Проза и разкази от съвременни български писатели
Помилвана от Съдбата
Нощ, делник
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
Стара мечта
- Още не.
- Сега?
- Аз ще ти кажа кога.
И двамата лежим на тревата, гледаме небето, чакаме. Чакаме да видим как се сбъдват стари мечти. Аз не бях виждала, затова той ми беше обещал да ми покаже. И ето ни - лежим на поляната и чакаме. Аз - нетърпелива, той - съсредоточен. ...
Ръкопис
Мъртвият крепостен град
Известно ми е, че ако някой прочете написаното по-долу така и няма да повярва, че наистина се е случило и ще го приеме, в най-добрия случай, като фантастична измислица. Разбирам го, защото и аз на негово место бих си помислил същото. Но се случи и то с мен. Всъщност една от п ...
Той каза
Неморален, защото искам да разкъсам дрехите ти още сега? Или защото не спирам да мисля за теб - гола? Неморален, защото имах смелостта да те поискам? Или защото те имах... Много пъти? Неморален!
За какво ми е морал? На теб трябва ли ти? На мен не ми трябва. Няма да ми трябва, докато го пр ...
Тъмни сенки (Част Пета - Изпращане)
Изпращане
Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
– Седни. – реч ...
Кръвен данък
Нерядко си спомням за един случай в Сирия, който така е заседнал в паметта ми, че независимо от многото години изминали оттогава , все още си е останал без да избледнее.
При една от командировите ми в Сирия във връзка със строитлството на жп линията Оронто – Латакия, пътувах сам с кола ...
За дъх
Зима през март. Снегът беше натрупал ...
Спор по български
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракувах ...
Пиянката от Гапо
Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
Камъни
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
Ефрейтори - част трета
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
Приключения с Коледен пуяк
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като п ...
Човешките души като двигатели с вътрешно горене
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...
Всичко или нищо
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
18+ Ще стигнем заедно
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с истор ...
Просто мисъл
Все повече зачестяват посещенията в болница, поради необясним тежък обрив от коприва. Пациентите не могат да обяснят как се е получил той по това време на годината. А мнозина дори не са имали контакт с каквото и да било зелено растение от седмици. Непрекъснато нарастват и свидетел ...
Игра
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...
Феята на зъбките
Хлапето изглеждаше някъде на около шест, седнало до мен на огряната от слънцето пейка, която бе доста висока и крачетата му висяха във въздуха. Люлее ...
Интервю с Лъжата
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
Към брега на неспасението
^^^
Безлюдна нощ
Затишие след буря
Искаше ми се да е декември, някол ...
Продължение от книгата
Генералът
Сънят на баба Гицка
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
За всичко са виновни...
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
Събота
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
Данък куче
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам. ...
Мандарина
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...
Животът и любовта на Варт - част втора
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...
Ще доживеем ли, дневниче?(Даката)
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...