Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Изповед

Изповед
Животът ми се превърна в захабена карта от събития, картата остарява, избелява, а нови страници, уви, няма – амортизира се... събитията бяха... Станах безличен, като некролог на непознат човек, залепен прилежно на електрически стълб - дано и близките ми не ме забравят!
Щеше ми се да имам пов ...

Veren

Проза

2009-08-20T17:52:43+03:00 1.7K 4

Градска нощ

Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Едн ...

purple-flame

Проза » Други

2009-08-20T00:03:47+03:00 1.5K 2

Изкупление / 9 /

9.
Харесваше се така.
Русите отблясъци в буйната й къдрава коса я правеха различна.
Дори тя го усещаше.
Очите й отново бяха придобили онзи позабравен, игрив отблясък, страните й възвръщаха обичайната си свежест и розов оттенък. ...

LEOMAX

Проза » Повести и романи

2009-08-19T22:41:55+03:00 1.2K 1

Където и да си

Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-08-19T21:46:19+03:00 1.4K

Здравей, аз съм...

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

lubara

Проза » Разкази

2009-08-19T21:36:47+03:00 2.4K 1 23

Ударите на сърцето

Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...

Greg

Проза » Разкази

2009-08-19T17:20:16+03:00 2K 24

Смотанякът Лузарт

Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-19T17:11:38+03:00 857 5

Радвай се, докато си обичана

Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-08-19T14:05:01+03:00 2.1K 9

Тинка беше на...

„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-08-19T13:59:03+03:00 2.3K 9

Признание

И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-19T13:43:11+03:00 926 1

Нов инцидент в кухнята на Гар Ван

Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-19T13:38:31+03:00 728 2

Страх

СТРАХ
Вървя под такта на падащата вода и мечтая за морето. Под светлината на карбидната лампа, едва виждам следващия завой на галерията. Ще работя на скрепера. Две ръчки командваш и това е. До вчера бях на проходка, като помощник-миньор. Имах задължение да задържам бургията към скалата, докато влезе ...

korsar

Проза

2009-08-19T13:37:52+03:00 916

А какви бяхме?

А какви бяхме?
И пак празен, и пак уморен...
И пак от живота сгазен?!
Вървя по улиците втрещен от това, което правим!
Имам чувството, че се роботизирахме и то не само в едното ежедневие, а ...

Veren

Проза

2009-08-19T12:17:52+03:00 1.3K 1

Откровенията на една разголена душа...

Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...

Amiliq999

Проза » Други

2009-08-18T23:34:41+03:00 1.7K 3

Уроците на любовта

Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...

caterpillar

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-08-18T23:32:03+03:00 1.3K 1

Как се сключва сделка - 12

На вратата се позвъни и сърцето на Пит сякаш си удари в гърлото. Побърза да сложи снимката на същото място, сякаш заличаваше следи от престъпление. Поколеба се дали да отвори, но настоятелното звънене можеше да събуди Мел, затова дръпна вратата. На прага стоеше едра, пълна жена на около петдесет год ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2009-08-18T23:12:45+03:00 2.3K 5

Дъжд по никое време ( III част )

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-08-18T23:07:16+03:00 862 4

Надпис върху пощенска картичка

На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...

Ninsi

Проза » Разкази

2009-08-18T22:59:21+03:00 4.3K 1

Началото на края (І част) Наследникът

Наследникът
Според определената дата Свилена трябваше да роди всеки момент, но признаци за това нямаше. Имаше десетдневен срок за наблюдение и, ако не стане, налагаше се да влезе в болницата за предизвикване на раждането. Чувството на тревожност я беше обзело, както в самото начало на бременността, ...

dimi49

Проза » Повести и романи

2009-08-18T22:00:30+03:00 1.4K 16

Тя

Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-08-18T21:21:25+03:00 1.3K 1

Само за мен

Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не тря ...

cenitel

Проза » Други

2009-08-18T20:40:18+03:00 1.2K 1

Бялата сянка

БЯЛАТА СЯНКА
Вървя и гледам в краката си. Зад мен е галерията. Слънцето си прави шега, блестейки в очите ми. Не виждам повече от метър напред. Някой ме посреща:
-Как е? Добри резултати имаш в работата, току виж и за награда те предложим. – Едва сега познах комсомолския секретар на рудника. Зевзеците ...

korsar

Проза

2009-08-18T20:33:52+03:00 863

Безсъние

Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще види ...

loreto0o

Проза » Разкази

2009-08-18T17:51:43+03:00 1.1K 1

Части

- Извинете, това ли е магазинчето за душù?
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...

Апостолиция

Проза

2009-08-18T17:12:42+03:00 1.1K 7

Без заглавие

В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-08-18T17:04:47+03:00 1.1K 2

из Разходки в гората

Времето този ден било идеално за разходка в гората, при това не като ония дни, когато ти се струва, че времето е идеално за разходка, а като започнеш да се разхождаш се оказва, че не е точно така - или ще е прекалено горещо, или ако е валяло - ще е още прекалено кално, а кой ще му е приятно да се ра ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-18T14:40:21+03:00 2.1K

Кум

-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-18T14:40:03+03:00 881 1

Един непораснал романтик (11)

Един непораснал романтик (11)
През прозореца виждам само непозната блондинка. С жест искам разрешение да вляза. Преминавам през антрето и преди да попитам за Елена, тя и колежката й изскачат зад гърба ми от страничната стаичка. На поздрава ми отвръщат с поглед, който преминава през мен все едно, че ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2009-08-18T13:55:33+03:00 793

По следите на ревността или Притча за нея

На тази маса, на която толкова пъти ми е сервирала вечеря, пили сме по ракия, а накрая сме сривали всичко на земята и сме се любили до припадък. До зори, че и до пладне. Или до следващата вечеря, в която сме претопляли остатъците и пак сме правили луда любов. На масата. И сме се омазвали до уши в ма ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-18T13:05:36+03:00 1.5K 4

Продължение от книгата

- Керано, крий са чедо, идат!- подкани кака Кина.
Някой извика. След него музикантите засвириха, извиваха зурлите. Кларнета на Алито се открояваше над всички.
- Влизийте, де, влизайте! А добре сте ми дошли!- обърна се към годежарите тя и се доближи до Кольо.
- Това Кольо е за теб- и наметна върху ра ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-18T01:15:45+03:00 825 1

Корабокрушения на остров Откровения - 2

Светлана
”Не трябва да пия толкова, това трябва да го запомня някак. Много ми вреди. Като се напия и-и-и... здравейте, мъже! А се оказа, че е заразно. Я, Миа и Марко! Пак ще се пие, ще има сватба, браво, лошо нема. Но не трябва... Какво не трябва?! Цепи ме яко главата. И тая палма... как хубаво целу ...

GreatCompany

Проза

2009-08-17T00:02:03+03:00 1.2K 19

Обсебване - Горещо

Катя влезна в апартамента си, бавно, нетипично за нея, остави чантата, събу се, като през цялото време гледаше в една точка. Спря за секунда , държейки едната обувка в ръка и все така бавно продължи. Макар и да очакваше оста от случилото се, нещо я притесняваше. Само да знаеше какво! Странно й е сто ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-08-16T22:44:48+03:00 1.3K 23

Пито - платено

ПИТО - ПЛАТЕНО
Цигареният дим на валма се напластяваше върху бедната ми глава. Влезлият отвън не може да види и крачка навътре. Разнасях сервитьорската табла. Само по вдигнатите пръсти на някой знаех какво се иска. Постоянна клиентела. От една маса се вдигнаха няколко ръце. Това беше нов сигнал... З ...

korsar

Проза

2009-08-16T22:24:49+03:00 1.6K 1

До татко

Само ако знаеш, тате, колко много ми липсваш във всеки един миг… Измина цяла една година, през която болката от отсъствието ти се увеличава с всеки изминал ден… Толкова имам нужда от теб, имам нужда да ме гушнеш и да ме утешиш, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат; че, щом сме заедно, нищ ...

Sw3eTyTo

Проза » Писма

2009-08-16T20:56:54+03:00 7.7K 5

Голям ден, големи неприятности

Голям ден, големи неприятности
Беше дълга седмица, на която не му се виждаше края. С Мария го играехме платонично влюбени, но целувките, които ми подаряваше щедро, като милионер, не ме успокояваха, а само палеха пожари в мен, които гасях с обилно количество водка. Помагаше, но само докато си легнем. ...

Greg

Проза

2009-08-16T20:32:36+03:00 1.1K 14

Продавачът на сенки

Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...

Moon0girl

Проза » Други

2009-08-16T20:23:28+03:00 1.4K 11

Песента на авлигата

Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-16T20:11:13+03:00 2K 1

из Приказки от никъде 4

- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-16T20:04:13+03:00 946 1

Неосъществена среща

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

tedinkata17

Проза » Разкази

2009-08-16T17:52:52+03:00 1.5K 4

Животът

Приятелството между мъж и жена е сложно нещо, ако са имали и нещо повече. Понякога любовта може да е дори по-силна и удовлетворяваща, ако е построена на основата на истинско приятелство. Без значение какво ще стане, без значение какво е било, да сте "само приятели" не означава крачка назад. Може да ...

cenitel

Проза » Други

2009-08-16T16:54:42+03:00 1.4K 3