицата зад маските

ЧАСТ І
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...

roskamel

Проза » Повести и романи

869

Влакове

Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...

Нещо

Проза » Други

1.4K 4

Решение

Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...

vealokin

Проза » Други

1.5K

София

Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2.4K 16

Безплатни мостри "Любов"

Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...

pepsi1975

Проза

1.2K 6

На ръба

Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...

pinkrose

Проза » Разкази

1.5K 1 6

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото")

Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...

beti

Проза

1.9K 12

Жертвата

-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...

Eia

Проза » Разкази

1.7K 18

Проза и разкази от съвременни български писатели

(все още не съм измислила заглавие)

Дай, Боже

18+

Когато те няма...

Стъпка 2 – Несъгласие

Някъде, където времето вече го няма

Русалкини сънища

Memories of the blood 1

За вълка и свободата

Богомолката

Сърце, пълно с любов!

Обладаващата

Случка в дъжда

* * *

Тб.лс

Момент на щастие

ЛАТИМОР

Страст

Звездни въздишки

Някога дали?...

Вирус

Играта на играчките

Стъпка 1 - Осъзнаване

Челно

Утро

Закъснение

Отново заедно

Такъв е животът

Краят

Странен хумор

Животът...

Свободното улично куче

Лицата зад маските

Влакове

Решение

София

Безплатни мостри "Любов"

На ръба

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото")

Жертвата

Опашка