Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Алкохолът на един живот

Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...
1.4K 1 7

Животът - мръсна приказка

Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
2.5K 18

Искам

Искам ти да си моят изваян рай, който да е вечно кристално чист и съкровен. Рай, а не мираж, който ту е омайващо примамлив, ту е жалка илюзия, забулена от непрокопсани мечти. Искам да мога да полетя като пърхаща неуморна пеперудка, да трепна пред всеки прелестен цвят, да знам, че волната ми свобода ...
945

Ярост

Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
1K 7

Играта свърши

Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
909 3

Просто съвет...

Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...
1.3K 1

Ключът на любовта (1 глава)

Ключът на любовта
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...
1.3K 1

Моята малка русалка - 10 част

Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.
Следващият ...
1K

Айнур

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
4.1K 1 41

Любов

ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената курт­ка и излезе на ...
957 2

Космическият кораб

Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...
837 1 1

Интимно

Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
1.5K

Пиано

Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
1.6K 5

Професорът

ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
894 1

Моята малка русалка - 9 част

- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...
976

Диалог в градски транспорт

Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
1.6K 1

Измерения сплитат се в гробовете

1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
1.1K

Имам целия свят

Теодора седеше на края на леглото и гледаше през прозореца. Чуваше различни шумове около себе си, но не обръщаше внимание на никой от тях. Седеше и гледаше прекрасния славей, кацнал на перваза, как извиваше тънкия си врат към небето, как пееше с цяло гърло. Това беше неговата ария, изпълнението на ж ...
1.5K 2

Старият господин Друг път решава проблеми

Господин Преди се озова в дома на госпожа Сега. И странно как на гости дойде и госпожица После. Всеки беше убеден, че там си му е мястото, тъй като госпожа Сега не можа да обясни защо точно това е нейния дом. Горката, нямаше представа за това какво е ставало и нямаше идея, че нещо се случва извън по ...
901 2

Една войнишка чанта разказва

Една войнишка чанта разказва
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...
3K 1

Нирвана

Наближаваше полунощ! Повечето нормални хора отдавна бяха си легнали, но не и той. Отдавна не се причисляваше към графата с нормални. За него вечерта тепърва започваше, тепърва идваше любимото му време от денонощието, в което можеше да се усамоти, без да бъде притесняван от никой, без никакъв странич ...
775

Пролетна поема

Първият пролетен дъжд ще ме измие, ще изтека в градината и ще изчезна.
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...
1.4K 4

Гласове

Тъмнината бавно обгръщаше стаята, в която се намираше. Празният му изпит поглед беше втренчен в монитора на компютъра, но той сякаш не гледаше в него, сякаш погледът му минаваше през екрана и се спираше в стената срещу него. Това продължаваше от известно време. Дори той самият не помнеше точно кога ...
621

Пътят към "Сборището на ренесансовите сатанисти"

разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
1
Интересен е силният човешки стремеж да търси рядкото и необяснимото, дори и това да му коства здравето, разума или живота. Макар и да знае, че може се окаже в плен на уродливата клопка на страха желанието да надникне "зад ъгъла", за да даде ...
1.5K 2

Бургас

Залез е. Небето е придобило червеникав оттенък, облаците са обагрени от слънцето. Луната вече изгрява и носи със себе си тъмнината и звездите.
Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в ...
727 1

Свои хора

СВОИ ХОРА
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...
839

Продължение от книгата

Нощта мина и рано сутринта двамата станаха, за да извадят агнето от пещта. Наоколо дъхаше на препечено. Препечената корица сладникаво галеше ноздрите и накара стрина Стефана да се върне в детството си, когато майка ù нареждаше тепсията по същия начин и приготвяше агнето. Тя подскачаше около нея и кр ...
852

Жирафът

Жаден бил жирафът. Отишъл вода да пие. Водата бистра, бистра, като в огледало се видял в нея.
- О, колко грозен съм бил. Колко дълъг, предълъг врат съм имал. И краката ми... Защо ми са нужни такива? Защо?
Заплакал жирафът. И нали сълзите му падали от високо, във водата кръгове направили. Рибките зап ...
2.4K 1

Нищо човешко не ни е чуждо

1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
926

За или против домашния любимец – кучето

Преди повече от дванайсет-тринайсет години отидох с моя по-малък син на съботния пазар. Изведнъж той се загледа в един кашон с малки кутрета. Започна да ми се моли и плаче да му купя едно от тях. Аз, разбира се, му отказах, но от любезност поговорих с човека, който продаваше кученцата.
Разбрах, че с ...
4.7K 16

Усещане за празнота

Ще разбереш ли, ако си отида,
ако в миг се стопя в тъмнината?
Ще разбереш ли, ако ме няма,
ако си отида далеч от Земята?
Ще усетиш ли, ако не те докосвам, ...
1.5K 3

Дневникът на едно излекуване - част 3

Дневникът на едно излекуване - част 3
10
Да ме прости Господ, но трябва да продължа.
Тя се е развела с него отдавна, не помня подробности. Години по-късно по повод смъртта му баща ми бе споменал, че причина за развода е била пълната му импотентност. Беше завършил живота си в отчаяно саморазрушително ...
1.4K 4

Нямащата, на която предложиха света

Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...
873 2

Отпечатък на една любов

Съдба – не, не бих казала, по-скоро ирония, ирония на съдбата, ако държите непременно да е намесена и съдбата, но определено беше ирония, от всичките маси в това доста просторно заведение ние трябваше да изберем масата, на която беше издълбано ТВОЕТО име, точно пред моето място, с достатъчно големи ...
1.4K 3

Зоната на обречените бездомници

разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в цент ...
2.1K 1

От утре

От утре ще си пия чая без захар.
Ще пиша само с молив и нищо няма да трия.
Ще изхарча всичките си пари за глупости.
Ще закъснявам за срещи.
От утре ще си слагам парфюм всеки ден. ...
2.2K 19

Краят на проклятието(10)

- Руске! Руске! – извика Стамен
– Ей сегичка излизам – провикна се тя отвътре.
- Абе, момичето май хвърли нещо в пощата ви! Виж да не се намокри!
Тя взе писмото и забърза обратно.
- Защо стоиш на прага? Влизай де, че изстина стаята – помогна тя на Стамен да пристъпи в къщата. ...
1.4K 6

Триглавият змей

На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една зме ...
1.3K