Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Продължение от книгата

Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
836 2

Роене

РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите офор­мяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
1.2K 2

Депресия

Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа н ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.2K 8

Eдин ден на Денис Иванович

Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1.1K 11

Бог

Can’t keep my eyes from the circling sky…
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
1.4K 3

Купен живот

КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейки­те, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
902

Продължение от книгата

Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
859

Откровение

Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...
mladMilan (Милан Младенов)
mladMilan
Проза » Други
1.4K 1

Баба Висирона

Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.2K 8

Митьо Лакърдията

Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в нег ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.3K 10

Изкушението - финал

Страховете на фотографа се оказаха напълно основателни, защото само няколко минути по-късно от другия край на апартамента се чуха настървени крясъци. Далия се бе нахвърлила върху Борис, дереше му ръцете, той извиваше китките ù, за да не попаднат острите нокти в очите му. Неуспешните опити да го срит ...
Grafinia_Liz (Славена Илиева)
Grafinia_Liz
Проза
1.1K

Amores@yahoo.es(септември)

СЕПТЕМВРИ
І
%
Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.
През това лято назначения имаше единствено в бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Повести и романи
1.2K 6

Испански дневници(откъси)1

ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
(1)
Моята нова седмица започва от неделята.
Слънцето срамежливо хвърля лъчите си върху въртящия диск от ДВД-то на терасата отсреща и повдига още повече настроението ми. Специален ден е днес, без нито един дом за гладене и чистене. Да не кажа, че от години не съм имала този късмет. ...
Enena (Елена Нинова)
Enena
Проза
1.2K 2

Сълза!

Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които среща ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
908 1

Вълна

Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...
Tifaret (Олга)
Tifaret
Проза » Разкази
1.2K 1

Петото дете

Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
2.1K 16

Свободна

Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...
ljubomira (Любомира)
ljubomira
Проза » Други
1.3K 4

Винаги остава по нещо

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
wishpin (Георги)
wishpin
Проза » Други
1.4K 7

Заемът

ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
863 1

Две таблетки "Нищо"

Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...
Момичето... (Стеси)
Момичето...
Проза » Разкази
1.4K 3

Дали е късно?

Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...
яаа (Янита)
яаа
Проза » Други
1.8K 1

One dream

Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...
albaJ (Деница)
albaJ
Проза » Разкази
1.7K 1

Проза е… а трябваше да е поезия….

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...
wanderingmind (Безделник)
wanderingmind
Проза » Други
1.2K 1

Папагалът емигрант

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Хумористична
2K 10

Изкушението - шеста част

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...
Grafinia_Liz (Славена Илиева)
Grafinia_Liz
Проза » Повести и романи
1.1K 3

Болка (писмо до мама)

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...
cryingangel (Александра Томова)
cryingangel
Проза » Писма
1.5K 1

Хан Татар

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
6.1K 2 39

Кухини

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
976 1

Празнота

Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...
cenitel (Някой)
cenitel
Проза » Писма
1.5K 1

Прелестни създания

Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
play-girl (Кристиана Кръстанова)
play-girl
Проза » Разкази
1.8K 2

Пеперудката на баба Ани

Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Разкази
1.4K 1

Правилният човек

Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.3K 2

Още те чувам

Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Проза
1.1K 8

Обединението на Италия и още нещо...

- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...
ToSh (Т.Т.)
ToSh
Проза » Разкази
1.5K

Легенда за сънищата

Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...
inanm (Илияна)
inanm
Проза » Приказки и произведения за деца
2.8K 2

Коледна магия

Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...
xXxBloODyLoStSouLxXx (Далия Стефанова)
xXxBloODyLoStSouLxXx
Проза » Разкази
939

Писмо

Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...
sonya (Соня)
sonya
Проза » Други
1.6K

Легенда за крилатия въжеиграч

Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...
mtrifonov (Марио Трифонов)
mtrifonov
Проза » Други
1.2K

Повече от чувство

Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...
ellsy (Ели Николаева )
ellsy
Проза » Други
1.7K