Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Щастлива маска

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...

petka-spagetka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 5

Приказките на моя баща - втора част

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...

SARNE42

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 2

Първата целувка

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...

ivliter

Проза » Разкази

1.4K

Небрежен

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...

Hellfire

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Страната на мечтите

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 1 1

Син понеделник

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...

Vyrtina

Проза

1.8K 10

Опити за размисъл

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...

popolo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 6

Отново

Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми? ...

Mmishety

Проза » Други

1.4K 2

Безсъдържателно съществуване

"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

А някъде птиците виеха гнезда... (4)

4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...

Rondissima

Проза » Разкази

1.4K 3

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа

XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 16

Сълзи от радост и смях(3))

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...

Enena

Проза » Хумористична

2.2K 18

из "Заблуденото царство"

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

А някъде птиците виеха гнезда... (3)

3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...

Rondissima

Проза » Разкази

1.5K 6

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение)

Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...

jointmania4ka

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Във властта на морето - 2 част

Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...

tonkatabg

Проза » Повести и романи

1.4K

Рок енд рол китарни дуели

Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...

duffmckagan

Проза » Други

1.7K 1

Нощ за трима

НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...

ivliter

Проза » Разкази

1.2K 1

Иванка от Клондайк 3

Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...

gudman

Проза » Разкази

1.2K 1 3

Не е лесно да живееш

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...

unique-beiiby

Проза » Други

1.5K 1 5

Научих

Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...

lonelyworld

Проза

1K 5

Разговор

Тя и той:
- Мъдрец!
- Глупачка!

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Осъзнаване - 12 от втора част на романа

XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.1K 5

И дяволът знае да обича

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.8K 11

Наздраве за шастливите...

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...

Passion-26

Проза » Други

850

Още от "Лагерът"

- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...

Bersek

Проза » Разкази

875

Далечните тъмни полета

О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...

michael

Проза » Повести и романи

1.5K 4

Сепия

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.6K 16

Секунда

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 7

Тази нощ ме обичаше

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...

kopele

Проза » Писма

1.8K 11

Ех... само ако знаеш!

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

Aleks-Green

Проза » Други

2.4K 8

Просто сянка

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...

albaJ

Проза » Други

1.3K 4

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

latinka

Проза » Други

1K

Татко - това звучи гордо!

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...

duffmckagan

Проза » Други

1K 4

Следи

Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...

faith

Проза » Разкази

1.6K 3

Някак си...!!

*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Шах!... И мат!!!

Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...

Passion-26

Проза » Други

1.1K 3

А някъде птиците виеха гнезда...(2)

2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...

Rondissima

Проза » Разкази

1.5K 9

Старият селски двор

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...

gudman

Проза » Разкази

1.7K 8

Водка

Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...

faith

Проза » Разкази

1.5K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Щастлива маска

Приказките на моя баща - втора част

Първата целувка

Небрежен

Страната на мечтите

Син понеделник

Опити за размисъл

Отново

Безсъдържателно съществуване

А някъде птиците виеха гнезда... (4)

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа

Сълзи от радост и смях(3))

из "Заблуденото царство"

А някъде птиците виеха гнезда... (3)

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение)

Във властта на морето - 2 част

Рок енд рол китарни дуели

Нощ за трима

Иванка от Клондайк 3

Не е лесно да живееш

Научих

Разговор

Осъзнаване - 12 от втора част на романа

И дяволът знае да обича

Наздраве за шастливите...

Още от "Лагерът"

Далечните тъмни полета

Сепия

Секунда

Тази нощ ме обичаше

Ех... само ако знаеш!

Просто сянка

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв

Татко - това звучи гордо!

Следи

Някак си...!!

Шах!... И мат!!!

А някъде птиците виеха гнезда...(2)

Старият селски двор

Водка

Опашка