39 851 резултата
12.07.2009 ... Мястото е безумно и времето - също като нас, почти обезумели от търсене, чакане, Вглеждане, Оглеждане, мислене, пътуване, Живеене...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...
617
1
Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...
6008
12
Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна ле ...
814
1
V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...
446
- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...
566
1
Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...
445
Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...
580
1
Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...
710
12
Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...
928
9
Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...
2777
41
Пак е сутрин! И пак се събудих! Тъжните мисли се пренесоха от съня ми в битието. Слънцето се покри с черни облаци. Не ми се ставаше. Не ми се оставаше и в леглото. Нищо не ми се правеше. Мислех си за нищото. За липсата на избор и свободна воля. „Всичко било предопределено и никой не се съобразявал с ...
1443
9
Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...
729
2
~Глава първа~
Безименната
Всичко беше тихо. Кристалните води на езерото стояха неподвижни, сякаш замръзнали във времето, отразявайки разперените клони на дърветата над себе си. По небето се гонеха множество бели облачета, които съвсем не предвещаваха буря или каквото и да е било.
- Хмм. – рязкото на ...
Безименната
Всичко беше тихо. Кристалните води на езерото стояха неподвижни, сякаш замръзнали във времето, отразявайки разперените клони на дърветата над себе си. По небето се гонеха множество бели облачета, които съвсем не предвещаваха буря или каквото и да е било.
- Хмм. – рязкото на ...
882
4
Докато се прибирах от урок по литература и се мразех, че трябва да пиша есе за категории, които не разбирам, времето беше слънчево. Слънцето обикновено наранява прекалено светлите ми очи и поради това не успях да видя профучаващия мотор покрай мен. Пуснах една дълга и цветиста псувня покрай отпрашил ...
1646
2
В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...
888
3
Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.
София
11.07.2009 год.
1247
5
Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...
570
1
Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...
4632
14
Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...
796
4
Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...
1036
8
Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...
Но всъщност ...
817
2
У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...
590
2
Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...
737
2
Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...
Не искам да търпя унижени ...
1656
5
Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...
467
8
Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...
1049
12
После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...
507
Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...
585
6
Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...
629
1
Суша ли?!
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...
1280
23
Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...
1005
2
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
984
1
ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
990
3
Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
1566
4
Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
1598
16
Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...
1069
11
Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
869
15
1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
810
14
Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
560
1
В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...
625
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
