Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов.

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

viky8

Проза » Други

2010-10-06T13:54:55+03:00 2.1K

Дори и това да убива

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-06T12:30:31+03:00 1.3K

Портрет - 11 част

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

kalin8

Проза

2010-10-06T12:28:42+03:00 666 1

Закачулената

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Лепидоптерия

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-10-06T12:26:13+03:00 1.3K

Ще те наричам сълза

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...

milan210

Проза » Писма

2010-10-06T11:42:51+03:00 1.2K 2

Щастлива маска

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...

petka-spagetka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-06T10:22:12+03:00 1.1K 5

Приказките на моя баща - втора част

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...

SARNE42

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-10-06T10:20:06+03:00 1.4K 2

Първата целувка

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-10-06T09:40:38+03:00 1.3K

Небрежен

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...

Hellfire

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-06T09:25:07+03:00 919

Страната на мечтите

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-10-03T15:34:35+03:00 1.4K 1 1

Син понеделник

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...

Vyrtina

Проза

2010-10-02T23:26:33+03:00 1.6K 10

Опити за размисъл

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...

popolo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-02T23:03:17+03:00 1.2K 6

Отново

Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми? ...

Mmishety

Проза » Други

2010-10-02T22:43:01+03:00 1.2K 2

Безсъдържателно съществуване

"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-02T22:38:39+03:00 1.2K

А някъде птиците виеха гнезда... (4)

4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...

Rondissima

Проза » Разкази

2010-10-02T22:14:50+03:00 1.2K 3

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа

XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-10-02T06:45:59+03:00 1.1K 16

Сълзи от радост и смях(3))

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...

Enena

Проза » Хумористична

2010-10-01T23:08:11+03:00 2K 18

из "Заблуденото царство"

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-01T15:11:52+03:00 1.2K 1

А някъде птиците виеха гнезда... (3)

3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...

Rondissima

Проза » Разкази

2010-10-01T15:07:19+03:00 1.4K 6

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение)

Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...

jointmania4ka

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-10-01T15:04:06+03:00 1.3K

Във властта на морето - 2 част

Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2010-10-01T14:47:31+03:00 1.2K

Рок енд рол китарни дуели

Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-10-01T14:13:19+03:00 1.5K 1

Нощ за трима

НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-10-01T13:59:52+03:00 990 1

Иванка от Клондайк 3

Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...

gudman

Проза » Разкази

2010-10-01T13:48:48+03:00 1.1K 1 3

Не е лесно да живееш

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...

unique-beiiby

Проза » Други

2010-10-01T12:49:11+03:00 1.3K 1 5

Научих

Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...

lonelyworld

Проза

2010-10-01T12:38:19+03:00 857 5

Разговор

Тя и той:
- Мъдрец!
- Глупачка!

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-01T12:32:41+03:00 1.3K 1

Осъзнаване - 12 от втора част на романа

XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-10-01T06:35:59+03:00 990 5

И дяволът знае да обича

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...

azura_luna

Проза » Разкази

2010-09-30T15:10:04+03:00 1.6K 11

Наздраве за шастливите...

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...

Passion-26

Проза » Други

2010-09-30T14:12:12+03:00 702

Още от "Лагерът"

- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-09-30T14:01:43+03:00 715

Далечните тъмни полета

О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...

michael

Проза » Повести и романи

2010-09-30T13:58:44+03:00 1.2K 4

Сепия

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-09-30T13:50:25+03:00 1.4K 16

Секунда

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-09-30T09:38:34+03:00 1.4K 7

Тази нощ ме обичаше

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...

kopele

Проза » Писма

2010-09-30T09:37:48+03:00 1.6K 11

Ех... само ако знаеш!

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

Aleks-Green

Проза » Други

2010-09-30T09:36:40+03:00 2.2K 8

Просто сянка

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...

albaJ

Проза » Други

2010-09-29T22:35:21+03:00 1.1K 4

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

latinka

Проза » Други

2010-09-29T20:28:16+03:00 922

Татко - това звучи гордо!

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-09-29T13:40:41+03:00 896 4

Следи

Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...

faith

Проза » Разкази

2010-09-29T13:29:30+03:00 1.4K 3