Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Човекът от бялата стая

(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...

radi.

Проза » Разкази

1.1K 13

Носталгия

НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...

ivliter

Проза » Разкази

1.2K 1

Каляска за милейди - край

Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...

ananel

Проза » Разкази

1.6K 9

Брада

БРАДА
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...

remer

Проза

1.4K 1

Мило мое момче

Мило мое момче,
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...

Sw3eTyTo

Проза » Писма

4.1K 2

По пътя си...

Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...

up-1-level

Проза » Разкази

1.2K

Старецът и момчето

Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени. Но устремени нагоре. И когато му оставаха последните ...

lubara

Проза » Разкази

969 7

Великата битка при прохода "Средна врата"

Много битки е преживяло човечеството в своята многохилядна кървава история. Някои велики, други позорни. Някои с много жертви, други проведени без да се пролее нито една капка кръв. Някои, за които споменът се е предавал през много поколения и други, които са били забравени отдавна. Много велики вои ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1K

Ваканция в Улцин-4

И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...

670301

Проза » Други

921 1

Amores@yahoo.es(май)

%
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си откри ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.5K 7

Един декар небе

ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...

ivliter

Проза » Разкази

1.2K 5

Под черешата

ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...

ivliter

Проза » Разкази

944 1

18+ Бъгави Богове част 1

Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всич ...

MarkZlatomirov

Проза » Хумористична

1.7K

Понякога

Понякога чувствам празнотата,
понякога надеждата.
Понякога чувствам безсилието,
понякога решителността.
Понякога чувствам, че съм на прав път, ...

sorris0

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

958

Каляска за милейди- част 1

Каляска за милейди
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...

ananel

Проза » Разкази

1.5K 7

Продължение от книгата

Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. ...

mari45

Проза » Повести и романи

847 1

Етажна собственост

- Къде ходиш ма, Петрано?
- Ох, Спасимиро, Спасимирооо, как съм го закъсала с левия крак, ако знаеш...
- Хм, е, толкова ли? Та снощи да те няма, така се притесних...
- Що, ма?
- Е що, що... Събрание на входа, а тебе те нема и аз си помислих, че си капитулирала... мани, мани. Ще ходя при Стана да ми ...

Mimi1001

Проза » Хумористична

1.7K 6

Ред в хаоса

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...

ivliter

Проза » Разкази

1.1K 1

Българска профанност

Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те ням ...

LordZombie

Проза » Разкази

1.5K 2

I want to break free

I WANT TO BREAK FREE
(“OLDIES” BONUS TRACK 4)
…I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies ...

remer

Проза

1.2K 1

Ваканция в Улцин-3

"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слън ...

670301

Проза » Други

1.2K 2

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта.I.II.

Когато небето реши да възложи на някого някаква мисия,
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...

valesion

Проза » Други

1.1K 1

Amores@yahoo.es(II април)

АПРИЛ
І
%
Гледам снимките, които ти е изпратил твоя невидян още красавец Антонио и се смея с глас. Дивите зайци са много сладки! Същите са, като нашите, българските! Интересно, как ли са прелетели океана?
О, да! Със сигурност ще му изгризкат бегониите! Предай му от мен много поздрави и един ценен съ ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.3K 10

Само мой

Само мой
Харесвам те! Не!
Не просто те харесвам, аз те Обичам!
Обичам, когато се настаня удобно върху теб!
Да усещам меката ти кожа под мен! ...

jointmania4ka

Проза » Хумористична

1.6K 3

Безцветно изложение

Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...

plami-6

Проза » Разкази

1.1K 12

Amores@yahoo.es( I marzo)

ПЪРВА ЧАСТ
“В Индия има едно понятие”Йога на отчаянието”, пробив към по-висше осъзнаване в следствие на толкова затруднено положение,че душата просто няма друг път на действие”
Дийпак Чопра
МАРТ
І ...

bojilova1

Проза

2K 9

Наблюдателите отвъд Мрака (Плейнхилс)

Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...

MarkZlatomirov

Проза » Други

1.4K 3

Миниатюри

Как искам в бъдещето да погледна,
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...

sanibani

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Неизплакани сълзи

Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...

spring_girl91

Проза » Други

1.3K

Лично

Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...

Rasha

Проза

1.6K 3

* * *

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...

minonka

Проза » Други

1.1K

Продължение от книгата

Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...

mari45

Проза » Повести и романи

888 1

Колко е часа или колко е часът?!

Колко е часа или колко е часът?!
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...

svetlanal

Проза » Хумористична

19.7K 1 48

Най-безгрешният човек (Малки дяволски истории)

Имаше един човек, който беше много праведен. Той се опитваше да живее според свои си закони, но спазваше стриктно принципите си и се беше опитал да изгради една действаща система от правила. Той беше роб на правдата и справедливостта и искаше да накара всички други хора по света да живеят като него. ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.2K

Ваканция в Улцин-2

Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...

670301

Проза » Други

1.5K 1

Кафене (гледната точка на бармана)

КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...

remer

Проза » Разкази

1.5K 5

Подслушан разговор

ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...

ivliter

Проза » Разкази

1.1K 2

Само да имаше знак!

На 28 поглеждам назад и учудено осъзнавам, че няма никой след мен, значи не бягам. Все бързам за някъде и, когато се спра, все не съм там, където искам. Щастието ... щастието просто си мени адреса. И изглежда аз все попадам на някой от вече бившите му. Бих продължила решително, но не мога. Оглеждам ...

Alkate

Проза » Други

1.5K 1

Бялото сако

Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...

Довереница

Проза » Разкази

2.7K 2 21

Пролет / Есен

Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетнот ...

Svilennv

Проза » Други

1.6K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Човекът от бялата стая

Носталгия

Каляска за милейди - край

Брада

Мило мое момче

По пътя си...

Старецът и момчето

Великата битка при прохода "Средна врата"

Ваканция в Улцин-4

Amores@yahoo.es(май)

Един декар небе

Под черешата

18+ Бъгави Богове част 1

Понякога

Каляска за милейди- част 1

Продължение от книгата

Етажна собственост

Ред в хаоса

Българска профанност

I want to break free

Ваканция в Улцин-3

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта.I.II.

Amores@yahoo.es(II април)

Само мой

Безцветно изложение

Amores@yahoo.es( I marzo)

Наблюдателите отвъд Мрака (Плейнхилс)

Миниатюри

Неизплакани сълзи

Лично

* * *

Продължение от книгата

Колко е часа или колко е часът?!

Най-безгрешният човек (Малки дяволски истории)

Ваканция в Улцин-2

Кафене (гледната точка на бармана)

Подслушан разговор

Само да имаше знак!

Бялото сако

Пролет / Есен

Опашка