Проза и разкази от съвременни български писатели
Борчето
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове. Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издигаме високо, вис ...
Хапче против сянка
Никой не мисли за собствената си сянка, за това каква е, къде е, кога идва, кога си тръгва. Сянката е едно от нещата, ...
Милиард хоризонти след края на света
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...
Клиника за влюбени "Авлига" - 3
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцк ...
Въпросът ми е прост: Обичаш ли ме???
(На Иг.)
И мълчат телефоните ни… И забравихме гласовете си… Забравихме и себе си някъде по пътя да избягаме един от друг… Аз исках да избягам от това, че теб те няма, а вместо това отчайващо те търся на мястото, където за последно те видях… И думите не стигат да ...
Ден за щастие
Нещата са еднакви. Театърът беше за Мина "светая светих", той смяташе дома за свещен.
Обичат да се излежават до късно. ТОЙ обича да я прегръща дълго и топло, иска я дълго в леглот ...
Строителят и Дяволът (Малки дяволски истории)
Оранжеви пъзели, гумени майки и други работи
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна... ...
Искам да разкажа
Той я срещнал случайно в изгубеното време и с неловки думи. Били в света, ...
Самота
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...
Отшелникът
- Да, благодаря - с благодарност приех бистрата течност и с наслада отпих, все пак пътят дотук горе си бе бая дългичък. - Хъм! - замислено изсумтях, защото усетих някакъв непознат примес във водата. - Какво имаше вътре?
- Ще разбере ...
Старият бор
Чувстваше се стар. Клоните му тежаха и той се огъваше при най-малкия повей на вятъра. Чувстваше се ненужен.
Загле ...
Продължение от книгата
2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си:
3 проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4 който е неразумен, да свърши тука. И на малоумните тя каза:
5 дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила: ...
Имането
- Сигурно, щом е скрито толкова добре, та никой до днес не го е намерил – клатеше глава друг.
- Чувал съм за него още от дядо си, пък той го знаел от своя баща. В двора на ...
Клиника за влюбени "Авлига"-2
Мирисът
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладо ...
Посланието на чичо
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...
Извънземните
Жега в Мадрид(5)
ДЕЛЯН
Бай Димо вдигна чашата, пълна догоре с ледена Mahou и се усмихна широко над отрупаната с чинии масичка:
— Хайде, наздраве, моето момче!
— Наздраве, Бай Димо! ...
Интересни новини от света...без у нас
Те твърдят, че не съществува съвършено престъпление и убийство без улики и макар че убийството е само по себе си ужасен акт, някои случаи са тол ...
Краят на проклятието(7)
Иван започна всяка нощ да сънува, че лети. Понасяше се на невидимите си криле през дъжда и падаше. Събуждаше се и мислеше, че сънят е малка смърт. Тъжеше, когато „ смъртта” беше хубава и свършваше, и се радваше, когато бе мъчителна и се е събудил.
Дамян и Христина стояха до късно с него ...
Любовница
Моята малка русалка-3 част
-Почивай, не говори! - той кимна в знак на съгласие. Тя стана да приготви закуска. Справи се бързичко и тъкмо постави подноса на масичката до дивана, на вратата се позвъни.
Лекарката бе висока, стройна, с елегантна походка и разкошна ч ...
Прокълната
Отново си тук!
Защо?
Не виждаш ли, че мястото ти не е тук?
Това е домът на прокълнатите! ...
Преса
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...
Нощно дежурство
Клането на прасе
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните празници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...
* * *
Изходът или възхвала на Златния храм - XV. (роман)
Сираци - 2 част
Денят беше петък и за Мая щеше да е специален. Специален ...
Случайности
Океанът бучеше черен и прииждаше на талази, като поглъщаше всичко, което се изпречваше на пътя му. Вечерта беше тъмна, луната - скрита зад облаци, а звездите проблясваха от време на време. Плажът бавно се покриваше с вода, защото приливът настъпваше.
В далечината се виждаха светлините на ...
Клиника за влюбени "Авлига"
В 8 часа без 10 минути сутринта телефонът в сестринската стая иззвъня продължително – външна линия. Старша медицинска сестра Фръцкова го погледна с досада, точно в този момент слагаше червило върху нацупените си устенца, а очакваше всеки момент Д-р Чародейски да я извика ...
Две-три писма, а толкова доброта
Не, това не ми го пише някой млад и много красив мъж. Съвсем не! Това ми го пише една колежка от сайта, с която си пишем от известно време. Опознава ...
Илюзия
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...
Децата на изгрева
Пролетта се пукна
Баща
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия летен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на замисления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...
Краят на проклятието(6)
- Не е ли време за сън? – Гушна се тя в Иван. Утре ще ставаме рано. Хайд ...