29214 резултата
  • Красив съм

    тони (ОоОоОоОо ОоОоОоОо) тони
    Проза
    Красив съм
    Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието ...
      1656 
  • Безкрайно пътуване из красивия град

    citibank (По Вал) citibank
    Проза
    Безкрайно пътуване из красивия град
    Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
      825 
  • съдбата ти

    darkon (Николай Николов) darkon
    Проза
    Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
    Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
    Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
    Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
      1227 
  • Бурен спомен

    Berckoff (Даниел Герджиков) Berckoff
    Проза
    Бурен спомен
    > Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
      1338 
  • Сънят

    Berckoff (Даниел Герджиков) Berckoff
    Проза
    Сънят
    > Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
    > Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
      1362 
  • Слабост

    Berckoff (Даниел Герджиков) Berckoff
    Проза
    Слабост
    > Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
      1317 
  • Паяк

    Keri (Кери Исова) Keri
    Проза
    - Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
    - Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
    - Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
    - Именно това – той пле ...
      1022 
  • Всичкото време

    Libra (Либра) Libra
    Проза
    Сядам да пиша това с мисълта, че всичкото време на света е мое.
    Времето… винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
    От къде да започна… може би от съботата, когато едва не умрях. След като ми се схвана лявата ...
      940 
  • Роза

    Keri (Кери Исова) Keri
    Проза
    - Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила.
    - Мъката е роза. – отговори той.
    - Но тя е красива...
    - Да. И мъката има своята красота.
    Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
      2279  19 
  • Some Days Of My Life

    ControlDenied (Любомир Цеков) ControlDenied
    Проза
    10:24 14.9.2004
    и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...
      1172 
  • Очакване

    hixxtam (Найден Найденов) hixxtam
    Проза
    Заключих вратата...
    Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
    - Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
    Крачките о ...
      928 
  • TRUE TEAM

    casablanca (Мария) casablanca
    Проза
    TRUE TEAM
    Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...
      1069 
  • Тополите

    тони (ОоОоОоОо ОоОоОоОо) тони
    Проза
    Тополите
    Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...
      1114 
  • Призраци по поръчка

    DarkLight (Максим Крижановски) DarkLight
    Проза
    Спрях пред къщата и слезнах от колата. Огледах постройката - двуетажна
    каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
    само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
    стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
    и д ...
      1065 
  • На границата между живота и смъртта

    DarkLight (Максим Крижановски) DarkLight
    Проза
    Никога не съм вярвал в прераждането. Нито в задгробния живот. Не съм вярвал
    нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
    като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
    изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
    необ ...
      1202 
  • Съвеста ми ще говори

    nara (Силви Степан) nara
    Проза
    Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
    отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
    Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
    Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...
      1101 
  • Празна душа

    pateto (Десислава Костадинова) pateto
    Проза
    Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както к ...   1682 
  • Меланхолия

    Steppenwolf (Камен С) Steppenwolf
    Проза » Разкази
    Беше студен късен следобед, с вече натежали клепачи. Тъкмо се бях завърнал и отпуснал на дивана. На вратата неочаквано се почука – един от онези моменти, когато почукването е нож. И той разряза платното тишина, което напълно ме бе покрило. Беше тя. Не я бях виждал толкова отдавна...
    - Здравей - запо ...
      1222 
  • Време разделно

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Проза
    Не ме е страх от раздялата.Страх ме е от времто,което няма да успее да излекува раненото ми сърце,а само ще изтрие спомена за следите от чужди устни по тялото ми...
    Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше ...
      1140 
  • Нощницата

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    НОЩНИЦАТА
    Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка ...
      886 
  • Приказка

    jue (Елена Ангелова) jue
    Проза
    И да дишаш с цвят на перла,и да говориш с лъчите на слънцето,и да гледаш с дъха на сърцето,кажи ми лесно ли ще ти е да преглътнеш една сълза?А като толкова си обичал,лесно ли ще ти е да хвърлиш подарената роза,да намразиш лъчите на деня,да убиеш любовта?Ще преглътнеш ли болката на ободената устна,ще ...   1191 
  • 24 часа

    Далия (Далия) Далия
    Проза
    Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
    Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
    * * *
    12.00
    Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
      2849  33 
  • Ангел и Ана

    cheshire_cat (Питър Хайнрих) cheshire_cat
    Проза
    Ангел и Ана
    Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
    Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
      1306 
  • Полет до Амстердам (действителен случай)

    lord_vader (Ивайло Радев) lord_vader
    Проза
    Това ми се случи малко преди да навърша 15. Бяхме отишли с майка ми до Бургас за един месец да видим баща ми как е. Тогава, както и досега той работи в гражданска авиация. Преди това работеше в транспортната авиация. Като малък много често ходех с него на работа да ми показва машините. Сага пак иска ...   1723 
  • * * *

    Далия (Далия) Далия
    Проза
    Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попад ...   1130 
  • Споделено

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
    \'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
    Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...
      1384 
  • Усмивката на Ангела

    casablanca (Мария) casablanca
    Проза
      2338 
  • Златният медальон-1

    kildi (Цветелина Цанева) kildi
    Проза
    Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
    Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
    Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...
      894 
  • Интернетска история

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    ИНТЕРНЕТСКА ИСТОРИЯ
    Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча м ...
      910 
  • ЛЮБОВНО ПИСМО

    snow__queen (Черната Далия) snow__queen
    Проза
    Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора ...   12645  10 
  • Виолетовият залез

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...   1209 
  • Дамски гамбит

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    ДАМСКИ ГАМБИТ
    Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...
      1107 
  • Влак (еротичен разказ)

    Dakel (Ради) Dakel
    Проза
    Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
    За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...
      29622  11 
  • Светът на Бинчето 4, 5

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
    Лицет ...
      1274 
  • Копринени спомени

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
    През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...
      1313 
  • Явурип

    vasilena (Василена Тулешкова) vasilena
    Проза
    ЯВУРИП
    Отдавна
    в зората на чието и да е съществуване
    звучеше една песничка.
    Песента на Явурип. ...
      957 
  • Светът на Бинчето - 1, 2 ,3,

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
    Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...
      1390 
  • Как се гони вятъра?

    sisi_hat (Силвия) sisi_hat
    Проза
    Хукнах през глава.........за да гоня вятъра, препускам лудо, искам да го докосна поне за миг, да усетя хладния нежен полъх .....Как се гони вятъра???? Някой ще ми каже ли?? Как се бяга след дъха на сезоните? Питах и ми отговориха :
    - За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...
      1164 
  • Валеше дъжд...

    Loner (Александра Ласкова) Loner
    Проза
    Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
    Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...
      1362 
  • На раздяла

    BeBeTo (Евгения Тоскова) BeBeTo
    Проза
    Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...   1559 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.