39 914 резултата
Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...
965
12
ИЗБОРИТЕ
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...
679
2
Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...
969
3
2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...
1314
12
- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобн ...
834
6
Милко беше буден отдавна, но се излежаваше. Чувстваше се отмалял и с мътна глава от снощното пиене. Рязко се изправи и седна отстрани на леглото, задъхан от скока на сърцето си. Около минута гледа тъпо и унило в една точка, някъде надолу и вляво. Погледът му падна и той видя мравки, щъкащи усърдно п ...
696
Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...
702
10
Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...
800
8
Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...
624
7
СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...
714
1
РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...
798
3
Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...
737
1
Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и т ...
679
1
Залез
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
710
1
~Глава трета~
Обещание
Шана се размърда леко и се разбуди, но продължи да стои със затворени очи. Усещаше лъчите на слънцето върху лицето си, нежния повей на ветреца през отворения прозорец, а до слуха ù долитаха някакви далечни гласове, говорещи сякаш през хиляди затворени врати. Не разбираше думит ...
Обещание
Шана се размърда леко и се разбуди, но продължи да стои със затворени очи. Усещаше лъчите на слънцето върху лицето си, нежния повей на ветреца през отворения прозорец, а до слуха ù долитаха някакви далечни гласове, говорещи сякаш през хиляди затворени врати. Не разбираше думит ...
560
Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се ...
907
10
"Нужна е само минута, за да се увлечеш по някого... Един час, за да го харесаш... Един ден, за да се влюбиш в него... И цял един живот, за да го забравиш след това"
1.
Силите на Филип бяха на привършване....
Усещаше студената пот по цялото си напрегнато тяло, не успяваше да контролира мислите си, съ ...
1.
Силите на Филип бяха на привършване....
Усещаше студената пот по цялото си напрегнато тяло, не успяваше да контролира мислите си, съ ...
970
6
МУЧО
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо пр ...
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо пр ...
855
7
37.
Изкарах остатъка от деня, образно казано, в пост и молитва, а реално погледнато – без пости, но с постоянни горещи молби към Йохан и останалите “Не правете нищо, не правете нищо, не правете нищо...”. Обета за мълчание си го спазвах стриктно... но хайде стига манастирски метафори. Сърбежът по кит ...
Изкарах остатъка от деня, образно казано, в пост и молитва, а реално погледнато – без пости, но с постоянни горещи молби към Йохан и останалите “Не правете нищо, не правете нищо, не правете нищо...”. Обета за мълчание си го спазвах стриктно... но хайде стига манастирски метафори. Сърбежът по кит ...
617
2
Къде са хората, които ме съдиха? Къде са хората, които ме мразеха? Къде са хората, които ме унижаваха?
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...
883
6
Каква роля играят парите в нашия живот? Ролята на безразлични хартиени господари, диктуващи живота на хората.
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
955
1
2
Агенцията ми за запознанства "Клеопатра" едва креташе. Въпреки името, клиентелата бе от застаряващи моми и вече оплешивели ергени. В този петъчен следобед една муха уморено се блъскаше в стъклото на единствения прозорец и нарушаваше тишината в стаята. Скрит зад купчината папки, тихо дремех, унесен о ...
1502
8
Случи се точно преди 10 години. Тъкмо се беше разделила с приятеля си и вечерта не обещаваше нищо по-различно от други вечери – сама в къщи, пред телевизора, с купа салата или пуканки. Вече сменяше каналите в търсене на поредната драма, която да й покаже, че не е единствената нещастна в любовта. Щеш ...
676
14
А може би не искам да вървя напред и всичко да бъде тъй малко и просто - само аз и ти и всички останали, които представляват нищото. И да сме тъй независими в уединението на двустранния ненаписан пакт; и да ни е тъй вятърно безгрижието на студентските шибано скучни години... И да сме така безмилостн ...
793
1
След като наблюдава известно време как нощната пеперуда безумно се блъска в газената лампа, Ко Та Рак си помисли:
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...
503
2
СВЕТЛИНА В ПРОЗОРЕЦА
* * *
Змей спи под камък у Невенини дворове. Невена мама думаше:
Денем я с цветя посреща, - Ой, мале, мила майчице,
нощем и в стая долита. не ми е момче сираче, ...
* * *
Змей спи под камък у Невенини дворове. Невена мама думаше:
Денем я с цветя посреща, - Ой, мале, мила майчице,
нощем и в стая долита. не ми е момче сираче, ...
744
3
К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
974
1
... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...
793
16
Утро
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отв ...
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отв ...
1454
8
Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...
2075
35
Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...
1407
59
Мразеше да става в шест, особено след като си е легнал в два часа. Хапна набързо и излезе. Вървеше подтиснат към спирката и мислеше за снощната Игра, която беше прекъснал на толкова интересно място. Видя как автобуса спря, прие пътниците си и потегли. Можеше да го хване, ако се бе затичал, но го дом ...
491
1
Очите й бяха затворени. Една сълза пълзеше по лицето й, бързайки да опари сърцето й. Отново... Отново стоеше сама, изгубена в спомени. Желязната лейди с чупливо сърце. Ах, извинете – то бе на парчета отдавна. Той го счупи и избяга. И тя се мъчеше да избяга – от себе си. Защо слуша тази песен? Защо е ...
820
5
Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...
1025
2
-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от ...
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от ...
2258
28
Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...
886
3
В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...
843
11
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
653
2
ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...
1080
15
ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...
736
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
