39 862 резултата
Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...
575
1
ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
879
1
Цигарата догаря. Димът грабва съня ми и го отнася някъде. Минава пет. Утрото ще почука след миг на прозореца с лепкавите пръсти на мъглата.
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...
868
3
АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...
878
1
„Поручик Щастие, след тази битка няма да получите маршалски жезъл.”
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
715
1
Прибрах се в общежитието и веднага се проснах на леглото. Лежа и гледам белия таван; статично положение, което ми е познато до болка. Дали да не взема да прочета нещо? Прехвърлям през ума си всичките подходящи за случая книги, находящи се в библиотеката ми, но не се спирам на някоя определено. Не, щ ...
732
2
"Лека нощ"
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
1332
6
Тръгваш си и ти,
както другите преди теб!
Нямаш сърце за мен в тези гърди...
То е вече по-студено и от лед!
Тръгваш си и ти, ...
както другите преди теб!
Нямаш сърце за мен в тези гърди...
То е вече по-студено и от лед!
Тръгваш си и ти, ...
653
1
Искам балкон, който да гледа към света, към целия. И ако имам, на него ще посея камелии, огромна саксия, даже две. Бели, розови, червени, всякакви камелии… Хубави цветя, подобни на рози, но не точно, като мен, подобна на кралица, но не точно. Здравословно ли е да се асоциирам с Дамата, онази на Дюма ...
902
3
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...
1178
3
Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...
825
Синя роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...
818
1
Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
1091
Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
838
5
Вярно е, че на Земята има много умни хора, но явно... те са малцинство!
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...
1769
4
13
За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
738
2
С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...
1313
6
Нещо като фантастична история
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...
1459
3
Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
656
1
В Долни Дъбник имам една приятелка, която може да ми бъде дъщеря и това, което ще се чете надолу, е ясно, че аз не се срамувам да ù напиша глупости, шеги и винаги съм си я представяла как е събрала аудитория и им чете това, което съм ù написала. На мен ми е хубаво, че нейният смях звъни като звънче ...
1074
7
Всичко в този живот се заплащало по един или друг начин, чудя се колко ли струва любовта... несподелената любов. Каква е цената, която трябва да платя, за да стане една любов от невъзможна- възможна. Да ме обича мъж, който е "нечий"? Кой може да ми даде ценоразпис?
Искам да си купя тази любов, но не ...
Искам да си купя тази любов, но не ...
810
2
ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...
2492
2
Всяка сутрин се будеше с желание. Отваряше очи, усмихваше се на утрото, което галеше нежно страните му през малкото таванско прозорче и слагаше маската на лицето си. Тя бе най-ценното му притежание. Без нея хората щяха да видят истинското му лице и да бягат от него. Сега поне всички го отминаваха - ...
1237
3
(По истински случай, героите са други)
ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ
Рали, Деси, Любо и Ивка бяха в един клас. В този клас Вики се разболя.
Групичката деца живееха до една липа и кестен. Децата решиха да помогнат на Вики. Рали каза:
- Хей, елате тук! Имам идея как да спасим Вики. ...
ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ
Рали, Деси, Любо и Ивка бяха в един клас. В този клас Вики се разболя.
Групичката деца живееха до една липа и кестен. Децата решиха да помогнат на Вики. Рали каза:
- Хей, елате тук! Имам идея как да спасим Вики. ...
1533
Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...
1397
3
Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...
1144
9
Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...
586
2
ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...
735
1
Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна, се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...
715
2
-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...
1014
8
Ако за вярващите християни посещението на многобройните манастири в Света гора носи покой на душите им, то делтата на Дунав възвръща душевното равновесие на всеки, който е имал възможността да я види.
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...
1471
2
Класическо необмислено изливане на думи и чувства..
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
707
3
Самотното пламъче на свещта, едва осветяващо малката таванска стаичка, се отрази в тъжните му очи. А можеше това да е пламъчето, което се появява в красивите ù очи, когато са заедно.
Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това д ...
Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това д ...
580
Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
556
3
Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
1230
53
ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...
4512
Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...
925
3
Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...
1441
1
НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
860
Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
943
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
