Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Папа Краси: Предателят, Светият Граал и битката за световете

2019 година, Ватикана
- Значи, ще ме убиете? – попита папата.
- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.
- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара о ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Разкази
1.2K 2

Сахара

Не чети, ако си млад!
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
911 2

"Малинчо не е тука-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а!!!!!!"

Това се случва всеки ден. Точно когато вече съм приспал дъщеря ми за следобеден сън. Точно в сюблимния миг, в който тя бавно, плавно затваря натежали клепачи, след като е изслушала целия ми репертоар от детски песнички в продължение на час. Точно в този миг на крехко равновесие, в който везните на у ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Приказки и произведения за деца
1.4K 2

Продължение от книгата

КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ
Всички бяха на софрата. Но Кольо де ли беше в този момент? Бъдни вечер е. Тази сутрин чана Пена и Керана станаха рано. Чана Пена приготви нощвите и замеси тестото. То плющеше под ръцете и и издаваше звук, който галеше ухото.
Кокошките на двора разпериха перушина. Перестият петел оби ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
869

Всеки крие нещо

- Всеки крие нещо - каза един път Кух Че Реп. - Нали?
- Щом ги влече... - разсеяно се почеса по носа Ко Та Рак.
...
- Всеки крие нещо - каза един друг път премъдрият. - Нали?
- Няма лошо - кимна Но Щен Вълк. - Нали? ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
854

На свиждане

НА СВИЖДАНЕ
Стоя и чакам да се запиша за свиждане в затвора. Моят племенник се хвана с тая пуста дрога. Сгащили го на гарата и сега е на топло. Депутатите толерират продажбата на наркотици. Държавата вместо да ги вкара затвора - лови дребните риби, а те милите са за лечение. На кой ще се занимава с ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза
1.5K

Специален

Не знаех, че нощите могат да са толкова дълги. Не и с нея.
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Разкази
1.2K 7

Светлина в тунела

Нощта бе дълга и зловещо мрачна. Ейнджъл лежеше в студеното легло и неспокойно се въртеше. Стрелките на часовника отдавна бяха преминали дванадесетия час, но малкото момиче не можеше да заспи. Бе на около десет години, с млечно бяла кожа, дълги тъмни коси и смразяващи кръвта зелени очи - колкото кра ...
Kpucka7a (Криска)
Kpucka7a
Проза » Разкази
1K

Дневникът на мечтите

Ангел седеше на ръба на моста, облегнат на парапета от външната му страна. Бе провесил краката си надолу към водата, която в края на канала се сливаше с морето. Свечеряваше се, бе края на август и Варна беше сравнително топла и приветлива. Уличните лампи светнаха преди минути. Надя забави крачка, ко ...
HellMad (Адриан Иванов)
HellMad
Проза
2.2K 3

Сиромашко злато

СИРОМАШКО ЗЛАТО
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза
946 2

Среднощна среща...

Беше тъмна нощ. Необичайно тъмна за сезона, в който бяхме. Улиците бяха пусти, виждаха се само няколко измършавели и изгладнели кучета. Може би на хората не им се нравеше застудяващия климат и се бяха прибрали в домовете си. Но, всъщност, на улицата имаше човек. Да. Точно там, до онова изсъхнало и п ...
Stefani92 (Стефани Илиева)
Stefani92
Проза
1K 1

Влакове за никъде

Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...
blagoran (Благой Ранов)
blagoran
Проза » Хумористична
3.8K 1 2

За бялото и другите цветове

Спомням си, че когато бях малка, имах един строг учител по рисуване, който не позволяваше на мен, както и на всички други деца, на които преподаваше, да оставят празни, незапълнени места по белия лист. Тогава си мислех, че на този тиранин на малолетни просто му хлопа дъската. За какво служи бялото, ...
outland (Габриела )
outland
Проза
1.1K 1 2

Продължение от книгата

10 октомври - проливен дъжд и мъгла. В 22 часа се получи заповед отрядът да се завърне в Т. Сейменъ. Там имаше голям наплив на опълченци, както се съобщи, че в 7, 30 часа ще се формира 4-та армия.
На 12 октомври се получи официална заповед: "Днес Лозенград падна." След това всички бяха събрани. Отсл ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
941

Независимост за България

Независимост за България
Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската и ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Проза » Други
1.1K 6

Наказание

- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1.6K 1 8

Гарванът

Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
2K 1

Спиридон

Спиридон беше млад, мускулест мъж с квадратна, масивна челюст и малко чело. По-близкото съприкосновение с него издаваше редки контакти със сапун и вода, но тестостеронът му беше в повече и това караше изключително изискани дами да го желаят толкова силно, че да се изчервяват от собствените си мисли. ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Разкази
1.1K 14

Падението на сутеньора - глава единадесета и дванадесета

Глава единадесета
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренира ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Проза » Повести и романи
1.1K 2

Как се сключва сделка - 17

Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в ...
DanyD (Дани)
DanyD
Проза » Повести и романи
2.2K 8

Хищник (Чикагски историйки)

Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...
marco777 (Марко)
marco777
Проза » Разкази
4K 4 41

Ани и Вълшебната гора. (Незавършено)

1.
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани б ...
Stefani92 (Стефани Илиева)
Stefani92
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K 2

Боклуци

Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
964 4

Резюме на тъгата

РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
wishpin (Георги)
wishpin
Проза » Разкази
2K 2

Здравей, Любов...

Здравей, Любов, това съм аз... Чуваш ли сладката песен, която пея? Написах я сама за тебе, за да се върнеш, да дойдеш и да стоплиш очите ми... Последвай ме, Любов, до скоро бяхме заедно, и скоро пак ще бъдем, ако ме намериш, защото аз нямам силата да те потърся... Ела със мен, Любов, стой до мен под ...
mini_izku6enie (Десислава)
mini_izku6enie
Проза » Писма
1.8K 3

Чужд

Пътят ти начертан е, защо не го следваш? Защо все назад гледаш? Защо дириш онези красиви химери от миналото? Не можеш да се върнеш там, сред розовите градини на светлото детство и безгрижната младост. Глупако, недей вехна по онези очи, дето смущават съня ти нощем. Спри да дириш нежните ръце на онзи ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Други
1.4K

Обичах/м

Бях добра и исках и ти да бъдеш с мен.
Бях търпелива, но ти беше повече от мен.
Обичах твоя глас, твоя допир.
Обичах начина, по който ме наричаше.
Обичах да бъда с теб дори, когато си зъл. ...
ini (Александрина)
ini
Проза
891

Готическа проза

Готическа проза
За мен готиката не се изразява в черните дрехи, множеството обици и слушането на метъл. За мен готиката е тишината на нощта - едновременно тайнствена и успокояваща. Готиката е онзи огън в сърцето. Огънят, който те изгаря и те кара да се чувстваш силен и зависим през цялото време. Кра ...
Talamaska (Зорница Василева)
Talamaska
Проза » Други
1.3K 6

***

Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек? (или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези романтично-драматични филми, превзели интернет-простр ...
green_girl (Кристиана)
green_girl
Проза
1.4K 1

Костенурка и таралеж

Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
5.9K 1

Продължение от книгата

ФРОНТОВИЯТ КОРДОН
3 октомври - в 22,30 часа. В лагера дойде автомобил при началника на управлението, генерал Рачо Петров и даде на командира на полка телеграма.
- Първо отделение, с полковник Галунски, ще потегли с трена - завърши Рачо Петров.
Нощта бе тъмна, пътят развален. На гарата нямаше фенери, ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
1.1K

Късна среща

Късна среща
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...
MilenaMila (Милена Гошева)
MilenaMila
Проза » Разкази
1.2K

През Родопите

ПРЕЗ РОДОПИТЕ
Влакът напусна Асеновград. Отзад останаха накацалите по високите ридове параклиси – бели птици пред полет. Долу река Чая виеше змийското си тяло под платаните и загладените от водата камъни. А после се разстилаше като голямо огледало, там се отразяваше околната природа. Зеленият пастел ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза
1.3K

Писмо от Израил

Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Проза » Разкази
1.9K 8

* * *

Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...
dust-in-the-win (Пламена Христова)
dust-in-the-win
Проза » Други
995 2

Кафе тераса

Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...
DragoPi4a (Драгомир Костадинов)
DragoPi4a
Проза » Разкази
1.1K 3

Из дневниците на най-доброто дете ( част 1 )

Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...
Ledena_Kukla (Тя)
Ledena_Kukla
Проза » Разкази
2.1K 8

Нощна интерлюдия

Нощна интерлюдия
(из фентъзи-романа „Повелителят на Гардероба”*)
В пет сутринта изглеждаше, че градът спи. Разбира се, Сашо отлично съзнаваше, че това е само привидност. Както и всичко останало. Беше му го обяснил Трикстерът Пешо още първата вечер. Но онова, което бе чул тогава, кой знае защо не се ...
remer (Наследник на Куфара)
remer
Проза » Повести и романи
906

Писмо за никъде

ПИСМО ЗА НИКЪДЕ
Пиша без получател, защото получателят го няма. Просто замина в неизвестността.
Събудих се. Тъмна, студена и самотна нощ навън. Само време за мрачни мисли, защото съм съвсем сама и причината да ми е гадно е проста. Няма те. Отиде си... е, каза няколко любезни думи, че ще се обадиш по ...
tanichec (Маргарита Василева)
tanichec
Проза » Писма
1.4K 1