Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Mонологът ми

Самогъзник съм била. Каза ми го и затвори вратата. Не отговорих. Нямаше смисъл дори да се опитвам да хабя думите си зад неговите вече изречени.
Влезе повторно и започна да крещи. Побеснял, че съм купила прясно мляко 3,6 %, а не 1%.
Крещя ми. Изля си цялата болка, цялото огорчение от това колко аз съ ...

Katia

Проза » Писма

2010-01-23T15:39:30+02:00 1.3K 1

Приказка за модерните болести

Една сутрин Дулсинея се събуди със странното усещане, че котаракът в чизми вече е скъсал с нея и никога повече няма да се върне, въпреки клетвите му за вярност. Беше си намерил друга муза и тая муза беше небезизвестната попфолк певица Надрусана. Какво да се прави, има ли място тук за вайкане?! Не и ...

pepsi1975

Проза » Хумористична

2010-01-23T15:32:33+02:00 884

Серийният женкар. Египет.

Египет
Полетяхме от Париж до Луксор, оттам ни поеха с автобус и ни закараха до величествената Нил, откъдето ни качиха на един пет звезден кораб-хотел на три етажа. Веднага проверих, че на палубата горе имаше чадъри и син басейн. Френскате група се състоеше от няколко възрастни двойки, няколко семейс ...

irendavidoff

Проза » Повести и романи

2010-01-23T15:26:02+02:00 2.1K 2

Глад

Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-01-23T15:11:10+02:00 3.2K 24

Котенцата

Котенцата бяха малки, ама съвсем малки. Обитаваха с майка си един плетен кош. От скоро излизаха навън сами. Майка им все ги съветваше:
- Играйте на слънчево място. Не се отдалечавайте. Ако трябва да се отбранявате, не забравяйте, че имате нокти. Наистина слаби, но ги имате.
И днес котетата бяха вън, ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-23T14:18:15+02:00 884

Като прах, носен от вятъра

Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...

barsi_meche

Проза » Разкази

2010-01-23T14:15:00+02:00 1.7K 3

Мокро

Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...

670301

Проза » Разкази

2010-01-23T13:38:57+02:00 832 2

Изповед

Грешки правех много, правя и сега.
Добрини исках само да правя, но в опитите лъгах, за да успея.
Колко исках да съм добър, но лош измамник станах,
за хората съм никой, доброто погребаха в мен.
Но аз съм си виновен, за кой дявол ми трябваше ...

cenitel

Проза » Други

2010-01-22T23:32:01+02:00 1.1K 3

Да се омъжиш за милионер. Първи разказ. Къщата в Хайланд Парк.

Къщата в Хайланд парк
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...

irendavidoff

Проза » Разкази

2010-01-22T23:23:07+02:00 1.7K 4

Ренета - Част втора - продължение

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Проза » Повести и романи

2010-01-22T14:24:03+02:00 805 3

Кучето... или какво се случва с ненужните

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...

paradiselost

Проза » Разкази

2010-01-22T12:26:54+02:00 1.5K 12

Специални умения

- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-22T09:42:35+02:00 781 1

Мухите

Прозорецът беше отворен. На масата имаше сложени плодове. Две мухи долетяха и кацнаха върху тях.
- Яд ме е. Много ме е яд на хората. Винаги ни гонят и убиват - каза по-голямата муха - Ще ти докажа, че ние - мухите, сме способни да им отмъстим.
- Нищо не можеш да направиш. Толкова си малка. Пък и две ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-22T09:41:23+02:00 927 1

Общинските архиви говорят - 1

(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...

micon

Проза » Хумористична

2010-01-22T09:36:23+02:00 1.7K 5

Поклон и помен за великите

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

LordZombie

Проза » Разкази

2010-01-22T09:23:27+02:00 1K

Продължение от книгата

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-01-22T09:17:19+02:00 848

Той и Аз

Тишината му се струваше по-тиха от когато и да било, в мрака проблясваха сенки на минаващите коли по улицата, обичаше да лежи и да гледа в тавана сенките на светлините от улицата. Самотата му се струваше приятна на моменти, чувстваше се самотен, въпреки че не можеше да се оплаче от липса на приятели ...

nansuela

Проза

2010-01-21T22:29:07+02:00 1.3K 3

Планината на вечния огън

Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...

kokolinna

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-21T21:28:42+02:00 1.8K 1 2

Изповед

Всъщност, никога не съм можела да изкажа всичко, което мисля, с думи... не са достатъчно красиви и силни, за да опишат начина, по който всъщност се чувствам спрямо теб. Колкото и да опитвам, винаги има какво още да кажа и да допълня и... Има толкова неща, които... могат единствено да се почувстват. ...

elisten

Проза » Писма

2010-01-21T21:12:31+02:00 1.4K 2

Безплодна история (І. Сесил)

БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...

Раш

Проза » Разкази

2010-01-21T21:10:07+02:00 1.1K

Тя!

Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...

Jigsaw

Проза » Други

2010-01-21T16:03:12+02:00 1.4K 7

Времената сигурно са полудели - 41 глава

41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-01-21T15:33:52+02:00 1.1K

Доброто старо зло

И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...

Nedostypna

Проза » Други

2010-01-21T13:36:01+02:00 1.1K 6

Сираци - 1 Част

СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...

boxitiger

Проза

2010-01-21T12:37:34+02:00 2.4K 17

Истината за живота

Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...

tatqna

Проза » Разкази

2010-01-21T12:36:29+02:00 2.2K

Ябълката

Наистина беше най-красивата сред всички набрани ябълки. И цветът ù и лъскавата ù кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-21T12:13:06+02:00 1.1K

Хората

Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо ...

cenitel

Проза » Други

2010-01-21T12:04:58+02:00 1K 2

Духът от селското гробище

Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-21T12:04:21+02:00 1.1K 2

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа

Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-01-21T11:15:32+02:00 1.1K

Блажени са верующите

Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой ар ...

mari45

Проза » Хумористична

2010-01-21T00:54:20+02:00 1.7K

Серийният женкар. Архитектът.

Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...

irendavidoff

Проза » Повести и романи

2010-01-21T00:05:53+02:00 4.1K 17

Имало едно време...

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

f_soul

Проза » Разкази

2010-01-20T23:42:58+02:00 1.1K

Братовчед ми, дядо, баба и аз

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

lubara

Проза » Разкази

2010-01-20T22:19:00+02:00 1K 8

из "Приказки от Никъде"

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-20T19:02:24+02:00 675

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман)

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-01-20T19:01:55+02:00 1.2K 1

Пряката пътека

Пряката пътека
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-01-20T18:11:26+02:00 1.2K 6

Черната птица

Двете птици кълвяха в тревата, когато долетя и кацна третата.
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-20T13:04:46+02:00 1.3K 3

Сърцето-птица

Човешкото сърце е най-светлата птица. С най-бързите и леки криле. С най-чудното топло гнездо. Къде расте онова специално дърво, където тя да го свие, няма написан отговор. Там някъде, където душата се чувства свободна и светла, където птицата лети в небето без граници. Където има обич и светлина кат ...

inakrein

Проза » Разкази

2010-01-20T12:52:46+02:00 2.2K 12

Колко бързо им минава на децата.

***
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любв ...

female_sg

Проза

2010-01-20T12:43:16+02:00 711 1

Става все по-красив, нали?

Става все по-красив, нали? Промени се пред очите ти. Преди беше малко момченце със сини очи, а сега вече е красив мъж с дълбок поглед. Но за теб винаги ще си остане същият – недостижимият, недостъпният... Аз просто се появих в живота му и ти го взех. Ти се беше борила толкова време, а аз не положих ...

Preslava

Проза » Други

2010-01-20T12:40:14+02:00 1.5K 9