Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

15-ти септември без теб

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Проза » Писма

2010-09-16T21:06:30+03:00 1K 2

Дълга приказка за цветовете и други неща (3)

...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-09-16T15:49:35+03:00 3.1K 7

Смс-и за Принцеси

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-09-16T15:43:31+03:00 1.6K 1

Една раздяла

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

koteto06

Проза » Разкази

2010-09-16T11:18:08+03:00 1.4K 1

За последно...

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

posh`

Проза » Други

2010-09-16T09:49:24+03:00 1.3K 9

Диалози с Писателката XII

Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...

Рима

Проза » Разкази

2010-09-15T23:00:55+03:00 888

Обикновеният шофьор и не съвсем обикновеният спомен

Закъснявам. А така мразя. Ще се срещна с приятелка, която отдавна не съм виждала, затова трябва да тръгна по най-бързия начин. Слава Богу, веднага виждам такси и се качвам в него. Сядам до шофьора и му обяснявам, че трябва веднага да стигна до центъра. Той ме поглежда малко изпод вежди тип “всички в ...

albaJ

Проза » Разкази

2010-09-15T22:33:01+03:00 1.1K 1

Боян

БОЯН
Месец септември. Кафето чернее в чашите недопито, като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладк ...

Sinja-Luna

Проза » Разкази

2010-09-15T22:23:43+03:00 1.2K 2

Самотният щъркел

САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни ...

Баткото

Проза » Разкази

2010-09-15T22:14:59+03:00 1.6K 4

„Не слушай старо, а слушай патило!” /из цикъла "Хуморески - родни фрески"/

Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...

Eia

Проза » Разкази

2010-09-15T11:40:54+03:00 3.9K 14

Ревност

РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-09-15T10:09:47+03:00 844 1

Дълга приказка за цветовете и други неща (2)

...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-09-15T09:41:22+03:00 1.6K 3

Пътят към Рая

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

liubomira97

Проза » Разкази

2010-09-15T09:32:06+03:00 1.1K 7

Дана

Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...

LordZombie

Проза » Разкази

2010-09-14T23:23:39+03:00 888 1

Избор

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

liubomira97

Проза » Разкази

2010-09-14T22:32:25+03:00 969 4

Децата ни

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-09-14T21:30:36+03:00 955 8

Сивата редица

Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...

Stanislavson

Проза » Разкази

2010-09-14T21:20:05+03:00 1.4K 4

130709 кестена

Стоейки в креслото, съзерцаваше огъня от камината. Огнени ръце се плитаха едни в други, издигаха се и се снишаваха, достигаха до тухлените стени и отново всичко се повтаряше. Медно-червени отблясъци лазеха по косата ú и се вкопчиха в късите ú нокти. Тя се беше килнала на една страна и с половин длан ...

indigo

Проза » Други

2010-09-14T16:59:39+03:00 1.1K 1

Роб

РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...

zelena

Проза » Разкази

2010-09-14T16:49:27+03:00 3.2K 43

Честит първи учебен ден, дете!

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-09-14T11:57:16+03:00 1.7K 1 3

Моето момиче "Станиол4е от дъвка"

Ето я и нея!
Моето момиче - "Станиол4е от дъвка"!
Представяне през декември в Бургас!
Надявам се...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-09-14T11:50:06+03:00 1.2K

Дълга приказка за цветовете и други неща (1)

1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-09-14T09:46:23+03:00 1.9K 5

Ирония в късните нощни часове

Лунна светлина и езеро, пълно с лъчи. Пия шампанско, а под мене светът блести, блести, блести. А колко боли.
Не, не душата, днес си контузих коляното. Май ще ми се наложи да ида на лекар. И сигурно ще ми се наложи да ида до поликлиниката... Драма, драма. За сметка на това лекарката ми е изключително ...

reason_of_life

Проза » Хумористична

2010-09-14T09:41:45+03:00 1.1K 1

Овчарка

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

argortedil

Проза » Разкази

2010-09-14T00:56:06+03:00 4.4K 1

Кой ще поеме отговорността?

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-09-13T16:36:48+03:00 1.1K 3

Не ми се пише, бе!

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

NNY

Проза » Разкази

2010-09-12T18:58:49+03:00 1.7K

Безименно

винаги сме знаели какво ще се случи, ако се случи – не го ли бяхме виждали стотици пъти? – добрите граждани, улисани в работа, внезапното прекъсване за спешен репортаж, многоликата тълпа поглежда нагоре, малчуганите сочат небето и викат, устите зяпват, куче лае, коли замират, пазарски плик плясва на ...

GeEv

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-09-12T15:11:06+03:00 823

Маг Навона, част 12

Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги глед ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-09-12T13:57:43+03:00 1.9K 14

Чародейка

Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...
Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?
Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2010-09-12T12:34:18+03:00 1.8K 2

Знакът

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...

Monsej

Проза » Разкази

2010-09-12T12:21:09+03:00 1.2K

Преродих се!

Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали пр ...

stefitopz

Проза » Писма

2010-09-12T12:07:24+03:00 1.3K 2

Усещане за… утре

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

svetlanal

Проза » Разкази

2010-09-11T23:39:08+03:00 1.8K 23

Неизпратено писмо

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

WIK

Проза » Писма

2010-09-11T23:21:46+03:00 1.1K

Нищо не знаех (част7)

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

posh`

Проза » Повести и романи

2010-09-11T23:14:59+03:00 856 1

На задната седалка

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

dimi49

Проза » Разкази

2010-09-11T23:08:05+03:00 2.6K 1 23

Моята - чудна, малка фея

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

StefkaGaleva

Проза

2010-09-11T22:54:43+03:00 950 4

Писмо до моя приятел от Нет-а

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

garvancheto

Проза » Хумористична

2010-09-11T22:44:45+03:00 6.6K 3 19

Примлясващото старче

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Arogarn

Проза » Хумористична

2010-09-11T22:35:22+03:00 965 3

Щеше да е пролет

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

670301

Проза » Други

2010-09-11T22:17:23+03:00 709

Сън, обвит в бял сатен

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-09-11T22:02:08+03:00 1.1K