39 892 резултата
„Пенке, аз съм с боцнато самочувствие, откакто съм в София.
Баси – от три години съм без живот! Марките с ликовете на известни наши фолк певици ги облизвам по няколко пъти и от двете страни.
Пенке, не съм хубав, но собствената ми хубост не ме вълнува. Живея в хармония с даденостите си. Както и с про ...
  970 
От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...
  732 
Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното. ...
  660 
Честно казано, си мислех, че ще е лесно, ще е лесно като детска игра, но не осъзнавах, че само децата могат да играят. Мислех си, голяма работа, какво толкова, намирам се само на 4 часа със самолет, мислех си, че всичко ще е както преди, но не беше така. Просто си мислех, че ще мога да се справя и с ...
  907 
Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си сп ...
  1811 
Учителят
Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпрос ...
  793 
О, мили мой,
обичам те безумно!
Но нямам сили
да го изрека пред теб.
Самотна съм, ...
  720 
Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...
  1649 
Царският син беше на лов. Цял ден преследва една сърна и сега тя стоеше пред него. Красива, млада сърна и с големите си очи го гледаше. Как да я убие? Докато той ù се възхищаваше, тя изчезна. На мястото ù беше застанала девойка. Царският син не сваляше очи от нея, но и тя като подета от вятър, побяг ...
  722 
Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
  834 
Стефана сви устни, премигна с очи и понечи да стане.
- Уф, леки ти ръце, Панчо! Виж, кат че нищо не е било! - рече тя.
- Стани, стани, опитай! - подкани я дюлгеринът.
- Ше стана де, не мъ насилвай! Виж!
Тя се изправи, подскочи няколко пъти и се завъртя в кръг. ...
  626 
Персонажи:
Ан - момиче на 18 години бавачка
Бен – Мъж на 42 г.
Място на действието:
Асансьор ...
  829 
ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...
  2852 
Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...
  791 
Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с ра ...
  727 
ГЕЛМЕТА*
Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбаш ...
  1060 
17.12.2009 13:42 - В очакване на пролетта
Днес е един от онези студени дни, в които е най-разумно да припаднеш в зимен сън в очакване на пролетта:) На таблото на служебния вход на ДЕНЯ се мъдрят само няколко картончета, и то все на колеги, които не харесвам:) На първо място – всеизвестния Сополоцо, ...
  864 
- Здравей! Много е хубаво, че те срещам пак. Добре е, че излизаме на разходка. Полезно е за нас.
- С нова дрешка си. Изглеждаш чудесно.
- Наистина ли? Малко ме притеснява облеклото. И аз се радвам на срещите с теб.
- Кажи, как живееш. Грижат ли се добре за тебе?
- Благодаря за вниманието. Всичко при ...
  628 
Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ...
  899 
Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая в сърцето си толкова дълго време.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.
Вече съм достатъчн ...
  1402 
Празно е в душата ми, сърцето бие сякаш... напразно, щом теб те няма. Отдавна не плача за теб... просто сълзи не ми останаха. Ако ме питаш дали те желая както преди, няма да мога да отговоря, защото ми липсва дъхът ти, кожата ти, устните ти, но не и лъжите ти... те убиват чувствата ми към теб. Нещо ...
  960 
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
  1167 
"Научи се очите да се смеят, когато се пълнят със сълзи" - На това се опитвам да се науча, някак трудно, но постижимо все пак.
Всичко е толкова "спряло", сякаш времето тече, но аз не го усещам, сякаш хората минават покрай мен, но не ги забелязвам и всички ми казват "Времето лекува, опитай се да не м ...
  647 
- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...
  502 
Беше се вкопчила в ръката му до такава степен, че изобщо не усещаше, че му причинява вече болка. Страхуваше се, че ако дори за миг я изпусне и ще се загуби в нощта, толкова гъста беше мъглата. Вървяха само напред или поне така си мислеха. Нямаше и кой да им каже, че всеки път, когато правеха две кра ...
  1069 
Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...
  786 
Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...
  877 
С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...
  782 
Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...
  1255 
В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...
  923 
Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...
  1764 
Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...
  702 
Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...
  995 
Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не ...
  795 
„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в зе ...
  618 
Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...
  658 
Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...
  5885  34 
Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели тан ...
  927 
ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...
  1196 
От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...
  1397 
Предложения
: ??:??