39 862 резултата
Не чети, ако си млад!
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
  615 
Това се случва всеки ден. Точно когато вече съм приспал дъщеря ми за следобеден сън. Точно в сюблимния миг, в който тя бавно, плавно затваря натежали клепачи, след като е изслушала целия ми репертоар от детски песнички в продължение на час. Точно в този миг на крехко равновесие, в който везните на у ...
  1089 
Защо са казали -
всяка жаба да си знае гьола?
Аз пък искам - моят гьол да си знае жабата.
И... съм решила
да ме запомнят всички - ...
  625 
КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ
Всички бяха на софрата. Но Кольо де ли беше в този момент? Бъдни вечер е. Тази сутрин чана Пена и Керана станаха рано. Чана Пена приготви нощвите и замеси тестото. То плющеше под ръцете и и издаваше звук, който галеше ухото.
Кокошките на двора разпериха перушина. Перестият петел оби ...
  531 
- Всеки крие нещо - каза един път Кух Че Реп. - Нали?
- Щом ги влече... - разсеяно се почеса по носа Ко Та Рак.
...
- Всеки крие нещо - каза един друг път премъдрият. - Нали?
- Няма лошо - кимна Но Щен Вълк. - Нали? ...
  575 
НА СВИЖДАНЕ
Стоя и чакам да се запиша за свиждане в затвора. Моят племенник се хвана с тая пуста дрога. Сгащили го на гарата и сега е на топло. Депутатите толерират продажбата на наркотици. Държавата вместо да ги вкара затвора - лови дребните риби, а те милите са за лечение. На кой ще се занимава с ...
  1231 
Не знаех, че нощите могат да са толкова дълги. Не и с нея.
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...
  883 
Нощта бе дълга и зловещо мрачна. Ейнджъл лежеше в студеното легло и неспокойно се въртеше. Стрелките на часовника отдавна бяха преминали дванадесетия час, но малкото момиче не можеше да заспи. Бе на около десет години, с млечно бяла кожа, дълги тъмни коси и смразяващи кръвта зелени очи - колкото кра ...
  642 
Ангел седеше на ръба на моста, облегнат на парапета от външната му страна. Бе провесил краката си надолу към водата, която в края на канала се сливаше с морето. Свечеряваше се, бе края на август и Варна беше сравнително топла и приветлива. Уличните лампи светнаха преди минути. Надя забави крачка, ко ...
  1686 
СИРОМАШКО ЗЛАТО
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...
  612 
Беше тъмна нощ. Необичайно тъмна за сезона, в който бяхме. Улиците бяха пусти, виждаха се само няколко измършавели и изгладнели кучета. Може би на хората не им се нравеше застудяващия климат и се бяха прибрали в домовете си. Но, всъщност, на улицата имаше човек. Да. Точно там, до онова изсъхнало и п ...
  668 
Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...
  2375 
Спомням си, че когато бях малка, имах един строг учител по рисуване, който не позволяваше на мен, както и на всички други деца, на които преподаваше, да оставят празни, незапълнени места по белия лист. Тогава си мислех, че на този тиранин на малолетни просто му хлопа дъската. За какво служи бялото, ...
  729 
10 октомври - проливен дъжд и мъгла. В 22 часа се получи заповед отрядът да се завърне в Т. Сейменъ. Там имаше голям наплив на опълченци, както се съобщи, че в 7, 30 часа ще се формира 4-та армия.
На 12 октомври се получи официална заповед: "Днес Лозенград падна." След това всички бяха събрани. Отсл ...
  584 
Независимост за България
Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската и ...
  674 
- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
  1065 
Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
  1297 
Спиридон беше млад, мускулест мъж с квадратна, масивна челюст и малко чело. По-близкото съприкосновение с него издаваше редки контакти със сапун и вода, но тестостеронът му беше в повече и това караше изключително изискани дами да го желаят толкова силно, че да се изчервяват от собствените си мисли. ...
  758  14 
Глава единадесета
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренира ...
  745 
Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в ...
  1560 
Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...
  3248  41 
1.
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани б ...
  958 
Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
  711 
РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
  1585 
Здравей, Любов, това съм аз... Чуваш ли сладката песен, която пея? Написах я сама за тебе, за да се върнеш, да дойдеш и да стоплиш очите ми... Последвай ме, Любов, до скоро бяхме заедно, и скоро пак ще бъдем, ако ме намериш, защото аз нямам силата да те потърся... Ела със мен, Любов, стой до мен под ...
  1207 
Пътят ти начертан е, защо не го следваш? Защо все назад гледаш? Защо дириш онези красиви химери от миналото? Не можеш да се върнеш там, сред розовите градини на светлото детство и безгрижната младост. Глупако, недей вехна по онези очи, дето смущават съня ти нощем. Спри да дириш нежните ръце на онзи ...
  772 
Бях добра и исках и ти да бъдеш с мен.
Бях търпелива, но ти беше повече от мен.
Обичах твоя глас, твоя допир.
Обичах начина, по който ме наричаше.
Обичах да бъда с теб дори, когато си зъл. ...
  644 
Готическа проза
За мен готиката не се изразява в черните дрехи, множеството обици и слушането на метъл. За мен готиката е тишината на нощта - едновременно тайнствена и успокояваща. Готиката е онзи огън в сърцето. Огънят, който те изгаря и те кара да се чувстваш силен и зависим през цялото време. Кра ...
  792 
***
Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек? (или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези романтично-драматични филми, превзели интернет-простр ...
  713 
Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
  4854 
ФРОНТОВИЯТ КОРДОН
3 октомври - в 22,30 часа. В лагера дойде автомобил при началника на управлението, генерал Рачо Петров и даде на командира на полка телеграма.
- Първо отделение, с полковник Галунски, ще потегли с трена - завърши Рачо Петров.
Нощта бе тъмна, пътят развален. На гарата нямаше фенери, ...
  800 
Късна среща
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...
  825 
ПРЕЗ РОДОПИТЕ
Влакът напусна Асеновград. Отзад останаха накацалите по високите ридове параклиси – бели птици пред полет. Долу река Чая виеше змийското си тяло под платаните и загладените от водата камъни. А после се разстилаше като голямо огледало, там се отразяваше околната природа. Зеленият пастел ...
  837 
Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...
  1165 
Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...
  665 
Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...
  768 
Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...
  1541 
Нощна интерлюдия
(из фентъзи-романа „Повелителят на Гардероба”*)
В пет сутринта изглеждаше, че градът спи. Разбира се, Сашо отлично съзнаваше, че това е само привидност. Както и всичко останало. Беше му го обяснил Трикстерът Пешо още първата вечер. Но онова, което бе чул тогава, кой знае защо не се ...
  575 
ПИСМО ЗА НИКЪДЕ
Пиша без получател, защото получателят го няма. Просто замина в неизвестността.
Събудих се. Тъмна, студена и самотна нощ навън. Само време за мрачни мисли, защото съм съвсем сама и причината да ми е гадно е проста. Няма те. Отиде си... е, каза няколко любезни думи, че ще се обадиш по ...
  875 
- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
  646 
Предложения
: ??:??