Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ти си жената на моя приятел...

“ TU EST LA FEMME DE MON AMI “
Винаги когато имам възможност, независимо дали си почивам или се занимавам с нещо, обичам да слушам предпочитана от мен музика. Тихата музика не ми пречи, а ми помага да се абстрахирам от странични мисли, а ако работя и да се концентрирам върху това, което върша. Така ...

ХристоЗапрянов

Проза

5K

В деня на света Анна

Днес, девети декември, православната църква почита света Анна, която, според легендата,закриля брака, семейството, девствениците, бременните жени и вдовиците. В този ден мъжете не трябва да напускат дома си, за да не се залюбят със самодиви.
Знайно е село Змейково – зиме се там не ходи, че вили в не ...

Eia

Проза » Други

1.3K 19

I need you..

Не чувстваш ли болката ми!? Не чувстваш ли как сърцето ми се разкъсва!? Как душата ми плаче!? Как бленувам да се сгуша в теб, за да премахнеш болката ми...
Нима не чувстваш!? Не чувстваш ли как сърцето ми бие само за теб!? Не виждаш ли, че усмивката ми принадлежи само на теб!? Че душата ми е твой ро ...

RoSaLiE

Проза

1K

Нека аз кажа "Сбогом" първа

Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно ...

gabigoranova

Проза » Други

1.3K 1

Страх

СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Ч ...

nejnata200

Проза » Други

1K 1

На лов...

Тежи на ръката ми.
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...

kalin8

Проза » Разкази

861 3

Декемврийско ухание

Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

897 1

Любовта и Борбата - ръка за ръка

Живея, мечтая и се боря, опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята, който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятств ...

SweeT_KisS

Проза

1.2K 1

Мираж на свобода

Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...

MANIA

Проза » Други

1K

Надсвирване с вятъра

НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...

ivliter

Проза » Разкази

1.7K 4

Когато Дивият Запад беше на Изток

Наближаването на Коледа винаги ми навява спомени за... клане на прасета. Някога татко гледаше прасета и винаги организираше сложния ритуал на тяхното умъртвяване точно в дните преди Коледа, за да има прясно свинско месо на празничната трапеза. Бяха славни дни! Времена, в които Дивият Запад беше на И ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.1K 1

Приказка за Абсурдистан

*** Имало едно време една абсурдна държава. В нея живеели малки сиви хорица. На тях много им се искало да бъдат цветни, но им било някак удобно да са си сивички, просто се сливали с общия фон.
Живеели си те спокойно и еднообразно, но незнайно откъде между тях се появило малко цветно момиченце, което ...

honesty

Проза » Други

736

Операция "Дядо Коледа"

Операция „Дядо Коледа”
Дядо Коледа въздъхна тежко и си наля едно уиски. Главата го цепеше адски. Вчера главното джудже имаше рожден ден и спретна купон, както си му е обичаят. Откараха до ранни зори. Легна си към пет сутринта и сега се чувстваше като парцал, с който са минали пода поне три пъти. Год ...

Greg

Проза » Хумористична

2.2K 16

Третата мория

- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...

inakrein

Проза » Разкази

3K 26

Невръстни бели

В годините назад аз бях невръстно момче, когато не знаех още две и две, за тогава ще разкажа и ще ви покажа картини на моите забавни и наивни летни дни!
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...

MANIA

Проза » Разкази

1.1K

Двама

Вчера тя разбра, че вече не е сама. Двама са. Тя и бъдещето ù дете. Беше шокирана. Очакваше дете. Не знаеше дали е подготвена за това. Беше голяма крачка. Детето беше направено с много любов, но не беше планирано. Това я объркваше. Беше още малка. Току-що разделила се с приятеля, който не я обичаше, ...

Princess-Ariel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

964

Поглед върху реалността

Поглед върху реалността
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...

nellka89

Проза » Разкази

804

Медиите са виновни за всичко

Медиите са виновни за всичко
Може ли такова нещо, как не ви е срам, медии с медиите?! Сега да се чудят как да ги наказват, заради вас, нашите мили депутатченца. Добре, че е само мъмрене и им дават трети шанс, иначе ние избирателите какво ще правим без депутати?! За какво сме ги избирали, вие да си и ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.8K 18

Няма Ферари за Гари

НЯМА ФЕРАРИ ЗА ГАРИ
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...

Agata

Проза » Разкази

1.5K 1

Ако и в Ада имаше Фейсбук

Ако и в Ада имаше Фейсбук, какви ли постинги на "стената" щеше да има?...
... Например:
"... А аз си мислех, че през август е горещо!"
" Когато ме посрещнаха на Небето, Господ ми говореше на "Вие", а Дяволът на "Ти" . Мислех си, че "Вие" и "Ти" са просто форма на обръщение, а те се оказаха... присъд ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.3K 1

Фасада

Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1 10

Лилия

- Нали я обичаше?
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...

irukkandji

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

920

* * *

Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда ...

nejnata200

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Дилемата - 2

А сега де! Как така заедно? И къде – някъде? И исках ли? Усетил колебанията ми, Жоро каза с усмивка:
- Не е нужно да бързаш с отговора. Ще ми отговориш на последния танц...
Кимнах, той ми отвори вратата и ми даде път. Естествено, че всички на нашата маса бяха проследили и излизането му след мен, и в ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.6K 5

18+ Брутална изповед 5

да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2.5K 6

Сънищата са будни

Дали ще посмее някой да каже, че дори и насън не е истина!
Нещо се случва или унесът ти прави шеги, подлъгвайки мислите!
Но в момента не можеш да спиш и напълно буден, бдиш над своето съзнание.
Не се радвай в завивките с чувство за дълг да сънуваш.
Не дишаме само чрез думите, а се опитваме да сънува ...

MANIA

Проза » Други

1.1K

Драма

Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Проходна пешка

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поред ...

MiG21

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 5

Кошмар

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

869 1

А може пък в отвъдното да има интернет

Ти винаги и за всичко бързаше, Явора. Светът ти изглеждаше толкова малък, а животът - толкова ясен, че прескачаше времето като лекоатлетка на пистата. То много се ядосваше от това неуважение към него и сподавено ръмжеше, но ти се правеше, че не го чуваш и си продължаваше напред. Не искаше много от т ...

Tiberius

Проза » Писма

959 3

Надежда

Надежда
Навън е тъмен есенен ден. Едри капки дъжд се стичат по прозрачното стъкло. Гъста мъгла се е надвесила над града.
В стаята ми се промъква хлад, който като нежната ръка на ледена кралица милва кожата ми.
Пред мен стои твоята снимка. Спомням си добре деня, в който си замина. Бе топло циганско л ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

1.4K

Аромат на декември

Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 9

Когато думите идват от сърцето...

Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам. Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват. Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за ...

sunshine9

Проза » Писма

1.6K 1

Част от това да си родител

Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъд ...

670301

Проза » Други

831 4

Разговор с един римски патриций

РАЗГОВОР С ЕДИН РИМСКИ ПАТРИЦИЙ
Бях в командировка в Либия. Придружаваше ме един от заместниците ми – Станко Христов. След като си свършихме работата в Киренайка, при което значителна част от дебелата тетрадка на Станко бе изписана, заминахме с кола за Триполи - на 1000 км. от Бенгази.
Когато присти ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.4K 5

Вой

Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

948 2

Продължение от книгата

- Седни, сине! Седни тук, на канапето! - подкани Керана.
Павлето леко се приведе и седна. Жената прекоси одаята и излезе. На вратата се показа Вяра, с поднос в ръце. В него се виждаха три стъклени чинийки, със сладко от череши. Не бяха забравени чашите и каничката с вода. Имаше и шишенце с вишновка. ...

mari45

Проза » Повести и романи

818 2

Спомен за надежда

Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...

MANIA

Проза » Други

1.2K

Краят

Тази вечер луната е така червена, сякаш е изпила кръвта на всички влюбени. Изтръгнала е сърцата им бавно и мъчително, за да удължи агонията от смъртта.
А звездите светят по-ярко от всякога, сякаш всички изгубени души търсят брод и спасение в нищото.
А луната като Дявол ги омайва и примамва в своята ...

*pussycat*

Проза

998

Там, където мечтите се сбъдват ...

Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...

zuzara

Проза » Други

944 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ти си жената на моя приятел...

В деня на света Анна

I need you..

Нека аз кажа "Сбогом" първа

Страх

На лов...

Декемврийско ухание

Любовта и Борбата - ръка за ръка

Мираж на свобода

Надсвирване с вятъра

Когато Дивият Запад беше на Изток

Приказка за Абсурдистан

Операция "Дядо Коледа"

Третата мория

Невръстни бели

Двама

Поглед върху реалността

Медиите са виновни за всичко

Няма Ферари за Гари

Ако и в Ада имаше Фейсбук

Фасада

Лилия

* * *

Дилемата - 2

18+ Брутална изповед 5

Сънищата са будни

Драма

Проходна пешка

Кошмар

А може пък в отвъдното да има интернет

Надежда

Аромат на декември

Когато думите идват от сърцето...

Част от това да си родител

Разговор с един римски патриций

Вой

Продължение от книгата

Спомен за надежда

Краят

Там, където мечтите се сбъдват ...

Опашка