Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Зърнена диета

ЗЪРНЕНА ДИЕТА
Всичко започна с магарешкия инат на любимите ми летни панталонки. Бях извадила от гардероба летните дрешки от миналата година и ги мерех една след друга. Всички те се оказаха силно отеснели,(как няма да се свият при тази теснотия в гардероба!), но все пак послушно се оставиха да бъдат ...

bojilova1

Проза » Хумористична

3.2K 18

***

Когато се замислим за истинските неща в живота, за миговете, които са ни сполетяли неочаквано и които ще помним, с едно скрито чувство на мистериозно удоволствие у себе си, за цял живот.
Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чу ...

тя_

Проза » Други

1.2K 2

Помогни ми

ПОМОГНИ МИ!
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов? ...

wishpin

Проза » Други

2K 1 5

Чудесно

Чудесно
Когато обичам, аз мълча, когато мразя, аз говоря, когато тъгувам, аз руша, когато жадувам, аз летя, когато плача, аз знам, че утре ще се събудя, задъхана, защото отново ще съм те сънувала и ще очаквам да те видя до мен. Но сънищата лъжат, събуждаш се и осъзнаваш, че си останал излъган от пор ...

Dreeam

Проза » Писма

1.2K

Ключът на любовта (3 глава)

Ключът на любовта
Глава 3
Точно в 6:00 ч. часовникът събуди Вивиън, подканяйки я да побърза за първия си работен ден при Ричард О’Брайън. Тя се протегна в мекото легло и стана. Очертаваше се интересен ден и Вивиън се вълнуваше. Трябваше да даде всичко от себе си, за да се представи добре и да не раз ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - XXI. (роман)

... Прибрах се общежитието и седнах на пода. Притварям очи: в съзнанието от само себе си започват да изскачат думи, всъщност това е техника, приписвана на самия Гуатама от рода Шакямуни, по-известен като Буда: Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване. Правя късо вдишване. Правя късо издишване. Ус ...

valesion

Проза

1.1K 1

Дневникът на едно излекуване– част 8

Дневникът на едно излекуване– част 8
28
Това, което не ме убива, ме прави по- силна?!
Хич не бях съгласна в момента!
Мотаех се из къщи вече втори ден. Не бях се и къпала, след като оная нощ висях в банята, докато не гъбясах и пак не можах да сваля миризмата на пот от себе си. Така че обявих къпането ...

ananel

Проза » Повести и романи

1.4K 8

Дъждът

Дъждът заваля тихо и кротко. Земята го чакаше. Беше пролет.
Доволен беше дъждът. Щеше да измие всичко и всички. Но... какво е това? Хората разпериха чадъри? Ядоса се и се усили. Много се усили. Капките станаха големи и студени. Земята напоена се наводни. Каква грозна гледка...
- Не, не - си каза дъж ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K

Късмет

КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...

ivliter

Проза » Разкази

1.1K 1

Така се прави

Представете си един мъж. Всъщност, точно в момента не повече от момче; седи на паважа. До него има точно едно триъгълно картонче, което предполага, че някога някъде е имало и парче пица. Което обяснява и касовата бележка, хвърлена на, да речем, метър.
Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къс ...

Banath

Проза

1.2K

Загори тенджера...с боб

И да ти разправям скъпа, моя ако знаеш вчера какъв номер ми извъртя, ти напарво не можеш да си представиш. Нервите ми скъса. Аз не знам коя ли би го търпяла? О, такова ти няма да търпиш и една минута. Майко, млъкни, ти не ми се бъркай, моля ти се! Абе майка е тука за празниците, с нея какви празници ...

svetlanal

Проза

4.5K 2 24

Моята малка русалка - 13 част

0000000000000000000000000000000000000000
Всичко бе готово! Сандра се огледа за последно дали не е пропуснала нещо, но всичко бе перфектно подредено.
- Скъпа, какво правиш още тук? Отивай да се обличаш! Гостите вече пристигат! - Сам бе притеснен - Виж, аз вече съм готов! - беше облечен в черен блейзъ ...

marasheih

Проза » Повести и романи

985

Времената сигурно са полудели - 42 глава

42.
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1

Скрита болка

Никога отново няма да е твое моето сърце.
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изп ...

frutito

Проза » Писма

1.8K 1

Емигрантско патиланско царство

Колко бързо лети времето! Месецът ми тук отвори криле и изхвърча! Неприятно връщане... Свръхбагаж... Сълзи. Сополи... Липсва една думичка: “Благодарим!“ Само плочката ще ми остане... Познато, нали?
Напрежението ме прави tonta (глупава - исп.). Слагам сандалите в кошницата да премина през митницата и ...

Enena

Проза » Хумористична

1.3K 5

Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 1

Никита Сергеев забърза леко крачките си. Успя да се качи в автобуса в последния момент. Огледа подозрително за контрола. Слава богу, този път нямаше! Неколцината пътника не го удостоиха с поглед. Седяха умислени, всеки загърнал се зиморничаво в дрехата си. Зъзнеха безропотно, дори не се възмущаваха, ...

plami-6

Проза » Хумористична

1K 6

В огъня...

В огъня аз съм калена и с него да играя аз умея. Хвани ме ти, хвани, пожара в мен усети, но недей ме пуска, а в огъня стъпи. Залезът съм аз на твоя ден - ярък и тъмен, дяволът с погледа мил. Устните ми сладкодумно те привличат, но напоени са те с отровата змийска. Ръцете ми милват, прощават, но и те ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

1.1K 1

Аз

Аз
Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.
Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, койт ...

mimsity94

Проза » Други

1.1K 1

Начало за чернова

Когато се налага да обяснаваш неща, които влизат в домашното шкафче за необяснимости... е, именно тогава, разбираш колко празен и безчувствен е речникът ти. Седиш пред празния лист, в главата ти е суматоха, някъде в далечината съседът ти свири на пиано и някой е прострял последните си чисти тениски ...

Таша

Проза » Други

1.2K

Дневникът на едно излекуване – част 7

Дневникът на едно излекуване – част 7 *
27
Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продълж ...

ananel

Проза » Повести и романи

1.3K 4

Завой

Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.6K 8

Продължение от книгата

Весело беше през карнавалната седмица. Павлето реши, че ще се облече в женски одежди. През целия ден обикаляше по дюкяните. Трябваше да намери женска перука. Вече беше загубил надежда, когато Чановица, съседката, го зърна с наведена глава.
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- ...

mari45

Проза » Повести и романи

859

Направи добро да те запомнят

НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...

ivliter

Проза » Разкази

1.9K 1

Мечта си

Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...

stefitopz

Проза

911 1

Изходът или възхвала на Златния храм - XX. (роман)

Един ден минах през стария град край задругата на майсторите; Влязох при този, който правеше мечове; харесах си един самурайски меч и го попитах колко струва. Майсторът ми каза цената. Същия ден след обяд отидох в банката и изтеглих част от нищожните си спестявания и го купих. Тръгнах пеш към общежи ...

valesion

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Песен за теб

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е, гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни - запяха. Такава музика тържес ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K

Паранормалните случки в моя живот

Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклип ...

Маргарита

Проза » Разкази

7.8K 11

Дневникът на едно излекуване – част 6

Дневникът на едно излекуване – част 6
24
Обади ми се моята Калина от Франция!
Вчера са се оженили!
Живееха си добре заедно вече 10 години без брак, даже и дете имаха. Тя не искаше да се омъжва, защото считаше брака за неморален и лицемерен. ...

ananel

Проза » Повести и романи

1.5K 5

Съседи

Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете ...

svetlanal

Проза

1.3K 11

Неизречено

Е, предполагам, измина много време, повече отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли з ...

sssh

Проза

730 4

Tуй беше, така беше

Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.1K 4

История на един живот!

Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...

energi4nata

Проза » Разкази

994 1

Мъже

- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.5K 16

По някое време на нощта, между някои от сънищата

Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...

stefitopz

Проза

929 1

Ключът на любовта (2 глава)

Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърк ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

1.3K 1

Емигрантско патиланско царство (2)

Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Навън се чува цвърчене на птички. Гукат гълъби. Любимите ми лястовички са се събрали пред дома ми да обсъдят заминаването си на юг и жиците приличат на гердани. Винаги ме изчакват, за да се сбогуват с мен и да ми „заг ...

Enena

Проза

1.1K 6

Моята малка русалка- 12 част

Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължава ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1K

Обезцветяване

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

pureblack

Проза » Разкази

1.3K 4

Дневникът на едно излекуване – част 5

Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...

ananel

Проза » Повести и романи

1.4K 4

Разграждане

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

ivliter

Проза » Разкази

1.2K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Зърнена диета

***

Помогни ми

Чудесно

Ключът на любовта (3 глава)

Изходът или възхвала на Златния храм - XXI. (роман)

Дневникът на едно излекуване– част 8

Дъждът

Късмет

Така се прави

Загори тенджера...с боб

Моята малка русалка - 13 част

Времената сигурно са полудели - 42 глава

Скрита болка

Емигрантско патиланско царство

Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 1

В огъня...

Аз

Начало за чернова

Дневникът на едно излекуване – част 7

Завой

Продължение от книгата

Направи добро да те запомнят

Мечта си

Изходът или възхвала на Златния храм - XX. (роман)

Песен за теб

Паранормалните случки в моя живот

Дневникът на едно излекуване – част 6

Съседи

Неизречено

Tуй беше, така беше

История на един живот!

Мъже

По някое време на нощта, между някои от сънищата

Ключът на любовта (2 глава)

Емигрантско патиланско царство (2)

Моята малка русалка- 12 част

Обезцветяване

Дневникът на едно излекуване – част 5

Разграждане

Опашка