Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Срамът на семейството или г-ца Д в действие 3

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение
Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-05-11T17:32:59+03:00 1.3K 3

Един пролетен ден в селото

Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...

kameron

Проза » Разкази

2008-05-11T16:21:52+03:00 3.5K 10

Кольо войвода в Истанбул

Кольо войвода в Истанбул
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанб ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-05-11T16:19:55+03:00 1.2K 1

Миленка

МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-05-11T16:18:01+03:00 2.1K 2

"Реалност, нереална"

Цвета всичко си загуби,
сега в сиво-черния нюанс
губя се аз!
Моята реалност загуби своя смисъл,
нереалният свят ме е обсебил! ...

s3r3nada

Проза

2008-05-11T16:07:47+03:00 1K

Пастирът

ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-05-10T23:20:33+03:00 971 2

Живота, какъвто го познавахме....1

Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...

IceMoon

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-05-10T23:10:02+03:00 1.7K 4

В града има много светлина

В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...

cheshire_cat

Проза » Други

2008-05-10T22:53:20+03:00 1.2K 7

Алоу! Зетко!

Вдъхновено от разказите "Ало, мамо" на Светлана Лажова (svetlanal) и "Ще си сменя жената" на Христо Костов (Романтик)
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зет ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2008-05-10T22:11:30+03:00 2.2K 10

XXL2 - малко по-някога

Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...

Воркосиган

Проза » Други

2008-05-10T15:31:33+03:00 1.3K 2

За какво съм виновна???

За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...

есперанзита

Проза » Други

2008-05-10T13:37:19+03:00 2.3K 1

Кольо войвода и ученият

Кольо войвода и ученият
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-05-10T12:10:55+03:00 1.7K 4

Вяра

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

inferate

Проза » Разкази

2008-05-10T10:45:05+03:00 1.9K 2

* * *

Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...

mirka16

Проза

2008-05-10T10:19:49+03:00 1K 1

"Непознатият", по когото тъгувам

"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...

stefitopz

Проза » Разкази

2008-05-10T09:53:09+03:00 1.1K

Срамът на семейството или г-ца Д в действие 2

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-05-10T09:25:46+03:00 1.6K 4

Легендата

Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-05-10T08:57:21+03:00 1.6K 7

Какво заглавие?

“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-05-09T22:26:23+03:00 1.8K 7

Обелска народна мъдрост

Един мъж станал сутринта, за да иде на работа. Облякъл се, обул се и излязъл. Застанал на спирката на трамвая и зачакал. Чакал час, два, три… Късно вечерта се прибрал, без да е ходил никъде. Събул се, съблякъл се и си легнал.
Поука: Не чакай трамвая, ако ти го караш!!!

The_Crimson_King

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-05-09T16:35:51+03:00 1.4K 1

Срамът на семейството или г-ца Д в действие

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-05-09T10:40:23+03:00 1.3K 4

Кольо войвода и кладенецът

Кольо войвода и кладенецът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един дълбок кла ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-05-09T09:49:09+03:00 1.3K 2

Ден Номер 0

спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...

cheshire_cat

Проза » Други

2008-05-09T09:43:10+03:00 1.4K 1 10

Смисълът на съществуването

С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В А Н Е Т О
( Черешовото топче )
Коледата отмина. Новата година наближаваше.
По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.
Мъже, облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопата ...

Войнов

Проза

2008-05-09T07:48:50+03:00 1.3K 3

Анна и белите гълъби

Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2008-05-09T07:13:42+03:00 1.3K 1

Страх ли те е да сбъднеш мечтата си?

Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...

liliqta

Проза » Разкази

2008-05-09T06:57:14+03:00 1.4K 2

Сълзи

Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огле ...

Fenris

Проза

2008-05-08T23:55:02+03:00 1.2K 1 6

Бягство

До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...

azura_luna

Проза

2008-05-08T23:41:12+03:00 1.3K 14

Нашата болест

Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...

liliqta

Проза » Повести и романи

2008-05-08T23:24:50+03:00 1.3K 1

Кольо войвода и огнените кълбета

Кольо войвода и огнените кълбета
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

2008-05-08T12:48:36+03:00 2K

Бедствието в криза :((((

Зациклих, бе! Да му се невиди! Ебати! Дърпам я, оная, кривата, за хитона, Талия де, ама тя се опнала на масата, гризе агнешко, налива се с вино пукницата ниедна и не й трепва. Тъпа крава! И това ми било муза на комедията! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази, черната, чертата. ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-05-08T09:29:20+03:00 1.4K 1

Ти ме промени

Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...

esther

Проза » Други

2008-05-08T09:20:27+03:00 1.9K

Ще си сменя жената

Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...

Романтик

Проза » Хумористична

2008-05-08T08:56:18+03:00 2.7K 2 33

Първобългаринът во лето 02 преди Христа

ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-05-08T08:44:26+03:00 1.2K 1

Есенен спомен

Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...

kami10

Проза » Разкази

2008-05-08T06:58:45+03:00 1.9K 1

Чух Глас... (ЧРД, Габи :)

Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...

HighHanged

Проза » Разкази

2008-05-08T06:03:59+03:00 2K 3

Кладенецът

КЛАДЕНЕЦЪТ
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-05-07T23:05:43+03:00 1.1K 3

Последно сбогом!

И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...

Art_devil

Проза » Разкази

2008-05-07T22:56:04+03:00 1.2K

Това, което сме

Студен вятър обливаше лицето ми. Непозната тръпка преминаваше през тялото ми. В главата ми непрекъснато звучеше някаква песен. Затварям очи и целият ми живот минава на лента. Кадър след кадър осъзнавах, че хубавите неща в живота ми са прекалено малко. Толкова малко, че ако ги пусна само тях, няма да ...

dark_queen

Проза

2008-05-07T21:13:19+03:00 1.6K 2

Сбогом! Ти успя!

Сбогом, приятелю! Сбогом на теб, с когото отраснахме 40 години. Не винаги заедно... Но винаги един до друг. Деца бяхме, неразделни... Грозният живот ни раздели. И пак имахме време да бъдем понякога заедно... Ти избра своя път, не толкова честен, колкото си мислихме, че ще бъде, когато бяхме невинни ...

nedko_stoev

Проза

2008-05-07T18:37:12+03:00 1.1K 2

Мой си само в съня ми

Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз и ...

sugar_kukli4ka

Проза » Разкази

2008-05-07T17:29:35+03:00 1.9K 2