Проза и разкази от съвременни български писатели
А може би нищо
Диалози с Писателката X
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...
Росица
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...
Отново в играта
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...
Душата ми
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...
През моя поглед "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово"
„ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
Слънцето висеше неподвижно на синьото, чак изцъклено небе. Жегата тежеше и насищаше маранята. Стадото се беше пръснало в края на поляната, близо до сенчестата прохлада на гората. Опрял гръб в дънера на столетника, Йово тревожно се ослушваше. Неспокое ...
из "Приказки от Никъде"
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...
Мама ме научи
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...
След битката II
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...
Богатство
18+ Мемоарите на един български ФРЕШъъъН
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
Спомняш ли си?
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
* * *
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
Любовта – телесна и духовна
Една красива илюзия
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
Старият господин
И сега беше тук - в музикалната стая. Сви ...
* * *
Четири копчета
Аз и рокзвездата глава 2
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Щ ...
Дом
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
Коледата на Хари Потър
И не спечелих нищо...
- Сивиръс – каза гласът в мрака.
Снейп отвори очи. Над себе си видя усмихнатото лице на Дъмбълдор.
- Дъмбълдор? Какво става, мислех, че сте мъртъв? ...
Върви си
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
Момче и птиче
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колк ...
По време на рекламите поне...
Галерия на любовта
Това не е краят
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
Чана
Дя ...
Честита 2010 година!
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...
2010 Щастливото число три
Новата година си личи по старата!
Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Нека се опитаме да разбираме другите!
Нека престанем да бъдем егоисти! ...
Там ли си?
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...
Орисия
Изморих се
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
Сръчни ръце
Изчезнал
Когато един мъж обича
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори о ...