импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи. ...
Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...
- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...
Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
П ...
- Абе ти, да нямаш слуайно две леви ръце?! - възкликна човекът.
- Почти - ухили се Ко Та Рак. - Само че не са ръце, а лапи... Имам и две десни, ако ще ти свършат работа...
Обожаваше да е заобиколена от красиви мъже. Обичаше да си играе с тях. Знаеше, че някои от тях са с нея от интерес. Та нали не е коя да е, а внучката на най-големия магнат в града. Дядо ù притежаваше верига от хотели в цялата страна. Бе основоположник на няколко благотворителни организации и дружест ...
- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...
Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...
Духнал вятър. Сътворил вълни, големи вълни... Те се изпълнили със сила и се устремили към белите камъни. Носели в себе си заряда на горещия летен ден. Толкова тежки били, че искали мигновено да се пръснат под напъна на вътрешната си енергия, която ги изпълвала и им давала сила. Препускали в дива над ...
Неотдавна мой приятел имаше рожден ден и хукнах да му купувам подарък. Винаги ме е затруднявал изборът на подаръци за мъже – за жени ми е къде-къде по-лесно. Отгоре на всичко си имам непоклатими принципи: подаръкът трябва да е подходящ, хубав и евтин. Особено държа на последното… Добре, че февруари ...
”Има два начина за отклоняване на човек от Пътя към Бога: за невярващите това е науката, а за вярващите – църквата.”
Лев Николаевич Толстой
Септември, Амарна – Египет
Автомобилът напусна магистралата и зави по отбивката на изток. Беше изминал около 300 км, само с едно спиране за почивка в Ал-Миня. П ...
Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...
Никога не спирай да се грижиш за малките неща в живота.
Върви по пътя и не спирай, aко спреш... спри за миг, за да усетиш порива.
Никога не спирай да мечтаеш и не се предавай за това, за коетo си се борил.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да изгражда ...
Искам със сълзи да залича болката в сърцето.
Искам с вик да заглуша стенанието в душата.
Искам да не чувствам.
Искам да не кърви.
Искам да бъда просто сянка от мечти!
ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...
Този лъчист ден бил чисто предизвикателство за Тома. Не посмял да изгуби и минутка време от предложеното му от майката природа. Много бързо се озовал на любимия си плаж и с радост разцелувал слънцето. Потопил се в морето и с преливаща енергия се опитвал да се пребори с него. Плувал ненаситно. Водата ...
Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето ù. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ ...
Двамата вървяха по главната улица. Бяха излезли както всяка сутрин, когато времето позволяваше, да тренират. Редуваха бягане с ходене по все още безлюдните улици на града. Правеха това от много години насам, още преди да завършат спортната академия. И двамата тренираха лека атлетика, бяха състезател ...
„Поквара – морално разрушаване на принципи, ценности и устои, разврат, корупция, безнравственост, падение.”
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
Не е ли жестоко да дадеш на дете желаната играчка и секунда по-късно да я изтръгнеш от ръцете му? Нима не е садистично да постъпиш така, виждайки щастието и неимоверното удовлетворение в очите му, получавайки това, за което е копняло. А после разбитите очаквания, разочарованието, когато източникът н ...
Искам да открия момичето, в чийто очи аз да мога да видя самия себе си. Веднъж тази мечта се осъществи. Имаше дори интимна връзка. Но времето ни свърши като откъснато цвете от градина и ние открихме края на пътя. Слънцето се скри, а в тъмнината двама се изгубихме. Две разбити разделени сърца, потъна ...
"Трябва да се опитваме да разсъбличаме предметите, да виждаме в тяхната проекция незабележимото и да се опитваме да го предадем на белия лист..."
Тихият, монотонен глас на хубавичкия лектор отнасяше Виолета в друг свят, но мира не ù даваше едно закачливо слънчево зайче, което очертаваше мъжественост ...
Някъде, някъде си някои се смеят и говорят.
Говорят си те за годините, прекарани заедно.
Как ще е занапред... и да го ценят завинаги.
Някъде двама души се смеят и шегуват.
Те са толкова истински и верни един на друг. ...
П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...
- Такова нещо може да хрумне само на баща ми. По дяволите!...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил ...
Някъде по безконечния бряг на морето, върху огромни бели камъни една жена седяла и погледът ù се носел върху крилете на тъгата. Брита била разстроена от съдбата си. Живеела сама край морето и животът не я радвал особено. Чувствала се самотна сред огромната красота, която ù предлагала природата. Иска ...
- Ирена, здравей! Ама как си се натоварила само! Пак си пазарувала за домакинството, а?
Младата жена вдигна глава по посока на гласа, спря се до ниската ограда пред бялата двуетажна къща на съседката си.
- Да! Винаги има какво да се купи за дома.
- А-а, като каза дома, знаеш ли кой се нанесе в къщат ...
Когато Тя се събуди, сякаш камък ù беше паднал от сърцето. Напоследък се чувстваше много спокойна и ведра. Предната вечер отново се скара с приятеля си, но това, дори не можеше да се нарече скандал, а по-скоро раздяла. Откога имаше нужда от нея. Окончателно. Тази връзка я объркваше и мъчеше, знаеше, ...
закъсняла ПРИКАЗКА
....................................................
Някъде високо в планината .......
на една забутана горска поляна живееха отдавна двама приятели............
Едно младо букче и една елхичка. ...
Събуждам се и заспивам с хапчета. Хапче за заплес, хапче за инертност, хапче за стрес и хапче за желание за живот. Накрая минах два пъти покрай себе си и не се познах. На третия път реших да се загледам малко в това, което подминавам, и установих с удивително удивление, че това всъщност съм аз. Няка ...
Всъщност, венчавката в църквата започна с два часа закъснение. В нощта срещу голямото събитие, отчето, порядъчно почерпен, се прибирал към дома, за да се гмурне в необятните дебри и телесни гънки на баба попадия. Пътьом бил пресрещнат от двама наркомани, които с джобно ножче решили да поискат от ста ...
Е, предполагам, измина много време, повече, отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли ...
И сега какво?! Всичко свърши ли? Не го вярвам... и не защото не искам, напротив... Просто всичко свършваше вече прекалено много пъти, малко по малко... преливаше години наред из замръзналите ни ръце, а никога не се свърши... Защо?
Защо минавахме през всичко и всеки, само за да усещаме тази агония от ...
- Отново ни предстои проверка от командването - каза Сержант на своите ефрейтори. - Този път на инструкторския състав.
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - неб ...
Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква…
широко отворено сърце.
Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми ...
Позволи ми да държа ръцете ти тази вечер.
В сянката на луната да танцуваме в звездна светлина.
Буен пламък гори в душите ни...
Две тела, две души, танцуващи в нощта.
Позволи ми да държа ръцете ти тази вечер. ...
Щастието е относително понятие. За едни, то може да означава, че имат хиляда лева в джоба, а за други се изразява в радостта от това, че слънцето е изгряло.