Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Събуди се!

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...

domino

Проза » Други

2010-11-02T21:17:55+02:00 1.3K 1

Критичен Дъх

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...

Veren

Проза » Други

2010-11-02T21:12:05+02:00 1.1K 1

* * *

Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...

kopele

Проза

2010-11-02T21:07:34+02:00 1K 8

Докосване

ДОКОСВАНЕ
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...

ХристоЗапрянов

Проза

2010-11-02T00:43:45+02:00 1.7K 13

Легендата на стария туарег - коктейл от проза и стихове

Легендата на стария туарег
(Коктейл от проза и поезия)
Съвременната цивилизация, в много случаи, ако не и навсякъде, до голяма степен вече успя да нанесе своите невъзвратими поражения, намесвайки се най-безцеремонно във всичко самобитно и по своему девствено. Това до голяма степен се отнася и до пус ...

ХристоЗапрянов

Проза

2010-11-01T02:53:56+02:00 2.6K 12

Психоложката

Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...

milanov1

Проза » Разкази

2010-10-31T23:47:33+02:00 2.1K 1

Чорбаджийско имàне

Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...

Nelsan

Проза » Разкази

2010-10-31T17:36:01+02:00 2.6K 10

Изповедта на една наивница

Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...

albaJ

Проза » Други

2010-10-31T14:23:50+02:00 1.3K 3

Бойното поле на ума

Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-10-31T09:58:42+02:00 1.1K

Бездната

Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...

angelbard

Проза » Други

2010-10-31T09:56:22+02:00 938

Говорещи очи

Този спомен се е забил като копие в паметта ми и едва ли някога ще мога да го забравя, а сега вече съм сигурен, че няма и да опитам. Случаят не е най-потресаващият от тези, които съм преживял, но определено е един от тях...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съв ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2010-10-31T03:53:55+02:00 2.7K 8

Най-новите приключения на Иванка от Клондайк

НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Беше лято. Горещо лято. Време за плаж и почивка.
Посолството на Зелени нос беше почти празно. Целият персонал, начело с Посланика, бяха заминали. Едни в Африка, други в Европа, а трети накъдето им видят очите.
До обяд Иванка се излежаваше край басейна, а ...

gudman

Проза » Разкази

2010-10-31T02:04:09+03:00 897 1

Далечните тъмни полета (4)

Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...

michael

Проза

2010-10-30T22:40:01+03:00 1K 2

В началото на Двадесет и първия век

Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, на ...

Eia

Проза » Разкази

2010-10-30T22:33:16+03:00 953 20

Пореден ден

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...

WIK

Проза » Други

2010-10-30T17:59:47+03:00 799

Отражение - роман - глава шеста

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2010-10-30T17:56:51+03:00 843 2

Горублянското ханче

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...

milanov1

Проза » Разкази

2010-10-30T17:52:05+03:00 857

Приказка за любовта

Имало едно време...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...

iwa-kondewa

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-10-30T17:31:10+03:00 1.7K 2

Маг Навона, част 14

Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-10-30T17:20:04+03:00 1.1K 35

Моля те, отвържи ме

На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...

Flame

Проза » Разкази

2010-10-30T17:17:16+03:00 1.4K

Гримирана в образ

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...

BG-bodil

Проза

2010-10-30T17:12:22+03:00 1.3K 8

Отражение - роман - глава пета

Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2010-10-29T09:36:26+03:00 756 1

Замисъл за есента и любовта

Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...

iwa-kondewa

Проза » Други

2010-10-29T09:18:14+03:00 1.8K 1

ОТКРОВЕНИЕ

О Т К Р О В Е Н И Е
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2010-10-29T02:33:28+03:00 2.2K 1

Волните ястреби

Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...

the-crown

Проза » Разкази

2010-10-28T21:41:16+03:00 845 1

И да се обичаме...

Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една ...

elisten

Проза » Други

2010-10-28T20:12:41+03:00 1.7K 4

Във властта на морето - 4 Част

МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

2010-10-28T14:15:21+03:00 1.2K

Аз съм... Тази!

Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...

Soul-Fly

Проза » Други

2010-10-28T14:08:59+03:00 1.7K 3

Жената воин

Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...

stefitopz

Проза

2010-10-28T13:56:10+03:00 946 2

Сняг

Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...

LyuboLyubenov

Проза

2010-10-28T13:53:42+03:00 643

Импресия

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...

velikataniki

Проза » Писма

2010-10-28T13:51:42+03:00 1.1K 4

Ема

Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...

mikebelan

Проза » Други

2010-10-28T13:45:04+03:00 1.1K 1

Дрънчи Дупка

- И са кво, ше ме биеш ли?
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...

меланхолик

Проза » Други

2010-10-28T13:37:24+03:00 1.8K 3

Енигма ли е?

Намирам се в килия. На стената има шест прозореца. Пред всеки прозорец стои пазач-жена. Къде съм? В килията вкарват още хора, същите като мен - със сиви, посърнали лица и торби, в които има тухли. Къде съм? Жената пазач от първия прозорец крещи да се разредим, защото няма въздух. Къде съм? В килията ...

LyuboLyubenov

Проза

2010-10-27T20:41:15+03:00 612

Дървото и вятърът

През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-27T20:31:14+03:00 1.2K 1 3

Бягаме

„Щях да се приближа до човека, когото обичам. Обещах си да го направя скоро. Страхувах се много, но обещах на себе си... и на нея.”
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...

the-crown

Проза » Разкази

2010-10-27T20:29:23+03:00 1.1K 4

Градска трагедия 15

След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от н ...

Heel

Проза » Разкази

2010-10-27T20:14:03+03:00 732

07 Няма да му върви

НЯМА ДА МУ ВЪРВИ
В една къща повикали майстор зидар, за да им поправи покрива на къщата. Майсторът нещо бързал и в бързината бутнал теслата и тя паднала долу на улицата. Не успял веднага да слезе да я прибере, но видял циганчето от съседната улица да я прибира. Слязъл от покрива и отишъл в къщата на ...

SARNE42

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-10-27T20:08:41+03:00 1.3K 2

Защо пък да бъда невероятен?!

Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва: "Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: " ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-10-27T19:52:51+03:00 805 1

Луда

Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...

Soul-Fly

Проза » Други

2010-10-27T19:41:28+03:00 1.1K