Старият майстор на клетки за птици вече не можеше да работи - синът му влезе в затвора.
Предусещайки края на дните си старец засади овошка. Всички го поздравиха.Той се усмихваше – вече опитваше плодовете ù.
Когато снегът спря, хората наизскачаха от домовете си и го захлупиха с прашни килими. Биха го ...
„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...
Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръ ...
От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше д ...
Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се на ...
-Ах, гиди мръснице такава! Как пък го намери този прост мъж, дето хич и не забелязва, че си хойкаш наляво - надясно?! – възмущаваше се баба Мита, гледайки сто и някоя си серия от поредния турски филм.
Тъкмо старицата цветисто изпрати „на майната си” младата героиня, която продължаваше да изневерява ...
Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...
Полицай Кристина Маринели гореше от нетърпение да се захване с новата си задача. Ентусиазмът ù беше добре подкрепен от информацията, която успя да свали от охранителните камери в общинския паркинг. Искрено се надяваше да открие още важни факти, които биха помогнали да се разплете това ужасно убийств ...
Днес предстои разпределението на випуска!
Очаква ме трудно изпитание…
Още с влизането в Института налетях на личния състав!
Беше с още двама непознати млади хора...
* ...
До г-н Любим!
Мили, студена е нощта! Тук студът е сковал всяка малка частица от мен! Навън всичко е черно-бяло, почти няма лъч светлина! Стоя аз в пещерата на моята самота. Чуват се тихо капките сълзи върху камъните! Гледам към бъдещето, в което теб те няма! Там виждам неясен силует, водещ ме към ро ...
– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
Между пръстите ми е полепнал мед, захаросан от сплитането с неговите пръсти. По-златен и по-сладък, тежи ми всеки ден, ръцете ми се омаломощават, пръстите треперят, докато той не ги заключи със своите довечера, утре вечер и хиляди нощи след тях.
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам з ...
Халюцинации
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...
Приказки без край!
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен ...
– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в н ...
Здравей, любима,
След толкова години мълчание и неизвестност реших да ти напиша едно писмо с вече свършващото ми мастило и захабения ми лист.
След раздялата ни се впуснах в търсене на неоткриваемото и недокоснатото. Търсих и намирах, но не това, което исках. Залъгвах се и тръгвах след всяко нещо, на ...
„Тя беше наистина тъжна. Нямаше я светлината в очите ù, нямаше я тръпката. По физиономията ù личеше, че нещо я мъчи, изгаря я отвътре, но тя умело се опитваше да го прикрие и все пак хората усещаха промяната в нея. Движенията, гласът, очите, кожата, вече кокалестото ù тяло я издаваха по един необикн ...
Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...
Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...
Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята ...
Таксито спря точно пред централния вход на катедралата. Комисар Анджело Морати плати на шофьора и бързо излезе от автомобила, без дори да поиска касовата бележка. Лука също го последва, но в припряността си не успя да затвори добре задната врата на Ситроена. Преди да пресекат улицата, двамата италиа ...
Армейско занятие.
Взводът за разузнаване трябваше да отцепи източната страна на полигона.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябваше да отцепим черните пътища от случайно преминаващи.
Натовариха ни на ЗИЛ-а - след час бяхме по местата си. ...
– Защо го нарекохте "Дъхът на ВЪЗДУХА"? - попита Фоти учуден.
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
ОТМЪЩЕНИЕТО НА БИНЦАТА
( откъс от „Детство и юношество“)
Съквартирант в единайсети клас, макар и за кратко ми беше Добри Христозов (Бинцата), който преди това учеше в Пловдив, но беше стигнал само до девети клас, въпреки че ми беше връстник. Техните ходили у нас и помолили моите родители синът им да ...
Отдавна жадуваше да се срещнат. Историята на тяхното запознанство бе доста странна. А както се оказа по-късно и пълна с обрати. Те за пореден път му доказаха, че светът е много малък и в него има невероятни личности. Всичко стана толкова случайно и толкова типично за тяхното съвремие, че най-малкото ...
У Л О В Е Н И М И Г О В Е ОТ В Е Ч Н О С Т Т А
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, год ...
Мило,
Имам нужда да ти пиша, да кажа това, което искам! Толкова дълго съм мълчал, сега мога да говоря! Трябва да споделя толкова много с Теб, но ти на моменти се отдалечаваш, уплашена си от всичко около мен, от тези емоции, които витаят в моя живот! Не ме отблъсквай за пореден път, знам, че имаш и д ...
Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...
Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...
Братя... днес е 3 март! Не просто поредният ден от календара, не просто обикновен четвъртък. Днес е нашият национален празник, денят, в който празнуваме Освобождението си от турско робство след 500 години мъчения, страдания и жестоко потъпкване на човешките ни права. Днес е ден, в който можем да нап ...
Из София
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...
Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лиц ...
МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БЪЛГАРИЙО... много си трудна, всичко в тебе е трудно, но напук на всичко ме предизвикваш, откакто се помня. Толкова си красива и като че ли човек, като види нещо такова, иска да му подложи крак и да го снижи със земята. Но ти си толкова горда и няма да им се дадеш. Знам, че вече се ...
В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...