29705 резултата
  • Албум на спомените

    ice_heart (Надежда) ice_heart
    Проза
    Разгръщам албума от деството ми.Той е бял, с лъскави корици, дебел, от онези старомодни албуми от онова време.Времето на моето дество и на най-сладките ми спомени.Спомням си, че аз сама си го подредих и написах коментарите под всяка снимка.А самият аблум беше подарък от една тогавашна приятелка за 1 ...   2988 
  • Случвало ли ти се е

    MaNi4e7o (Емилия) MaNi4e7o
    Проза
    Случвало ли ти се е да гледаш в нищото и да виждаш себе си??
    Да тъгуваш без да разбираш мъката .
    да търсиш отговори на въпроси, които никога не са задавани?
    Случвало ли ти се е да се сгушиш кротко в болката си и да намериш мир.
    да разкъсаш собствената си кожа за да надвиеш егото си .. ...
      915 
  • Минало

    MaNi4e7o (Емилия) MaNi4e7o
    Проза
    Как още съм жива след като ти си тръгна а с теб и смисъла на живота ми,вече съм една развалина,или може би просто прашна купчина объркани стари спомени.Ще кажеш :МИНАЛО?За какво ти е?Безценни хубави мигове които никога няма да се повторят и само те натъжават.Но какво да искам?БЪДЕЩЕ?Следствия от пре ...   772 
  • Едно дете

    Диана (Добромира Николова) Диана
    Проза
    Вървейки по улицата пуста, погълната от мисли и проблеми чух детски глас да ми говори. Едно дете тичаше след мен и викаше: ´´ Како, чакай! Искам нещо да те питам!´´. Тогава спрях и го изчаках, а докато бягаше към мен виждах едно малко момиченце със дълги руси коси и прекрасни сини очи. Очите му глед ...   806 
  • Един ден на даскало

    elmo_toper (Елмо) elmo_toper
    Проза
    Мога да започна с това, как се разцепих днес колко ми е замъглено сега,но не няма да започна така...дори няма да го спомена в текста, който ще прочетеш сега...Та днес както обикновенно трябваше да ходя на даскало и да се занимавам с глупостите наречени учители. Реших обаче, че тъй като имам само два ...   1169 
  • Пропастта на живота....

    Crazy_Master (Мишо Михаилов) Crazy_Master
    Проза
    ...и тя ме обгърна в прегръдката си. Чувствах се спокоен, чувствах се истински щастлив. Срещнах очите и - така живи и искрени. Устните ми жадно приближаваха нейните - целувката, чакана толкова дълго, щеше да бъде моя...
    - Отвори вратата! -странен глас се вмъкна в главата ми и ме откъсна от реалностт ...
      868 
  • Обитателите

    nansuela (Нана) nansuela
    Проза
    Там времето сякаш беше спряло за своите обитатели,стените бяха сиви и безлични когато погледът ти се спреше на тях сякаш притискаха душата ти,интересното е че обитателите намираха красивото и в тях по олюпения таван виждаха сини облаци и слънце,по мрачните стени виждаха отражението на слънцето и слъ ...   610 
  • Мили Дядо Коледа...

    sladka_ve6tica (Теодора) sladka_ve6tica
    Проза
    Мили Дядо Коледа,
    през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управлени ...
      1699 
  • Когато смъртта е на ход

    ice_heart (Надежда) ice_heart
    Проза
    - Обещай ми вече, че няма да ме молиш повече, моля те!!!Моля те, поне ти ме остави да изживея живота си така като искам, по моите правила, моля те!!! - сълзи напираха в очите й и тя беше непосилна да ги спре, колкото и да искаше! - Моля!!!
    Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов н ...
      978 
  • Без заглавие - (работен формат)

    kjano (Калин Кермов) kjano
    Проза
    Отново съм буден. За трети път днес и скоро пак ще заспя. Ще ме унесе; дори няма да имам време да мигна с очи. Вече пети ден ме тъпчат с упойващи вещества. Не ми казват кога ще ги спрат. Всъщност, никой не е влизал при мен от известно време. Не и в кратките моменти, когато излизам от наркозата. Ще ч ...   1186 
  • * * *

    az (Теодора Дамянова) az
    Проза
    Отдавна мечтаеше да избяга някъде,да се скрие от обичайните дни,месеци,седмици.Усещаше монотонност околу себе си .Искаше новости ,запознанства,нещо напълно ново.
    Дим от цигара образува пръстени във въздуха и замъгли звездите на който беше дала имена.Леко се стресна ,после чу глас:
    -Тръгваме ли?-попи ...
      604 
  • ОТМЪСТИТЕЛЯТ

    jordan2 (Йордан Матеев) jordan2
    Проза
    ОТМЪСТИТЕЛЯТ
    Йордан Матеев
    Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с ...
      909 
  • сълзливото

    elmo_toper (Елмо) elmo_toper
    Проза
    Сега е зима,а аз чакам лятото...Сега ми е студено, а искам топлина..Искам да усетя как кръвта ми ври под натиска на летните страсти..Искам да кажа на слънцето "здравей", да се кача горе при него и да те гледам оттам... Да гледам красотата ти. Лятото дойде, всичко стана така, както исках -аз се качих ...   701 
  • Моят Един

    Renetta (Преслава Александрова) Renetta
    Проза
    МОЯТ ЕДИН
    Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за с ...
      605 
  • ВЕЧЕН СЪН

    jordan2 (Йордан Матеев) jordan2
    Проза
    ВЕЧЕН СЪН
    автор: Йордан МАТЕЕВ
    Известно време наблюдава с равнодушен поглед трупа на жена си.Беше се проснала на персийския килим с нелепо подвити крака и глава цялата обляна в кръв от дълбоката рана над лявото й око.След т ...
      1184 
  • Любов в сънищата

    ice_heart (Надежда) ice_heart
    Проза
    Мила разтърка сънливо очи.Прозя се шрико и на лицето и грейна щаслива усмивка.Протегна се в леглото, завъртя се на другата страна.Нямаше намерение да става още.Искаше да се излежава, да се гуши сънливо в топлите завивки и да се наслаждава на онова прелестно чувство, с което винаги се будеше след пре ...   1224 
  • Помъдряване

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
      923 
  • Спомен от детството

    Доротея (Маргарита Дянкова) Доротея
    Проза
    Когато бях малка с брат ми много често си играехме на кукли и вълчари. С куклите бях аз, а с вълчарите-той. Той беше взел името “вълчари” от една стара гумена играчка-вълче и още като бяхме съвсем малки, той беше заявил:
    - Е ...
      1205 
  • Спасение

    rosendb (Росен Бъчваров) rosendb
    Проза
    Крачех бавно по пътя. Почти колебливо. Сякаш очаквах някой да ме спре. Вървях с отпуснати рамене и сведена надолу глава. Погледът ми сякаш иследваше пътя. Отново. За Кой ли път. Познавах вече всяка неравност по него, всеки стръг трева, всяко дърво. Разпознавах и всеки шум наоколо. След като ти си за ...   1026 
  • ЗА ЕДИН ПОГЛЕД

    Last^Smile (Рени Радева) Last^Smile
    Проза
    ЗА ЕДИН ПОГЛЕД
    Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
    Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техния ...
      1907  10 
  • Една малка Кралица на Драмата

    HeCPaBHuMa (МаГи Ст) HeCPaBHuMa
    Проза
    Една малка Кралица на Драмата
    "Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
    Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Ва ...
      996 
  • В борба за епилога

    Caungardh (Владимир) Caungardh
    Проза
    Кенефа е в ремонт
    Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
    контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
    седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
    възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...
      765 
  • САМОУБИЙСТВО ЗАРАДИ ЛЮБОВТА

    JoinMeInDeath`F JoinMeInDeath`F
    Проза
    Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
    Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
    Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
    Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
    в спомени. ...
      3048 
  • ЛЕНКА И НАСКО(ИЛИ КРАЯТ НА ЕДНА КРАСИВА ЛЮБОВ)

    JoinMeInDeath`F JoinMeInDeath`F
    Проза
    Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
    Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
    Само едно момиче не си беше в къщи.
    Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
    Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...
      1064 
  • Мечо, който не спи зимен сън

    sinner (Кая) sinner
    Проза
    Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...   801 
  • Малко вълшебство

    magiosnitsata (Диляна) magiosnitsata
    Проза
    Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхв ...   726 
  • Полет на душата

    magiosnitsata (Диляна) magiosnitsata
    Проза
    Полет на душата

    Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природ ...
      846 
  • Кафене с червени стени

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Тъмно червени стени, червени крушки, картини в червено-кафявата гама. Маси от тъмна дървесина. В дъното – меко канапе с възглавници, до него лавица с пожълтели книжки, предимно родна поезия отпреди 20 години и никога непрочетени томчета на руски език. На по-долния рафт нахвърляни небрежно стари, зап ...   1067 
  • Края на една любов и един живот

    lilitu (Лили) lilitu
    Проза
    Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...
    ***
    Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше по ...
      1087 
  • Дърветата са искрени

    Matussael (Димитър Дянков) Matussael
    Проза
    Д Ъ Р В Е Т А Т А С А И С К Р Е Н Н И
    (разказ)
    - Какво ти е?
    - Не, не, нищо ми няма....
    (из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути) ...
      762 
  • Поредната битка...

    Bullfroger (Венцислав Месечков) Bullfroger
    Проза
    Той седна на камъка и се зачуди:
    "Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
    ...
    Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
    Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата. ...
      659 
  • Началото на една любов

    lilitu (Лили) lilitu
    Проза
    Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така 2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и д ...   1139 
  • ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА

    zara (Здравка Маринова) zara
    Проза
      1612 
  • МАЛКОТО ЦВЕТЕНЦЕ

    ХЕРОН (Борис) ХЕРОН
    Проза
    Малкото цветенце
    Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
      1079 
  • Сестри

    night_spy (Хриси) night_spy
    Проза
    Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
    Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
    В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...
      1535 
  • Приказка за магарето, разказана от пътя

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Водят ме третокласен. Но, слава на Кмета, наскоро ми оправиха осовата линия, и ми сложиха канавки. Сега съм красив и живописен. От двете ми страни растат орехови дървета. Затова есенно време съм най-натоварен. Идват хора от града, от селата, да берат орехите.   1126 
  • Нечие предупреждение

    Insect- (Христо Иванов) Insect-
    Проза
    Чистачките работят на ппълен оборот, но дъждът се излива като из ведро и бялата разделителна линия на шосето податливо се размазва.Присвивам очи...Напрягам зрението и стискам кормилото.Внимавам да не се изплъзне изпод потните ми длани."Пинто"-то ръмжи като ранена лъвица , стремглаво профучава прз ло ...   719 
  • На път за вкъщи - самотен разказ

    ice_heart (Надежда) ice_heart
    Проза
    Вървя по тъмните, мъгливи улици, самотна и скуката ме прегръща с ледени ръце, отчаянието пие от устните ми.Как да прогоня тия дръзки нахалници?Спасителна мисъл проблясва в ума ми: "Използавай въображението си!".Тогава става чудо.Да чудо по пустите, страшни улици.
    Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...
      980 
  • За доброто и злото

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    За доброто и злото
    Кажи ми, приятелю, какво е добро и какво е зло?
    Защо ме питаш?
    Защото съм се загубил.
    Какво ти е казвала майка ти за тези неща? ...
      1066 
  • От моя гледна точка

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    В тази къща има един господар. Това съм Аз:
    Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден щ ...
      806 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.