Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Горчива вода

ГОРЧИВА ВОДА
Страшни дни настанаха за комитския дом. Самуил умря пред ослепените си войници. Един от братята му Никола, като млад отишъл да учи в Цариград приел ромейско самоопределение. Нарекъл се Никофор. Захвърлил богословските науки и запасал меч в императорската армия. Бързо се издигнал и стана ...

korsar

Проза

950 2

Незавършено...

Тихо и бавно.
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си. ...

eX_girl

Проза

1.3K 1

Разкъсани конци или Историята на един парцал

Питали ли сте се какво е да си парцал? Всички те използват за обиране на мърсотията, а накрая дори не те изпират. Стоиш си захвърлен в някой ъгъл, ставаш още и още по-мръсен и никой не го е грижа. Когато къщата не е добре почистена, все ти си виновен, защото не можеш дори да отговориш. Търсят те, са ...

Talamaska

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 2

Как се сключва сделка - 16

Мелани Хънт проучи документите по проекта – тези на Никълъс и Хенри и тези на Томас Кинг. Разликата в двете папки беше значителна и тя направи няколко прости изчисления, целящи да покажат приходите и после печалбата за няколко години напред.
В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, за ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2.3K 5

*************

Обичам те. Поне така си мисля, не знам всъщност дали е любов, вманиаченост, втълпеност и прочие, но истината е една - караш ме да се усмихвам, почвам да светя необикновено, приличам на цвете, което, усетило допира на лъчите, разтваря цветовете си, за да покаже колко красота има в него. Чувствам се к ...

малка_любознателка

Проза » Писма

1K 1

Влез

Влез в стаята ми.
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.
Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. ...

Halinor

Проза » Други

1.2K 1

Сянката

Сянката беше достигнала вече до върховете на изморените от жегата тополи и започна да се спуска надолу бавно. Не бързаше. Скоро щеше да е превзела града. Знаеше, че е неизбежно. Неизбежно като всичко в този живот – дори като нещата, от които понякога човек се опитва да избяга или тези, които не си п ...

chavdar75

Проза » Разкази

1.1K

Началото на края ( ІІ част ) Път към целта

Път към целта
Животът си течеше в обичайния ритъм, когато Маруся събра кураж да се обади на телефонният номер, изписан върху визитната картичка на изпълнителния директор. Сърцето й лудо подскачаше. Вълнуваше се, както много пъти до сега, но този път вълнението беше съпроводено от нещо като радост, н ...

dimi49

Проза » Повести и романи

1.5K 12

Крадла

Крадла
До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, д ...

Lostress

Проза » Други

1.2K

Уроци на възмъжаването - 2 (Изводи с горчив привкус)

Уроци на възмъжаването - 2
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...

lubitel

Проза » Разкази

1.2K 3

Продължение от книгата

Чана Пена често идеше при майка ù. А ква обич беше се появила между двете. Виждаха ги вечер край огнището потаени, с искрящи очи. Но Гергана не можеше да се досети отде идеше всичко.
Ето защо и Чапкан Ленче обичаше двете жени и със скрита болка жадуваше и тя да бъде тяхна дружка, на която можеха да ...

mari45

Проза

822 1

Първични инстинкти

Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1K 3

Да не съм ти възглавница?!

- Хъм, странно - почеса се озадачено зад ухото Но Щен Вълк. - Мислех, че трябва да си е вкъщи тази нощ, но явно съм се объркал и е на работа... Нищо - махна с лапа той. - Ще го изчакам.
...
Когато се прибрах в къщи след втора нощна, заварих Но Щен Вълк да ми спи на леглото, което леко ме подразни, з ...

Bersek

Проза » Разкази

813 1

Безпътни часове

Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...

rarebird

Проза

2.3K 22

Ухание в мрака

Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...

Romanov

Проза » Разкази

1.6K 1

По пътя

ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...

Glarus

Проза » Разкази

922

Аз и градският транспорт

Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...

popolo

Проза

838 2

Дай ми една целувка!

"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

Нощите на Дара

"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...

Flame

Проза » Разкази

2K 5

Убийства за фон 3

Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях п ...

Optimistichno

Проза

1.4K 3

Съдбата на една блудница

Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K 2

Déjà vu - 3

Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...

nellnokia

Проза » Разкази

1.1K 14

Крехкост

Домът на щастието ни е изграден от мъгли, прясно замръзнали от утринния хлад.
Понякога го виждам да блести на слънцето.

670301

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

941 4

Една дълга нощ

Денят се сви зиморничаво и пое на запад подплашен. Лай на куче, хлопната врата и селото притихна. Баба Вида с усилие се изправи, взе менчето с млякото и погали козичката:
- Оооо, Кротушката ми тя, милата на баба. Да избутаме и февруари, да порасте денят, пък оттам нататък, каквото Бог покаже.
Излезе ...

zelena

Проза

1.4K 8

Корабокрушения до остров "Откровения" - 5

Нели
Време е за сън и в тайнствената и студена тропическа нощ се гушваме по двойки. Светла и Грег, Миa и Марко... ха-ха-ха! Не се смейте, защото аз гушвам Арчи или по-точно той се гушва до мен. Мисля, че точно аз ударих джакпота. Арчи е най-доброто одеяло, което ми е необходимо за момента. Заспивам, ...

GreatCompany

Проза » Разкази

985 7

Уроци на възмъжаването - 1 ("Размяна на любезности")

Уроци на възмъжаването - 1
"Размяна на любезности"
Вървеше забързано. Тревогата стискаше гърлото и дишането му беше накъсано, на пресекулки. Сърцето му блъскаше в гърдите така, че ако се заслушаше, щеше да го чуе. Той обаче се напрягаше да чуе какво става зад него, докато очите му шареха, въпреки че ...

lubitel

Проза » Разкази

1.5K 4

Манастирът

МАНАСТИРЪТ
Слънцето едва беше близнало бялото теме на върха, а долу още цареше сянката на нощта. Пътеката вървеше край реката след това се извиваше като змия по голия склон на планината. Назад останаха стените с манастира. Яките катъри опъваха шии към крайпътните храсти и лакомо забелваха жълтите си ...

korsar

Проза

930 4

* * *

Искам да ти кажа, нищожество
(Посветено на един тъпак)
Какво си ме зяпнал, сякаш ме виждаш за пръв път? Познаваме се от толкова години, че като си спомня броя им, чак се чувствам стара. Не се рови в миналото! Там няма живот! То е гробище и на единия кръст пише твоето име. Аз те погребах там, не съще ...

meandu

Проза

1.3K 1 4

Помниш ли?

Празнота. Безкрайна и опустошителна, превземаща цялото ти същество. Това бе единственото, което ми остана след теб. Но не, аз не съм сама…
Ще се слея с тълпата,
ще бъда ничия и на всички едновременно…
Ще прониквам в умовете им,
ще вадя най-съкровените им мечти… ...

Millita

Проза » Други

1K 5

Бели престилки

Бели престилки
Странно самотно усещане. И тази песен – смазва ме. Сякаш малко по малко ме разкъсва, от тялото ми се отделя онази червена лепкава течност и след това някой я изпива, оставяща ме съвсем безжизнена. Приличам на онези хора с празни погледи или поне ми се иска да е така. По-скоро съм като ...

stefitopz

Проза

1.6K 3

Да те забравя...

Когато си тръгваше, ми каза: "Ще ме забравиш.". Исках да ти повярвам и всеки ден се опитвах. Зверски се мъчих - всеки ден, всяка нощ, всеки час, всяка минута, миг подир миг... Толкова време изгубих в опити да ти повярвам... Всяка вечер си казвах: днес не успях, но утре, утре продължавам напред. Сутр ...

Мимче

Проза » Други

2.1K 6

Чудати неща

Чудати неща
На Ж.
Беше тиха вечер. Навън валеше и дъждовните капки се стичаха по стъклото, удряха се в перваза на прозореца и се чуваше онова характерно „тан-тан”. Той седеше в полумрачната стая, която се осветяваше единствено от екрана на компютъра и се опитваше да довърши поредната си книга. До не ...

MilenaMila

Проза » Разкази

1.1K 1

Déjà vu - 2

Déjà vu - 2
Тези сутрешни моменти неизменно я връщаха назад във времето, когато за пръв път разбра, че може да усеща страданието, смъртта, любовта и тъгата на любими и особено близки за нея хора. Върна я кошмарно към първия сън, който пречупи ръцете ù и я постави лице в лице със смъртта. Тогава беше ...

nellnokia

Проза

1.1K 17

Обадете се

Здравейте! Аз съм Евлоги Ст. Георгиев, по прякор “Малкия булевард”. Пощальон в клон 1232 – Тръстеник, пътешественик, любител каратист, даже имам черен колан, защото жената забрави ютията отгоре му. Да я питаш защо й е да глади колан... Имам едно първо място по хвърляне на чук, защото ми беше писнало ...

popolo

Проза

903 3

Софтуер с отворен код

„Неочаквано тропически нощи” като софтуер с отворен код
Здравейте, приятели!
Някои от вас сигурно са попадали на разказите ми от цикъла „Неочаквано тропически нощи”, а за онези, които не са, прилагам списък в края на този текст.
Стори ми се, че „отварянето” на програмата, която стои зад този наистин ...

remer

Проза

866 1

Инстинкт

Пак съм се вкиснал.
Вчера...
Стар приятел доведе клиент.
Да му направя проект. За къща.
Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на... ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1K 1 8

Размисли - |импресия|

Първо трябва да простиш на себе си...
Нашепват звездите...
Звездни мигове.
Нашепват тревите...
Земни мигове. ...

Karaman

Проза » Други

888 18

Събевата къща 4

Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...

qhve

Проза » Разкази

1.1K 1

Продължение от книгата

Църквата Света Петка. Баба Петра, дядо Рачо, чана Пена, Керана и малката Вяра влязоха в нея. Днес беше един тържествен ден за тях. Тишина цареше наоколо. Само спасителят Исус от иконата ги наблюдаваше.
От сребърния котел се издигаше пàра. Топлата вода привличаше в прегръдките си малкото телце. На тр ...

mari45

Проза » Повести и романи

999 1

Изгори ме като пламък

Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.
Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата ...

Millita

Проза » Други

849 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Горчива вода

Незавършено...

Разкъсани конци или Историята на един парцал

Как се сключва сделка - 16

*************

Влез

Сянката

Началото на края ( ІІ част ) Път към целта

Крадла

Уроци на възмъжаването - 2 (Изводи с горчив привкус)

Продължение от книгата

Първични инстинкти

Да не съм ти възглавница?!

Безпътни часове

Ухание в мрака

По пътя

Аз и градският транспорт

Дай ми една целувка!

Нощите на Дара

Убийства за фон 3

Съдбата на една блудница

Déjà vu - 3

Крехкост

Една дълга нощ

Корабокрушения до остров "Откровения" - 5

Уроци на възмъжаването - 1 ("Размяна на любезности")

Манастирът

* * *

Помниш ли?

Бели престилки

Да те забравя...

Чудати неща

Déjà vu - 2

Обадете се

Софтуер с отворен код

Инстинкт

Размисли - |импресия|

Събевата къща 4

Продължение от книгата

Изгори ме като пламък

Опашка