Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Джентълмен

Февруарският вятър танцуваше бос по улиците на големия град. Подхващаше шапките на забързаните пешеходци и те уплашено ги притискаха. Вечерта приближаваше, да открадне и малкото топлинка на деня, а студеният пакостник танцуваше все по-бързо и яростно. Улиците опустяха, дори помиярите притихнаха, мир ...

inakrein

Проза » Разкази

1.9K 24

Кое е по-силно от любовта?!...

... Той я погледна в очите и се усмихна:
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я са ...

No-WaY

Проза » Разкази

1.2K 7

Попътен вятър - Центърът на София

Попътен вятър
Центърът на София
Вятърът извива песните си в сложна инструментална мелодия. Бавно се прокрадва в човешкото съзнание, оставя само спомен за изпята песен. В тишината на целия този концерт звънят камбаните на местната църква. Построена с благородна християнска цел, сега тя служи единстве ...

Talamaska

Проза » Хумористична

1.4K 3

Особености на българския национален лов Глава трета

Глава трета
І
Двата черни джипа влетяха в малкото градче с устрема на борческа бригада. Прозорците на къщите завибрираха в опита си да погълнат дразнещия звук на двигателите, а малкото местни жители, които бяха наизлезли на площада, подплашено ускориха крачки, сякаш току-що са се сетили, че имат мно ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.5K 17

Моят принц от сънищата

Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...

mihmcr

Проза » Разкази

1.7K 3

Boat on the river

В изпълнение на приоритетна поръчка от Mia2442
BOAT ON THE RIVER
… Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river ...

remer

Проза

1.2K 5

Страх!

Заболя ме зъбче. Ама боли ви казвам! И не спира. Обаче и аз инат – няма пък да ида на зъболекар. Да не съм луда! Че боли – боли, ама не чак толкова, че да ме накара да преодолея ужаса си от онова място... от оная жена... Шоуто „Страх” нищо не е – я да ги пратят и шестимата куражлии на зъболекар, да ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.8K 11

Ти знаеш най-добре

Знаеш, че искам да съм твоя.
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...

nansita

Проза » Други

1.1K

Гугутки

Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

993 2

История без край

Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...

alexein

Проза » Разкази

1.6K 3

Big furry monster

На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...

Рима

Проза » Разкази

1.6K 14

Махленска история

Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...

Wali

Проза » Други

1.1K 2

Приготовленията

- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...

Bersek

Проза » Разкази

684

Ангелът в Мен

Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...

Romanov

Проза » Разкази

2.3K 9

Сън

Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...

Rasha

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 5

В памет на една легенда от Бургас

05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите ...

zority_bs

Проза » Други

2.3K 4

Първият български мъченик, умрял за християнската вяра

Първият български мъченик умрял за християнската вяра
Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корен ...

Войнов

Проза

1.5K 6

Виждащо сърце

“Аз не вярвам, че блудния син се завръща с едничката мисъл –
от дълбокия майчин скрин бащините пари да бастиса.
Не, но завръща се той, както тъмния вълк се завръща –
да изяде една гора бой, но да е в родната къща...”
(Валери Станков, варненски поет) ...

musketer

Проза

1.4K

Циганска работа

Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

900 2

За животните с любов

То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема, за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатом ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.5K 11

Отегченият

Отегченият
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...

rarebird

Проза

1.2K 15

Защо, отче Евтимие?

(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...

purko59

Проза

858 5

Продължение от втора книга

Павлето излезе от двора на хана и забърза. Спря пред дюкяна на Тома Костов. Сега вече той не продаваше деликатеси и бакалия, а велосипеди "Вандерер" и "Адлер". Той току-що беше навършил осемнадесет. Явно, беше решил, че е време да си купи един такъв. Преди да влезе в дюкяна, спря за миг. Пред него с ...

mari45

Проза » Повести и романи

993

Луда съм

Днес съм луда и утре пак ще бъда, и ще те подлудя и тебе - като аромат съм. Попивам в кожата, влизам в ума, след мен остават следи – навсякъде, от аромата. Малко е сладникав, като плод, като лято и досажда, понеже е навсякъде. Взех да нагарчам, а не мога да се спра.
Ти си нещо постоянно - какво ли? ...

spidercho001

Проза » Писма

2.1K 2 3

Имаме само червено с теб …

Днес пътувах из сивите коловози на ежедневието си… Съзирах се в спомени от настоящето и търсих малко спокойствие от дългото минало-сега. Спомнях си всеки фрагмент от утре и търсих не лъч светлина, а просто сиво… Моето сиво. Онова, което ни се полага и ни се разпределя на порции за всеки ден.
Скуката ...

samotnata_x

Проза » Разкази

1.2K

Очите на бившия

Има нещо в този поглед, има нещо толкова специално в уникалното синьо на очите му. Това нещо ме кара и след толкова време да се разтепервам, да се притеснявам, да търся умишлена близост с него, разтуптява сърцето ми. Толкова време мина, а тази тръпка още я има. Не е същата, но е тук, усещам я при вс ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

1.8K 10

Намико, Намико...

Терасата е точно над нашата.
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

925 2

Загубени в гората

Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на ...

Bersek

Проза » Разкази

828

Циганско лято близо до града

Колата рязко дръпна встрани, като изритана от пътя, предницата друсна, повлече се към мантинелата, отри хубаво цялата си дясна страна; ламарините с жалостиво ръмжене оставиха кожа по ограничителя; въртях бясно волана, кракът ми напъваше спирачния педал. Най-сетне си избра място и спря. Почти на банк ...

Romanov

Проза » Разкази

2K 7

Моята първа (и, надявам се, последна) командировка

Отидох в командировка. Безпрецедентен случай в моя живот – принципно гледам да се скатавам от служебни пътувания. Този път обаче с две колежки сме проявили професионализъм и саможертва и сме се навили да заминем за тридневен семинар. И, разбира се, нещата не протичат съвсем по план, което пък в края ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.5K 14

The dream machine

THE DREAM MACHINE
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...

remer

Проза » Разкази

1.5K 4

Краят на лятото

Краят на лятото
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...

MilenaMila

Проза » Разкази

1.7K

На несправедливостта

За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...

малка_любознателка

Проза » Други

1.2K

Добра

Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.7K 52

Колекция

Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

997 4

Цветана

Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...

nofi

Проза » Разкази

1.2K

За пътниците, влаковете и Денис Белята

Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купонът е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.4K 1 8

Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години

Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...

dimi49

Проза » Повести и романи

1.7K 14

Сбогуване

Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...

mimetto

Проза » Други

880

Бела и предназначението на живота

Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...

Апостолиция

Проза » Разкази

1.3K 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Джентълмен

Кое е по-силно от любовта?!...

Попътен вятър - Центърът на София

Особености на българския национален лов Глава трета

Моят принц от сънищата

Boat on the river

Страх!

Ти знаеш най-добре

Гугутки

История без край

Big furry monster

Махленска история

Приготовленията

Ангелът в Мен

Сън

В памет на една легенда от Бургас

Първият български мъченик, умрял за християнската вяра

Виждащо сърце

Циганска работа

За животните с любов

Отегченият

Защо, отче Евтимие?

Продължение от втора книга

Луда съм

Имаме само червено с теб …

Очите на бившия

Намико, Намико...

Загубени в гората

Циганско лято близо до града

Моята първа (и, надявам се, последна) командировка

The dream machine

Краят на лятото

На несправедливостта

Добра

Колекция

Цветана

За пътниците, влаковете и Денис Белята

Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години

Сбогуване

Бела и предназначението на живота

Опашка