39 886 резултата
Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...
1057
4
Ето ви пример. Макар и рядко, посещавах едно заведение недалеч от къщи, най-вече защото почти винаги бе празно и както казах, беше наблизо. Та веднъж при едно от тези мои посещения, както си седях, пийвайки си редовната чаша с джин, влезе мой съученик от гимназията, с който от години сме само на ким ...
700
2
Покривът на жилищния блок е ограден с парапет. Днес са накацали птици. Птица до птица - лястовици. Парапетът е почернял. Сякаш се съвещават за нещо важно. Важно е, разбира се. Ще летят на юг, за да прекарат там зимата. Трябва да изберат водач. Надежден водач. Нали трябва да ги преведе през земи и ок ...
1860
Скапан ден! Засивяло е от заранта, а дъждът е от оня най-гадния тип. Пръска през рядката мъгла и се гласи да се провре през дрехите...
Да вземе да завали както трябва, че да си обирам парцалите! Така си вися днеска. Рядко минава някой и още по-рядко пада някоя дребна монетка в подгизналата шапка. Не ...
Да вземе да завали както трябва, че да си обирам парцалите! Така си вися днеска. Рядко минава някой и още по-рядко пада някоя дребна монетка в подгизналата шапка. Не ...
435
- Такааа - проточи Сянка, гледайки прясно натрупания сняг. - Оня ден плаж, а днес - сняг.
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...
449
Понякога, само понякога ми се приисква да изтичам навън и да направя нещо велико. А друг път, забравям да се събудя, да си измия косата, да съблека пижамата цял ден. Забравям, че улицата съществува. Губя се във възглавницата си. Къде ли ходя в сънищата си, не зная.
Понякога, само понякога ми се стру ...
Понякога, само понякога ми се стру ...
878
Незнайно как, в главата му се появи мисъл, която литна в одаята. Спомни си за Константин Велики. Знаеше легендата за него. "Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небото преди битката си с Максанция, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С ...
488
Беше красив есенен ден. Слънцето тъкмо залязваше зад близкия баир, играейки си с разноцветните листа на дърветата. Всичко бе обсипано, като че ли с цветен прашец- червено, кафяво, жълто и тук-там зелено, преливаха в клоните на дърветата и се губеха по сивия асфалт. Подухна лек ветрец и феерия от пад ...
1674
2
СЮРРЕАЛИСТИЧНО
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам ...
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам ...
760
2
Значи интересува ме дали си струва да продължавам историята по някакъв начин. И искам да отбележа, че главният герой всъщност беше момиче, но бях посъветвана да го сменя. Вие как мислите? Моля ви за искрени мнения :)
Излязох от вкъщи, изключително много бързах. Естествено, закъснявах за пореден път, ...
Излязох от вкъщи, изключително много бързах. Естествено, закъснявах за пореден път, ...
812
На равно място се издига този камък. Камък като камък си е. Не е канара. И скала не е. Голям камък. Като че ли гигантска ръка го е поставила тук. Има си и име - мечият камък. Разказват, че всяка зима тук идвала една мечка. Качвала се на най-високото място, изправяла се и гледала. Гледала в далечинат ...
644
1
Всичко е въпрос на отправна точка, ако отправната ти точка е, че трябва да ти е топло, сито и уютно, тогава, когато това не е така, се чувстваш недобре. Ако обаче отправната ти точка е настоящето ти състояние - то ще е много по-лесно да приемеш това, върху което не можеш да въздействаш и да се конце ...
496
629
2
За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...
638
- Уф - изпъшка Павлето.
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да ...
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да ...
504
Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...
672
Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
833
Плюс 20 градуса. Троян. Часове преди настъпване на новата 2010 година разхождаме АНДИ (6 г.) и Миши (9). Те са първи братовчеди и не само се обичат, но и „ще се женят”.
По някое време Миши се вкисва че, според нея, не ù обръщаме достатъчно внимание.
- Мише! Обичам те! Обичам те! Обичам те! – казва А ...
По някое време Миши се вкисва че, според нея, не ù обръщаме достатъчно внимание.
- Мише! Обичам те! Обичам те! Обичам те! – казва А ...
900
4
Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...
868
Историята се случи преди години. Имах колега, който се казваше Хуйо Куропаткин. Твърдеше, че мъжете в рода на Куропатковците били все надарени
като общински бичета за разплод, та оттам идело името на рода. Когато се родил,
баба му Хубa и дядо му Йордан дълго се препирали на кого да бъде кръстен първ ...
като общински бичета за разплод, та оттам идело името на рода. Когато се родил,
баба му Хубa и дядо му Йордан дълго се препирали на кого да бъде кръстен първ ...
750
3
Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на прежив ...
1091
7
Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...
707
Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...
546
4
Въздишка...
после втора...
и трета...
Любов!
Поглед... ...
после втора...
и трета...
Любов!
Поглед... ...
719
2
- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.
Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.
„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:
- И ...
Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.
„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:
- И ...
1062
1
Усещам те така студен, каквато бях аз към теб в първия ни ден.
Затварях очи, убедена, че сънувам странен сън, кошмар -
за теб и мен, за най-страшния ден.
За раздялата готвех се миг след миг, щом зърнех безразличния ти лик.
Трябваше да бъда силна, не исках да пролея и сълза, мислех, че ще си тръгна г ...
Затварях очи, убедена, че сънувам странен сън, кошмар -
за теб и мен, за най-страшния ден.
За раздялата готвех се миг след миг, щом зърнех безразличния ти лик.
Трябваше да бъда силна, не исках да пролея и сълза, мислех, че ще си тръгна г ...
749
1
Понякога, когато стоя и плета шарени пеперуди по тавана си...
Виждам как пирамидата на осмоъгълното ми щастие върти земята. Самосвали сипят бетон върху малка игличка, която простира осмоъгълната си глава до челото на галактиката. Няма да я скриеш, колкото и сгради да издигнеш върху нея. Аз съм на въ ...
Виждам как пирамидата на осмоъгълното ми щастие върти земята. Самосвали сипят бетон върху малка игличка, която простира осмоъгълната си глава до челото на галактиката. Няма да я скриеш, колкото и сгради да издигнеш върху нея. Аз съм на въ ...
1014
2
ДЪРВЕТАТА И ПЛОДА ИМ
Дърветата са растения, които притежават много умения. Плод от тях ако
откъснеш, много бързо ще пораснеш. Те ти дават сила доста, колкото да
прекосиш на ръце моста. Всеки плод е вкусен и, ако изядеш един или поне
половин - няма да си намусен. Те знаят само да лекуват и малко слад ...
Дърветата са растения, които притежават много умения. Плод от тях ако
откъснеш, много бързо ще пораснеш. Те ти дават сила доста, колкото да
прекосиш на ръце моста. Всеки плод е вкусен и, ако изядеш един или поне
половин - няма да си намусен. Те знаят само да лекуват и малко слад ...
592
2
- Остани с мен! – прошепна врабчето. – Остани с мен завинаги!
- Не мога! – Отвърна тъжно лястовичката! – Искам да бъда до теб, но зимата ще ме убие.
- Аз ще се грижа за теб! Ще ти направя гнездо и няма да се налага да излизаш от него, докато зимата не свърши. Ще те топля, когато ти е студено, ще те ...
- Не мога! – Отвърна тъжно лястовичката! – Искам да бъда до теб, но зимата ще ме убие.
- Аз ще се грижа за теб! Ще ти направя гнездо и няма да се налага да излизаш от него, докато зимата не свърши. Ще те топля, когато ти е студено, ще те ...
1874
6
МАЛЪК НОЩЕН РАЗКАЗ
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...
884
7
Ники,
Край блока минава кола. Приканват всички да посетят цирка.
Циркът е в Бургас, а ти си толкова далеч. Да можех да те заведа на цирк. Щеше да е чудесно, нали? Нищо, ти си представи, че сме там. Смеем се на клоуните, умираме от страх, когато играят акробатите, ръкопляскаме на животните, когато по ...
Край блока минава кола. Приканват всички да посетят цирка.
Циркът е в Бургас, а ти си толкова далеч. Да можех да те заведа на цирк. Щеше да е чудесно, нали? Нищо, ти си представи, че сме там. Смеем се на клоуните, умираме от страх, когато играят акробатите, ръкопляскаме на животните, когато по ...
601
2
Слагам те в кутия. Затварям капака. Прибирам кутията на тайно място в душата си. Не се опитвай да излизаш от там. Обичам те. Винаги ще те обичам. Но не можем да бъдем заедно - вече приех това. Ще те сложа в кутия и ще се опитам да затворя емоцците. Любовта ще остане завинаги - но не искам да имам оч ...
597
1
1
Ето, че дойде краят. Гълчавата спря. Машините секнаха. Момчето помоли за малко тишина. Всички знаеха, че днес той навършва двайсет. Набързо приготвиха маса със столове и седнаха около нея. Павлето извади винцето, мезето и подкани.
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си ...
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си ...
589
ИЗГОНЕН ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа бе изгонен от Северния полюс. Не го искаха дори Пепеляшка,
Джак и Гюс. От обида той отиде в Лондон. Там децата, вместо да му викат „господин”, направиха го на „дон”. Запъти се към внучка си - Корнелия. Там посети огромна галерия. Отпътува до Америка. От там пък го изг ...
Дядо Коледа бе изгонен от Северния полюс. Не го искаха дори Пепеляшка,
Джак и Гюс. От обида той отиде в Лондон. Там децата, вместо да му викат „господин”, направиха го на „дон”. Запъти се към внучка си - Корнелия. Там посети огромна галерия. Отпътува до Америка. От там пък го изг ...
767
4
ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен бурк ...
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен бурк ...
982
11
Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...
1254
3
Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...
510
3
Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...
1093
9
Гледам, но не виждам - блея... А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата ù - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната ...
1062
Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи д ...
2449
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
