Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Палячото от Даманхур

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...
liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
liulina
Проза » Разкази
1.6K 2

От едното ухо, през другото... та чак в гората!

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 1

И двамата знаеха...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза
1.3K 2

Завист

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Проза » Разкази
1.2K

Пътуване до другия свят

ПЪТУВАНЕ ДО ДРУГИЯ СВЯТ
= I =
Когато Айвън завърши Станфордския университет, специалност геофизика, реши да специализира изследване на електромагнитните полета. Беше твърдо убеден, че всяко явление в природата и дори във Вселената си има строго научно обяснение.
Започна работа в изследователски инст ...
selenarevitano (Ренета Панкова)
selenarevitano
Проза
1.5K 4

Приказка за любовта

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
- Аз съм най-важната в живота на човека - казала Първата любов - защото съм ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Разкази
6.6K 5

Мълчанието от листа (4)

Четири
След като се отбих в супермаркета и напазарувах, се върнах право вкъщи. Докато разтоварвах продуктите от хартиените торби, разговорът с Аби продължаваше да се повтаря и преповтаря в главата ми.
– Откъде имаш това?
- Кое?
- Камата? Онази с изумрудите. ...
n-kie (Никол)
n-kie
Проза
933 1

Особености на българския родителски манталитет

Тя беше яка немкиня - едра като текезесарска кобила. Краката ù дебели - все едно гледаш две здрави буковици, които ако резнеш, ще можеш да се изгрееш половин месец в люта зима. Ханшът ù - могъщ като СССР по времето на Сталин. А гърдите - такива ядрени бойни глави светът не познаваше от разгара на Ст ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.4K 6

Дневник. Романът

Скъпо дневниче,
Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успеш ...
Talita (Цветелина Бояджиева)
Talita
Проза » Хумористична
1.1K

Пластелин

Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих ...
shemeta
shemeta
Проза
1.3K 2

Светлината в Теб

Остави твоята собствена вътрешна светлина да те води!
Идва време, когато трябва да се справяме сами.
Ние трябва да се чувстваме достатъчно уверени в себе си.
За да следваме нашите собствени мечти.
Трябва да сме готови да направим жертви. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K 4

Светът на гущерите

Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Разкази
1.5K

***

Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Проза
1.3K 1

Утре

Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
delight (Цветелина Димитрова)
delight
Проза » Други
1.3K

Завинаги зима

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, откъдето едва се забелязваха сивите петна, които очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те р ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романи
1K 2

Глава четвърта: "Огън и Вода"

Совалката се движеше през тъмния космос вече четвърти ден. Двете жени не бяха си разменили и дума. Хотару бе особена. През живота си Нефрита се бе сблъсквала с хиляди войници, но никога не бе срещала подобно нещо. Лейтенант Росору говореше много малко. Ако не ѝ налагаха да казва „Да сър”, останалите ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
1K

Виенските балове

Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
vita65 (Виолета Арнаудова)
vita65
Проза » Други
1.5K 9

Страдание

Пада тя сега в пропастта
и сама е нейната душа.
Мъката в сърцето ù стои...
там тя се таи.
Заради обичното момче ...
natq (Наталия Благоева)
natq
Проза
1.2K 1

Неканеният гостенин и... теми за сериозни размисли

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Други
1.6K

Завинаги зима

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романи
1K

Скъпи приятелю

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K

В свитата на Артемида, втора част

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...
ananel (Нелиса)
ananel
Проза » Разкази
1.5K 14

Полето

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Разкази
1.6K 2

* * *

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
Princess-Ariel (Ариел Ариел)
Princess-Ariel
Проза » Други
914

Откраднати Минути

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K

Мислите откраднати

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
kobli (Сияна)
kobli
Проза » Други
1.9K 15

Да изореш нивата тичешком

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
934 3

Щастие

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.3K 3

Глава трета: ''Не съм Бог!''

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
1.1K

Война.

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.3K 5

Будали

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.3K 26

Битката

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
cvetka-koketka (Цветомира Пархоменко)
cvetka-koketka
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K

Мисли за неудобните криле

на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
ole72 (Милена Филипова)
ole72
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 4

"Спортпалас" се мести на село при баба и дядо

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Други
814 2

Страх

Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...
shemeta
shemeta
Проза
1.1K 3

Дзен и желанието да разказваш истории

Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...
ericdare (Ерик Симеонов)
ericdare
Проза » Повести и романи
1.1K

Моля те, съдба!

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Разкази
960 1