39 861 резултата
Попътен вятър
Центърът на София
Вятърът извива песните си в сложна инструментална мелодия. Бавно се прокрадва в човешкото съзнание, оставя само спомен за изпята песен. В тишината на целия този концерт звънят камбаните на местната църква. Построена с благородна християнска цел, сега тя служи единстве ...
Центърът на София
Вятърът извива песните си в сложна инструментална мелодия. Бавно се прокрадва в човешкото съзнание, оставя само спомен за изпята песен. В тишината на целия този концерт звънят камбаните на местната църква. Построена с благородна християнска цел, сега тя служи единстве ...
881
3
Глава трета
І
Двата черни джипа влетяха в малкото градче с устрема на борческа бригада. Прозорците на къщите завибрираха в опита си да погълнат дразнещия звук на двигателите, а малкото местни жители, които бяха наизлезли на площада, подплашено ускориха крачки, сякаш току-що са се сетили, че имат мно ...
І
Двата черни джипа влетяха в малкото градче с устрема на борческа бригада. Прозорците на къщите завибрираха в опита си да погълнат дразнещия звук на двигателите, а малкото местни жители, които бяха наизлезли на площада, подплашено ускориха крачки, сякаш току-що са се сетили, че имат мно ...
1106
17
Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...
Когато допря устните си до моите, усети ...
1163
3
В изпълнение на приоритетна поръчка от Mia2442
BOAT ON THE RIVER
… Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river ...
BOAT ON THE RIVER
… Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river ...
675
5
Заболя ме зъбче. Ама боли ви казвам! И не спира. Обаче и аз инат – няма пък да ида на зъболекар. Да не съм луда! Че боли – боли, ама не чак толкова, че да ме накара да преодолея ужаса си от онова място... от оная жена... Шоуто „Страх” нищо не е – я да ги пратят и шестимата куражлии на зъболекар, да ...
1237
11
Знаеш, че искам да съм твоя.
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...
774
Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
674
2
Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...
978
3
На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
1099
14
Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...
778
2
- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...
418
Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...
1603
9
Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
1214
5
05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите ...
1717
4
Първият български мъченик умрял за християнската вяра
Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корен ...
Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корен ...
1060
6
“Аз не вярвам, че блудния син се завръща с едничката мисъл –
от дълбокия майчин скрин бащините пари да бастиса.
Не, но завръща се той, както тъмния вълк се завръща –
да изяде една гора бой, но да е в родната къща...”
(Валери Станков, варненски поет) ...
от дълбокия майчин скрин бащините пари да бастиса.
Не, но завръща се той, както тъмния вълк се завръща –
да изяде една гора бой, но да е в родната къща...”
(Валери Станков, варненски поет) ...
892
Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...
588
2
То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема, за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатом ...
999
11
Отегченият
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...
821
15
(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...
571
5
Павлето излезе от двора на хана и забърза. Спря пред дюкяна на Тома Костов. Сега вече той не продаваше деликатеси и бакалия, а велосипеди "Вандерер" и "Адлер". Той току-що беше навършил осемнадесет. Явно, беше решил, че е време да си купи един такъв. Преди да влезе в дюкяна, спря за миг. Пред него с ...
729
Днес съм луда и утре пак ще бъда, и ще те подлудя и тебе - като аромат съм. Попивам в кожата, влизам в ума, след мен остават следи – навсякъде, от аромата. Малко е сладникав, като плод, като лято и досажда, понеже е навсякъде. Взех да нагарчам, а не мога да се спра.
Ти си нещо постоянно - какво ли? ...
Ти си нещо постоянно - какво ли? ...
1589
2
3
Днес пътувах из сивите коловози на ежедневието си… Съзирах се в спомени от настоящето и търсих малко спокойствие от дългото минало-сега. Спомнях си всеки фрагмент от утре и търсих не лъч светлина, а просто сиво… Моето сиво. Онова, което ни се полага и ни се разпределя на порции за всеки ден.
Скуката ...
Скуката ...
710
Има нещо в този поглед, има нещо толкова специално в уникалното синьо на очите му. Това нещо ме кара и след толкова време да се разтепервам, да се притеснявам, да търся умишлена близост с него, разтуптява сърцето ми. Толкова време мина, а тази тръпка още я има. Не е същата, но е тук, усещам я при вс ...
1171
10
Терасата е точно над нашата.
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...
619
2
Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на ...
530
Колата рязко дръпна встрани, като изритана от пътя, предницата друсна, повлече се към мантинелата, отри хубаво цялата си дясна страна; ламарините с жалостиво ръмжене оставиха кожа по ограничителя; въртях бясно волана, кракът ми напъваше спирачния педал. Най-сетне си избра място и спря. Почти на банк ...
1572
7
Отидох в командировка. Безпрецедентен случай в моя живот – принципно гледам да се скатавам от служебни пътувания. Този път обаче с две колежки сме проявили професионализъм и саможертва и сме се навили да заминем за тридневен семинар. И, разбира се, нещата не протичат съвсем по план, което пък в края ...
983
14
THE DREAM MACHINE
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...
1017
4
Краят на лятото
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...
1307
За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...
737
Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...
1346
52
Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...
642
4
Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
773
Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купонът е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...
1091
1
8
Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...
1131
14
Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...
614
Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...
843
5
Нервен като мене, не може да си намери място. Мести се от стол на стол, от канапето на леглото. И него, горкия, нещо го мъчи - и той си има свои проблеми. Глезен до безумие. Свикнал да спи в чисти чаршафи. Не ляга, преди грижовно да си измие козинката.
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...
584
В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...
703
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
