Проза и разкази от съвременни български писатели
Моят приятел, циганинът
Под луната (|| глава)
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...
За морето, което ме направи по-истинска
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...
Линията на покровителстваните
И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...
Чудо – първа част
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...
Лятна любов
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...
Маг Навона, част 11
Враг
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...
Другата реалност
Ако Господ имаше профил във Фейсбук
За къпини
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...
Аз и животинското
Ден Девети
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...
Под луната 1-ва глава
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...
Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...
Клошарят
Кома
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...
Спи градът...
Шкафът
Разговор без думи
В името на Хари Потър (Първа част)
„Да нямаш други богове”
Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.
- Хари, сигурен ли си, че не си обърка ...
Среща със старите маратонки Найк
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...
Лесно ли е да си Водолей?... (II част)
Ейнджъл 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...
Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...
Колко струва един стих
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...
Бар Прохлада
Първата, която почерпи луната с вино
Уличница
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...
Аз
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...
Най-хубавата картина
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...
Осъзнаване - 5 и 6 от втора част на романа
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...
Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро)
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...
Чико Чиков днес
Чико смукна от цигарата. Взе чашата бира. Отпи голяма глътка. Избърса с ръкава на сакото си, полепналата по устните му пяна и се почеса под мишницата. Загаси телевизора, точно когато Джеврие ханъм си обуваше прашките. Поредната серия на Листопад беше към края си. Прехвърли няколко ка ...
Продължение от книгата
С вкуса на диня
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...