Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

На един дъх

Не знам, а смисъл има!
Поставена на непоклащаща се стойка, нечуплива, застанала високо, Кармата нашепва с моя собствен глас: Не убивай!
Не зная дали някой ни чува, когато желаем с копнежите си някакво щастие
или пък енергията на любовта, която напира да бъде доверена, се връща от пространството, кат ...

MANIA

Проза

1K

Мой ден

МОЙ ДЕН
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчит ...

ivliter

Проза » Други

1.2K 4

Разказ на една бивша влюбена

А тя мислеше, че това е истинската любов… И няма никога да умре...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво б ...

dobotop2004

Проза » Други

1.7K 3

Майка

Кучката се появи в средата на лятото. Измършавяла, сякаш е била път от пустинята до балканския град, тя едва се държеше на слабите си крака. Застана пред мекичарницата като затворник, който очаква смъртна присъда или помилване. Не приближаваше купувачите, не се умилкваше в краката им. Стоеше горда д ...

inakrein

Проза » Разкази

1.5K 18

Коварната обувка и други истории

КОВАРНАТА ОБУВКА И ДРУГИ ИСТОРИИ
В град Измаил (украински пристанищен град на река Дунав) предстоеше провеждането на поредното съвещание на експертите от дунавските параходства на деветте крайдунавски страни: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия, Румъния, България и Украйна. На то ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.4K

Без край

Не е всичко любов, ми казва. Има и друго.
И кое е другото, го питам.
Секс, ми казва. Ей така, без любов. Без чувство, ми казва, само физика.
Не става, си мисля.
Не става, му казвам. Върховете на пръстите ти пипат някого, а не потръпват. Дъхът ти разпилява се напразно, не се поглъща. Устните ти целув ...

irukkandji

Проза

1.5K 2

Баланс

Какво му трябва на човек? Още древните римляни са го казали: „Хляб и зрелища.”. Аз бих добавила – и здраве.
Преди години имаше хляб, липсваха зрелища. После хлябът изчезна, зрелища – колкото щеш! Здравето изпадна в немилост.
Постепенно балансът се възстанови. Сега си имаме всичко: и хляб (поне в маг ...

ValeriaTodorova

Проза » Хумористична

935 3

Един въпрос!

Усмивката прикрива
вътрешното ти състояние,
но защо не лекува болката?
Сълзите успокояват временно,
като те отпускат, ...

energi4nata

Проза » Писма

1K 1

Коледен поздрав за книгата

С твърди и меки корици, с едър и дребен шрифт, стара и нова, хубава, по-хубава и най-хубава, страница по страница разлистена, скрита под възглавницата, бързо пъхната под учебника, замръзнала в работното ми чекмедже, разтворена на коленете ми във влака, в тоалетната вкъщи, притисната в скута ми... Сг ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.5K 22

Прииждат думите

ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...

ivliter

Проза » Други

893 2

Само се моля...

В града ни тържествено бе открит магазин на веригата „Lidl" Той стана един от десетте най-щастливи градове в страната ни. Имахме представител от входа - будната пенсионерка леля Злата. Още същата вечер тя свика пресконференция, на която разказа за историческото събитие и през цялото време се кръстеш ...

feia

Проза » Хумористична

1.7K 36

Никой не харесва плачещи момичета

В три сутринта не се случва нищо интересно. Гледам тавана и броя пукнатините му, които нямаше да са толкова много, ако беше правен от истински майстори. Както и да е, днес не ми е до поезия. Пък и с компания като твоята човек може да се вдъхнови само в тоалетната... Да, да, изглеждаш ужасно, очите т ...

Момичето...

Проза » Други

2K 7

Храм

По традиция краят на активния сезон се отбелязваше с пищни празненства. Всички очакваха това време от годината, защото се отпускаха и даваха воля на свободата си. Дамите с нетърпение приготвяха тоалетите си, завладени от трескавата еуфория, а господата пък се наслаждаваха на възможността да направят ...

nejnata200

Проза » Еротична

1.6K

Дядо Коледа - реалност и илюзия

Не е лесно да си Дядо Коледа! Не, не става въпрос, че Дядо Коледа трябва да подготви подаръци за всички деца по света и след това за една нощ да ги разнесе по адресите им. Дрън-дрън! Това го знае всяко хлапе, че е измислица. Става въпрос за милионите знайни и незнайни лица по света, които играят про ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.3K 1

Мисли за свободата

на Райсън
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...

ole72

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

4.8K

Когато те оплаквах, докато спеше

Събуждаш ме с поредната си истина за някакви жени, която конвулсивно гърчи тялото ми вместо да ме радва, и руши всички кули, които с времето скицираш. Устните ти мъмрят трескаво в просъница слова за безразличие и ненужна ревност. Наместо, зад челото ми се редят ярки картини на чифтове кални женски о ...

fake2val

Проза » Други

1.3K 3

Чико Чиков Директор

6. Чико Чиков Директор
Другарят Чиков беше много зает. Пред кабинета му чакаха много хора. Кой с дамаджана, кой с половин агне в дипломатическото куфарче, а един селски даскал беше помъкнал цяло теле сукалче - живо. Та пред кабинета на др.Чиков, освен представители на човешките видове, имаше и отдел ...

gudman

Проза » Разкази

1.1K 1

Сиборгският некропол

Сиборгският некропол
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
I
Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изч ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K 2

Дълго пътуване из Средния Изток

Пътуване и преживявания из Средния Изток
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

1.7K

Коледни чудеса

КОЛЕДНИ ЧУДЕСА
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, сл ...

ma4enka

Проза » Разкази

3.8K 6

Изповед на една грешницa

``Тази нощ ще бъде по-нежна от звук на виола, по-тежка от болка в гърдите. По-истинска от всяка друга мечта. И все пак тъжна сълза на светло момиче, ръка, рееща се из тишината. Точно в тази нощ, чернобяла, чиста и долна, лекомислена и мъдра, аз ще полетя. Крилете ми няма да замръзнат, аз ще летя. Ще ...

mirenar

Проза » Разкази

786

Катастрофа, Йован и... кафана

КАТАСТРАФА, ЙОВАН И КАФАНА
В началото на октомври 1996 година домакин на поредното експертно съвещание на дунавските страни беше БРП (Българско Речно Плаване). Съвещанието се провеждаше в черноморския курорт „Златни пясъци”. От името на „Bayerischer Lloyd AG”/Германия и DDSG/ Австрия участвахме аз и ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.8K

Бездомница

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 9

Дилемата

Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.8K 13

През гората

През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Basil

Проза » Разкази

640

Момчето със студените очи

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

dobotop2004

Проза » Други

1.6K 1 3

Обир

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

NNY

Проза » Разкази

1.3K

Бойно кръщение

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...

feia

Проза » Хумористична

2.2K 26

Градът на спомените

ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...

ivliter

Проза

834 3

Съвременна приказка за принца и принцесата

С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.5K 9

Ковачът

Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...

gudman

Проза » Разкази

1.5K 5

Не можеш да летиш, без да гориш

Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...

bet365

Проза » Други

1.1K 1

Бих искала да знаеш

http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...

lility

Проза » Писма

2.2K 2

Промяна

Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза

1.1K

Сърове

-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Eia

Проза » Хумористична

1.4K 26

Далеч от теб

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

iwa-kondewa

Проза » Писма

1.6K 1

Апел

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

Princess-Ariel

Проза » Писма

904

Думите

Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...

Maichka_si

Проза » Други

964 3

Когато сиртакито запее...

КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.4K

Малко подранила равносметка

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

teffum

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Проза и разкази от съвременни български писатели

На един дъх

Мой ден

Разказ на една бивша влюбена

Майка

Коварната обувка и други истории

Без край

Баланс

Един въпрос!

Коледен поздрав за книгата

Прииждат думите

Само се моля...

Никой не харесва плачещи момичета

Храм

Дядо Коледа - реалност и илюзия

Мисли за свободата

Когато те оплаквах, докато спеше

Чико Чиков Директор

Сиборгският некропол

Дълго пътуване из Средния Изток

Коледни чудеса

Изповед на една грешницa

Катастрофа, Йован и... кафана

Бездомница

Дилемата

През гората

Момчето със студените очи

Обир

Бойно кръщение

Градът на спомените

Съвременна приказка за принца и принцесата

Ковачът

Не можеш да летиш, без да гориш

Бих искала да знаеш

Промяна

Сърове

Далеч от теб

Апел

Думите

Когато сиртакито запее...

Малко подранила равносметка

Опашка