39 903 резултата
Очакване
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...
610
4
Искам да избягам! Всички спомени да залича! Когато затварям очи, сякаш се вглеждам в твоите! Трудно ми е да не мисля какво ли щеше да е, ако си до мен! Ти ме учеше на добро, а аз не го осъзнавах! Липсваш ми - хиляди пъти ти го казах! Липсваш ми, но ти искаш друга! Усещам, че не ме обичаш, усещах тов ...
872
1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
918
1
2
742
Носех се през безкрая, носех се през вечността, а компания ми правеше единствено мракът.
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...
1320
3
Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...
1062
2
Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...
756
1
Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...
772
1
Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...
893
Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...
741
Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...
924
5
Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължа ...
781
Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...
Денят беше ужа ...
611
1
Зимна приказка
Беше януари месец, някъде по Нова година. Тогава заваля първият красив сняг за годината.
Аз стоях на прозореца на стаята и гледах как падат снежинките. С цялото си същество поглъщах тази прелест. Валя сняг цяла вечер. Чак не ми се искаше да си лягам, а да продължавам да се наслаждавам ...
Беше януари месец, някъде по Нова година. Тогава заваля първият красив сняг за годината.
Аз стоях на прозореца на стаята и гледах как падат снежинките. С цялото си същество поглъщах тази прелест. Валя сняг цяла вечер. Чак не ми се искаше да си лягам, а да продължавам да се наслаждавам ...
1183
7
„Аз зъзна във мрака на своята зима."
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, ...
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, ...
708
1
Кой... Кой беше до теб, когато страдаше и беше нещастен?! Кой дойде, когато целият свят си отиде?! Кой ти подаде ръка да се изправиш, когато падна в калта на хорското лицемерие и фалш?! Кой плака с теб, когато разби своите мечти в хладната реалност?! Кой превърза раните ти от поредната илюзорна любо ...
819
Поредната сива понеделнична утрин. Поредната рутинна седмица без нищо запомнящо се в нея. Вървя по тротоара и не забелязвам никого и нищо. Вървя и водя мислен диалог – сама, със себе си. Размишлявам за всеки един момент, прекаран с теб. В главата ми, като на кинолента, преминават всички мигове, в ко ...
744
(или За лъжата и лицемерието вократце)
Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да ...
Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да ...
1350
2
КОГО ОБИЧАШЕ ТЯ?
Този разказ можеше да има различни заглавия. Можеше да бъде "Виртуална история" или "Само за жени", или "Краят на един копнеж", или "Полулюбов с полупознат", или "Красиви зелени очи" или "Лъжите". Той е нещо, което може би се е случило, или би могло да се случи с мен или някой друг. ...
Този разказ можеше да има различни заглавия. Можеше да бъде "Виртуална история" или "Само за жени", или "Краят на един копнеж", или "Полулюбов с полупознат", или "Красиви зелени очи" или "Лъжите". Той е нещо, което може би се е случило, или би могло да се случи с мен или някой друг. ...
1290
2
Състои се от от три части, които като се долепят една в друга символизират Светата Троица. От глина е. В средата трите части са като три отделни третинки от малка сфера с два плоски прилепени пръстена отгоре и отдолу, които започват на нивото на двата полярни кръга. Цялата и повърхност представлява ...
524
2
Знаех, че някой ден ще стане така и пътищата ни ще се разделят - без дори да успея да му кажа всичко, което се е насъбрало в сърцето ми. Но не знаех едно - че когато един ден отново се видим, ще почувствам същото, отпреди десет години... Сега стоя тук сама - в една от тоалетните на ресторант "Инсомн ...
751
1
Имаш ли чувството, че всичко се повтаря...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...
599
2
Влакът бавно потегля. Махам през прозореца към сигнално-синьото яке - единственото, което все още виждам от Филип. После бавно се отправям към вагон-ресторанта. Сядам и си поръчвам джин със сода. Не ми се пие, но трябва някак да си купя престоя в заведението. Вадя книга и се зачитам (без особен инте ...
1641
5
Не знам откъде се взе. Може би от филма, който гледах снощи. Италиански. Сива дългокосместа с характер. Тя. Мисля, че сама дойде при мен. Нямам представа дали избра мястото или човека, нямам представа и дали избира. Определено не е обикновена. Далеч е от всякакви стандарти за обикновена – знае да ка ...
622
1
Олекнали от прозрачната синева на високия въздух, юлски хора размечтано гравираха с поглед върху отсрещните гърбици на планината кротките си мечти за вечност. Вдясно един случаен връх закачливо издебна Слънчевата торба, изтупа я хубавичко и оранжев прах полепна по олисялото му чело, разпиля се из ск ...
694
2
Спаси ме! Спаси ме ти, божествен, скандален и великолепен! Колкото истински, толкова и нереален. Присъствие без форма, цвят и аромат, едно движение неуловимо в моето съзнание. Понякога те виждам, чувствам, усещам, говоря ти, ти ми говориш. Споделяме мисли, желания, страсти, сливаме се в едно цяло. А ...
827
Не мога повече така да живея, не мога! До гуша ми дойде от теб. Как ще искаш дете от мен? А, не искаш, а снощи?! Как да легна с теб? Ти си пияница, алкохолик и непрокопсаник такъв си даже. Не мога да се сетя друга обидна думичка в момента, но и това ти стига. Какво дете, какво бъдеще ще му дадеш ти? ...
3241
1
30
Отиде си... така неочаквано, така жестоко. Дори нямах възможност да ти кажа "Сбогом", едно последно "Обичам те". А само ако знаех... Щях да те окова в прегръдките си, за да не те загубя. Ако знаех, че повече няма да ме погледнеш така нежно, че няма да чуя да ме наричаш "Обич моя". Всяка вечер търся ...
926
Помрачени мисли.
Много помрачени мисли, изригващи от безкрайната нощ.
Нима трябва да им се отдавам вечно?
Гласът изневиделица се прокрадна. Глас, изваждащ страдащия от транса.
Нима в мрака има нещо добро? ...
Много помрачени мисли, изригващи от безкрайната нощ.
Нима трябва да им се отдавам вечно?
Гласът изневиделица се прокрадна. Глас, изваждащ страдащия от транса.
Нима в мрака има нещо добро? ...
1098
5
Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след ...
1099
2
Трепет
До входа на пейката седяха Людмила и Таня. Току-що се бяха прибрали от училище. Двете осмокласнички разговаряха весело, когато покрай тях префуча един моторист. Те се спогледаха.
- Къде ли отива? - попита Людмила, като че ли себе си.
- Кога ли е стоял в къщи, все ходи някъде. Той е на двадесе ...
До входа на пейката седяха Людмила и Таня. Току-що се бяха прибрали от училище. Двете осмокласнички разговаряха весело, когато покрай тях префуча един моторист. Те се спогледаха.
- Къде ли отива? - попита Людмила, като че ли себе си.
- Кога ли е стоял в къщи, все ходи някъде. Той е на двадесе ...
851
3
- Залягай! - паникьосано извика Но Щен Вълк.
- Апчих - кихна Дра Кон Чо.
- На здраве - приглушено каза Ко Та Рак някъде изпод масата.
- Съжалявам, но съм настинал - започна да се оправдава дракончето.
- Ето пийни си водка - предложи му универсалното лекарство Гар Ван - Ще ти помогне. ...
- Апчих - кихна Дра Кон Чо.
- На здраве - приглушено каза Ко Та Рак някъде изпод масата.
- Съжалявам, но съм настинал - започна да се оправдава дракончето.
- Ето пийни си водка - предложи му универсалното лекарство Гар Ван - Ще ти помогне. ...
1055
След дълги спорове с Ян (казва, че не разбира нищо от онова, което пиша) реших да се хвана на бас, че мога да пиша и "нормално" (т.е. вписващо се в нормалните граници и разбираемо за всички) и то на една безкрайно скучна тема. Ето го и, според Ян "суперския", а според мен подобаващо за темата банале ...
1045
1
Катарина с около трийсет години по-млада от Поета. Има момичешки светлокестеняви къдрици и гърди с формата на капки и винаги плува с цял бански, който в долната си част преминава в къса пола. Дори и той не успява да скрие огромния белег от изгаряне на дясната й страна. Като много малка Катарина събо ...
1022
1
на Цвета и Ради
Първото усещане беше за скованост на цялото тяло. Помислих си, че никога няма да мога да помръдна. Малко след това, обаче, успях да повдигна ръцете си. Те бяха целите в кръв. Не зная колко време мина, докато успея да седна. Когато го направих, обаче, видях около себе си безкрайна зел ...
Първото усещане беше за скованост на цялото тяло. Помислих си, че никога няма да мога да помръдна. Малко след това, обаче, успях да повдигна ръцете си. Те бяха целите в кръв. Не зная колко време мина, докато успея да седна. Когато го направих, обаче, видях около себе си безкрайна зел ...
775
3
Това е sci fi разказ, който пиша от почти месец вече. Надявам се да отделите малко време да го прочетете. Дано ви хареса.
Алън Мур се бе проснал изнемощял на тротоара пред обезцветен блок на границата между големия мегаполис и реставрационната зона. Беше облечен в дълга бяла лекарска престилка и тре ...
Алън Мур се бе проснал изнемощял на тротоара пред обезцветен блок на границата между големия мегаполис и реставрационната зона. Беше облечен в дълга бяла лекарска престилка и тре ...
1185
1
Никое пиано не свири еднакво.
Истина е. Има много слабо доловима разлика в тоновете. И както монтьор е способен да разпознае от къде идва проблема в един двигател по звуците, които издава, така и аз чувам тези мънички тонове у всеки един човек. Проблеми, желания, лъжи, мечти, мисли, решения. Опитна ...
Истина е. Има много слабо доловима разлика в тоновете. И както монтьор е способен да разпознае от къде идва проблема в един двигател по звуците, които издава, така и аз чувам тези мънички тонове у всеки един човек. Проблеми, желания, лъжи, мечти, мисли, решения. Опитна ...
803
Стоя в този късен час и си мисля... за какво ли не. Както на всеки се случва понякога, заплетени и дълбоки мечти се изграждат в ума ми и постепенно добиват форма, а аз се отдавам изцяло и се потапям в тях. Звучи изтъркано, но е истина - тъй късно през нощта, когато човек може да се чувства единствен ...
643
1.
Тя отново сънуваше, че обикаля замъка. Беше се постарала да сънува именно това. Дори беше помолила Пазителката Си за помощ, за да успее. Вече се отправяше към спалнята Си, защото искаше да си почине. Там обаче Я чакаше изненада...
Дългите коси на младия мъж, който седеше на края на леглото й, има ...
Тя отново сънуваше, че обикаля замъка. Беше се постарала да сънува именно това. Дори беше помолила Пазителката Си за помощ, за да успее. Вече се отправяше към спалнята Си, защото искаше да си почине. Там обаче Я чакаше изненада...
Дългите коси на младия мъж, който седеше на края на леглото й, има ...
1352
1
Лятото умираше и зимата го погребваше. Но то продължаваше да напомня за себе си с мързеливите слънчеви лъчи, продължаваше да крепи надеждата, че ще се върне, че ще бъде още по-прелестно.
Но дори лятото да умираше, спомените продължаваха да живеят. С тях останаха и мечтите, и гларусите. А морето... д ...
Но дори лятото да умираше, спомените продължаваха да живеят. С тях останаха и мечтите, и гларусите. А морето... д ...
825
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
