30560 резултата
  • Счупеното огледало

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    Събуждаш се сутрин, ставаш, отиваш до мивката да се измиеш лицето и се поглеждаш в огледалото. Гледаш лицето си, а в мислите ти път си пробива въпроса – Как е възможно да ме харесва някой? Как, като дори аз се мразя?! Поглеждаш в тези сънени очи, в които виждаш само болка и страдание. А имаше момент ...   1153 
  • Четирите истини за жената

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    Тя тая история не е истинска, затуй е добре да я слушате с ухото-на-пренебрежителя. Било е село, а в селото жени, които – в утрин ли, посред здрач ли, не знам – взели, че онемели. Мъжете разбрали това на третия ден. Случайно. Ковачът казал на шивача, че жената на дояча, станала по-хубава. Шивачът, к ...   2276 
  • Депресия

    I_Believe (Енд ъф флауърс) I_Believe
    Проза
    Депресията й беше прекалено силна... Не й позволяваше дори да се повдигне от леглото... чувстваше се тежка... смазана... премазана... стъпкана... Все едно някой беше нанасял безброй удари с чук по главата и... Другият край на стаята изглеждаше толкова далеч... Въпреки явната депресия, обзела дъщеря ...   711 
  • На най-добрата ми приятелка

    megity (Меглена Стефанова) megity
    Проза
    Исках да изтрия всичко, което бях изживяла с теб... исках да забравя детските, тъй невинни мигове, които преживяхме. Годините, през които си споделяхме, както спечелих те, загубих те за секунди и да ти кажа ли – СЪЖАЛЯВАМ! Исках да те предпазя от нещо, което според мен не e за теб, но това не беше п ...   9648 
  • Мислите не струват

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    Мишокът станал звяр, и такова чудо се случи в този наш свят. И как мислите се разчуло, изял мишокът един лъв. Лъвът дебнел антилопа, но издебнат бил самият той. Заръфан бил открая, но пък разкъсан бил докрай. Изненадан повече от злочест, само два-три кокала останали от него. Котакът научил за таз ми ...   721 
  • -Добро утро!

    ЕднаВселена (Румяна) ЕднаВселена
    Проза
    - Добро утро! - Поздравяваш се на ум.
    Слънцето леко наднича през процепите на пердетата, усмихваш се на хубавият ден и леко се надигаш от леглото!
    Отиваш в банята и измиваш лицето си със хладка вода, всяко косъмче настръхва сънено! Приготвяш си чаша кафе и улисано зазяпваш през прозореца!
    Така започ ...
      1016 
  • Shit Life2

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    Животът на всеки е преизпълнен със страдание и тъга. Поради тази причина всеки човек си създава свой - измислен, въображаем свят, в който е щастлив, всички негови мечти са сбъднати... Но тогава се появява някой, който грубо да те върне към действителността и ти разбираш, че тя е съвсем различна, в н ...   782 
  • Shit Life

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    Живота е пълна гадост... Всекидневно мъчение... Сутрин ставаш, за да отидеш на училище... още с пристигането си изваждаш учебниците и започваш да учиш... Но как да си научиш, като около теб постоянно има побоища, разнасят се викове, обиди, псувни... приятели си разменят крясъци... не можеш да се със ...   821 
  • Да те имах пак така

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза
    Ти и аз. Прегърнати. Погълнати от огъня в сърцата си. Изгубени. В чувства и мисли. Усмивка. Плаха, недокосната. Целувка. Бърза, открадната. Ръце. Сливащи се и търсещи. Устни. Изгарящи и удовлетворяващи. Да те имам пак така. Бих дала душата си. Да потъвам в очите ти, да се давя в смеха ти, да се гърч ...   823 
  • История...

    Feniks (Емилия Иванова) Feniks
    Проза
    История....
    Еми беше нежно създание, прекрасна съпруга, майка и жена. Носеща в себе си заряд от чувственост и чар, привлякла погледите на много мъже. Душата й копнееше за нежност и внимание. Отдадена на служебните си задълже ...
      917 
  • Цял живот или една минута

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    - Какви ги приказваш! Не вярвам! Как може ти да си мен самия, но с една минута напред в бъдещето.
    - Разбери, въпросите няма да ни спасят, а единствено решителните действия.
    - Какви действия, ти си само един глас, който твърди, че ще унищожа света. Но ако наистина ме познаваше, щеше да знаеш, че аз м ...
      889 
  • ЖИВОТ КАТО НА КИНО

    svetlanal (Светлана Лажова) svetlanal
    Проза
    ЖИВОТ КАТО НА КИНО - ФЕЙЛЕТОНЧЕ
    Най-напред да уточня - не пия! И въпреки това животът ми е като на кино. Всяка холивудска звезда би ми завидяла на динамичния, изпълнен с толкова превъплъщения живот.
    Сутрин - изобилие от роли. Изпълнявам блестящо Пепеляшка, робинята Изаура, огнената Грейс, абе, какво ...
      1205  25 
  • Приказка за пеперудата

    laVerde (Мартина) laVerde
    Проза
    Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
    - Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
    Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
    - Не се бой. Нищо няма да ти стор ...
      1933  11 
  • На Ръба на Света

    jilly (Джили) jilly
    Проза
    Били ли сте някога на Ръба на Света? Но разбира се, че сте били! Колко
    глупаво от моя страна да ви питам! Иначе нямаше да сте на този свят. Обаче едва
    ли ще си спомняте нещо. Тези от вас, които от време на време сънуват, че летят
    най-вероятно са запазили нещо от този момент. Да, чувството не се забр ...
      967 
  • Лин и тайната на секрамента 2глава

    Mystic_Girl (Цветелина) Mystic_Girl
    Проза
    ГЛАВА 2
    Вглеждах се в отражението си и размишлявах. Нима през цялото време не усещах, че съм... елф? Постоянно си мислих, че от дрехите ми струи някаква магия. Всичко беше изработено, толкова прецизно. Толкова фино и елегантно. Пасваха ми идеално.
    Може би от въодушевление или от нещо друго, но си сп ...
      551 
  • Лин и тайната на секрамента

    Mystic_Girl (Цветелина) Mystic_Girl
    Проза
    ГЛАВА 1
    Колко време беше минало – час, може би два, а дали не беше изминал цял ден или дори седмица. Нямах представа. Усещах само, че лежа по гръб, а главата ме болеше ужасно. Не знаех колко време съм била в безсъзнание и едва ли някога щях да узная.
    Премигнах няколко пъти с очи, но всичко ми беше з ...
      600 
  • коледен дар

    angel_and_devil{F} (Бени) angel_and_devil{F}
    Проза
    Едно скромно семейство, което едва преживява с малкото пари, които получава, се чуди как да изкара и тази Коледа. Но болката им не е тази, тях ги боли, че няма кой да тича около тях. Няма на кой да дадат обичта си, която събираха толкова много години. И тази Коледа за тях щеше да бъде както всички д ...   768 
  • Завърнах се...

    Siforest (Неизвестна) Siforest
    Проза
    Ето, че отново се връщам. Малко помъдряла, леко променена... но все същата. Нищо, че вече и блог си направих, където да си пиша глупостите. Пак имам нужда от това място тук, дълбоко в сърцето ми, едно единствено, недостъпно. Моята крепост, моят личен свят на мечти и разочарования, където съм сама и ...   824 
  • Влюбих се!!!

    Adelinka (Ааа) Adelinka
    Проза
    Влюбих се!!!
    Влюбих се така, че сега не зная къде се намирам... Не зная какво се случва... И, да ти призная ли?!Така е по-сладко. Влюбих се...
    Обичам, когато стоя до теб, сякаш с теб времето лети... И всичко е по-прекрасно. Ти... ти успя да ме накараш да гледам на живота
    по-истински. Сякаш до момент ...
      6307  12 
  • Роден отново

    Mystique (Вера  Хинчева) Mystique
    Проза
    Роден отново
    Вера Хинчева
    Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъч ...
      533 
  • Сделката(4 глава)

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    Сделката
    И ето все пак пред него беше застанал един огромен орк. Дали пътуването във времето не му се беше отразило зле на психиката…
    - Дано не ме нападне… - каза по-скоро на себе си, отколкото на чудовището пред него.
    След като чу тези думи, Крас реши, че не би трябвало да го е страх от човека пред ...
      591 
  • Сълзата на Иссар

    Sirius (Пламен Йовчев) Sirius
    Проза
    ...Това е само първата частица
    от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
    Подарък за всички поклонници на Толкин
    и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
    магията и вярващи все още в нея. ...
      701 
  • Разходката(3 глава)

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    Разходката
    Беше тъмно. Крас бродеше сам из прашните пътеки, мислейки за своята принцеса. Представяше си, че тя е пред него. Лицето и беше толкова близо, че сякаш само да протегне ръце и щеше да я докосне. Но защо мислеше за нея?! Той е чудовище и не би трябвало да изпитва чувства, а ето, че само мис ...
      601 
  • "Червения Дракон"(2-глава)

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    “Red Dragon”
    Ронин обичаше да е с нея. Те бродеха прегърнати из Тропическа джунгла. Говореха си за миналото, за първата им( и последна) среща. Тъкмо стигнаха до момента, където Ронин се качваше на автобуса, когато изведнъж Верееса започна да се отдалечава носена от вятъра, сякаш беше сянка. Едва тог ...
      721 
  • ПУСТИНЯТА(1глава)

    _Hellscream_ (Кристиян Тодоров) _Hellscream_
    Проза
    ПУСТИНЯТА
    Отвори очи,светлината го заслепи и той примигна някоилко пъти докато свикне с нея.Стана и тръгна по горещия пясък,изгарящ босите му ходила.Една мисъл мъчително си проби път към мозъка му - той незнаеше кой е,не помнеше нищо!Продължи да крачи опитвайки се да си припомни миналото си.След мин ...
      813 
  • Пръстена на Фродо

    Григор (Григор Дилгеров) Григор
    Проза
    Нямаше много време, разполагаше с не повече от 15 мин. За да успее да стигне от кв. Западен Парк до НДК. Където се провеждаше концерта на Диди Иванова, абсолютна звезда в момента, единствената, която можеше да си позволи самостоятелен концерт в България. Това, заради което бързаше толкова не беше пр ...   818 
  • по пътеките на добитъка и хората...

    atanas_dvk (Атанас Коев) atanas_dvk
    Проза
    Зима ли е?
    Едва ли!
    С това напичащо Слънце, овошките се излъгаха и пуснаха нови филизи, разлистиха се, а някои дори цъфнаха...
    Зимата ще дойде... на пролет!
    Отправям се с бодра крачка към склоновете на Средна Гора. ...
      571 
  • ХВЪРЧИЛА...(2)

    Samodiva (Дивна) Samodiva
    Проза
    ХВЪРЧИЛА ...(2)
    (продължение на първата приказка за възрастни ... и край)))
    …Вратите се отвориха със скърцане. Като стискаше здраво желязното перило на стъпалата тя бавно и внимателно, придържайки дългия си шлифер, сложи крак на асфалта. Пусна перилото едва след като се увери, че е стъпила здраво на ...
      696 
  • * * *

    Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
    Проза
    Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и де ...   564 
  • Зората

    Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
    Проза
    Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
    ...
      679 
  • Град на греха

    Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
    Проза
    Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
    Пътя водеше до греховния град.
    Град на греха.
    Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...
      752 
  • Музиката

    alina (Алина) alina
    Проза
    Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
    неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музика ...
      749 
  • *****

    ellanor (Росица Петрова) ellanor
    Проза
    Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
    Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
      718 
  • Микроби

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Ако отворите един тълковен речник или енциклопедия срещу думата микроб най-вероятно ще откриете, че
    “микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
    Според учените в човешк ...
      1191 
  • Дъмбо Флеша

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устрое ...   1179 
  • Мъгла

    Димо (Димо Генчев) Димо
    Проза
    Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
    С ...
      703 
  • Бай Петковата круша

    Сашко (Александър Костов) Сашко
    Проза
    В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...   678 
  • ОТМИНАВАМЕ

    sublime (Поля Георгиева) sublime
    Проза
    Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
    Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...
      549 
  • Пътуване

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Пътуване
    В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
    С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...
      552 
  • Последните дни на септември

    кмето (Градоначалник) кмето
    Проза
    Последните дни на септември
    У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...
      586 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.