Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Бонбонът

БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...

ivliter

Проза » Разкази

977

Преследвачката

Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...

firesoul

Проза » Разкази

1.3K

Невъзможното дете

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива ме ...

kcekce

Проза

1.2K

Половин сърце - 5

- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...

ammonia

Проза » Разкази

1.4K

Полонез

На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 14

Сезони

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 10

* * *

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...

Asi18

Проза » Други

944

Хомопарк

– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.8K 4

По ръба

Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...

samosval

Проза » Разкази

1.1K

Съблазни

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

sunnyrainbow

Проза » Писма

1.5K

Мисли за поезията

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...

ole72

Проза

3.4K 6

Клиентката

„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- З ...

Eia

Проза » Хумористична

1.7K 34

Руска рулетка

Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...

demia-dimitrowa

Проза » Разкази

1.3K

Няма да спра да ги презирам

"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...

iachovska

Проза » Други

1.9K 3

Есенен дъжд

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...

ivliter

Проза » Разкази

1.3K 2

Празноти

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 6

Осъзнаване - 11 от втора част на романа

XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 11

Прераждане

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...

magieie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2

Обичам го...

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

mimi75

Проза » Писма

6K 1 2

Свещено да бъде името ти

Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K 1 6

Сълзи от радост и смях(2)

Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...

Enena

Проза » Повести и романи

2K 15

Диалози с Писателката XIII (Финал)

Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...

Рима

Проза » Разкази

1.2K

Дълга приказка за цветовете и други неща (4)

...
4.
В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви ц ...

Rondissima

Проза

1.7K 9

15-ти септември без теб

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Проза » Писма

1.2K 2

Дълга приказка за цветовете и други неща (3)

...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

4.1K 7

Смс-и за Принцеси

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

gergana-yancheva

Проза » Други

1.9K 1

Една раздяла

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

koteto06

Проза » Разкази

1.7K 1

За последно...

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

posh`

Проза » Други

1.5K 9

Диалози с Писателката XII

Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...

Рима

Проза » Разкази

1.1K

Обикновеният шофьор и не съвсем обикновеният спомен

Закъснявам. А така мразя. Ще се срещна с приятелка, която отдавна не съм виждала, затова трябва да тръгна по най-бързия начин. Слава Богу, веднага виждам такси и се качвам в него. Сядам до шофьора и му обяснявам, че трябва веднага да стигна до центъра. Той ме поглежда малко изпод вежди тип “всички в ...

albaJ

Проза » Разкази

1.3K 1

Боян

БОЯН
Месец септември. Кафето чернее в чашите недопито, като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладк ...

Sinja-Luna

Проза » Разкази

1.5K 2

Самотният щъркел

САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни ...

Баткото

Проза » Разкази

1.9K 4

„Не слушай старо, а слушай патило!” /из цикъла "Хуморески - родни фрески"/

Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...

Eia

Проза » Разкази

4K 14

Ревност

РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...

ivliter

Проза » Разкази

1K 1

Дълга приказка за цветовете и други неща (2)

...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K 3

Пътят към Рая

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.3K 7

Дана

Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...

LordZombie

Проза » Разкази

1.1K 1

Избор

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.2K 4

Децата ни

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.1K 8

Сивата редица

Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...

Stanislavson

Проза » Разкази

1.7K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Бонбонът

Преследвачката

Невъзможното дете

Половин сърце - 5

Полонез

Сезони

* * *

Хомопарк

По ръба

Съблазни

Мисли за поезията

Клиентката

Руска рулетка

Няма да спра да ги презирам

Есенен дъжд

Празноти

Осъзнаване - 11 от втора част на романа

Прераждане

Обичам го...

Свещено да бъде името ти

Сълзи от радост и смях(2)

Диалози с Писателката XIII (Финал)

Дълга приказка за цветовете и други неща (4)

15-ти септември без теб

Дълга приказка за цветовете и други неща (3)

Смс-и за Принцеси

Една раздяла

За последно...

Диалози с Писателката XII

Обикновеният шофьор и не съвсем обикновеният спомен

Боян

Самотният щъркел

„Не слушай старо, а слушай патило!” /из цикъла "Хуморески - родни фрески"/

Ревност

Дълга приказка за цветовете и други неща (2)

Пътят към Рая

Дана

Избор

Децата ни

Сивата редица

Опашка