Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Станка

От години трудно го надвива сънят. Иван излезе на двора и по навик погледна към Станкини. У тях още свети, а пред портата видя колата на сина им. Буен е той, в селото шушукат, че май и в затвора е лежал, но сега се е кротнал. Може и булчето му да е с него, отдавна не е идвало. Като го доведе след св ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2.3K 6

Писмо с любов

Скъпа Шарлот,
Не ме мрази за нещата, които ти признавам.
Не забравяй текстовете, които пяхме.
Не се заблуждавай, че любовта не съществува.
Скъпа Шарлот, ...

sunnyrainbow

Проза » Писма

2.5K 3

Честит празник!

СПИН - това е моята диагноза, това е начинът, по който се представям пред всеки, който се осмели да се приближи до мен… И всички ме гледат като изрод, сякаш съм с извадени очи и душа. Сякаш всичко в мен е умряло… Не! Не е… Наистина не е – макар вирусът да яде от силите и живота ми, макар да ме кара ...

samotnata_x

Проза » Други

1.4K

Itsy bitsy teenie weenie yellow polka dot bikini

ITSY BITSY TEENIE WEENIE YELLOW POLKA DOT BIKINI
(“OLDIES” BONUS TRACK 2)
(…Two, three, four, tell the people what she wore!)
It was an itsy bitsy teenie weenie yellow polka-dot bikini,
That she wore for the first time today… ...

remer

Проза » Разкази

1.4K 3

Ако знаеше това, което аз

7 сутринта е и аз мисля за теб, чудейки се как ми е трудно да те усещам в мен. Сякаш едно дете се е родило и се нуждае от майка си. Ти си така нежна, скъпа, може ли едно твое досковане да събуди най-силната любов на света в мен.
Искам да мога, искам да мисля, но определено искам теб и желая теб всяк ...

cenitel

Проза » Писма

2K 4

България

Аз съм едно малко късче земя, която е попила от омразата, властта, силата и кръвта на хората. Замърсена и отровена, жадуваща за мъничко милост в този тленен свят, аз нямам избор...
Нямам нито очи, за да плача, а отвътре кървави сълзи напират да излязат, нямам даже уши, но чувам оглушителните ридания ...

jointmania4ka

Проза » Други

1.3K 1

Зловещото наказание

Зловещото наказание
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
Кевин се събуждаше бавно. Усети хлад. Протегна ръце и напипа нещо рохкаво, влажно и студено. "Какво, по дяволите, е това?!" - каза си в просъница той. Беше тъмно и хладно. Долавяше се лек ветрец. Какво ставаше тук? Отвори о ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.4K

Тя е...

Не мога без нея,
тя е чудо, усещане, чувство...
Обгръща ме и ме отвлича в плен
на собственото ми задоволство.
Тя е нещото, с което всеки се чувства по-добре, ...

Punkass

Проза

1.3K 2

Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и... рибарлъка

ТЕОРИЯТА НА ПИНКОФ ПО ВЪПРОСА ЗА ЖЕНИТЕ, СЕКСА И... РИБАРЛЪКА
Във всяка теория се крие зрънце истина. Истината в Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка би трябвало да се преглътне с известна доза чувство за хумор, тъй както антибиотикът с витаминки.
Момичетата от 15 до 30 години ...

Sorbus

Проза

3.2K 1 13

Книжното тяло на г-н Цигулков

Господин Цигулков написа книга. Но не някоя научна, с която да вземе Нобелова награда в областта на модерните технологии или генното инженерство. А най-обикновена, с петдесетина разказа. Той, Цигулков, винаги си е падал малко романтик, че и в повече дори. Но след като около театралната постановка ср ...

lubara

Проза » Разкази

796 5

Подаръкът

Гората мълчеше, стаена като пред буря. Странна тишина…
Само облаците бързаха да обгърнат звездичките си и да им разкажат приспивната си приказка, но това беше непосилно за тази вечер. Нито една не искаше да спи. Играта на криеница им харесаше, а и тишината долу изостряше любопитството им до полуда.. ...

varq2

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K 2

Есенна усмивка

Има кафенета, които не променят облика си с години. Това не само, че не ги амортизира, но и прави стила им неповторим и създава усещането за уют и спокойствие. Усещане, което понякога липсва в домовете на много хора. Кафене от този вид е едно, което условно ще нарека „Есенна усмивка”. Намира се в ст ...

rarebird

Проза » Разкази

2.5K 9

Изстрел в утрото

Изстрелът тресна неочаквано в сънливото утро. Вледених се. Тъй, както си бях по комбинезон, излязох. Отвън – ботушите, кожата - им сгърчена от студ, напукала се, как да ги обуя. Нахлузвам ги, без много да му мисля, неясно предчувствие натиска в гърдите, пари под лъжичката, като сутрешна язва ме разк ...

Romanov

Проза » Разкази

1.9K 7

Специален ден... за детелината - любов

Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.
Случи се преди година.
Случайно.
Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха. ...

galinabg

Проза » Други

4.3K 10

Do it now! / Направи го сега!

Надеждите ще умрат с времето. Всяка усмивка, всяка малка искрица светлина ще угасне; цветето на днешните мечти ще изгори с утрешния изгрев, ще погине. Затова любувай се сега – в магията на настоящия момент. Защото в бъдещето, уви, няма да откриеш онова, за което сега сърцето ти копнее така силно. Жи ...

domino

Проза

1.6K

Кълбо от мълнии

Ако капките са думи, то дъждът е моята история..
Всички, запознати с историята ми, го знаеха. Много вода се изля по улиците на душата ми и колко още ще се излее. Потопът е в заформяне и аз го очаквам с вдигнати към небето очи, мълвейки подпорите си, държащи ме години вече - Ако мога да понеса това, ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.4K 2

Приключенията на Луси- На гробището (първа част)

Беше ранна и слънчева утрин. Слънцето тъкмо бе изгряло и сега насочваше лъчите си към един прозорец, от който се виждаше стаята на малката Луси. Сигурно се питате коя ли е тази Луси, е ето, точно за нея ще ви разкажа днес. Луси беше 10-годишно момиченце със дълга руса коса, която стигаше чак до кръс ...

Mon4iii

Проза » Разкази

1.3K

Записки за съзнание

Понякога оприличавам пейките на класни стаи, в които от време на време влизаме, без да сме включени в програмата, за да научим някой урок - ей-така-безвъзмездно.
Седнахме на случайната пейка с един приятел в обедната почивка. Говореше предимно той. Аз слушах малко разсеяно и разглеждах хората наокол ...

pureblack

Проза

1.2K 7

Случайни срещи

Имах чувството, че арогантната му усмивка ще засенчи слънцето. Толкова е самовлюбен, циничен и... прекрасен. Дали това не е любов напук, искам го, защото не е мой. Но знам, че това не е вярно. Вече е бил мой и съм го обожавала със всичките му досадни и дразнещи недостатъци.
Сега, виждайки го след то ...

posh`

Проза » Разкази

2.3K 13

Вчера

Петък вечер.
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде? ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.7K 29

Нежност

Когато погледна в красивите ти очи, ме облива топлина и сигурност. ТИ си тук! ТИ си с мен и макар че изобщо не подозираш колко много те обичам, ти ме гледаш с такава нежност. Искам да се изгубя в прегръдките ти, искам да вкуся целувките ти, искам да усещам как бие твоето влюбено сърце, и никога да н ...

Karamel4eto92

Проза » Писма

1.3K

* * *

Лятото на ’87-ма беше едно от най-интересните и странни неща, които ми се бяха случвали. Чувствах се зареден за пръв път от три години насам, откакто се случи. Винаги съм се изумявал на способността на човешкия ум да преодолява всякакви травми, независимо колко жестоки са те.
Пълен с енергия, излязо ...

Chaosmaster

Проза » Разкази

1.5K 2

Късогледството ражда мирогледи!

Всички сме малки изследователи с големи лупи. Друг е въпросът, че нечии увеличителни лещи отдавна ги няма. Затова всеки вижда твърде различно, твърде ограничено. И "истинските стихотворения", както ние наричаме, са просто снимки. Поемите на личния живот на нощта. И на хора като мен.
Късогледството р ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.2K 2

"Коледни подаръци"

Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...

nellnokia

Проза » Разкази

1.4K 23

Играчките

Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали защото бяха толкова много, детето ги повреждаше веднага. Толкова много и нито една здрава.
Един ден, след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си.
- Видяхте ли децата ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 3

Аз съм... А ти?

Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Други

3.3K 2

Без теб е самотно

Хвърлих котва в море от самота
и сега мечтите ми са по следите на любовта!
Аз зная далече си от мен като една звезда,
но обичта ми към теб е като една огромна вълна!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

akbito83

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 1

Душата ми като гробище

Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна д ...

djulzzz

Проза

1.4K 6

Майка

МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...

zelena

Проза

1.3K 12

Мъртво момче...

Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...

crazymonster

Проза » Разкази

1.5K 2

Този мой свят

ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...

Wali

Проза » Разкази

1.1K 1

Убий егото си, влез в събеседника!

Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.3K

Събуди се, Рони

Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...

mikebelan

Проза » Разкази

1.2K

Феноменът

“Няма Ви нищо, в топ форма сте”
Жълтите му очи ме погледнаха насмешливо. Чувствах се ужасно глупаво и не на място. Дойдох на срещата с този човек, уж за да уреждам друг да се види с него, а той ме почна още от вратата: “При мен хората идват и питат. Три са нещата които за важни – здравето, любовта и ...

kristineX

Проза » Хумористична

1.6K 2

Перфектната вечеря на стандартното семейство

ПЕРФЕКТНАТА ВЕЧЕРЯ НА СТАНДАРТНОТО СЕМЕЙСТВО
(едноактна пиеска за възрастни)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Той
Тя ...

micon

Проза » Хумористична

1.7K 3

Витрината...

Беше уморена от дългото вървене.
Загледа се в дървената пейка на отсрещния тротоар и пресече.
С последни усилия свали раницата от гърба си и я стовари върху дървените летви. Оправи дългото си черно манто. Пристегна шала около яката и седна. Кръстоса краката си. Извади кутията с цигари и запали.
Посл ...

galinabg

Проза » Разкази

1.7K 1

Една витрина и... твоят поглед

Останах до късно в работата, трябваше да направя едни справки. Сега се чудя как ще успея да напазарувам, да сготвя. Направо ще полудея! Ще откача! Не ми стига времето за нищо и нищо не върви както трябва. Уморена съм, май не се справям добре с нищо. От десет години сме женени, а сякаш сме от сто. Да ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.5K 22

Поредната теория за живота

Умираме. Ние всички бавно вървим към смъртта. Но защо се страхуваме да го признаем? И се блъскаме като обезумели животни в решетките на собствената си съдба в жалък опит да избягаме? Всеки миг от съществуванието си прекарваме в търсене на безсмъртието, в дирене на Шангри-Ла. Живеем, без да осъзнавам ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K 3

Дрога

ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...

zelena

Проза

1.5K 15

Талант е да можеш да живееш

Талант е да можеш да живееш в този свят -"гаден".
Талант е да можеш да търпиш всичко в този свят безпощаден.
Талант е да можеш да живееш с лицемери и да търпиш всички "клюкари".
Талант е, защото аз оцелявам, макар и да страдам.
... Но все някога този свят ще се промени и доброто в хората ще заблести... ...

akbito83

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Станка

Писмо с любов

Честит празник!

Itsy bitsy teenie weenie yellow polka dot bikini

Ако знаеше това, което аз

България

Зловещото наказание

Тя е...

Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и... рибарлъка

Книжното тяло на г-н Цигулков

Подаръкът

Есенна усмивка

Изстрел в утрото

Специален ден... за детелината - любов

Do it now! / Направи го сега!

Кълбо от мълнии

Приключенията на Луси- На гробището (първа част)

Записки за съзнание

Случайни срещи

Вчера

Нежност

* * *

Късогледството ражда мирогледи!

"Коледни подаръци"

Играчките

Аз съм... А ти?

Без теб е самотно

Душата ми като гробище

Майка

Мъртво момче...

Този мой свят

Убий егото си, влез в събеседника!

Събуди се, Рони

Феноменът

Перфектната вечеря на стандартното семейство

Витрината...

Една витрина и... твоят поглед

Поредната теория за живота

Дрога

Талант е да можеш да живееш

Опашка