Ето я - бившата хубавица, бивша купонджиийка и романтичка!
Наедряла в ханша, стиснала зъби, търка ли търка ваната в банята.
Ето я - бивша бунтарка, от всички различната...
Нещо се случи с нея... Какво? Ето какво! Сбъдна мечтите си!
И сега търка ли търка ваната в банята... ...
Знаеш ли какво е да изчезне живецът ти?
Кожата да се доизносва засукано на костите ти?!
Докато гордо крачиш през простотата
на нищетата в ежедневието си!
Знаеш ли какво носи надеждата? ...
Двамата разглеждаха картините и Алекс все повече се убеждаваше, че тя е много талантлив художник! Но защо още не я бяха забелязали?
- Сам, тя е невероятна! И ми е чудно защо още няма успех, какъвто заслужава???
- Ами... честно да ти кажа и аз не зная. Поканите са разпратени на много известни хора - ...
Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не про ...
Април, 2008 г., някъде край София.
Димитър Караиванов (Митака) работи като бригадир в “Еврокомфорт” ООД вече втора година. Фирмата изпълнява общински поръчки като подизпълнител, има и някои други незначителни обекти.
По тази поръчка вече втори месец работеха на високи обороти – спешно се отваряше но ...
Обичам разходките в парка рано сутрин. Особено през зимата. Стъпките скърцат в прясно навалелия сняг, но вместо да разбъркат, подреждат пъзела в главата ми. Красиво е и чисто. Белият цвят заявява гръмогласно, че има и друг свят – толкова различен от сегашния, че ти е трудно да го осмислиш.
Тишината, ...
МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и разбуждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгавата зора. Под клепачите ù ощ ...
Всяка от тези къщи може да е моята. Имам правдива история за всяка от тях. От този прозорец изскачах като малък, нощем, когато баба ми мислеше, че спях. Играех на пръчки с момчетата от селото. Трябваше да е нощ, за да се скриваме; за да скриваме черните си колене, черните си ръце, черните си лица, б ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XIX. (роман)
Прибирам се нагоре към общежитието, мислейки върху думите на Учителя: Лесно е да се каже: Пусни егото, но невъзможно да се осъществи. Трябва прозрение. Без озарение или прозрение всичко ще бъде формално, безсъдържателно действие, безжизнен ритуал. Лишена от мисъл външна проява. Минавайки покрай кино ...
Първи учебен ден. Спомените ме връщат назад в детството.
Бях малка, ама много малка съм била, защото вместо – училище, казвах- чувижте.Пак е логично име, нали? Чу - вижте? И така исках да ходя на това - чувижте, че винаги мъкнех един буквар. Е, не целия, а само корицата му.
Стигах, повдигната на пръ ...
Дневникът на едно излекуване – част 2
5
Други такива пристъпи съм имала на два-три пъти при опити за групови медитации – винаги в момента на отпускането и все същите - силно спастично повдигане с усещането, че не ми стига въздух , разтреперване и гореща вълна към главата, толкова силна, че очаквам д ...
Преобразяване
И днешният ден бе тъмен и мрачен
като повечето в живота ми.
Любов – това чувство вече не ми е познато,
защото сега то е заменено с омраза и презрение, ...
Дневникът на едно излекуване – част 1
1
Кое първо натисна бутона?
Дали не беше еретичният смесен еликсир, който ми приготвиха в един кабинет по алтернативна медицина ? ( Еретичен, не еротичен. Еротика в случая, уви, няма). Подходих към идеята да го пия по- скоро с изследователски интерес. Пък и ми с ...
Чудовище... огромни очи, вперени в мен, пронизват цялото ми същество и от време на време затръшват гигантските си мазни клепачи, за да се навлажнят. Миризма на застояло и тиня гложди всяка от порите на лицето ми и ги пълни с лепкава слуз, прозрачна течност залива пръстите на краката ми и усещам непр ...
От една седмица в окото ми се настани цвете. Необичайно е, трябва да свикна с промяната. Когато се погледна в огледалото, не го забелязвам. Но когато притворя другото око, цветето започва да ми се усмихва.
Понякога е синя фрезия, каквато подарих на жена си при първата ни среща, да бъде в тон с цвета ...
Сенна хрема
Тръся спешно палатка за двама поне. Обещал съм я на една позната, може и да я знаете, певицата Пинк от Щатите. Онзи ден ми се обади, искала да си купи вила на "Златни пясъци”. Вика ми:
- Ако имаш време, ще мина да се видим и да ме заведеш, някоя офертичка по морето да видим. Писна ми - в ...
С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за ...
ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на своята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...
Колко е хубаво да срещнеш любовта. Да я почувстваш близо до себе си. Отново да те обгърнат двете ръце, които си чакал толкова много време. Но в момента, в който това започва, моментът, в който идва началото на приказката, ти се колебаеш дали трябва да направиш онова, за което сърцето ти мечтае, от м ...
Аз.... Аз съм себе си? Една единица като всички други, която не може да не бъде себе си. Какво съм аз, човек ли, или просто един призрак, затворен в черупката на човек? Не знам, няма и да разбера.
Талант... Какво е талант, умение, различно от другите, или просто една лудост? Талант ли е да те пресле ...
Белоснежната ми ръка сграбчила малко късче от живота
Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха толкова бързо, ...
Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. ...
Принцесата и синьото топче
Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога ...
Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...
От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...
-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...
Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...
Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...
Тя е дете с мечти и с очи, изпълнени с надежда...
Тя е дете с богата душа, изпълнена с живот...
Тя е силна, бореща се срещу ураганния вятър, който се опитва да я повали...
Тя е усмихната, усмихната като слънцето...
Тя, тя е малката обич продавачка, но не... всъщост тя не иска нито пари, ...
КРАЯТ НА ЕДНА ВОЙНА
Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата
маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,
мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!
Май планираха атака срещу своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там. ...
Линк към първа част от предисторията:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
Огънят гореше и караше дървата да пукат. Двамата се загледаха в него. Той бавно отмести поглед. Тя бе толкова красива... Какво ставаше с него? До сега не е изпитвал подобно нещо!
- Знаеш ли... на светлината на огъня изглеждаш невероятно красива! Очите ти са толкова топли... косата ти блести... а кож ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XVIII. (роман)
Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се п ...
Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...
КРАЯТ НА ПРОКЛЯТИЕТО
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...
Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...