39 864 резултата
Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
1409
1
Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...
953
7
8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...
720
2
Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...
1199
Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
1747
19
Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...
726
ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...
767
1
Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чи ...
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чи ...
1395
Лежим един до друг в нощта, телата ни нервни и напрегнати се докосват като две оголени жици. Има опасност от късо съединение... Притворил си очи, но знам, че не спиш. Виждам как под клепачите ти се процеждат болката и обидата, подобно на тъжната лунна светлина, процеждаща се от счупеното прозорче. Н ...
1042
5
Прибирам се от работа и тичам по задачки. Първо да платя парното, докато не съм похарчила парите. Всички други сметки са ми на разплаквателната сметка, а парното го махнах, когато се разбра за Вальо, че пълнел банковата си...да не задълбавам, че се нервирам. Бях първа в плащанията, ама заради него с ...
1133
16
В повечето училища зимата царува скуката, а през пролетта всичко цъфва и става по-весело и хубаво, по-цветно. Но не и в училището, където уча. Там не цъфтят цветя от години. По-хубаво е есента, когато листата на дърветата покапват като оранжево-жълт килим по плочника и когато кестеновите черупки изп ...
756
3
‘Cause I Fell On Black Days.
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...
901
3
Винаги съм искала да напиша нещо запомнящо се и влияещо. Идеите винаги се появяват преди да заспя, но, разбира се, на сутринта вече съм забравила всичко и стоя втренчена пред празния лист, преосмисляща стари фрази, драскаща безсмислици, триеща... Искала съм и да пресъздам на лента това, което виждам ...
519
Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми с ...
688
1
Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...
738
3
Искам да имам необикновена дарба. Искам да съм дарена от Господ с една дарба, дарбата да усещам какво и кой ще ми донесе болка, за да го избягвам. Така поне за мен няма да мисли после как да ме утешава и спасява. Звучи ли богохулно?! Не, не мисля. Че какво толкова искам, пари ли, власт ли, имоти?! Н ...
554
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...
1018
2
Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...
735
Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отм ...
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отм ...
1151
1
Не, не мога да се изразя... Мълча... думите са заробени в гърлото ми... не, не мога да се изразя!
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящ ...
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящ ...
960
1
1
Експеримент
По „Форест Гъмп”
Като стане човек на неизвестен брой години, започват да му оредяват щорите… Забелязах го отдавна, но се правех на заета… в кошарата…
Щото от скоро изучавам една материя… за идиотите…
Хм… Хич не било гот да си идиот… Това не го казвам аз, това го е казал Форест. Много се ...
По „Форест Гъмп”
Като стане човек на неизвестен брой години, започват да му оредяват щорите… Забелязах го отдавна, но се правех на заета… в кошарата…
Щото от скоро изучавам една материя… за идиотите…
Хм… Хич не било гот да си идиот… Това не го казвам аз, това го е казал Форест. Много се ...
1448
19
ДИАЛОЗИ
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...
752
2
Не мога…
Не издържам…
Омръзна ми…
Отричам се от любовта -
само разочарования ми донесе. ...
Не издържам…
Омръзна ми…
Отричам се от любовта -
само разочарования ми донесе. ...
1039
3
Как ми се иска само да можех поне още веднъж да изляза под дъжда, да го усетя по лицето си, косата ми да се залепи за него. Щях да се завъртя с поглед, насочен към небето и да виждам как капките падат. Щяха да се разбиват на лицето ми, а аз да се усмихвам, а там отстрани ти ще ме гледаш. Щеше да си ...
744
1
Бродех из пустинята на ежедневието и дълго се взирах в далечината. Миражи лъжовни се появяваха за кратко и бързо се стапяха като изпаряващи се капки вода. Тогава те срещнах. В ден най-обикновен. И в миг попаднах в оазис. Погледнах те и потънах в дълбокия извор на очите ти. Усмивката ти скри жарките ...
719
1
1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
777
3
... да лазиш в краката ми, с език да ближеш стъпките ми, да мразиш и ръцете си дори. Ще крещиш какво ти сторих и защо ти го причиних. Не да молиш да остана, а да искаш да ме приковеш за китките и да ме зазидаш в стените. Ще ме призоваваш за поредно да разбия живота ти и да събираш пак отломките живо ...
708
2
Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...
922
1
Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...
596
ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...
1289
Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...
642
2
БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
695
1
Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да з ...
1504
1
1 сутринта е.
Времето, когато мозъкът ти спи, независимо дали ти го искаш или не. Моментът, в който нормалните хора ще се облегнат в леглото със задоволителното чувство на изчерпаност... стига толкова за този ден.
Хубаво е в такъв случай, че аз не се причислявам при тях
О, и моят мозък не работи, не ...
Времето, когато мозъкът ти спи, независимо дали ти го искаш или не. Моментът, в който нормалните хора ще се облегнат в леглото със задоволителното чувство на изчерпаност... стига толкова за този ден.
Хубаво е в такъв случай, че аз не се причислявам при тях
О, и моят мозък не работи, не ...
866
2
А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...
792
1
Ти познаваш света, убеден си в това.
Видял всичко, вече можеш да критикуваш -- говориш за петролната война в Ирак, пострадалите в Хаити. Политиката е твоя стара познайница, с нея си пиеш кафето сутрин и си пушиш цигарата вечер. Ако си пък по-скромен, се задоволяваш само с презрителен сарказъм за дух ...
Видял всичко, вече можеш да критикуваш -- говориш за петролната война в Ирак, пострадалите в Хаити. Политиката е твоя стара познайница, с нея си пиеш кафето сутрин и си пушиш цигарата вечер. Ако си пък по-скромен, се задоволяваш само с презрителен сарказъм за дух ...
813
Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...
748
1
„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пласт ...
751
1
Стоя сама в мрака. Изпаднала в безметежност. Иска ми се да потъна в небитието, в забравата. Иска ми се този миг на блаженство да продължи завинаги, но не може в този свят не може. Споменът се загубва, когато колата ме опръсква и отново се връщам в калта. Чувствам се зле, замаяна, полумъртва. Призляв ...
569
НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...
2374
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
