Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

est deus in nobis

Има в нас Бог... Бог... той е любов и сила, и вяра, и надежда, и смелост... Бог е победа и възможността да победиш... Бог е сън и мечта, и дарбата да ги осъществиш... Бог е усмивка и доброта, и мила дума. Бог е протегнатата към теб ръка... и онзи стимул, който движи в твоите вени кръвта... Бог е кра ...

Aija

Проза » Други

1.4K 1

Ударите на съдбата - епизод 3

Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K

Души като разменни монети

Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...

iachovska

Проза » Други

1.7K 3

Нощта на... един миг

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...

StarDustColour

Проза » Други

1.4K

Аз съм твоята мека възглавница

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...

petka-spagetka

Проза » Други

1.2K 9

Хората са...

Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.

LordZombie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

Не всичко е театър

Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...

radity55

Проза » Разкази

1.7K 1

Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко

Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...

NNY

Проза » Разкази

1.4K 2

Към стадото на лудостта...

*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1

Нощни лампи

Тя седеше мълчаливо на бордюра и обмисляше живота такъв, какъвто го виждаше пред себе си. В тъмното всичко имаше някаква притегателна сила и дори най-малкият шум криеше в себе си тайна за нещо отминало и нещо безкрайно. Една котка мина пред нея. Опашката ù беше в доста окаяно състояние и тя отново с ...

StarDustColour

Проза » Други

1.8K 2

Пресечна точка

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...

ivliter

Проза » Разкази

1K

Късно е

Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...

kopele

Проза

2K 8

Очи

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.

alenaroza

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1

Натрапникът

НАТРАПНИКЪТ
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...

ivliter

Проза » Разкази

983

Портрет- 6 част

Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...

kalin8

Проза » Разкази

1.1K 3

#1371

От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...

indigo

Проза » Разкази

1.6K 4

Комар

Тройка, но не руска.
Всяка нощ един комар ми пречи да спя. Иска гадът да ми изпие кръвчицата, но не…Не се давам лесно.
Миналата година ме посещаваше една комарка Ани, много досадна, казвам ù "не", тя пак ми налита. Слагах ù нощем капани, помагаха известно време, но после гадината се сети, че доматен ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.1K 30

Половин сърце - 6

Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...

ammonia

Проза » Разкази

1.4K

Летен спомен

Летен спомен
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. ...

Alice

Проза » Разкази

2.1K 8

Грешна съм!

В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):
1 - За свой Бог аз имам себе си и своя свят, ...

Nedostypna

Проза » Други

1.6K 2

Звездиците на щастието

Звездиците на щастието
Мариан гледаше с болка младия мъж. В ъгъла на окото ù се беше оформила малка сълза, която се готвеше всеки момент да се търкулне по красивото ù лице. Чернокосият мъж още веднъж се извъртя недоволно и затръшна вратата след себе си. В момента, в който тя се затвори, жената не из ...

странница

Проза

1.1K 10

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам

- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...

IvoAndreev

Проза » Други

1.4K 3

Завинаги

- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...

demia-dimitrowa

Проза » Разкази

1.7K

Бялата лястовица

Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...

emilnikolov

Проза » Разкази

3K

Бурята

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

1.3K 1

Най-успелият и най-загубилият човек

Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...

albaJ

Проза » Други

2K 1

Портрет - 7 част

Разказ на Никола
Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!
По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, коя ...

kalin8

Проза

809 1

18+ Съседката

От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни ...

Monsej

Проза » Еротична

37.4K 1 3

Магьосникът

Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...

Aija

Проза » Разкази

1.4K 2

Искам те

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

demia-dimitrowa

Проза » Писма

2.4K 1

Words are worthless

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 2

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

donkooooo

Проза

1.2K

Лястовиците.

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

kalin8

Проза » Други

2.3K 5

Първи лъчи

Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...

florablooms

Проза

1.5K

Продължение от книгата

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...

mari45

Проза » Повести и романи

973

Без да разбереш...

- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...

Aija

Проза » Разкази

1.7K 1

За мъжете с любов...

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...

valisha

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

21910

Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...

indigo

Проза » Други

1.4K 2

По-стар от Библията и по-корав от Трифон Иванов

Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...

duffmckagan

Проза » Разкази

982

Торбичка и паричка

В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.4K 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

est deus in nobis

Ударите на съдбата - епизод 3

Души като разменни монети

Нощта на... един миг

Аз съм твоята мека възглавница

Хората са...

Не всичко е театър

Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко

Към стадото на лудостта...

Нощни лампи

Пресечна точка

Късно е

Очи

Натрапникът

Портрет- 6 част

#1371

Комар

Половин сърце - 6

Летен спомен

Грешна съм!

Звездиците на щастието

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам

Завинаги

Бялата лястовица

Бурята

Най-успелият и най-загубилият човек

Портрет - 7 част

18+ Съседката

Магьосникът

Искам те

Words are worthless

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса

Лястовиците.

Първи лъчи

Продължение от книгата

Без да разбереш...

За мъжете с любов...

21910

По-стар от Библията и по-корав от Трифон Иванов

Торбичка и паричка

Опашка