- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...
ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...
ЕДИН ЛЕТОПИС ЗА КРИЗАТА, ПРОЧЕТЕН В CHITANKA-ТА
„Трябва да взема спешни антикризисни мерки – рече си Яхве. – Не стига, че ония грешници долу злоупотребиха с повелята ми да се плодят и разсипаха ресурсите на обетованата земя, ами и поради беднотията се навъдиха стада пирати, че и разни независими про ...
Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...
Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала пред ...
Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...
Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо ...
10 неща, които изкарват мъжете от душевно равновесие
Теоретично мъжете са силния пол. Но на практика те отдавна не са толкова силен пол, колкото са били или им се иска да бъдат. Иначе нямаше да ги има тези най- малко 10 неща, които могат да изкарат един мъж от душевно равновесие...
Първо нещо: БЕРБАТОВ ИЗПУСКА ДУЗПА, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГЛЕДА ВСЕ ТАКА МЕ ...
Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на м ...
Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...
Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...
Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...
С бавна, уморена стъпка се приближи до прозореца. Пак валеше. Остана загледана в сивотата навън пропита във всеки един клон и керемида; с невиждащи очи и хлипащо сърце.Остави влагата да проникне до дробовете и и да се настани необезпокоявана там; остави падащата мъгла да замъгли погледа и. Но сърцет ...
Не мислех, а по-скоро усещах как потъвам под повърхността на събитията между две крайности - вакумирани във времето... Зад мен имаше позната неизвестност, а пред мен просто светлосенки от щрихи - леко загатнати, избивайки като симпатично мастило върху белите страници...
Мислех, че всичко се случва т ...
Дезертьорите на Фредрас
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...
Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към учил ...
Сантиния отвъд мъдростта
- Шейн, не знам дали някой ти го е казвал, но си изключително глупав. Уби още един без да го разпиташ като хората. Не оставяй гнева ти да те води напред. Осъзнай се! От колко време не си бил истински спокоен?
В мрачното подземие двама мъже с тъмносини роби сваляха един труп ...
Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външе ...
ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...
Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!
- Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да ...
Ако някой ден при теб дойде човек, който никога преди не си познавал, никога преди не си виждал. Ако този човек открадне мечтите и завладее света ти, ако точно той те подмами и ти покаже колко красив може да е света и те отведе по пътеката на сляпата думичка обич и любов. Ако този човек, който вече ...
Обичай ме днес, моля те, не го отлагай. Бъди с мен сега, дори и после да се мразя за времето, прекарано с теб. Бъди този, за когото ще мечтая, този, за когото ще се усмихвам денем и ще плача нощем. Стой до мен, дори и допирът на кожата ти да ме изгаря. Не си отивай, не го прави, дори когато виждаш, ...
Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съ ...
- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо т ...
ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
1. МАЙЧИНА СЪЛЗА
-Знаете ли, имам идея!-говоря аз на купчината тетрадки, в които запечатвам мислите си от десет години в Испания.-Ще споделя някои неща от вас с читателите на ,,Откровения“!
Дневникът ми скача като ужилен:
- Не го прави! Ще те сметнат за луда, щом прочетат, че разго ...
Когато адът се стовари над главата ми...
Бях поставена пред дилема. Трябваше да взема най-важното решение в живота си, а нямах идея какво да правя. Нямах право на съвет от когото и да било, защото тогава изборът нямаше да бъде мой. Трудно е да мислиш, когато пистолетът е опрян в главата ти... имаш п ...
Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...
- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...
Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
Не е лесно да го откриеш. С месеци може да се луташ из горите с пушка в ръце, да отстрелваш менте елени и да кълнеш. Запомнете: най-важното е вече да има големи рога. Големи, дълги, много разклонени рога... Това значи, че вашият елен вече е претръпнал към превратностите на живота и колкото по–големи ...
Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...
Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...
Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...
Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...
Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...
Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...