39 902 резултата
Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
962
ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
875
4
Прелъстителите
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...
1202
1
Много е важно да се научим, че нямаме право да влизаме и излизаме от животите на хората всеки път, когато си пожелаем... ЗАЩОТО ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА КЪСНО ДА СЕ ИЗВИНИМ!Лъжем - повече от необходимото дори и живеем скрити в собствените си илюзии... Искаме цветни хора, а заживяваме с удобните... и нямам ...
1644
5
Изпускаш нишката... Изпускаш ме. Страхливец. Мразя те заради това.
Не ме разбираш. Приеми го. Просто ела и ме чуй.
И като за начало разбери себе си... Може да съм врачка, безсмъртна, супермен, психиатър, пиячка, дечко, лигла, хубава, щастливка, но не и вътрешн ...
Не ме разбираш. Приеми го. Просто ела и ме чуй.
И като за начало разбери себе си... Може да съм врачка, безсмъртна, супермен, психиатър, пиячка, дечко, лигла, хубава, щастливка, но не и вътрешн ...
1115
1
2
Светът се напълни с разочаровани жени. Както е известно, ние узряваме рано-рано и ни напъва някакво странно желание да даваме плодове, за целта съответно ни е нужен мъж. Но не къв да е, а Истинския. Дето да ни пасва на конфигурацията на гените. (Извини ме, ако го докарвам суховато, но сантименталнит ...
1524
3
ОКОТО
Край прозореца се пързаляха тръни. И освен това, като бодли - порутени къщи, полегнали на хълбок ръждиви комбайни, фургони, дървета, пожълтели храсти и какви ли не още глупости.
- Имаш грешка, Иване!
- Природата има грешка - показах си зъбите аз и отпих от чашата.
- Това го има само в Австрали ...
Край прозореца се пързаляха тръни. И освен това, като бодли - порутени къщи, полегнали на хълбок ръждиви комбайни, фургони, дървета, пожълтели храсти и какви ли не още глупости.
- Имаш грешка, Иване!
- Природата има грешка - показах си зъбите аз и отпих от чашата.
- Това го има само в Австрали ...
875
Бих рискувал всичко заради един миг...
Миг, в който всичко и всички освен нас изчезват...
Миг, в който забравяме за съществуването на целия останал свят...
И сме само аз и ти...
Миг, в който всичко и всички освен нас изчезват...
Миг, в който забравяме за съществуването на целия останал свят...
И сме само аз и ти...
1263
3
Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дари ...
Дари ...
1022
20
779
1
"На бунт се вдигат само лудите" - Иван Вазов, "Под игото"
Луда ли съм наистина? Лудост ли се нарича това да искаш да бъдеш свободен?! За мен не е, за Вазов също не е. Днес доста се замислих за всичко това. Луда ли съм, щом не мога да се примиря с ограниченията, щом искам да бъда себе си, въпреки око ...
Луда ли съм наистина? Лудост ли се нарича това да искаш да бъдеш свободен?! За мен не е, за Вазов също не е. Днес доста се замислих за всичко това. Луда ли съм, щом не мога да се примиря с ограниченията, щом искам да бъда себе си, въпреки око ...
799
4
Когато небето обвие земята със сивите си пипала от мечтание и страх, а синьо-черната бездна придобие отенъците на калните локви. Когато иззад дърветата наднична сивкав мрак, който задушава планината във вечерната си прегръдка и процепът между световете не искри в златисто, огнено и лилаво... тогава ...
964
2
Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
978
1
Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...
993
5
Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...
831
1
Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съ ...
Съ ...
723
... Запознаха се в началото на Август месец 2008 г. Тя случайно попадна на него в Skype и от дума на дума станаха близки.
Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.
На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той н ...
Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.
На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той н ...
919
9
Ей, сладко тигърче…
Не знам защо почнах да пиша това, но щом съм почнала, ще го довърша. Нищо че едва ли ще го прочетеш някога…
Понякога, когато те погледна в училище (докато стоя на стълбите между нашите етажи и се правя, че просто си „вися” там, без ти да си причината) много ми се иска да ти се ус ...
Не знам защо почнах да пиша това, но щом съм почнала, ще го довърша. Нищо че едва ли ще го прочетеш някога…
Понякога, когато те погледна в училище (докато стоя на стълбите между нашите етажи и се правя, че просто си „вися” там, без ти да си причината) много ми се иска да ти се ус ...
1517
6
Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаб ...
781
2
Минути ни делят...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...
967
3
Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...
1347
7
Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...
842
- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...
1292
1
Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...
1001
19
Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...
1056
1
6
Гледаше умно, със загадъчен,
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...
693
1
Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
800
2
Вратата се отвори шумно. На прага й застана 14-15 годишно момиче. Лицето му, макар и уморено, беше красиво и с правилни, нежни черти. В ръце носеше малък черен сак и дънкова раница.
С бавна походка девойката се запъти към бюрото, зад което седеше един дребен мъж, и се облегна на дървения стол.
- Е, ...
С бавна походка девойката се запъти към бюрото, зад което седеше един дребен мъж, и се облегна на дървения стол.
- Е, ...
858
2
Помниш ли, когато се запознахме? Аз помня.
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни м ...
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни м ...
2208
12
26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и б ...
935
3
"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на не ...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на не ...
679
1
ДРАЗНОДУМЕН ТАКОВАТЕЛ - 5
МЕЦЕНАТСТВО И ДР. ПОДОБНИ
Меценат - богат покровител на изкуството
Маценат - богат плейбой в изкуството
Мецанат - богат мечок в изкуството ...
МЕЦЕНАТСТВО И ДР. ПОДОБНИ
Меценат - богат покровител на изкуството
Маценат - богат плейбой в изкуството
Мецанат - богат мечок в изкуството ...
1008
4
Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...
861
1
23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...
689
4
Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...
1057
2
- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
842
7
Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На из ...
На из ...
1349
24
18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
2050
4
Има хора, които се боят да вземат това, което искат. Има хора, които не могат да приемат, че съдбата може да ги удари през ръцете и да им отнеме мечтите. Затова те ги пазят някъде дълбоко в съзнанието си с мисълта, че може би някога, някой, по незнайно каква причина ще им даде всичко просто така, за ...
1256
8
Усетих я!!! Най-накрая и аз разбрах какво значи истинската любов. Дори не вярвах в нея... Не мислех, че наистина съществува. За мен тя беше просто легенда...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали тряб ...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали тряб ...
1106
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
