Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Жени

ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
1.9K 39

Мъглата

...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...
Fun (Радина Иванова)
Fun
Проза
690

Селска спирка

Тръгвам си. Няма смисъл. Взех в един малък куфар най-необходимите неща за път, заключих го с три катинара и го овързах с дебел ластик. Стана студено и се захлюпих с моя стар шлифер. На спирката беше много ветровито. Стара, неизползвана от години междуградска спирка, някъде край полето, между две ано ...
Pishpunta (Николай)
Pishpunta
Проза » Разкази
1.1K 1

Кукумявката

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под те­жестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
1.8K

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.2K 9

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка)

Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
jointmania4ka (Десислава Димитрова)
jointmania4ka
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.4K 17

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда

На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...
truthiseek (Милен Миланов)
truthiseek
Проза » Разкази
2.1K 6

Amores@yahoo.es(последна част)

IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Повести и романи
1.1K 9

Той нямаше цигари

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...
bobit0o (Божидар)
bobit0o
Проза » Разкази
1.3K 1

Продължение от книгата

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
768

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.1K 11

Почивен ден

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работил­ниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
830 1

Събуди се! ( Част Втора)

Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...
S^N^E^I^P (Тони)
S^N^E^I^P
Проза » Разкази
1K 1

Чувството за вина

С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
me4o_puh111 (Петя Николова)
me4o_puh111
Проза
1K 4

Годежът на Стоян Хубавото

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...
anonimapokrifoff (Аноним)
anonimapokrifoff
Проза » Разкази
3K 10

Вързопчето

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Проза » Разкази
1.4K 5

Тях ги нямаше

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...
NeiN (Някой Си )
NeiN
Проза » Разкази
1.2K 1

Щрих

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...
ender9631 (Йордан Малинов)
ender9631
Проза » Разкази
895

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.2K 9

Спомени

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно труд­но уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
927 2

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра

Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
~iSkRiCa~ (Свобода)
~iSkRiCa~
Проза » Други
1.3K 6

Отчаяно приятелство

Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K

Зима

ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котара­кът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тиши­ната. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
2K 2

Осъзнаване

III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.3K 10

Приказката на птичето

Живели някога двама елфи. Те много се обичали и скоро им се родила рожба - един много красив син. След като изминали 40 дни от раждането му, при него дошли орисници, за да предначертаят съдбата му. Една му подарила здраве, друга го дарила с вечна младост, а трета го обрекла да стане смел и мъдър вои ...
lonelyman (Златко Тошков)
lonelyman
Проза » Приказки и произведения за деца
1.3K 2

С Бог на кафе

С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Разкази
1.2K 4

Случка в планината

СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА
Както за шопа по-високо от Витоша и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с е ...
purko59 (Ангел Веселинов)
purko59
Проза » Разкази
2.5K 7

Кунчо

Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат см ...
oorka (Димитър Маринов)
oorka
Проза » Разкази
1.1K 2

Продължение от книгата

- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
874

Трудът и работата

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
844

Пътуване през времената...

Търсих под дърво и камък,
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...
tyti007 (Теди Матеева)
tyti007
Проза » Други
721 1

Осъзнаване

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.3K 2 12

Освен когато ме целуваше

По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...
Смайл (Моника)
Смайл
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 1

Тост

(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юн ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза
854 3

Котка с картофи

- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсе ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Разкази
1.4K 3

Загърбване

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
744 2

Продължение от книгата

Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
835 1

Ковач на илюзии

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...
mani93 (Мануела Мирчева)
mani93
Проза » Разкази
814

Присадката

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Разкази
1.1K 6