Проза и разкази от съвременни български писатели
Бащина отмяна
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля: "Доживях и това!" Доживях бащина отмяна - Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхли ...
Нищо лично за лъва!
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...
Испански дневници(Сляпата и инвалида)
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат ав ...
Моят вътрешен монолог
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...
Не чети това!
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.
Иванка от Клондайк
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...
Аритмия на мисълта...
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...
Какво ми се случи днес?
Една закъсняла любов в края на август
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...
Как се вари леща
(в помощ на мъжете като мен)
Днес!
Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...
За целта... ...
Космическа приказка
Там, където бях...
Приказка за белия и черния хляб
Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали народа нахално и открито.Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по проси ...
Близо до небето
Тук.
На покрива.
В тихата нощ.
С милионите светулки по небето. ...
Една усмивка и светът става по-красив
Чувал с картофи
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...
Пилотът
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...
Фернандо и Мария - 3
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...
Съществувания
Пламъкът на надеждата
Е ...
Старата жена
Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа ...
Убиец в нощта
В края на деня
Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...
Морето...
Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...
Среднощни джаз вълнения.
Саксофонът се извива като пластично ...
Градска трагедия 11
Надигнах се и седнах в леглото, после отметнах завивката и се загледах ...
Лагерът - по пътя на съня
- Времето преди зазоряване ще е перфектният момент за действие - каза Черната Пантера Ра ...
Когато бях маймуна
(Неправдоподобна приказка в 2 части)
Част 1. Маймуната Чико.
Родих се в едно прочуто стадо шимпанзета. Станахме прочути, когато леля Чита отгледа малкото бяло маймунче, паднало от небето. То беше голо и нямаше никакви косми по тялото си.
Такава гола маймуна никога не се е раждала ...
От понеделник започвам!?
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...
Фернандо и Мария - 2
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...
Маг Навона, част 3
Кратка завършеност (Следва продължение...)
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
Благодаря ти...
За градския транспорт - с любов
Винаги съм се чудил... А бе, не точно винаги, но в последните няколко години се чудя защо продуцентите трошат маса пари да снимат „Сървайвър” в разни екзотични места на края на географията, като спокойно могат да направят това в градския транспорт на София. Това е мяс ...
Домашното...
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за ма ...
Една закъсняла любов в края на лятото
Краят на август. Не, не на император Август от Римската империя, а на месец август, кръстен на негово име. Слънцето напича като през гигантска лупа, носена от шпионски спътник в орбита около Земята.
Гледах през прозореца и говорех с един доставчик, който бе много нахален и нагъл и от нерви произве ...