Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Фея

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1K 4

Живот в сълза ракия

На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...

Romanov

Проза » Разкази

1K 11

Живият мъртвец, ч. 2

Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...

rarebird

Проза » Разкази

1.2K 16

Бъжгали

БЪЖГАЛИ
Седим под манастирския дъб на сянка, с поглед към полето, забулено от мараня. Жабуркам се с последното стограмче от изстудената ракия, под вещия поглед на любимата, която за сетен път разглежда албуми.
Дядо игумен сладко прохърква, не от ракията, а от хладината. Той ракията я пие за комка, п ...

korsar

Проза

920 2

Среднощно

Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
*** ...

eX_girl

Проза

1.3K 1

Нощем

Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...

svetlioo

Проза » Разкази

1.4K 1

Никога не казвай "Никога " III част

На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...

Bardejov

Проза » Разкази

839 2

Урок

Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

712 1

Правителствена криза

Накрая ми вкисна и хвърлих оставката на президента, викам му:
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая мини ...

radi.

Проза » Разкази

1.8K 2

Отвори вратата на сърцето си

Прекалено дълго стоя затворена.
Стаята изпълнена с любов...
Малкото момиче си отиде...
Време е да отвориш вратата,
време е да отвориш съзнанието си, ...

mikebelan

Проза » Други

1.8K 1

Да полетят

Баща ми беше пич. До последно.
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...

Romanov

Проза » Разкази

935 4

Почти като братя Грим, но не съвсем...

Не мога да разказвам приказки. Това е положението! Имам почти патологично развита неспособност да помня цели приказки. Помня им или само началото, или само средата, или само края. И затова, тръгна ли да разказвам приказка на децата си, се налага да доизмислям сюжета спешно, в движение, както се казв ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 4

Обсебване - Гадателката

Чувстваше се странно. За миг дори помисли, че са ù притъпили чувствата. В следващия момент се сети къде е, че събраха всичко в един плик – телефона ù, бижутата, шнолата, с която беше прибрала косата си... всичко. Беше между три голи стени и една решетка с непознати хора, които изглеждаха съвършено р ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

3K 12

Сън

Майсторът-дърводелец спеше. Беше работил до късно. Довършил беше маса и стол и сега си почиваше. И... сънуваше. Сънуваше масата и стола.
Ето... масата каза:
- Много те обичам, да знаеш. Ако не беше ти, какво щях да съм? Самотна, празна маса, нали?
- Не си празна. Аз съм тук. - обади се чукът. - Майс ...

HariMarSui

Проза

834 1

Но аз искам да пея

- Бъди сериозна. Колко пъти да ти го повтарям – бъди сериозна.
- Но аз искам да пея.
- Не може.
- Защо?
- Защото трябва да бъдеш сериозна. Сериозността е пътя към… ...

gall

Проза » Други

1.5K 3

Какъв е изводът

Вали доста силно, но винаги вали - дали в моето сърце или навън. Явно господ е съпричастен с моята съдба - съдба на нещастник. Доста неща преминаха през мен и през тях преминах; какво остана след тях - захабена душа. Вечер, няма я светлината, показваща ми пътя до теб; мисля, бе усмивката ти преди вр ...

cenitel

Проза » Други

1.8K 1

Понеделник

Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...

nikolaidragiev

Проза » Разкази

1.5K 7

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец
Свети Иван наречен Рилски е роден в село Скрино, намиращо се над пролома на Кюстендилска Струма.
Отвратен от недъзите човешки, той отдава земното на земните и след кратък престой в един тамошен манастир, се заселва в бедна колиба в рилската пустиня.
В пост и ...

Войнов

Проза » Други

3.1K 13

До кога?

Болка свива моето сърце... аз дадох ти ключа от него, а ти го захвърли, сега не мога да го намеря, не знам дали някой ден пак ще мога да го отворя за някой друг. Научи ме да не те обичам, както научи ме да ти дам всичко. В кръвта ми ти проникна, като отрова и сега малко по малко ме убиваш, само ти м ...

s3r3nada

Проза

1.2K 1

Продължение

... Плуваше. Водата галеше тялото му и всичко, което беше изживял през тези около три месеца, минаваше като на филмова лента през съзнанието му. Трябваше да вземе решение. Нищо, че вече друг го беше взел.
След срещата се чуваха всеки ден. Изричаха слова, забранени им, но, както вярваше Той тогава, и ...

the-who

Проза

627

"Търсенето на котка никога не е добра идея"

- Не мога така! - отсече котаракът.
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...

Bersek

Проза » Разкази

744 2

Живият мъртвец

Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...

rarebird

Проза » Разкази

1.5K 11

Възкресение

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курор ...

korsar

Проза

942 4

Грифиндор и задругата на Хогуортс (Глава 1)

Общ проект на господата Пепи от равнината и Мишо от долината
Пролог:
Добро утро, уважаеми читатели, ние сме двама магьосници, историци, които биха желали да отнемат малко от времето ви, за да ви представят по достъпен, и надяваме се интересен начин, историята на четиримата най-значими магьосници на ...

The_Crimson_King

Проза » Повести и романи

1.4K 5

Капанът

Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...

nellnokia

Проза » Разкази

1.1K 31

Прощална песен

Приятелко
Приятелко, не чакай ме в нощта
да дойда. Не ще се върна в този
град самотен. Ще оставя само
болката в сърце ми, но това не ...

Nos7radam

Проза » Други

908

Силата на любовта - глава II

The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...

eX_girl

Проза

1.5K 1

На сметка

НА СМЕТКА
Полковата тръба тревожно зарева: ”Господата, господата”. Захвърчаха от стаички и канцеларии офицери. Всеки от тях иска първи да стигне до сборния пункт на портала. Войнишките очи учудено гледаха. Брей, че голям команден състав сме имали. Старшини-школниците се чудеха при войниците ли да ос ...

korsar

Проза

855 4

Еленчето със сребърните рога

Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.4K 42

Живко

ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...

purko59

Проза

1.2K 4

Доведи го, Радке

Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...

Апостолиция

Проза » Разкази

1.4K 4

Първа цигулка

ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.6K 7

Пътят, по който вървим

Пътят, по който вървим
Беше слънчев съботен ден... Вървях пеша и замислена по софийските улици, прибирайки се към вкъщи. Срещах и отминавах непрекъснато хора. Млади, стари... Едни се усмихваха, други вървяха угрижени. Всеки от тях носеше своя свят в себе си, всеки беше запалил по някакъв начин своя ...

MilenaMila

Проза

1.4K

Корабокрушения и приключения на Остров Откровения - 4

Мия:
След толкова премеждия най-сетне забелязахме Грег и Светла, но от съображения за сигурност, се спотаихме в храстите. Точно навреме и почти като в театрална пиеса, защото в този момент Грег падна на колене и попита:
- Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен?
Представете си Грег, подгънал колян ...

GreatCompany

Проза

1K 8

"И когато един ден го възродя, отново ще бъда жив"

Събуждам се сутрин - няма те на леглото.
Дерзая сам, около белите завивки.
Обичах да те наблюдавам, как спиш.
Поглеждам тавана, а после излизам навън на терасата.
И всичко, което искам сега, е да намеря покой в себе си. ...

mikebelan

Проза » Други

991 2

Гол Петко

Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...

Romanov

Проза » Разкази

928 3

Топката

Търкаля се, търкаля се топката... Най-после се опря в нещо и спря. Погледна. Беше до малка пластмасова лейка.
- Извинявай. Нали не мога да контролирам движенията си, не мога и да спра. Трябва някой друг да го направи.
- Не се притеснявай. Даже ми е приятно. Няма да съм самотна. - проговори лейката.
...

HariMarSui

Проза

706 1

Обсебване - Арестът

Полицаите, млади момчета: и двамата на около 27-28 години, се спогледаха доста учудени от думите ù.
- Добър ден! Вие ли сте Катерина Данаилова? Нали това е апартамент № 5, ул. „Тинтява” 3Б?
- Да, точно това е – и продължи – излязох за малко, когато се върнах, намерих всичко така, както го виждате. К ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.6K 16

Островът

Островът
Κύριε ἐλέησον, Χριστὲ ἐλέησον, Κύριε ἐλέησον.*
(От православна заупокойна молитва)
Тежък въздух се е надвесил над морския бряг. Мокрият хлад, като яд се процежда чак до костите. Стоманено сив, огромен облак пръска сълзите си. Очаквани. Жадно, морето ги поглъща без следа. И сред разпенените ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

1.2K 5

За да...

За да се бориш – трябва много повече от сила. Нужна е воля. Воля, която да те накара да вярваш, че ти си нещо… че другите те мислят за нещо, независимо от това, че се чувстваш нищо.
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...

gall

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Фея

Живот в сълза ракия

Живият мъртвец, ч. 2

Бъжгали

Среднощно

Нощем

Никога не казвай "Никога " III част

Урок

Правителствена криза

Отвори вратата на сърцето си

Да полетят

Почти като братя Грим, но не съвсем...

Обсебване - Гадателката

Сън

Но аз искам да пея

Какъв е изводът

Понеделник

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец

До кога?

Продължение

"Търсенето на котка никога не е добра идея"

Живият мъртвец

Възкресение

Грифиндор и задругата на Хогуортс (Глава 1)

Капанът

Прощална песен

Силата на любовта - глава II

На сметка

Еленчето със сребърните рога

Живко

Доведи го, Радке

Първа цигулка

Пътят, по който вървим

Корабокрушения и приключения на Остров Откровения - 4

"И когато един ден го възродя, отново ще бъда жив"

Гол Петко

Топката

Обсебване - Арестът

Островът

За да...

Опашка