Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Заради едната лична карта...

Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪР ...

kapricia

Проза » Хумористична

2.5K 8

Чакам

Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...

gerrda

Проза » Други

1.4K 6

Възвърнато щастие

Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...

aleksandartomov

Проза

1.6K 6

Как се сключва сделка - 20

Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.5K 3

... по стъпките на Будителите

... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...

nellnokia

Проза » Разкази

1.5K 14

Лунно цвете

Когато си сам, когато си тъжен, аз съм тук. Не страдай и не скърби, а просто се вгледай в живота. Открий своите загърбени мечти. Аз ще те хвана за ръка и ще полетим. По-леки от всякога, по-волни от вятъра. Реем се, толкова млади и диви, с коси разпилени. Ето, бавно настигаме дъгата, така пъстра и кр ...

FireBlade

Проза » Разкази

1.1K

Сянаката и огледалото

СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...

wishpin

Проза » Други

1.7K 1

Мираж

Тогава…
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

898 1

Особености на българския национален лов Глава четвърта - продължение

ІІ.
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пи ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.4K 15

Зора

Къде ли беше то, детето, което роди преди три години. Сега тя е майка. Има си момиченце, а то беше момче. Владимир я изостави, защото тръгна с друго момиче. Между тях имаше любов, но той може би не я разбираше. Идеше ù да вика до полуда: "Къде си сега? Ела да видиш какво остана от мен! Може би не съ ...

mari45

Проза » Разкази

815 1

Деветнадесетият рицар / 7 /

Граф Уилямс нареди почивка. Разположиха палатките и шатрата за през нощта.
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А ко ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1K

Зелката

В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K 1

Моли се!

Вечер поглеждай към небето и се моли за прошка. Моли се да дойде утрешният ден. Моли се да се събудиш. Моли се всеки твой грях да бъде опростен. Получиш ли тази прошка, научи се да си справедлив.
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато н ...

FireBlade

Проза » Разкази

1.2K 1

Агамор Спасителят

І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...

Лепидоптерия

Проза » Фантастика и фентъзи

957

За дъх на бонбони

За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...

gergana-yancheva

Проза » Други

1K 1

Деветнадесетият рицар (6)

000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...

marasheih

Проза » Повести и романи

981

Невъзможна любов

Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...

dimi49

Проза » Разкази

2.7K 1 19

Будителю

Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...

purko59

Проза

1.2K 3

Аз съм

... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...

domino

Проза

1.4K 2

Истинският оргазъм

ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...

wishpin

Проза » Други

1.6K 2

Цената на благородството

Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...

mikebelan

Проза » Други

1.3K 3

За да има плодове

- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K

Среща с Автора (remer се намесва)

СРЕЩА С АВТОРА
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...

remer

Проза

1.2K 1

Обещание ябълков цвят

Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...

Romanov

Проза » Разкази

1K 3

Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник

Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...

Войнов

Проза

2.8K 10

Финансовата криза в събота сутрин

Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява о ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.4K 1

Попито

Попито беше навел глава и из устата му излизаше по някоя благословия. Времето така го обрули, че нищо не остана от него. Обичаше живота. Пиеше от него с пълни шепи. Не се щадеше. Но настъпи ново време. Мислеше, че демокрацията ще промени живота и хората. Навсякъде властваше слободията, не свободата. ...

mari45

Проза

1.1K 2

Любовницата

„Благинка е да си имаш любовница! Като се прибереш у дома и жената почне да ти дудне защо си закъснял, как била изстинала вечерята, какво там трябвало за децата и ти се доще да идеш в кръчмата и до утре да не се прибираш. Пък като идеш при любовницата, какво? Посрещне те с целувка, седнете, пък си п ...

nofi

Проза

2.5K 3

Истината

the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...

Drezov

Проза » Други

2K 3

... с думи на любов

... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...

nellnokia

Проза » Разкази

2.4K 26

Залогът

ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...

Бинев

Проза » Разкази

1.3K 2

Писмо до мъртвото ми куче

Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те ...

Регина

Проза » Писма

2K 1 7

Среща

Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...

FireBlade

Проза » Разкази

1K 2

Деветнадесетият рицар (5)

000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...

marasheih

Проза » Повести и романи

980

Писмо от непозната

... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

1.7K 6

Ден - трета глава - Следобед

Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...

viktoar

Проза

1.1K 4

Махалата Лозенец

Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 8

Приятели

Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...

rarebird

Проза » Разкази

1.5K 11

Всичко се връща

Всичко се връща
Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза » Писма

1.9K 4

Фитнес-мания

Битката на жените с килограмите винаги е била епична, но в моя случай на моменти се превръща в битка на живот и смърт. Буквално. Пък да кажеш, че съм някоя дебеланка, не съм. Просто на някои места съм малко по-пищна, отколкото ми се иска. От друга страна с физическите натоварвания съм по-скарана, от ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.4K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Заради едната лична карта...

Чакам

Възвърнато щастие

Как се сключва сделка - 20

... по стъпките на Будителите

Лунно цвете

Сянаката и огледалото

Мираж

Особености на българския национален лов Глава четвърта - продължение

Зора

Деветнадесетият рицар / 7 /

Зелката

Моли се!

Агамор Спасителят

За дъх на бонбони

Деветнадесетият рицар (6)

Невъзможна любов

Будителю

Аз съм

Истинският оргазъм

Цената на благородството

За да има плодове

Среща с Автора (remer се намесва)

Обещание ябълков цвят

Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник

Финансовата криза в събота сутрин

Попито

Любовницата

Истината

... с думи на любов

Залогът

Писмо до мъртвото ми куче

Среща

Деветнадесетият рицар (5)

Писмо от непозната

Ден - трета глава - Следобед

Махалата Лозенец

Приятели

Всичко се връща

Фитнес-мания

Опашка