Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Земята на живите

Едни ги водят при нас родителите и близките им (повечето), други - техни приятели (понякога), трети – сами идват да потърсят помощ (много рядко). Момчета на по седемнадесет години, мъже на по тридесет. Най-различни и като умствен багаж, и като трудови навици, и като домашно възпитание. Почти винаги ...

musketer

Проза » Други

1.3K 1

Боровинков спомен

Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. К ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 24

Фото-сесия...

Снимай ме така, после разкажи на другите, че ме е имало някъде в града, в който никой не е стъпвал...
Снимай ме така и понякога поглеждай, ако искаш да си спомниш...
Снимай ме всеки миг, час, ден, седмица, месец, година, вечност...
Снимай всяко мое движение, поглед и жест...
Снимай всеки сезон в мен... ...

In_The_Shadows

Проза

1.2K 1

Продължение от книгата

МАРТЕНСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Наближаваше Марта. Няколко дни преди това, Кольо постави на прът кармазяния си пояс и го изправи пред стряхата.
Людете думаха, че за да не се разлюти Марта и да не се развали времето, трябвало да се турни кармазян пояс.
Керана излезе рано на двора. Като видя пояса, на устните и се ...

mari45

Проза » Повести и романи

983 3

Урок

УРОК
Облегнал съм се на перваза в телефонната и наблюдавам как вчерашният новобранец учи на пожарникарска професия новопостъпилото момче. Добре е схванал от мен наученото. Сега минава към номера новобранецът да надуе шланга, а на него - а-ха - ще му се спукат бузите. Шпората продължава: ”Още малко, ...

korsar

Проза

745 2

Порцеланов свят

Отново сънувам кошмар. Не мога да се събудя. Сънят се е слива с душата ми.
В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд. Не знаех как да постъпя и по кой път да поема. Пред мен бяха множество от табели с различни посоки и неизвестен край. Харесах си пътя, водещ към къщи.
Преди ...

stef_bobi

Проза » Други

2K 23

Страшното отмъщение на Джини Потър (Хари Потър 8)

Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

8.8K 10

Възпоменание за Wind2008

Здравейте,
аз съм съпругата, която напразно се опитваше да остане анонимна, но уви...
Много ми е трудно да пиша, защото най-големият оптимист относно изхода от неговото заболяване бях аз и виждах ярка светлина в изхода на тунела и внезапната му смърт изненада най-силно мен. А той флиртуваше с нея, п ...

Lady10

Проза » Други

1.4K 4

Послание до общината

Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...

midway

Проза » Разкази

1.3K 1

Корабокрушения на остров Откровения-3

из ”записките" на Нели
В другата част на острова Светлана и Грег бленуваха своето спасение и незнайно защо търсеха еликсира, амброзията за всички изгубени корабокрушенци - водката. Дали това е част от синдрома на корабокрушенеца: да жадуваш всичко онова, което не би могъл да имаш и в този неистов бл ...

GreatCompany

Проза

1K 12

Прамайка

Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...

WIK

Проза » Други

979

Петък, 13-и?

Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...

MilenaMila

Проза » Разкази

1.4K 2

Добро утро

Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...

Romanov

Проза » Разкази

1.3K 6

Едно забравено от бога тяло

Едно забравено от бога тяло
Тя беше малка и крехка, отражение на сянка. Не се движеше. Не и когато се приплъзваше. Не говореше, не шепнеше, а само наблюдаваше. И изучаваше. От инвалидната количка. Като принцеса на собствен трон. Имаше всичко, което й трябваше – здрави ръце, новомонтирани колела и 12 ...

ellytov

Проза

2.2K 5

Продължение от книгата

През това време мъжете от селото дебнеха момента, когато жените са заглавичкаха и се хващаха на бас за дамаджанка вино. Кой ще успее да открадне пропореца или гуглата. Беше голям джумбюш. Чуваха се весели гласове и закачки. Дворът на хана оживя. Чу се наново песен: "Турчин върви през горица зелена, ...

mari45

Проза » Повести и романи

912

Калинка хитра невеста

Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...

Войнов

Проза » Разкази

2.1K 18

Личен Мироглед

Личен Мироглед
Дори алкохолът изгуби своето предназначение – забравата идва само със смъртта - далечна като луната и близка като полъха на вятъра.
Понякога си мисля, че живея живота си сред една тълпа от мъртъвци – безизразни, загадъчни (никога няма да ги опознаем), но движещи се и всяващи своето бе ...

Veren

Проза

1.4K 2

Той

Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...

indifferente

Проза » Разкази

1.3K 1

До "моята" мацка с "любов"...

Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...

boriski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 1

Послание

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...

radost92love

Проза » Разкази

1.8K 1

Как се сключва сделка - 14

Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе т ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.5K 7

Сбогуване с дома

СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...

Veronisia

Проза » Разкази

1.2K 1 1

Никога не казвай "Никога " (II част)

Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...

Bardejov

Проза » Разкази

1.1K 4

Падението на една душа...

... или как се става актриса
Благодаря ви. Благодаря, че останахте… дори и за още миг.
Знаете ли, аз съм много самотна. Винаги съм била. Винаги… но го и все още прикривам. ”Усмихни се, когато ти се плаче” – аз се усмихвам и когато ми се крещи, и когато мразя. Усмихвам се… винаги се усмихвам, а боли. ...

gall

Проза » Други

1.3K 2

Любов и омраза Dessy Kestern 32 - 35p

Часът е около полунощ.
- Ами не точно. Догледах един филм и тъкмо си лягах.
- Знаеш ли защо те мразя! Защото те обичам, а ти мен не и никога не си!
Не искаше да го слуша, защото го знаеше, а той продължи:
- Мразя те заради твоята гордост! Мразя те заради безразличието, което се излъчва от теб. Обича ...

dessy

Проза » Повести и романи

1.8K 15

Какво е Любовта

Какво е Любовта
- Какво е любовта? – попита хартиеният човек.
- Любовта е да обичаш – отвърна теменужката.
- А ти обичала ли си някога?
- Разбира се – каза тя – обичам лъчите на слънцето, обичам водните капки, дъжда... ...

eNdleSs-dArk

Проза » Разкази

1.5K 2

Неспокойните сънища на Но Щен Вълк

Едно
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...

Bersek

Проза » Разкази

730 2

Неблагонадежден

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

837 2

Триъгълният светилник

Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше са ...

rarebird

Проза

1.2K 16

Етюд

Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...

angel-angel

Проза

1.1K 3

Щастието можеше да бъде твое.

“Happiness could be yours. Absently.”
Сивите бездни в очите (му) шеметно тичат по струните ù от заешки черва, с които преди цяла вечност аз изсвирих света.
Гледах го. Не виждах. Ненавиждах го. Горях. Прелюбодействах с усмивката му. И я претворих в своя. Мразех се, защото исках да бъда щастлива. А ни ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.4K 1

18+ Истината за Дон Кихот (не обичаше да казва "лека нощ")

- Кога ще те пуснат?
- Няма да е скоро... тръгвай си!
Всеки месец Дон Кихот посещаваше брат си ("Дългият Джо") в затвора. Джо бил дилър, сводник и най-уважавания гангстер на улицата, но „дългата ръка на закона” го заловила. Всъщност Джо бил предаден от своя най-добър приятел, който искал да „наследи ...

boriski

Проза » Други

1.8K

Как да продадеш душата си

Как да продадеш душата си
Здравейте, моля ви прочетете обявата ми без предубеждения. Никой от вас не би се затормозил с далечната възможност да спечели от лотарията, на тото и т.н. Малко са и хората, които опитват да печелят по интернет. Причините са многобройни, най-вече защото обществото е възпита ...

Talamaska

Проза » Други

1.3K 4

Среща под кръста

Уроци по вяра - Катехизис за деца и възрастни
посвещение - на сина на бившата ми съпруга
"Синовете ни утре ще питат – от Голгота ли почва светът..."
(Камен Николов – варненски поет)
Сине, мен не ме бива много във възпитанието. Ти сам вчера ми сподели в "минутка на откровение": ...

musketer

Проза » Други

1.1K 4

18+ Обсебване - Приятелче

Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.8K 12

И защо...

Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... Отидох си... И защо?!...
Ти беше смисълът в мен, причината да дишам всеки ден. Да се чувствам щастлива... или просто... истинска, жива... Опитвах се да изпия дъха ти с всяка целувка, да попия аромата ти с всяка милувка. Когато ме докосваше, разпал ...

bela-rock

Проза » Писма

1.7K 2

Писмо до батьо (изповед на една селянка)

Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...

~iSkRiCa~

Проза » Други

2K 6

Историята на един хахо

Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...

Romanov

Проза » Разкази

1.1K 10

Интервю с просто една актриса

- Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, т ...

gall

Проза » Други

1.3K 2

Влюбен бях...

Седя и се чудя-как се получи това, как съм в това положение.
Как само като ми пишеш смс или ми престои среща с теб,
как се получава това, че всичко в мен се преобръща. Какво става, притеснявам се, изпотявам се и ми става някак лошо, ама от онова лошо, което те кара да полудееш от радост.
Онова, дето ...

cenitel

Проза » Други

1.2K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Земята на живите

Боровинков спомен

Фото-сесия...

Продължение от книгата

Урок

Порцеланов свят

Страшното отмъщение на Джини Потър (Хари Потър 8)

Възпоменание за Wind2008

Послание до общината

Корабокрушения на остров Откровения-3

Прамайка

Петък, 13-и?

Добро утро

Едно забравено от бога тяло

Продължение от книгата

Калинка хитра невеста

Личен Мироглед

Той

До "моята" мацка с "любов"...

Послание

Как се сключва сделка - 14

Сбогуване с дома

Никога не казвай "Никога " (II част)

Падението на една душа...

Любов и омраза Dessy Kestern 32 - 35p

Какво е Любовта

Неспокойните сънища на Но Щен Вълк

Неблагонадежден

Триъгълният светилник

Етюд

Щастието можеше да бъде твое.

18+ Истината за Дон Кихот (не обичаше да казва "лека нощ")

Как да продадеш душата си

Среща под кръста

18+ Обсебване - Приятелче

И защо...

Писмо до батьо (изповед на една селянка)

Историята на един хахо

Интервю с просто една актриса

Влюбен бях...

Опашка