Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Брутална изповед 2

психотрилър, ужаси
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-10-19T10:04:07+03:00 2K 4

Съжалявам

Съжалявам.
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...

unbreakable

Проза

2010-10-19T10:02:19+03:00 1.8K 1 1

Онова място

По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единств ...

aleksandartomov

Проза » Разкази

2010-10-19T09:55:28+03:00 1.1K

Странният гост

Втора глава
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...

ElisBekir

Проза » Разкази

2010-10-18T22:37:04+03:00 784

Комисията Кушлев погва пенсионерите

След като се справи с вилните и митничарските селища, “Комисията Кушлев” дойде и при мене.
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки. ...

Ангар

Проза » Хумористична

2010-10-18T11:54:40+03:00 833 4

Приключения в Страсбург

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В С Т Р А С Б У Р Г
Беше средата на октомври. Трябваше да отида до Париж, а след това и до Страсбург. На летище “Орли” ме посрещна представителят в Париж Коцев, който беше дошъл със служебния “Ситроен”. Навремето неговият предшественик Ковачев беше успял да убеди ръководството на СО МАТ, ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2010-10-18T03:22:33+03:00 1.8K

Тържествено честване

Враца. 2 юни. Денят, в който цяла България отдава почит на Христо Ботев и всички останали известни и неизвестни негови последователи, както и на тяхното дело.
Вече почти се бе стъмнило от падащия мрак на настъпващата лятна вечер. Погледът ми обхвана събралата се наоколо многобройна тълпа. И тази год ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-10-17T23:35:48+03:00 1K 1

Първият в света antkiller.

Дьо Шамек, Десперанца (1616-1700).
Първият в света antkiller.
Кръщелно име: Десперанца. Ражда се в богато френско семейство на модни активисти, привърженици на пропорционализма в кройките и цикламено-резедавите флорални десени. Расте под умелите грижи на баба си по майчина линия, на име Евдемоник ль ...

Talita

Проза » Хумористична

2010-10-17T23:22:00+03:00 878

Великденски пътепис-1

С Мария сме като войници. Така казва Руди. Няма "това-онова"; решаваме - тръгваме! Резервирали сме апартамент в хотел "ПлаНината" за Великден. Много пъти съм минавала покрай табелките за Рибарица, но досега не съм я навестявала. А е красива, дявол да го вземе! Много е красива! Младата трева, дървета ...

670301

Проза » Други

2010-10-17T21:19:06+03:00 992 2

Цикъл "Неписани закони"

Нежната ръка може да заглади и най-острите ръбове
с... постоянство!

gOra

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-17T21:10:27+03:00 1.7K 4

Жажда за безвремие

Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много, ...

iachovska

Проза

2010-10-17T21:09:04+03:00 956 2

Сълзи от радост и смях (4)

Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...

Enena

Проза » Повести и романи

2010-10-17T21:01:18+03:00 2.7K 17

Весела Нова година

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА
Последните дни беше навалял приказен сняг. Ябълковата градина беше цялата с дебела снежна покривка. При най-малкото движение на клоните, от тях политаше огромен облак снежинки. Най-често виновни за това бяха премръзналите врабчета, които напразно търсеха храна по отдавна оголените ...

gudman

Проза » Разкази

2010-10-17T20:45:28+03:00 2.1K 1

* * *

Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...

kopele

Проза

2010-10-17T15:52:48+03:00 1.3K 7

Инцидент

Откъм завоя се дочу локомотивната свирка. Дочка Парапанова легна на железопътната линия и се приготви да посрещне съдбата си.
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...

popolo

Проза

2010-10-17T13:32:58+03:00 865 2

Най-ценният дар

Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...

pernicious

Проза

2010-10-16T23:09:00+03:00 1.2K 1

Сън

Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...

rhinswind

Проза » Разкази

2010-10-16T22:00:35+03:00 1.2K

Подкатегория: Трагична

Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...

feia

Проза » Хумористична

2010-10-16T21:20:36+03:00 1.4K 30

04. Ай ги делим

АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...

SARNE42

Проза

2010-10-16T20:25:48+03:00 1.7K 5

Помниш ли?

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

liubomira97

Проза » Писма

2010-10-16T20:21:57+03:00 1.7K 1

Пак

Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...

Banath

Проза » Разкази

2010-10-16T19:07:57+03:00 1.1K 1

Теле Зеле Визия

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

rosy88

Проза » Хумористична

2010-10-16T17:17:50+03:00 1.2K 4

Беше не много отдавна

Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...

lility

Проза » Други

2010-10-16T15:24:52+03:00 822

Любов на автостоп

След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

cefules

Проза » Разкази

2010-10-16T00:23:35+03:00 1.2K 1

Обяд 2004г.

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-10-16T00:11:14+03:00 1.4K 19

Лов

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...

Vaguelady

Проза » Разкази

2010-10-16T00:08:29+03:00 1.2K 3

03 Приказка за лещата

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...

SARNE42

Проза

2010-10-14T21:28:44+03:00 1.8K 2

Убийство в социалната мрежа - пролог

Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...

cefules

Проза » Повести и романи

2010-10-14T21:26:04+03:00 1.5K 3

Имането

Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2010-10-14T20:55:38+03:00 1.9K 7

Продължение от книгата

В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-10-14T20:46:31+03:00 801

Пепел от рози

Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...

lifehouse

Проза » Други

2010-10-14T20:41:33+03:00 1.3K 3

Есен във Венеция

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

rhinswind

Проза » Писма

2010-10-14T16:44:36+03:00 1.2K

Септемврийско слънце

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

LordZombie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-14T16:34:46+03:00 878 1

Отражение - роман - глава четвърта

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2010-10-14T14:56:16+03:00 772 2

Очакване

Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...

ivkataivanova

Проза

2010-10-14T14:49:35+03:00 611

Във властта на морето (3 част)

Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2010-10-14T13:31:21+03:00 1.2K 1

Апокалипсис сега

Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...

duffmckagan

Проза » Разкази

2010-10-14T12:57:57+03:00 854

Фен-клубът на глупаците

- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-10-14T12:55:46+03:00 1.3K 10

Замисли се!

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

ANT

Проза

2010-10-14T12:29:08+03:00 1K 1

Неочаквана среща

Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...

liubomira97

Проза » Разкази

2010-10-13T15:36:59+03:00 1K 2