Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Други
813 1

Болката

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...
independentT (Ани Тучева)
independentT
Проза » Други
762 1

из "Лагерните хроники"

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
802

Първото кокиче

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
2.7K 1

Отражение - роман - глава първа и втора

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романи
1K 1

Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Проза » Разкази
1.1K 1

Един виц в два варианта

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...
gitarist (Дянко Мадемов)
gitarist
Проза » Хумористична
1.4K

Някъде... някога...

Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата годин ...
Aija (Деница)
Aija
Проза
1.3K 3

Лианата

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Проза » Разкази
898

Алеята на есенните дъждове

Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K

Половин сърце - 7

Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...
ammonia (Ив)
ammonia
Проза » Разкази
1.1K

Децата на Демокрацията

Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.1K 1

Човекът, след когото вървят и сърните

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
766 2

Приказка за гърнето

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...
SARNE42 (Елена Димова)
SARNE42
Проза » Приказки и произведения за деца
2.1K

Тя

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2K 6

Опиянена

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...
unbreakable (Меланхолия)
unbreakable
Проза » Писма
1.3K 2

Къде си, мамо?

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...
pernicious (Александра Бориславова)
pernicious
Проза
2.2K 3

Любов

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...
Kora (Кора)
Kora
Проза » Писма
982

Моята вълшебна леля Мери Попинз

Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...
discovery (Красимира Кантарджиева)
discovery
Проза » Разкази
2.2K

Отново заедно

ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
685 1

Етика на Разврата

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...
YouNeedLobotomy (Ази)
YouNeedLobotomy
Проза » Разкази
1.2K

Далечните тъмни полета (2)

(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Повести и романи
1.1K 1

(редът в) Семейството

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...
Soul-Fly (Даниела Скачкова)
Soul-Fly
Проза » Други
1.1K

След

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...
Александър_Василев (Александър Василев)
Александър_Василев
Проза » Други
1K 2

Воайорът

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...
anonimapokrifoff (Аноним)
anonimapokrifoff
Проза » Разкази
1.7K 7

Историята на една малка чашка за чай...

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...
JustaLittleKid (Или Дадарова)
JustaLittleKid
Проза
867 3

Възмездието

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.1K 3

Вътрешният свят

Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...
ToSh (Т.Т.)
ToSh
Проза » Разкази
1.5K

В името на Хари Потър (Втора част)

Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Приказки и произведения за деца
1.7K

Специален ден...

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...
Karaman (Сириус Надежда)
Karaman
Проза » Други
1.6K 4

Градска трагедия 14

Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
752

Кастингът

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...
tuareg70 (Валентин Михалев)
tuareg70
Проза » Разкази
684

Потоп

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...
Hellfire (Стефан)
Hellfire
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
783

Обичам да летя

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
1.1K

* * *

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...
ivkataivanova (Ивелина Иванова)
ivkataivanova
Проза » Писма
738

На по-ниско стъпало

НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
637

Дълъг път ни чака

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Разкази
1.1K 3

В нощта на раздялата

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...
abagar (Васил Бориславов)
abagar
Проза » Разкази
3.9K 24

Какво има в гаванката

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...
verysmallanimal (Вакрилов)
verysmallanimal
Проза » Разкази
1.2K 4

из "Лагерните хроники"

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
861