31038 резултата
  • Празна душа

    pateto (Десислава Костадинова) pateto
    Проза
    Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както к ...   1732 
  • Меланхолия

    Steppenwolf (Камен С) Steppenwolf
    Проза » Разкази
    Беше студен късен следобед, с вече натежали клепачи. Тъкмо се бях завърнал и отпуснал на дивана. На вратата неочаквано се почука – един от онези моменти, когато почукването е нож. И той разряза платното тишина, което напълно ме бе покрило. Беше тя. Не я бях виждал толкова отдавна...
    - Здравей - запо ...
      1300 
  • Време разделно

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Проза
    Не ме е страх от раздялата.Страх ме е от времто,което няма да успее да излекува раненото ми сърце,а само ще изтрие спомена за следите от чужди устни по тялото ми...
    Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше ...
      1180 
  • Нощницата

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    НОЩНИЦАТА
    Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка ...
      931 
  • Приказка

    jue (Елена Ангелова) jue
    Проза
    И да дишаш с цвят на перла,и да говориш с лъчите на слънцето,и да гледаш с дъха на сърцето,кажи ми лесно ли ще ти е да преглътнеш една сълза?А като толкова си обичал,лесно ли ще ти е да хвърлиш подарената роза,да намразиш лъчите на деня,да убиеш любовта?Ще преглътнеш ли болката на ободената устна,ще ...   1257 
  • 24 часа

    Далия (Далия) Далия
    Проза
    Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
    Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
    * * *
    12.00
    Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
      2949  33 
  • Ангел и Ана

    cheshire_cat (Питър Хайнрих) cheshire_cat
    Проза
    Ангел и Ана
    Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
    Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
      1381 
  • Полет до Амстердам (действителен случай)

    lord_vader (Ивайло Радев) lord_vader
    Проза
    Това ми се случи малко преди да навърша 15. Бяхме отишли с майка ми до Бургас за един месец да видим баща ми как е. Тогава, както и досега той работи в гражданска авиация. Преди това работеше в транспортната авиация. Като малък много често ходех с него на работа да ми показва машините. Сага пак иска ...   1822 
  • * * *

    Далия (Далия) Далия
    Проза
    Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попад ...   1183 
  • Споделено

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
    \'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
    Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...
      1445 
  • Усмивката на Ангела

    casablanca (Мария) casablanca
    Проза
      2398 
  • Златният медальон-1

    kildi (Цветелина Цанева) kildi
    Проза
    Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
    Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
    Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...
      947 
  • Интернетска история

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    ИНТЕРНЕТСКА ИСТОРИЯ
    Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча м ...
      977 
  • ЛЮБОВНО ПИСМО

    snow__queen (Черната Далия) snow__queen
    Проза
    Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора ...   12774  10 
  • Виолетовият залез

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...   1290 
  • Дамски гамбит

    Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar
    Проза
    ДАМСКИ ГАМБИТ
    Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...
      1216 
  • Влак (еротичен разказ)

    Dakel (Ради) Dakel
    Проза
    Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
    За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...
      30657  11 
  • Светът на Бинчето 4, 5

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
    Лицет ...
      1357 
  • Копринени спомени

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
    През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...
      1397 
  • Явурип

    vasilena (Василена Тулешкова) vasilena
    Проза
    ЯВУРИП
    Отдавна
    в зората на чието и да е съществуване
    звучеше една песничка.
    Песента на Явурип. ...
      1047 
  • Светът на Бинчето - 1, 2 ,3,

    osi4kata (Румяна Симова) osi4kata
    Проза
    Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
    Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...
      1481 
  • Как се гони вятъра?

    sisi_hat (Силвия) sisi_hat
    Проза
    Хукнах през глава.........за да гоня вятъра, препускам лудо, искам да го докосна поне за миг, да усетя хладния нежен полъх .....Как се гони вятъра???? Някой ще ми каже ли?? Как се бяга след дъха на сезоните? Питах и ми отговориха :
    - За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...
      1269 
  • Валеше дъжд...

    Loner (Александра Ласкова) Loner
    Проза
    Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
    Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...
      1448 
  • На раздяла

    BeBeTo (Евгения Тоскова) BeBeTo
    Проза
    Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...   1650 
  • КЛАДА

    Рени (Ирена Недялкова) Рени
    Проза
    КЛАДА
    Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е на ...
      1319 
  • Прегърни ме

    sethhhh (Димитър Данев) sethhhh
    Проза
    Колко сила имат моите думи? Колко болка могат да причинят те? Ще погубят ли мен сега? Как ще простя тожа че така нараних нея любовтта? Каде отиде силата?
    Страх ме е, че направих най-голямата грешка, че дори за миг забравих ,че любовтта черпи сили от слабостта ,а омразата ,тя черпи сили от нея най-си ...
      1647 
  • Сънувам твоите нощи

    prelestnata (Тони Димитрова) prelestnata
    Проза
    Сънувам те,сутрин когато ставаш,небръснат,рошав и толкова мъжествен.Сънувам те облян от силното сутришно слънце и ми се струва,че ти си синът на пролетта - така свеж и разцъфтяващ като розова пъпка.
    Сънят ми те рисува с всички цветове на дъгата - ти се пъстър, многоцветен, разнообразен,преливащ от р ...
      2105 
  • Ловецът на спомени

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    (от цикъла „Кръчма „Зелената котка”) - 7
    Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостояте ...
      1165 
  • Врати

    Keri (Кери Исова) Keri
    Проза
    “Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
    Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...
      1033 
  • Черните рози

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Когато на монитора най-накрая се появи надписът "Копирането приключи", с рязък удар изкарах компактдиска отвътре, хвърлих го на леглото и се протегнах така, че костите ми изпукаха. Не помнех от колко денонощия стоях пред скапания компютър, но съдейки по схванатото ми тяло, явно бяха повече от две. П ...   1391 
  • Фарът

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Нямах никаква представа къде се намирам. Очите ми постоянно обикаляха заснеженото поле, чиято девствена белота се нарушаваше само от черните петънца на накацалите гарвани, които с лъскавите си черни пера приличаха на сатанински свещеници, дошли да отслужат черната си меса на проклятията и скверносло ...   953 
  • Усмивка в полунощ

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    До полунощ оставаха още броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път. Навън отдавна валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял ...   1353 
  • Сълзите на камъка

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и ...   1214 
  • Cамотен ли е вятърът?

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Паола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. Часът беше четири през нощта, след по-малко от два часа трябваше да започва да се приготвя за работа, но сънят все не идваше. Десета поредна нощ не можеше да заспи. Беше пробвала абсолютно всичко: вечер обикаляше ...   1335 
  • Последната операция

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Събудих се целият лепкав от пот. Гърлото ме болеше - явно пак бях крещял насън. В мозъка ми още отекваше ехото от току-що отминалия кошмар. Лошото бе, че не си го спомнях отчетливо; само някаква смътна фигура, подобна на призрак, се мотаеше из мозъка ми. И, да ви кажа честно, хич не горях от желание ...   1135 
  • Помня

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Помня.
    Помня как устните й се плъзгаха по моите като къс коприна по загрубяла селска ръка. Помня как пръстите й се вплитаха в косата ми - понякога грубо, сякаш искаше да завърже от нея възел, с който да ме прикрепи навечно към себе си, а понякога толкова нежно, като че ли се страхуваше да не ме нара ...
      1380 
  • Отмъщението на гарвана

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Нямах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Бруклин "Вайълет муун". Барманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. Промърморих набързо някакво подобие на благодарнос ...   1224 
  • Отмъщението е сладко нещо

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    “Единствената разлика между женския каприз
    и “вечната любов” е тази, че капризът трае по-дълго”
    Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
    Тази нощ валеше като из ведро. Мислех си, че никога няма да стигна до кралския палат, но ето че не бяха минали и два часа, когато острите кули на безумно нестандарт ...
      1477 
  • Някой ден

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че аз вече не мисля за теб. Ще го усетиш в лъчите на слънцето, което ще е натъжено от липсата на усмивката ми. Ще го почувстваш във вятъра, който вече няма да разнася стиховете и разказите ми. Ще видиш как дърветата са с окапали от студения ми поглед листа. Кожа ...   2224 
  • Върни се

    joinmeindeath (НеЗнам) joinmeindeath
    Проза
    Прибра се много късно, около 1 през нощта.Нямаше я. Точно както се бяха разбрали. Беше се изнесла от апартамента му на предния ден, без да остави никакъв видим спомен от живота си там. Не можеше да понесе среща с нея, с разплаканите и очи, молещи го за втори шанс. На него също му беше тежко, но знае ...   1487 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.