39 779 резултата
Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж прин ...
  2034 
Ако вече сте на възраст... Ако вече всичките ви приятелите са разведени или са обикновени квартални пройдохи... Ако вечер се прибирате сам в своята бърлога, а сутрин единствената ви дилема е дали да си лъснете обувките с пердето или с котката, време е да се замислите защо се получава така! Вероятно ...
  1119 
Беше към девет вечерта. Стоях на терасата пред стаята си, удобно облегнат на перилата и се наслаждавах на шарения поток от хора и коли седем етажа под мен.
Курортната улица блестеше с реклами и неонови светлини, извивайки се като пъстра змия между хотелите. Беше време за купон, а на мен не ми се изл ...
  1074 
Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...
  770 
Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
  915  15 
Откъде беше дошло, не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се гри ...
  635 
Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглежд ...
  1210 
За да не ти е сив животът,
трябва да ти е сиво веществото в главата!
  682 
- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наве ...
  1075  13 
Оставащото време споделих, зад моите стихове се скрих,
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
  802 
Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
  985 
Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...
  841 
ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
  1865  22 
"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
  703 
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
  559 
- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
  488 
Баща имал трима сина. Разболял се. Извикал синовете си и им поделил всичко, което имал. На най-големия дал къщата. На средния - градината, а на най-малкия - куцото магаре. Малко след това умрял. Натъжил се най-малкият син. Отишъл при магарето, погалил го и му казал:
- Само теб си имам сега. Да тръгн ...
  1751 
Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!? Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!? Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш вр ...
  1303 
- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голя ...
  578 
Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
  547 
В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...
  1520 
Странно беше как зарязвах абсолютно всичко, за да седна да пиша. За мен изливането на чувства и мисли върху лист хартия или монитора на компютъра беше като наркотик. Нуждата, която изпитвах по отношение на творенето в писмена форма, си беше направо маниакално. Вярвах, че по този начин, някак си запъ ...
  686 
По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“
  427 
Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложе ...
  1000 
- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
  876 
Това не са велики мисли на още по-велики хора. Това са моите истини за живота, родени в пътя, който съм изминал досега. Някой от вас ще се съгласят с мен, а други не. Не ги приемайте буквално, а ги пречупете през призмата на вашия поглед и бъдете себе си, защото ако не го направите, рискувате да се ...
  978 
Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...
  514 
Всеки ден край царския дворец минавали просяци. Потропвали на портите и ако там наблизо бил принцът, получавали от него храна и някоя паричка. Но ако го нямало там, стражите бързали да ги прогонят. Така и този ден на вратата почукала старица. Окъсана и гладна била. Виждало се, че е много бедна. Прин ...
  635 
„Здравей! Няма да те питам как си, защото ще ме излъжеш, че си добре, знам това. Отдавна не сме разговаряли. Защо ли?! Аз все обвинявам обстоятелствата, сега пак те са виновни, знам го... Знаеш ли, никога не съм ти казвала кога започна всичко за мен. Просто някак си не стана дума за това. Но понеже ...
  840 
- Но! - недоволно изръмжа Гар Ван.
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
  436 
Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...
  729 
Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мре ...
  710 
Една "истинска" сюрреалистична история
Една сутрин се събудих и гледам - няма ме!! Станах изведнъж и започнах да се оглеждам. Къде съм, по дяволите? Погледнах под леглото, в някой гардероб. Нямаше ме никъде! Прерових цялата стая, но никаква следа. Излязох в коридора и започнах трескаво да проверявам ...
  832 
Надето от Чикаго
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...
  2779 
"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...
  595 
Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
  1373 
Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...
  928 
8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...
  711 
Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...
  1174 
Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
  1740  19 
Предложения
: ??:??