6 526 резултата
(1)
- Хей, хей! Какво правиш бе, да го еба? Какво… кажи де? Времето ни изтече, сеансът ни свърши! Другият ми клиент ме чака отвън… вече десет минути. Много се радвам, че си отвори проклетите цепки… Другата седмица от 15 часа, окей?
- Оу’кей, да… да. – изпъшках като стара току-що потегляща гемия. И с ...
  608 
Вече се е качило до гърлото. И стиска. С все сила. Опитвам се да преглътна. И не успявам. Опитвам се да вдишам. И не успявам. Опитвам се да издишам. И не успявам. И вече нищо не опитвам. Само регистрирам с бялото на очите си как се изтича от мен цяла Вселена. Едно малко топче е заседнало в гърлото м ...
  431 
(поток на мисълта)
Първо ще напиша този ред и тогава ще си запаля цигарата.
Запалих си цигарата! Идеята ми е да си проследя начина, по който мисли болният ми мозък. Със сигурност е болен, поне в това вярвам.
Тези дни не намирам удоволствие или нещо подобно на това чувство в нищо! Само, може би, кога ...
  555 
Ден първи:
В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си ...
  560 
Както всяка нормална сутрин, аз, Мартин, закусвах със своята прекрасна и чаровна майка. Косата и отново бе прибрана на конска опашка, а аз отхапвах от топлите кифли, които беше приготвила отново.
- Мамо, за бога, няма нужда да ставаш всяка сутрин да ми приготвяш закуска, вече съм голям човек… - мърм ...
  597 
Здравейте,
Пиша ви това писмо със скромното намерение да се опитам да дефинирам в епистоларна форма сложната семантика на дълбоко интровертните чувства, генерирани на съзнателно и подсъзнателно ниво в мен вследствие прякото въздействие на вашите чисто анатомични измерения.Част от елементите на вашат ...
  528 
Ден 1
Всичко започна с един спор, който подхванахме със съседа Стилиян, докато си пиехме биричка пред блока една вечер. Общо взето става въпрос за следното: аз му казах, че човек може да изкара цял месец с един лев средно на ден за храна, а той ми се изсмя в лицето и започна да ми се подиграва. Аз с ...
  549 
"Над живия мълчанието бдя,
над мъртвия творете съдът божи.
(П.П. Славейков, "Секирата на истината")
Вчера беше един хубав ден на траур. Ден, в който звучеше тиха, скръбна, приятна музика. Природата и тя със нас скърбеше - навред в страната дъжд и сняг валеше. Прощавахме се с Жельо Желев. "Първият де ...
  806 
Щастлив ли си, че те нараних?
Ще отговориш дръзко „не!“, разбира се … А може би трябва?
„Защо ли?“, „Луда ли си?“ – ще питаш.
Срещаме стотици, хиляди хора ежедневно, на които искаме да се харесаме. На някои успяваме. Те са нашите приятели, които с времето са ни са се доверили, ни подкрепят…ни обичат ...
  757 
Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...
  622 
Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
-Срещнах днес на пътя аз едно само сърце
Питам го къде отиваш, накъде?
-Търся где душица да се свре ...
  631 
Луната изгря
и пътят заблестя.
Листото падна.
  707 
Когато погледнах през прозореца си, видях изгряващото слънце, къпещо се в безкрайното синьо море. Часът беше малко след 07:30, някъде през януари. По принцип не ставам толкова рано и рядко успявам да хвана изгрева на слънцето, но този път имах някаква задача рано сутринта и се налагаше да стана навр ...
  587 
Защо все на добрите лошо се случва? Защо щастието ме преследва, а болката в живота ми не го пуска? Защо получавам толкова много, когато и половината не заслужавам? Защо винаги когато обичам, някоя трябва да ме наранява? Защо тази слабост в мен, да се изправя не ми позволява? Защо когато помагам, вин ...
  492 
Мина известно време след нашата раздяла. Преструвам се, че не те познавам, не те поглеждам в очите и те подминавам. Сега сме само непознати с общи спомени. Хубави спомени.
Не зная как се чувстваш. Искам да те боли, както мен. Дали се получава? Чувстваш ли се разбит, изтръпваш ли, чувстваш ли се непр ...
  593 
A feeling of incomplete awakening
where sleep has not set in before.
A glimpse of another time and space.
Calm primordial darkness
pervading unity, ...
  2254 
Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...
  592 
Хей, как си? Как я караш? Добре ли си? Как са вашите?
Как мина денят ти?...
Здравей, Сладичко... или може би вече не трябва да те наричам така?
Здравей непознати.
Какво се случи? Та ние умирахме един за друг.. Единствено поглед ни трябваше да разберем как се чувстваме, само един глупав поглед . Ако ...
  542 
Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки пр ...
  671 
Много психолози и изявени философи, въпреки своя негативизъм вярват, че у всеки човек има нещо добро. Или дори този всеки да не притежава някое кой знае какво положително качество, то поне има нещо което да го трогне. За доказателство психолозите прилагат интервюта на серийни убийци, диктатори и как ...
  615 
- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...
  827 
Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...
  887 
Здравей, мило дневниче,
Пак съм аз. Днес се прибирах вкъщи след страхотно изкарана ваканция с приятеля ми в София. Мразя това чувство на пустота, когато се прибера у дома след като съм била някъде другаде за известно време и съм си прекарала чудесно. Някак си осъзнавам, че всичко започва наново – уч ...
  919 
Любовта не е ограничение на действията. Да не можеш да правиш това тук и така или онова там и иначе. Тя те прави безразсъдно смел и мотивиран да постигаш невъзможното.
Любовта не е ограничение, да обичаш и да си влюбен само в един човек и точка. Тя те кара да обичаш целия свят, дори и така несвършен ...
  640 
Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...
  838 
Hope is...
Her, in the mind's eye
Dancing barefoot
On a carpet of broken glass
Of reality's mirror ...
  2079 
Искам да ви споделя, какво ми се случи на 31.12.2014 г.
На работа съм до обяд. Разбира се, нали е празник!? Пуснала съм си тихо музика. Нахлупила съм на главата си една от онези червени шапки с бял пискюл, та да ми е празнично. Коледните лампички светят в такт с музиката. В магазина е топло, а на въ ...
  1013  11 
Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...
  844 
По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...
  1008 
Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...
  615 
"Истинската религия е в сърцето.”
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...
  842 
Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...
  802 
Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...
  540 
Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...
  718 
"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...
  703 
Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...
  1331 
Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...
  803 
-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...
  610 
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
  1072  23 
Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.
  561 
Предложения
: ??:??