39 862 резултата
Как се казваш, момче?
Откъде си?
Сам ли си?
Познавам момиче като теб.
Знае името си – но не и значението му. ...
  489 
- Знайш ли, Пено, как ма зе? Еднаж, неговият побратим Камен, му рекъл: "Рачо, аресал съм си едно моме. Айде да го крадем!" Натъкмили са двамата и ето ги пред нашия плет.
- Ти ше стоиш тук, а другото остави на мен! - рекъл Камен.
Когато кучето излая, ний бяхме надалеч. Ей, клещи бяа ръцете му! Кат ма ...
  621 
Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш. ...
  558 
Интервю с Любовта
- Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...
- Съществувам - за тези, които вярват в мен и ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.
- А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не с ...
  1408 
Бъди моята болка.
Убивай ме бавно,
жестоко,
а после целувай раните ми...
Искам да видя агресията в очите ти... ...
  1046 
ХЛАПАЧКА
Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет.
Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вът ...
  931 
Смъртта на поезията
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на свое ...
  1424  13 
Постепенно те се опознаха и станаха близки... приятели. Мел си даваше точно такова определение на техните отношения, а Пит приемаше тази дума като най-близка до истината... и най-лесна за казване гласно и прикриване на неговите истински усещания. Без да иска стана така, че тя го възприемаше като по- ...
  930 
Глава първа
10. 02. 2009 г.
В сладкарница "Морти" бе оживено както винаги - забързани сервитьори с бодра крачка изпълняваха поръчките на редовните си клиенти. Просторното помещение се изпълваше с весела глъчка, смеховете от съседните маси достигаха до ушите ми. В контраст с отрицателните температури ...
  962 
Преди да се прибере, Катя мина през салона за красота, за който имаше абонаментна карта. Беше толкова чест посетител, че ползваше отстъпки и въпреки това оставяше доста солидни суми. А днес трябваше да е перфектна. За времето, което имаше, мина доста процедури – почистване на лицето, маска, масаж, о ...
  1051  17 
От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
  641 
Лято! Жегата за пореден ден бе обхванала малкото градче, свито в полите на Беласица. Температурите бяха високи, от тези, които карат всяка жива твар да се крие в някоя сенчеста дупка. В града можеха да се срещнат само две неща, маранята и групичка хора. Тези безстрашни хора бяха туристи, тръгнали да ...
  1731 
Беше към 15 минути след полунощ. За някой милионен път слушах Saviour Machine и се чудех що за съвършенство е това то, музиката. Такава перфектна симфония от преливащи звуци, настроения, емоции, цветове... преминаващи един в друг по целия спектър на черното... О, не. Не. Не съм депресирана. Просто о ...
  816 
И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...
  957 
Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми ...
  681 
Вратата се отвори и прекъсна мислите ми. Някакъв младеж с гладко избръснати бузи и леко посмачкана прическа се промъкна през нея и ми се усмихна. Тази усмивка беше прекалено топла, за да мине за дежурен поздрав към съсед. Отвърнах с някаква гримаса, колкото да отбия номера и тъкмо щях да отклоня пог ...
  614 
Апартаментът
Родителите на Здравко с охота бяха приели неговата избраница. Вместо на име, обръщаха се към нея с „дъще”. Нямаха си дъщеричка, а братът на Здравко беше отишъл на гурбет в чужбина и дори за сватбата не можа да си дойде. Свилена още от първия ден ги нарече „майка” и „татко”, което ги тро ...
  1062  17 
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска д ...
  856 
- Само не разбрах - мърмореше Сянка. - Защо трябва да записваме присъстващите?!
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - и ...
  530 
Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покр ...
  765  24 
Три лъча се спуснаха към земята. Увлечени от своя полет, те бяха енергия, свобода, порив. Дори снишавайки се, не намалиха излъчването си. Раздаваха щедро своята светлина, въпреки че тя беше целия им свят, до момента, в който достигнаха повърхността на земята. Те се преобразиха в три земни момичета с ...
  866  11 
Наскоро стана ясно, че в института за нестандартни проучвания към БАН бе осъществена провокация. Внезапно от лабораторията за биологични изследвания изчезна елитният молец Леонид Илич и на негово място в стъклената кутия нечия престъпна ръка бе оставила някакъв съвсем безобиден екземпляр, вероятно в ...
  1187 
Жега и лудост
Деян Апостолов
По някое време на нощта:
Сякаш времето беше спряло. Вечерта беше от онези, бавни и мъчителни, който така и не искат да си отидат. Не можех да заспя заради жегата. Минаха десет, дори повече дни откакто времето откачи и започна да ни мъчи с горещините си. Отначало всичко и ...
  1132 
Една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечий отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, забрави реалността ...
  898 
Чана Пена беше забравила, че се намира на гроба на майка си. Приля и тръгна. Разчупи от питата и от агнешкото и из устата и излезе: "Прости, Господи, греховете им!" "Да прости Бог греховете им!"- чуха се други гласове.
След като раздаде и последното залъче, тя се върна при гробовете на майка си и те ...
  893 
Как искам да забравя онзи миг,
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце, ...
  1020 
Грег се опита да си удари главата в таблата на леглото, но пухените възглавнички поеха мазохистичния удар, от което единственото, което получи, бе схващане на врата. Верният приятел Арчи усети мъката на събрата си и показа братска съпричастност, като прокара влажен и грапав език вертикално по лицето ...
  2747  32 
Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...
  596 
Минаха месеци, но все още мисля за теб.
Не разбрах, защо предпочете някой, който те наранява!
Толкова много искаше да си върнеш на него.
Не проумявам, защо не предпочете любовта,
отколкото празната вечер с онзи. ...
  1018 
Животът е един и е такъв, какъвто сам си го направиш, живеейки, разбираш какво е добро и лошо, животът е един, а грешките в него - много. Трябва сам да се научиш да преодоляваш лошите моменти и трудностите по пътя си, защото те ти дават сили да продължиш напред, правят те по-силен.
Специално за Милс ...
  1237 
Пит излезе на улицата, зави зад ъгъла и колебливо се огледа. Не му се искаше да се прибира. Не и докато не се успокоеше. След такава среща с Мел се чувстваше размътен. Особено след такъв сериозен разговор. Винаги, когато тя го потърсеше, той можеше безпогрешно да определи какво е настроението ù. Нап ...
  1300 
Голям ден, голяма драма
Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзря ...
  986  24 
- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...
  779 
Малко предистория:
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...
  1082  17 
Не намирам смисъл. Смисъл да живея… смисъл да обичам… смисъл да се надявам... да искам… да продължавам. Вървя сама без път, без идея или поне мисъл, която да ме крепи. Разпадам се. Разлагам се жива. Няма тъга. Няма смисъл. Няма любов. Няма желание. Няма мечти. Няма нищо… Тъмнината е нещото, в което ...
  1071 
Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...
  876 
Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...
  1197  37 
Христо не закъсня. По някакъв начин беше намерил номера на мобилния ù телефон. Той вървеше към „тяхното” заведение, а тя вече беше там, когато ù се обади. Почти беше сигурен, че ще я види на познатото място – беше обяд; време за любимата ù салата и обедното кафе. Но все пак искаше да я чуе, за по-си ...
  865  12 
Накрая на света, или в началото на мислите ми, живееше едно малко момче. Наричаха го Мъртъвчо, тоест аз знаех, че е така. Тоест, така е! Аз съм това момче, или по-точно голямата част от мен е това. Мъртъвчо е нещо като тумор, расте за сметка на всичко останало, което съм или можеше да бъда. Запознах ...
  783 
Хей, приятели, знаете ли колко съм щастлива и богата? Преливам от обич и цялата сияя. В момента е късна вечер, а на мен сърцето ми тупти и прелива от енергия - и ако това не е богатство, здраве му кажи. Какво сме се завайкали за нашите проблеми, за всяка болест има лек, особено когато имаш истински ...
  1775  15 
Предложения
: ??:??